РЕШЕНИЕ
№ 1463
гр. Пловдив, 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330118985 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Й. Т. Т., ЕГН ********** против
„Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит от 08.09.2016 г., по силата на който получил 2500 лева, при фиксирана лихва от
31,82 %, ГПР – 48 %. Като доп. услуга била начислена такса „кредит у дома“ за
домашна доставка на заемната сума в брой и седмично домашно събиране на вноските
в размер на 2132,43 лева. Твърди се недействителност на договора на основание чл. 22
ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19,
ал. 4 и ал. 5 ЗПК и за нарушаване на добрите нрави. Таксата за „кредит у дома“ не била
дължима, на осн. чл. 10а ЗПК, като чрез нея се надвишавало и ограничението по чл.
19, ал. 4 ЗПК
Поради недействителност на договора, съответно клаузата за такса „кредит у
дома“, получената за нея сума над главницата била без правно основание. Моли се за
присъждане на 799,16 лева /вж. изм. на иска по чл. 214 ГПК в посл. о.с.з./ – недължимо
платена по клауза за такса „кредит у дома“ за периода 30.11.2016 г. – 01.09.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва
претенцията.
Договорът бил действителен, а сочените нарушения не били налице – при
фиксирана лихва информацията по чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК не следвало да се съдържа в
договора; общият размер на плащанията бил посочен; погасителният план бил
инкорпориран в договора, с посочване на размер, брой и периодичност на вноските;
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК било спазено, ищецът сам взел информирано решение
да се възползва от услугата „кредит у дома“, за което дължал съответната сума;
липсвало нарушение на добрите нрави – кредитът можел да бъде усвоен и без
въпросната такса, която не била дължима за действия по усвояване и управление на
кредита. Тя била допълнителна услуга в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Възразява за
изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е подписан договор за потребителски кредит от 08.09.2016 г., с
предоставена сума от 2500 лева, при фиксирана лихва - 31,82 %, ГПР – 48 %; дължима
такса за оценка на досие; уговорено възнаграждение за допълнителна услуга „кредит у
дома“ – 2132,43 лева, платими на 60 седмични вноски.
Допълнителната услуга, за която е уговорена претендираната като недължима
такса по делото, включва – домашна доставка на заетата сума в брой по местоживеене
на потребителя и седмично домашно събиране на вноските по кредита.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва и на определения падеж.
В настоящия случай, услугата по предоставяне на сумата, представлява действие
по усвояване на кредита, а тази по събирането има за предназначение да улесни
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогне на кредитора да
управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и
комисиони за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е
изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Със сумата, както и тази по оценка
на досие, които представляват 90,23 % от кредита, реално се увеличава печалбата на
кредитора с почти 100 %, защото при плащането на всички задължения се получава
2
едно допълнително възнаграждение, което следва да бъде включено в ГПР.
Посоченият в договора такъв от 48 % не отговаря на действителния.
Налице е неравноправна клауза за дължимост на такса за доп. услуги, с която
реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за
добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до
неоснователно обогатяване за кредитора. Уговорена е изцяло в ущърб на ищеца.
Клаузата за дължимост на такса за услуга кредит у дома е и нищожна, като
противоречаща на закона и добрите нрави. Налице е скрито оскъпяване на кредита, с
което подлежащата на връщане сума се увеличава почти двойно.
Нищожността е пречка за възникване на задължение по нея, поради което
платените суми за такса са предадени при начална липса на основание и подлежат на
връщане, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Само за пълнота се посочва, че въпреки
изричните указания до ответника по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК – същият не ангажира
доказателства и за това реално да са осъществени фактически действия, за които е
предвидена дължимост на сочената такса. Недоказаното се приема за нестанало, няма
основание за начисляване и плащане на тази такса.
Според заключението на ССЕ, което се кредитира като ясно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните, в полза на ответника е платена/получена исковата
сума от 799,16 лева, но за периода 06.12.2016 г. – 18.06.2017 г.
При това положение, осъдителният иск е основателен и доказан за исковия
размер, но за посочения период, като следва да бъде отхвърлен само за част от
заявения период – 30.11.2016 г.- 05.12.2016 г. вкл. и 19.06.2017 г. – 01.09.2018 г.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва като последица.
Възражението за давност е своевременно, но неоснователно.
ИМ е предявена на 30.11.2021 г. – давността е прекъсната /чл. 116, б.“б“ ЗЗД/.
Първата установена дата на плащане/получаване е 06.12.2016 г. /като част от исковия
период/, при което е видно, че погасени по давност суми няма. Приложима е
петгодишната такава - вж. Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на Върховния
съд по гр. д. № 1/1979 г.;ТР № 5/21.11.2019 г. по тълк.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Само за пълнота – освен изцяло недоказано е напълно ирелевантно
несвоевременно въведеното от ответника възражение, че не бил материалноправно
пасивно легитимиран по иска, поради цесия в полза на трето за спора лице.
Доказателства за такава цесия – няма, като именно той следва да отговаря по иска и да
върне доказаните да са предадени без основание суми за такса кредит у дома, т.к. той е
страна по договора – кредитор, а и фактически е получил исковата сума /ССЕ/.
По отговорността за разноски:
3
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК
и док. за плащане на: 50 лв. - ДТ и 200 лв. – деп. ССЕ.
Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно
ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер,
съобразно чл. 7, ал.2, т.1, вр. с ал. 9 НМРАВ /отм./, възлиза на общо 600 лева с ДДС
/мин. възн. от 300 лв. и явяване в 2 о.с.з./, който следва да бъде присъден на
пълномощника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, да
плати на Й. Т. Т., ЕГН **********, с адрес: ..., следните суми: 799,16 лева
/седемстотин деветдесет и девет лева и шестнадесет стотинки/ - получена без
основание за такса за услуга кредит у дома за периода 06.12.2016 г. – 18.06.2017 г. по
договор за потребителски кредит от 08.09.2016 г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г. до окончателното погасяване,
както и 250 лева /двеста и петдесет лева/ - разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на получена без основание сума за такса за услуга
кредит у дома само за периодите - 30.11.2016 г.- 05.12.2016 г. вкл. и 19.06.2017 г. –
01.09.2018 г.
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, оф. 40-46, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на А. д. „К. и Б.“ /с предишно
наименование „Г.“/, Булстат ..., с адрес: ..., сумата от 600 лева с ДДС /шестстотин лева/
- разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца
Й. Т. Т. в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.29/:
.................................................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4
5