Номер 93816.09.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 16.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502155 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Е. Д. Т. в качеството му на ЕТ „Дионисий Емил Димитров“
- длъжник по изп. дело №20158080400432 срещу протокол за разпределение на постъпили
суми от продажба на недвижим имот и запор на сметката му в Търговска банка АД, Твърди,
че по тази сметка е постъпила сума в размер на 1174.27 лв. от ДФ Земеделие, която според
жалбоподателя е несеквестируема. Излага, че в качеството си на земеделски производител
получава целево подпомагане-средства както от републиканския държавен бюджет, така и
от бюджета на ЕС, който всъщност са част от бюджета на Р България. Счита, че това е една
специфична хипотеза на несеквестириемост, посочена в разпоредбата на чл. 444, ал.1, т.8
ГПК, поради което спрямо тази сметка не може да се провежда принудително изпълнение.
По изложените съображения моли разпределението, в частта касаеща разпределението на
суми от сметката му в Търговска банка АД да бъде отменено, тъй като засяга суми които са
несеквестируеми, тъй като са субсидии от държавния бюджет.
Взискателят в изпълнителното производство-„Централна Кооперативна банка“ АД е
депозирал писмен отговор на жалбата, в който изразява становище за недопустимост,
неоснователност и недоказаност на същата. Във връзка с недопустимостта излага, че
въпреки, че в жалбата е посочено, че е против разпределение в частта относно постъпила
сума от сметка в Търговска банка Д АД, то е видно, че се обжалва наложения запор на
сметка. Срещу това действие на съдебния- изпълнител, длъжникът е следвало да се подаде
своевременно жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението за наложен запор,
поради което счита, че жалбата е недопустима. Във връзка с неоснователността на жалбата
излага, че жалбоподателят се позовава на въведеното в чл. 520. ал. 2 ГПК ограничение върху
принудителното изпълнение срещу средствата от Европейския съюз, но той не е община,
нито бюджетно субсидирано заведение, поради което приложението на цитирания в жалбата
чл. 520 ал.2 от ГПК е неотносимо и неоснователно, тъй като касае хипотезите на запор на
сметки на общини и други бюджетно субсидирани заведения. Твърди се също, че в жалбата
се навеждат твърдения за субсидия, без да се посочи и да се представят документи,
удостоверяващи характера , по коя програма и за коя година е предоставена или че сумата
от сметката е постъпление с произход финансова помощ от Европейския съюз за
земеделските производители по мерките по директни плащания за съответната кампания,
1
както и в подкрепа на твърденията че съответната година. Твърденията, че постъпленията от
сметката са несеквестируеми са неоснователни и защото сумата разпределена по реда на
привилегиите съгласно чл. 136, ал.1 т.5 от ЗЗД е за вземания за издръжка. По изложените
съображения, ответникът моли жалбата да бъде оставена без уважение.
ЧСИ е депозирал мотиви, в които излага съображения, че жалбата е допустима, но
неоснователна. Посочва, че по изпълнителното дело е присъединена като взискател Е.Е.Т,
ЕГН **********, действаща със съгласието на законния си представител Савина Георгиева
Щильонова, съгласно Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2760/2019г. по описа на
Районен съд - Варна за увеличение на размера на месечната издръжка от 80,00лв. на
200,00лв., считано от 20.02.2019г. с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Сумата дължима за издръжка към
28.05.2020г. е била в размер на 3 348.25 лв. Поради наличието на вземане за издръжка,
счита, че несеквестируемостта на сумата постъпила от запор на банкова сметка на длъжника
Е. Д. Т. , както и в качеството му на ЕТ ДИОНИСИИ - ЕМИЛ ДИМИТРОВ в ТЪРГОВСКА
БАНКА АД е отпаднала, с оглед на което жалбата се явява неоснователна.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното от фактическа и
правна страна :
Производството по изп. дело №20158080400432 е образувано пред ЧСИ З. Димитров
на 14.04.2015г. по молба на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД, ЕИК *********
и въз основа на приложени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени
от Районен съд - гр. Елена по ч.гр. д. № 66/2015 г. по описа на от Районен съд - гр. Елена,
срещу Е. Д. Т. , ЕГН ********** и Интериор глас ЕООД, ЕИК *********, с които
длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА
АД, ЕИК ********* сумата от 631 000,00 евро, представляваща главница по договор за
предоставяне на кредит овърдрафт, реф. №80700РО-АА-1104/06.11.2008г., анекс
№1/28.04.2011г. към договор за предоставяне на кредит овърдрафт, реф. №80700РО-АА-
1104/06.11.2008г., анекс №2/30.11.2012г. към договор за предоставяне на кредит овърдрафт,
реф. №80700РО-АА-1104/06. Н.2008г. и анекс №1/28.04.2011г., и договор за поръчителство
от 30.11.2012г. към по договора за предоставяне на кредит овърдрафт, реф. №80700РО-АА-
1104/06.11.2008г, анекс №1/28.04.20Пг. и анекс №2/30.11.2012г., сумата от 88 042,86 евро,
представляващи договорна лихва за периода от 30.09.2013г. до 15.02.2015г., сумата от 946,50
евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.02.2015г. до 05.04.2015г.,
сумата от 1787,83 евро, представляваща просрочена такса за периода от 02.12.201 Зг. до
15.02.2015п, ведно със законна лихва върху главницата от 631 000,00 евро, считано от
06.04.2015г. до окончателното й изплащане, и направените разноски по делото в размер на
28 233,47 лв.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №10153/29.04.2015г., с уведомление за
приети разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, адресирана до
Интериор глас ЕООД, е връчена лично на Васил Лазаров Василев - управител на Интериор
глас ЕООД, на 29.05.2015г.
До Търговска Банка Д АД е изпратено запорно съобщение изх. №19843/10.07.2017г.
/стр. 4584 от изп. дело/ за налагане на запор на всички сметки на ЕТ Дионисий –Емил
Димитров за вземания до сумата от 1 888 038.60 лв.
На 22.12.2017г. до Търговска банка Д АД е изпратено Уточнително писмо по запора
/стр. 4812/, с което Банката е уведомена, че наложеният запор не следва да обхваща сумите,
представляваща субсидия от Републиканския бюджет.
На 04.01.2018г. по изп. дело е постъпило писмо /стр. 4897/ от Търговска банка Д АД,
с която банката уведомява ЧСИ, че по посочената банкова сметка на ЕТ Дионисий –Емил
2
Димитров са постъпили средства с наредител ДФ Земеделие, с посочено основание за
превода-„СЕПП 2017“, като се моли за допълнителни указания дали запорът следва да се
счита наложен и върху тези суми.
На 14.02.2018г. по делото е молба /стр. 4903/ от длъжника Емил Ташков, в качеството
му на ЕТ „Дионисий Емил Димитров“, с която моли ЧСИ да изпрати писмо до Банката, в
което изрично да посочи, че може да разполага със сумите, постъпващи по банковата му
сметка от ДФ Земеделие, тъй като същите не подлежат на запор и принудително
изпълнение, тъй като са несеквестируеми.
На 28.05.2018г. ЧСИ изпраща до банката искане /стр. 5002/ за предоставяне на
информация относно произхода на средствата, постъпващи по запорираната банкова сметка.
На 14.06.2018г. по изп. дело постъпва писмо /стр. 5036/ от ДФ Земеделие, в което е
посочена банкова сметка на ЕТ Дионисий –Е. Димитров в Търговска банка Д, където са му
превеждани сумите за директни плащания от ДФ Земеделие.
На 14.06.2018г. по изп. дело е постъпило писмо /стр. 5090/ от банката, съдържащо
информация относно размера и основанието на постъпилите по запорираната сметка
субсидии.
На 02.08.2018г. ЧСИ изпраща до Банката уточнително съобщение /стр. 5099/, че
наложеният запор върху банковите сметки на длъжника ЕТ Дионисий следва да бъде
изпълнен и по отношение на постъпилите суми с произход плащания по СЕПП 2017г., като
бъдат преведени по сметката на ЧСИ.
Видно от приложения Протокол за разпределение от 28.05.2020г., сумата за
разпределение е 3 184.28 лв., формирана от: сумата от 1 174.27лв., постъпила от запор на
банкови сметки на Е. Д. Т. , както и в качеството му на ЕТ ДИОНИСИЙ - ЕМИЛ
ДИМИТРОВ в ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД, и сумата от 2 010.01лева, постъпила от
публичната продан на ½ ид. Части от два възбранени имота.
ЧСИ посочва, че взискателите са общо 8 броя, като последният кредитор е Е.Е.Т, ЕГН
**********, действаща със съгласието на законния си представител Савина Георгиева
Щильонова, съгласно Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2760/2019г. по описа на
Районен съд - Варна за увеличение на размера на месечната издръжка от 80,00лв. на
200,00лв., считано от 20.02.2019г. с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска - в размер на 3 348.25 лв., дължими към
28.05.2020г.
Доколкото постъпилата сума по изпълнителното дело е недостатъчна за
удовлетворяване на всички вземания, ЧСИ е изготвил разпределение както следва: т.1. По
реда на привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД - за такси по изп.дело, вкл. т. 26 от
ТТРЗЧСИ - 1385.35лв. и 2.По реда на привилегиите, съгласно чл.136, ал.1, т.5 от ЗЗД - за
вземанията на Е.Е.Т, ЕГН **********, действаща със съгласието на законния си
представител Савина Георгиева Щильонова, съгласно Изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 2760/2019г. по описа на Районен съд - Варна за увеличение на размера на месечната
издръжка от 80,00лв. на 200,00лв., считано от 20.02.2019г. с падеж 15- то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска - 1 798.93 лв.
Останалите вземания не се удовлетворяват.
Разпределението е предявено на страните на 29.05.2020г.
На 01.06.2020п, по изп. делото е депозирана молба - жалба заведена под вх. №5818 от
длъжника Е. Д. Т. чрез адв. Димитър Матев срещу „изготвения Протокол за разпределение".
3
Жалбата е процесуално допустима, предявена в срок, от легитимирана страна в
изпълнително производство срещу подлежащо на съдебен контрол действие, а именно
разпределение при изложени твърдения за несеквестируемост на част от разпределената
сума, на осн. чл. 435, ал.2 ГПК.
Защитата на длъжника срещу изпълнение, насочено върху несеквестируема вещ или
вземане се осъществява по реда на чл. 435, ал.2 от ГПК, чрез обжалване на наложения запор,
но също и чрез обжалване на разпределението на суми от несеквестируемо вземане или от
продажбата на несеквестируема вещ (ТР№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК). В този смисъл, и в отговор на изложените от ответника възражения за
недопустимост, съдът намира, че жалбата жалба е процесуално допустима и подадена в
срок.
Във връзка с нейната основателност, съдът съобрази следното:
Несеквестируемостта е уредена в разпоредбата на чл. 444 от ГПК като изключение от
правилото на чл. 133 от ЗЗД, процесуално закрепено чрез нормата на чл. 442 от ГПК, а
именно – че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които могат да насочат изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
Докато хипотезите по т.1-7 на чл. 444 от ГПК са ясно и точно очертани, то изключението по
т.8 налага съобразяване с разпоредби от други закони, уреждащи забрана за принудително
изпълнение върху определени вещи или вземания.
Следователно, първият основен спорен въпрос е дали запорираните по банковата
сметка на жалбоподателя средства, които са предмет на извършеното от съдебния
изпълнител разпределение, са секвестируеми по смисъла на закона.
Във връзка с твърденията в писмения отговор на взискателя, следва да се отбележи,
че в кориците на изп. дело са събрани доказателства относно произхода на запорираните
средства, както като от ДФ Земеделие, така и от банката е получена информация за размер
на постъпилите средства, и основанието за тяхното превеждане, а имено програма СЕПП
2016 и 2017г.
Фактическите констатации сочат, че длъжникът е земеделски производител,
кандидатствал за плащане по схеми и мерки за подпомагане на площ, в хипотезите на ЗПЗП
и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Средствата от СЕПП са
осигурявани от Европейските земеделски фондове и предоставени на Република България
като страна- член на Европейския съюз, за финансиране на директни плащания чрез
разплащателни агенции. Вземанията на земеделските производители към ДФ „ Земеделие“
представляват субсидия по програмите на ЕС за развитие на селскостопанските райони.
Длъжникът в изпълнителното производство е получил право на финансова помощ по
програма на ЕС и превежданите по него сметка средства са от акредитирана разплащателна
агенция.
Предоставяните на земеделските производители субсидии представляват целеви
средства и същите имат за свой източник Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и националния бюджет на Република България. В тази насока следва да се
има предвид и легалната дефиниция на § 1, т. 50 ЗПЗП, според който публично финансиране
са средства, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз,
независимо от органа, който ги предоставя. Във всички случаи се касае за средства, които
имат целеви характер, определен още с подаването на заявление за подпомагане – тяхното
предназначение е да достигнат до земеделския производител и да бъдат използвани за
осъществяваната от него дейност, съобразно посоченото в заявлението и придружаващите го
документи, изискуеми в процедурата по чл. 38 а - 47 ЗПЗП.
4
Съгласно изричния текст на чл. 520, ал.2 ГПК не се допуска изпълнение върху
средствата от Европейския съюз, както и по други международни програми и договори на
общините. Посоченото изброяване категорично визира несеквестируемост на вземанията от
програмите и фондовете на Европейския съюз, въпреки че те не са част от републиканския
бюджет.
При разглеждане на втората предпоставка, а именно целевите средства да бъдат
предоставени на нефинансови предприятия, настоящият съдебен състав смята, че тя също е
налице. Очевидно е, че земеделските производители нямат характер на финансови
предприятия, т.е. същите не осъществяват дейност, която може да бъде дефинирана като
финансова или друг вид сходна дейност. Напротив, същата има стопански и производствен
характер.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че сумите по запорираните сметки
на длъжника, които са предмет на обжалваното разпределение, представляват 100%
европейско финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и поради това
– несеквестируеми съгласно чл. 520, ал.2 от ГПК. С тях по принцип не могат да се
удовлетворяват както вземанията на първоначалните взискатели, така и тези на
присъединения взискател, а също и разноските по изпълнението.
По процесното изпълнително дело обаче като взискател е конституирана Е.Е.Т, ЕГН
**********, действаща със съгласието на законния си представител Савина Георгиева
Щильонова, съгласно Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2760/2019г. по описа на
Районен съд - Варна за увеличение на размера на месечната издръжка от 80,00лв. на
200,00лв., считано от 20.02.2019г. с падеж 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска - в размер на 3 348.25 лв., дължими към
28.05.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл. 445, ал.2, т.1 ГПК, несеквестируемостта отпада по
отношение на длъжници по задължения за издръжка.
Предвид което и доколкото сумата, постъпила от запорираната сметка е 1 174.27 лв.,
а разпределената за издръжка сума е 1 798.93лв. /т.е. по-голяма/, то настоящият състав
намира, че разпределението е законосъобразно извършено, тъй като макар и
несеквестируема по произхода си, и по принцип, тази сума е била разпределена изцяло за
заплащането на задължение за издръжка, по отношение на което задължение
несеквестируемостта не се прилага.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата срещу действията на ЧСИ е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№5818/01.06.2020г. на Е. Д. Т. в качеството му на
ЕТ „Дионисий Емил Димитров“ като длъжник по изп. дело №20158080400432 срещу
протокол за разпределение на постъпили суми от продажба на недвижим имот и запор на
сметката му в Търговска банка АД, предявен му на 29.05.2020г., на основание чл. 435, ал.2,
т.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. Варна..
5
След влизането му в сила, препис от решението да се връчи на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6