Протокол по дело №416/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 399
Дата: 21 септември 2023 г. (в сила от 21 септември 2023 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20235000600416
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2023 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 399
гр. Пловдив, 21.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Вера Ив. И.ова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Иван Г. Даскалов
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600416 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят - обвиняемият К. Й. К. се явява лично и с адв. Т.,
служебен защитник.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Д..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Т.: Поддържам жалбата. Нямаме искания за отводи. Няма искания
за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания за отводи и нови доказателства.
Обвиняемият К.: Поддържам жалбата. Нямам възражения този състав
на съда да гледа делото.
1
С оглед становищата на страните, съдът намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло подадената
въззивна жалба на основанията посочени в нея. Макар, че част от тях да са
предмет на обсъждане по същество считам, че не са извън рамката на съдебен
контрол по настоящото производство. Считаме определението на окръжния
съд в С.З. за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон по отношение на това, че не се съдържат достатъчно обосновани данни,
които да сочат, че привлечения към наказателна отговорност К. е извършил
състава на престъплението, за което е обвинен.
Считам, че не е налице реална опасност лицето да се укрие, предвид
процесуалното му поведение, че съдейства на разследването за разкрИ.е на
обективната истина, разкайва се и желае да възстанови щетите доброволно.
Действително е налице усложнено съдебно минало, но то има отношение
дотолкова, доколкото се обосновава тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 НК. Считам, че целите на наказателното производство за обезпечаване
на обществените отношения могат да бъдат постигнати с по-лека мярка за
неотклонение, като една от всички останали по-подходящи, която да
гарантира, че лицето няма да се укрие и извърши друго престъпление. Освен
това е единственият и в най-голяма степен заинтересован от благоприятния
изход на делото предвид желанието за възстановяване на щетите.
Молим въззивния съд да наложи по-лека мярка за неотклонение -
парична гаранция, която имаме готовност за заплатим, с което считам, че ще е
налице основния принцип на наказателното производство.
Обвиняемият К. Й. К. /за лична защита/: Съжалявам за извършеното
деяние.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че
жалбата е неоснователно, да я оставите без уважение, като потвърдите изцяло
постановения акт от първоинстанционния окръжен съд в С.З.. Накратко
съображенията ми в тази насока са следните:
Правилно и законосъобразно в атакуваното определение съдът е приел,
че всички изискуеми предпоставки за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение задържане под стража са налице. В това чисто на първо място,
обоснованото предположение за това, че обвиняемият е осъществил състава
на престъплението, за което е привлечен като обвиняем, а именно това по чл.
199 от НК и на 2 място, че са налице опасения за това, че при евентуално
2
вземане на друга мярка, различна от задържане под стража той би извършил
друго престъпление. Тази опасност се обективира в самия закон в смисъла на
разпоредбата на чл. 63 ал. 2 т. 1 НПК, която въвежда презумпцията за случай
като този е налице опасност от укрИ.е или извършване на престъпление. В
случая не са налице доказателства, които да могат да оборят тази презумпция
и затова смятам, че и втората предпоставка е налице. Доколкото в днешното
съдебно заседание колежката не разви съображенията изложени в жалбата, ще
кажа две думи по повод на твърденията в жалбата. Всъщност сме изправени
пред извършен грабеж или кражба, тъй като такива бяха изложени съждения
в жалбата. По категоричен начин може да се твърди, че осъщественото деяние
е грабеж и то при условията на опасен рецидив, като в подкрепа на тази теза
на първо място са показанията на пострадалия свидетел, на второ място, дори
обясненията на обвиняеми.
В тази връзка намирам, че няма спор за това какъв е съставът на
престъплението, дали е осъществен грабеж, класически грабеж, чрез
издърпване, презрамката е скъсана, вижда се на фотоалбума и т. н. По тези
причини моля да потвърдите атакувания съдебен акт.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият К. К.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание, съдът намира следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Старозагорския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо К. Й. К. - обвиняем
по досъдебно производство №******/23 г. по описа на Първо РУ на МВР –
С.З..
Срещу определението е постъпила жалба от служебния защитник на
обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и
искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал
опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия К. изразява несъгласие с правната
3
квалификация на деянието, както и с извода, че са налице достатъчно данни
за опасност да се укрие или извърши друго престъпление.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без
уважение.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че е налице
обосновано предположение обвиняемият да е осъществил престъпния състав
по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 НК, по който му е повдигнато обвинение.
Този извод се налага от анализа на събраните доказателства, в частност
показанията на свидетелите Г. и И., както и от протоколите за оглед и за
разпознаване на лица, които удовлетворяват в пълна степен и обхващат
изцяло хипотезиса на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална опасност
обвиняемият да извърши престъпление.
Опасността да се укрие или извърши престъпление се обуславя и от
наличната към момента презумпция по чл.63, ал.2, т.1 НПК, която не само не
е оборена, а е подкрепена от достатъчно събрани по делото данни, в частност
многобройните предишни осъждания на К., които го очертават като личност
със завишена обществена опасност, проявяваща упорита престъпна воля и
склонност към извършване на престъпни деяния и не позволява да бъдат
споделени възраженията на защитата. В тази връзка следва да се отбележи, че
обвиняемият е извърши деянието, в което е обвинен няколко месеца след като
е бил освободен от затвора, където е изтърпял наказание за подобно деяние.
Възражението на защитата, че в случая е налице противозаконно
отнемане на чужда движима вещ от владението на собственика й без неговото
знание и съгласие и този престъпен състав не попада в категорията на „тежко
умишлено престъпление“ не може да бъде споделен. Явно защитата счита, че
деянието на обвиняемия следва да бъде квалифицирано като кражба, а не като
грабеж. Дори и в хода на досъдебното производство да се стигне до желаната
от защитата правна квалификация, то тя също попада в обхвата на
разпоредбата на чл.93, т.7 НК и не може да промени правните изводи, до
които законосъобразно е стигнала първата инстанция.
Горепосоченото очертава наличие на всички предпоставки на чл. 63
НПК и пред първата инстанция не е оставала друга процесуална възможност
освен да задържи обвиняемия, както и правилно е сторила.
Това диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното
4
определение и налага потвърждаването му.
Ето защо Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 717/11.09.2023г., постановено по чнд
№ 1034/23 г. на Окръжен съд гр.С.З..
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.12 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5