РЕШЕНИЕ
№ 565
гр. Благоевград, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Гражданско дело № 20201210101670
по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д З “ АД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. С , бул. “К “ № , представлявано от Д Д и Ж Д –
Изпълнителни директори, чрез адвокат Д Х , с която срещу С. Г. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б, ул. „А “ № , са предявени следните обективно съединени искове: иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 500, ал. 2 от КЗ и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/: за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 561/2020 г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно:
- сумата от 1 553.64 /хиляда петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща сбор от главница за изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, станало на 04.08.2018 г. в Б – 1 523.64 лева и
ликвидационни разноски в размер на 30.00 /тридесет/ лева;
- сумата от 38.82 /тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лева – мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.10.2019 г. до 17.01.2020 г.;
- ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 17.01.2020 г., до
окончателното изплащане на дължимото, както и разноските по заповедното производство:
сумата от 31.85 /тридесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ лева – платена
държавна такса и сумата от 395.68 /триста деветдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Претендира се и присъждане на
1
сторените в настоящото производство разноски.
Сочи се в исковата молба, че с Полица № BG/08/118001978260 от 09.07.2018 г., „Д З
” АД е сключило Договор за автомобилна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” за лек автомобил марка „Ф “, модел „М “ с peг. № , със срок на действие
от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г. Твърди се, че на 04.08.2018 г. /датата е уточнена в открито
съдебно заседание, проведено на 28.04.2022 г./ в гр. Б , на кръстовището на ул. „А “ и ул. „П
“ е реализирано ПТП при следните обстоятелства: при движение по ул. „А С “, лек
автомобил марка „Ф “, модел „М “ с peг. № , собственост на И И. Б и управляван от
ответника С. Г. Д., при неправилно извършване на маневра „изпреварване на колона от
МПС-та“, непосредствено преди посоченото кръстовище, е ударил извършващия ляв завой в
посока ул. „П “, лек автомобил марка „М “, модел „ “ с peг. № , собственост на Д. А. Ш.,
управляван от същия, като му е нанесъл имуществени вреди. Вследствие на удара, лекият
автомобил марка „Ф “ се отклонил и ударил сграда, находяща се на ул. „А “ № . От удара
била увредена преградната стена на сградата /баничарница/, като част от същата била
разрушена. За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП
№ 1580107/05.11.2018 г. Във връзка с настъпилите вреди, били заведени щети № *********
и № ********* пред „Д ” АД - застраховател на лекия автомобил марка „Ф “ по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите”, застрахователна полица №
BG/08/118001978260 от 09.07.2018 г. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от
договора за застраховка, поради настъпването на застрахователно събитие и в съответствие
с установените като вид и степен щети на лекия автомобил марка „М “, ищецът изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 524.34 /петстотин двадесет и четири лева и
тридесет и четири стотинки/ лева по щета № ********* и в съответствие с установените
като вид и степен щети по сградата - сума в размер от 999.30 /деветстотин деветдесет и
девет лева и тридесет стотинки/ лева, съответно по 333.10 /триста тридесет и три лева и
десет стотинки/ лева на Н Г К , А Г К и Н Г К . Твърди се в исковата молба, че видно от
протокола за ПТП, виновният за настъпване на пътно-транспортното произшествие водач –
ответникът С. Г. Д., е управлявал МПС като неправоспособен водач. Съгласно чл. 500, ал. 2
от КЗ, „Д ” АД встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, а
именно - водача на лек автомобил марка „Ф “, модел „М “ с per. № . Сочи се още, че от
съставения протокол за ПТП е видно, че виновният за настъпване на ПТП водач е напуснал
местопроизшествието преди пристигане на компетентните органи на МВР. Излага се, че
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният
водач е напуснал мястото на настъпването на пътно-транспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата. Сочи се, че с писмо с обратна
разписка ответникът е поканен доброволно да заплати на ищеца сумата от 1 014.30 лева
/хиляда и четиринадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща изплатеното от
последния застрахователно обезщетение от 999.30 лева и ликвидационни разноски в размер
на 15.00 лева, като дължимата сума не е възстановена на застрахователното дружество. В
2
исковата молба е посочено, че с писмо с обратна разписка изх. № *********/01.10.2019 г.,
ответникът е поканен доброволно да заплати на ищеца и сумата от 539.34 лева,
представляваща изплатеното от „Д ” АД застрахователно обезщетение от 524.34 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, като дължимата сума не е възстановена на
застрахователното дружество. Незаплащането на посочените суми мотивирало ищеца да
инициира производство по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 561/2020
по описа на Pайонен съд - Б е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
горепосочените суми. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК
и на ищеца е указано, че в 1-месечен срок от получаване на съобщението, следва да предяви
иск за вземането си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от назначения му на основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 94 от ГПК вр. чл.
25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, особен представител. С отговора се оспорват
исковете, като се излагат доводи, че за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“; осъществен деликт от водача на застрахования
автомобил; водачът да е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на МВР,
когато то е задължително. Твърди се, че в настоящия случай, една от предпоставките липсва,
а именно идването на органите на МВР да е задължително, поради което по никакъв начин
не се доказва, че е налице фактическият състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, респ. че ищецът
има право на обратен иск спрямо ответника.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете по изложените в
исковата молба доводи, доразвити в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по
изложените в отговора доводи.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изслушани са заключения от
извършени съдебно-автотехническа и съдебно-техническа експертизи, които са приобщени
към доказателствения материал по делото.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Полица № BG/08/118001978260 от 09.07.2018 г. /на л. 9 от делото/, „Д ” АД
е сключило Договор за автомобилна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите” за лек автомобил марка „Ф “, модел „М “ с peг. № , със срок на действие
от 09.07.2018 г. до 08.07.2019 г.
Видно от Протокол за ПТП № 1580107/05.11.2018 г. /на л. 66 от делото/, при
неправилно извършване на маневра „изпреварване на колона от МПС-та“, непосредствено
преди посоченото кръстовище, ответникът, управлявайки лекия автомобил марка „Ф “, е
ударил извършващия ляв завой в посока ул. „П “, лек автомобил марка „М “, собственост на
3
Д. А. Ш., управляван от същия, като му е нанесъл имуществени вреди. Вследствие на удара,
лекият автомобил марка „Ф “ се отклонил и ударил сграда, находяща се на ул. „А С “ №. От
удара била увредена преградната стена на сградата /баничарница/, като част от същата била
разрушена. За настъпилото пътно-транспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП
№ 1580107/05.11.2018 г. Във връзка с настъпилите вреди, били заведени щети № *********
/на л. 12 от делото/ и № ********* /на л. 11 от делото/ пред „Д ” АД - застраховател на лекия
автомобил марка „Ф “ по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застрахователна полица № BG/08/118001978260 от 09.07.2018 г. В изпълнение на
задълженията си, произтичащи от договора за застраховка, поради настъпването на
застрахователно събитие и в съответствие с установените като вид и степен щети на лекия
автомобил марка „М “, „Д ” АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на 524.34
/петстотин двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ лева по щета № *********
/ликвидационен акт на л. 19 от делото/ и в съответствие с установените като вид и степен
щети по сградата - сума в размер от 999.30 /деветстотин деветдесет и девет лева и тридесет
стотинки/ лева, съответно по 333.10 /триста тридесет и три лева и десет стотинки/ лева на Н
Г К , А Г К и Н Г К /ликвидационни актове на л. 16 – л. 18 от делото/.
Видно от Писмо с рег. № 244р-21424/19.05.2022 г. от Директора на ОД на МВР –
Благоевград /на л. 110 от делото/, ответникът С. Г. Д. на процесната дата е управлявал МПС
като неправоспособен водач. Видно от протокола за ПТП, същият е напуснал мястото на
ПТП преди идването на органите на МВР.
С регресни покани до ответника /на л. 20 – л. 21 от делото/, последният бил поканен
от ищцовото дружество да изплати посочените по-горе суми за изплатените застрахователни
обезщетения. Тъй като Д. не възстановил същите, ищецът бил мотивиран да инициира
производство по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 561/2020 по описа
на Pайонен съд – Б , била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
горепосочените суми. Същата била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК и на ищеца било указано, че в 1-месечен срок от получаване на съобщението, следва да
предяви иск за вземането си съгласно чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК.
По делото е разпитан свидетелят Д. Ш., който е описал механизма на настъпилото
ПТП и е посочил, че е бил участник в процесното ПТП като водач на увредения лек
автомобил марка „М . Посочил е, че ответникът Д., след като излязъл от автомобила си, е
напуснал мястото на ПТП, за да закара детето, което се возело в автомобила с него, вкъщи.
На мястото пристигнали служители на МВР, като впоследствие пристигнала и съпругата на
ответника, която казала, че тя е управлявала автомобила. На следващия ден, при извършено
разпознаване, свидетелят разпознал ответника и депозирал съответните обяснения. На Ш.
било изплатено обезщетение за вредите по автомобила му вследствие процесното ПТП.
По делото е извършена съдебно-автотехническа експертиза, в заключението от която,
прието от съда и неоспорено от страните /на л. 90 – л. 91 от делото/, вещото лице е
достигнало до следните изводи/:
- на 04.08.2018 г. в светлата част от денонощието ответникът, движейки се по ул. „А “
4
в гр. Б , в посока от Центъра към военното поделение, преди кръстовището с ул. „П “, в
участък от улицата с единична бяла непрекъсната линия и преди пешеходна пътека тип
„Зебра“, означена с пътни знаци, е предприел изпреварване на спрели автомобили в лентата
пред него;
- със скоростта, с която Д. е управлявал лекия автомобил в насрещната лента спрямо
посоката си на движение, най-вероятно е видял завиващия по ул. „П “ л.а. „М “ и също е
завил наляво. Вследствие рязкото отклоняване на автомобила в посока наляво от страна на
ответника, л.а. „Ф “ е навлязъл в началото на ул. „П “ непосредствено след л.а. „М “, като
поради значително по-високата му скорост, л.а. „Ф “ е застигнал левите габарити на другия
автомобил, при което с предната броня и преден десен калник е започнал механично да
уврежда последователно задната лява врата, предната лява врата, предния ляв калник,
страничен мигач на калника и предната броня отляво на л.а. „М “;
- след като л.а. „Ф “ е изпреварил л.а. „М “, е продължил към тротоара вдясно и се е
ударил в стената на баничарницата, при който удар са настъпили значителните увреждания
в предната част и двигателния отсек, описани в Протокола за ПТП;
- от техническа гледна точка установените увреждания, нанесенни по л.а. „М “ с рег.
№ , се намират в пряка причинно-следствена връзка с констатираното ПТП;
- стойността на щетите, нанесени по л.а. „М “ към датата на застрахователното
събитие е била кръго 640.00 лева;
- размерът на ликвидационните разходи, т.е. разходите, които застрахователят прави
за образуване, обработване и приключване, оценка от вещо лице, куриер и други, без архив
на ликвидационни преписки по щети, е на средна стойност 15.00 лева.
По делото е извършена и съдебно-техническа експертиза относно имуществените
вреди, нанесени на сградата на баничарницата. В заключението, прието от съда /на л. 105 –
л. 106 от делото/, вещото лице е направило следните изводи:
- от техническа гледна точка, имуществените вреди, нанесени на сградата на
баничарницата, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП;
- стойносттта на щетите, нанесени на сградата, определена към месец 11, 2018 г., е 1
867.30 лева с ДДС;
- размерът на ликвидационните разходи, които застрахователят прави за образуване,
обработване и приключване, вещо лице и други, е със средна стойност 15.00 лева.
Настоящият съдебен състав не споделя становището на особения представител по
делото – адв. Б , касаещо неправилност на заключението по назначената и изготвена
съдебно-техническа експертиза. Според съда, заключението е пълно, ясно и обосновано,
като не възниква съмнение за неговата правилност, доколкото експертът, след запознаване с
материалите по делото, е дал отговори на всички поставени въпроси.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
5
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу
ответника в качеството му на длъжник, на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 4421/08.06.2020 г. по ч.гр.д. № 561/2020 г. на Районен съд – Благоевград и
след връчването на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че исковете са допустими.
Разгледани по същество, същите са и основателни, по следните съображения:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземанията в полза на ищеца срещу ответника, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4421/08.06.2020 г. по ч.гр.д. №
561/2020 г. на Районен съд – Благоевград
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, съдът съобрази събраните по
делото доказателства - материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. №
561/2020 г. на БлРС и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 и чл. 500, ал. 2 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените
лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътно-транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата.
Тоест, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните положителни предпоставки: сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“; осъществен деликт от водача на застрахования автомобил; водачът да е
напуснал мястото на ПТП преди идването на органите на МВР.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи
от пораждащия регресното право на ищеца, фактически състав. Съдът намира за доказано
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
управлявания от ответника автомобил. Настоящият състав, като взе предвид събаните по
делото доказателства, приема за доказано, че именно ответникът е управлявал автомобила, с
6
който е причинил имуществените вреди. От заключението на изготвената по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установи, че размерът на причинените вреди по
лекия автомобил, е бил 640.00 лева, като застрахователят е заплатил на собственика на
увредения автомобил сумата в размер на 524.34 лева, а щетите по баничарницата, съгласно
заключението от съдебно-техническата експертиза, са били в размер на 1 867.30 лева, като
застрахователят е заплатил на собствениците на обекта сумата от 999.30 лева.
Съгласно чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи платеното
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното
превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответното
МПС. В настоящата хипотеза, видно от цитираното по-горе писмо на Директора на ОД на
МВР – Благоевград, ответникът С. Г. Д. на процесната дата е управлявал МПС като
неправоспособен водач.
Тоест, доказани са всички елементи, включени във фактическия състав, обосноваващ
основателността на регресната претенция на застрахователя срещу виновния водач. По
делото се претендира и сума в размер на 30.00 лева, представляваща направени от
застрахователя ликвидационни разноски, като и тази претенция се явява основателна и
доказана съгласно заключенията на вещите лица.
В случая, изцяло неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото, се
явяват доводите на ответника, поддържани в депозирания отговор на исковата молба. В чл.
125 от ЗДвП са изброени хипотезите, при които Службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътно-транспортното
произшествие, като в случая съдът намира, че е налице хипотезата на т. 7, а именно: между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. В
чл. 123 от ЗДвП са описани задълженията на водача на пътно превозно средство, когато е
участвал в пътно-транспортно произшествие, като е разписано: в т. 1, че е длъжен без да
създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието; в т. 3 - когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:
а/ да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; б/ ако между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват
своите данни в двустранен констативен протокол за пътно-транспортното произшествие;
Съгласно б. в/, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Със специалната Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътно-транспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, издадена от Министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за
финансов надзор /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от
7
30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./ е регламентирано, че когато при
произшествието са причинени само материални щети и между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите
данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранният
констативен протокол е общоприет образец в рамките на европейското икономическо
пространство и като такъв, представлява база за утвърдена и действаща практика на
застрахователите във всички европейски държави. В чл. 5, ал. 2 е вменено задължението за
застрахователите при сключване на договор за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, да предоставят безплатно в два екземпляра бланка за
двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3, както и при поискване, а в ал. 3
изрично е прието, че двустранният констативен протокол - приложение № 3, е валиден и
когато бланката не е предоставена от застрахователя. Следователно, при всички случаи на
ПТП с материални щети, съставянето на този протокол е предпоставка, за да отпадне
правната възможност на застрахователя да предяви регресния си иск срещу виновния
причинител на щетата.
В настоящия случай, тъй като се касае за материални щети, няма изготвен двустранен
констативен протокол за ПТП – приложение № 3, каквито са изискванията на цитираната
наредба и на закона. Затова и в тази хипотеза съдът приема, че ответникът е причинил
виновно процесното ПТП, както и че е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, с което е предотвратил всякаква възможност
за контакт с увреденото лице, за постигане на съгласие помежду им относно
обстоятелствата, свързани с произшествието, т.е. че с това си поведение е нарушил
изискването на чл. 123 от ЗДвП, поради което не може да черпи права от своето
противоправно поведение.
Отделно от това, в случая е налице и фактическият състав по чл. 500, ал. 2 от КЗ,
съгласно която разпоредба, застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство,
когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, доколкото по делото несъмнено се установи, че ответникът не е
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС към 04.08.2018 г.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че исковете
по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 3 и чл. 500, ал. 2 от КЗ, се
явяват изцяло основателни и доказани.
Досежно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД:
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за
изпълнение, какъвто е настоящият случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В
конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане
8
на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него. В
случая претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена за сумата от 38.82 лева,
представляваща обезщетение за забава /мораторна лихва/ за периода от 20.10.2019 г. до
17.01.2020 г.
Ето защо, предвид всичко изложено по-горе, по отношение на страните следва да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 561/2020 г.,
а именно:
- сумата от 1 553.64 /хиляда петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща сбор от главница за изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, станало на 04.08.2018 г. в Благоевград – 1 523.64 лева и
ликвидационни разноски в размер на 30.00 /тридесет/ лева;
- сумата от 38.82 /тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лева – мораторна
лихва за периода от 20.10.2019 г. до 17.01.2020 г.;
- ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК -
17.01.2020 г., до окончателното изплащане на дължимото.
Съобразно приетото в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, дължи произнасяне и по
разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, това следва да стане в
осъдителен диспозитив.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
заповедното производство: сумата от 31.85 /тридесет и един лева и осемдесет и пет
стотинки/ лева – платена държавна такса и сумата от 395.68 /триста деветдесет и пет лева
и шестдесет и осем стотинки/ лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
При направеното искане от ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по настоящото исково
производство – в общ размер на 1 456.54 лева, от които: внесена държавна такса по
настоящото производство – 80.30 лева; заплатено адвокатско възнаграждение – 409.77 лева с
ДДС; 341.47 лева – внесен депозит за назначаване на особен представител; депозит за
пР.ване на свидетел – 20.00 лева; 5.00 лева – държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение и 600.00 лева – за възнагражденията на вещите лица.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Г. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б , ул. „А “ № , и „Д З “ АД с ЕИК , със седалище и адрес на
9
управление: гр. С , бул. “Кн “ № , представлявано от Д Д и Ж Д – Изпълнителни
директори,
че С. Г. Д. дължи на „Д “ АД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 561/2020 г. по описа на Районен съд -
Благоевград, а именно:
- сумата от 1 553.64 /хиляда петстотин петдесет и три лева и шестдесет и четири
стотинки/ лева, представляваща сбор от главница за изплатено застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, станало на 04.08.2018 г. в Благоевград – 1 523.64 лева и
ликвидационни разноски в размер на 30.00 /тридесет/ лева;
- сумата от 38.82 /тридесет и осем лева и осемдесет и две стотинки/ лева – мораторна
лихва за периода от 20.10.2019 г. до 17.01.2020 г.;
- ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 17.01.2020 г., до
окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Благоевград, ул. „А “
№ , да заплати на „Д “ АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “К
“ № , представлявано от Д Д и Ж Д – Изпълнителни директори, сумата от 427.53
/четиристотин двадесет и седем лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща
направени разноски в заповедното производство, както следва: 31.85 лева за държавна такса
и 395.68 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Бл , ул. „А“ № , да
заплати на „Д “ АД с ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. С , бул. “К “ № ,
представлявано от Д Д и Ж Д – Изпълнителни директори, сумата от 1 456.54 /хиляда
четиристотин петдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/ лева, представляваща
направени от ищеца разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10