Присъда по НОХД №721/2025 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И
към Присъда № 130 от 01.09.2025г. по НОХД № 721/2025г. на РС-С.,
изготвени 04.09.2025г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Я. М. А. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б „а“ и б. „б“ от НК.
Гражданскоправни претенции не са предявени, респективно не са приети
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.
В съдебно заседание преди започване на разпоредителното заседание
пострадалото лице К. С. К., представлявано от надлежно упълномощен
процесуален представител, е конституирано като частен обвинител по делото.
Частният обвинител не се явява, представлява се от повереника.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира да му бъде наложено наказание „Лишаване
от свобода”, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета и
така определеното наказание „Лишаване от свобода”, за срок от две години да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Повереникът на частния обвинител изразява съгласие с предложението
на РП - С. относно вида и размера на наказанието.
В съдебно заседание подсъдимият А., редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено минимално наказание.
Служебният защитник на подсъдимия адв. К. от АК-С. не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация,
изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален
1

размер, което на основание чл. 58а от НК да бъде намалено с една трета.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 26 срещу 27.01.25г. вечерта, подс. А. обикалял по ул. “Сава
Филаретов“ в гр. С. и минавайки покрай дом № 6, решил да влезе в двора на
имота, за да търси медни предмети, които да открадне и продаде. Прескочил
оградата и влязъл в двора, но не намерил нищо. Видял незаключена врата,
отворил я и влязъл в помещение на първия етаж на къщата, откъдето влязъл в
стая, в която видял много торби и сакове, пълни с различни предмети. В една
от торбите имало метални предмети-супени лъжици, 3 бр. свещници, 2 бр.
медни бакърчета, декоративна щипка за храна и решил да ги открадне. Взел
торбата и с нея напуснал къщата. След това подс. А. занесъл свещниците, б
бр. супени лъжици и медните бакърчета на св. Йорданов, който се занимавал с
изкупуване на метали и му ги продал. Декоративната щипка за храна и 1 бр.
супена лъжица с печат 925, подсъдимият продал на св. Георгиев, управител на
ЗК “Толю“ ООД в гр. С.. Свидетелят Георгиев ги проверил и установил, че
лъжицата и декоративната щипка са сребърни и тежат общо 123 грама. Платил
на подс. А. сумата от 112 лв. С протокол за доброволно предаване от 09.04.25г.
св. Т.Г. предал на водещия разследването полицай 1 бр. лъжица за супа от сив
метал и 1бр. декоративна щипка от две части, от сив метал.
От заключението на вещото лице по назначената и изготвена по делото
оценителна експертиза, сребърната лъжицата за супа е на стойност 91,20 лв.,
сребърната декоративна щипка за храна е на стойност 153 лв., 6 бр. супени
лъжици са на стойност 60 лв., 3 бр. бронзови свещници са на обща стойност
45 лв., и на 2 бр. медни бакърчета с диаметър 25 см. на стойност 64 лв.
Общият размер на щетата към момента на деянието е на стойност 413,20 лв.
В показанията си пострадалото лице св. К. сочи, че от дома й са отнети
десетина торби с вещи, които същата не може да индивидуализира, както и че
в двора на дома си е намерила торба с вещи, които също не описва по вид,
като в хода на разследването не са събрани доказателства, които да сочат, че те
са били отнети от подс. А., поради което същите не са предмет на
повдигнатото спрямо него обвинение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности
и поотделно.
2

Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред
и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода
на досъдебното производство, а именно: К. К. (л. 44), Илиян Йорданов (л. 51)
и Т.Г. (л. 52).
Даде вяра на обясненията на подсъдимия А., дадени в хода на
досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги
приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно оценителна
експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да
се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта (л. 58).
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. А. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК, тъй като за времето
26.01.2025г. - 27.01.2025г. в гр. С., от къща на ул. „Сава Филаретов“ № 6, в
условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: 1 бр. лъжица за
супа от сребро, употребявана, с тегло 45,60 грама на стойност 91,20 лв., 1 бр.
декоративна щипка от две части от сребро, със следи от патина, с тегло 76,50
грама на стойност 153 лв., 6 бр. супени лъжици сиви, метални на обща
стойност 60 лв., 3 бр. свещници, бронзови на цвят, на обща стойност 45 лв. и 2
бр. медни бакърчета с диаметър 25 см. и височина 10 см. на стойност 64 лв.,
всичко на обща стойност 413,20 лв. от владението и собственост на К. С. К. от
гр. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Безспорно е установено, че подсъдимият А. е извършил деянието в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б“ от НК,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
3

свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК. От приложената
по делото справка за съдимост на лицето е видно, че със Споразумение от
23.04.2021 г. по НОХД 1473/2020г. на PC - С., влязло в законна сила на
23.04.2021г., на подсъдимия е било определено общо наказание на основание
чл. 23, ал. 1 от НК - 2 години „Лишаване от свобода“ за престъпления по чл.
215, ал. 2, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
.3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 04.06.2022г.
Със Споразумение от 31.01.2024г. по НОХД 123/2024г. на PC - С., влязло в
законна сила на 31.01.2024г., обвиняемият бил осъден на 9 месеца „Лишаване
от свобода“ за престъпление по чл. 325, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК. Наказанието било изтърпяно на 06.10.2024г. Тези две
осъждания изпълват признаците на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29, ал.
1, б. „а“ и б. „б“ от НК. От изтърпяване на наказанията по тях, към момента на
извършване на настоящото деяние, не са били изтекли пет години по смисъла
на чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. А. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици. Той е бил е наясно, че отнема вещи, които са чужди. Имал е
присвоително намерение спрямо тях, за което свидетелства и факта, че след
отнемането им се е разпоредил с тях, като ги е продал на св. Йорданов и на св.
Георгиев, управител на ЗК “Толю“ ООД .
Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във
владение на подсъдимия, който се е разпоредил с тях. Имуществените вреди
са частично възстановени.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното
производство от страна на подс. А.. Направеното от подсъдимия
самопризнание не може да бъде отчетено от съда като смекчаващо
отговорността обстоятелство, защото това би означавало той да бъде
„облагодетелстван“ два пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и
втори път при редукцията по чл. 58а от НК. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни, обремененото
съдебно минало.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
4

всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подс. А. при условията на чл. 58а от НК, като за
извършено от него престъпление по . 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б „а“ и б. „б“ от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години и шест месеца. Така определеното наказание на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3, като подсъдимият следва да изтърпи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем месеца при
първоначален строг режим.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Съгласно правилата на процеса подсъдимият А. бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 301. 52 лв. в
полза на ОД на МВР – С. Същият бе осъден да заплати на К. С. К. с ЕГН
********** сумата в размер на 1200 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение за повереник.
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	130
Дата:	1 септември 2025 г. (в сила от 17 септември 2025 г.)
Съдия:	Христина Янева Костадинова - Чолакова

Дело:	20252230200721
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юни 2025 г.

Присъда по НОХД №721/2025 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите