Р Е Ш Е Н И
Е №1356
гр. Пловдив, 21.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 19.11.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Eлена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 601 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Подадена е
искова молба от ЕТ „В. – Д.Д.“ с ЕИК *** и адрес ***, представляван от адв. Д.Г.
против С.Д.Б. с ЕГН ********** с адрес ***.
Ищецът твърди, че по силата на нотариално заверен
договор за покупко-продажба от 17.04.2018 г. придобил от „Еко продукт 2006“
ЕООД с *** *** Б. собствеността върху колесен трактор *** с рег. № РВ 07989, RW7710H002874 срещу насрещните задължения на
дружеството към ЕТ „В. – Д.Д.“. С.Б. продал *** си в „Еко продукт 2006“ ЕООД на
дата 28.09.2016 г. на лицето В. Ц. Ц.. В деня на продажбата тракторът бил
предаден на ищеца и той го обслужил, като сменил агренажния ремък и маслото и
общо заплатил за това сумата от
5 000 лв. Няколко дни по-късно - на 27.04.2018 г., ответникът Б. се
обърнал с молба към ищеца да му услужи с вещта, за да може да ***, които е наел
в ***. Ищецът се съгласил и предоставил трактора в неговата база, намираща се в
***, с уговорката вещта да бъде върната до края на месец август същата година.
Това задължение Б. не изпълнил въпреки многобройните разговори. За ползването
на процесния трактор не бил сключен никакъв договор и същият до момента се
владее от С.Б.. Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с
което да признае ищеца за собственик на процесната вещ - колесен трактор *** с
рег. № РВ 07989, RW7710H002874, както и да осъди ответника Б. да му предаде
владението върху вещта. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът С.Д.Б.
с ЕГН ********** е подал отговор на исковата молба чрез пълномощника си адв. И.С..
Признава, че през месец септември 2016 г. Б. прехвърлил всичките си *** от „Еко
продукт 2006“ ЕООД на В. Ц., който поел *** на дружеството. Твърди, че между
двамата е сключено съглашение, по силата на което процесната вещ е останала за
ползване на Б., който упражнявал фактическата власт над колесния трактор „до към края на месец април 2018г.“, когато
един ден отишъл в стопанския двор в *** и установил, че същият липсва. Б. подал
сигнал от личния си номер на телефон 112, като мислил, че вещта е открадната.
След препращане на сигнала към РПУ – *** полицейски служител го уведомил, че
тракторът е взет от неговия легитимен собственик и няма кражба. Ето защо,
считано от края на месец април 2018 г. С.Б. не владее процесната вещ. Твърди,
че същата се намира у ищеца, а делото се води за обслужване „интересите на Д.Д. по повод заведени от него
полицейски и прокурорски преписки“. С оглед на гореизложеното моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Съдът е указал на ищеца, че следва – при условията на
пълно и главно доказване, да установи, че е собственик на процесната движима вещ, както и
че фактическата власт върху нея се упражнява именно от ответника.
С
протоколно определение от 24.09.2019г за безспорно и ненуждаещо се от доказване
е признато обстоятелството, че ищецът е собственик на процесната вещ на
наведеното от него основание - договор за покупко-продажба от 17.04.2018 г. с нотариална заверка на
подписите.
В подкрепа
на признанието на ответника, че ищецът е собственик на вещта са и приложените
към исковата молба доказателства – продажбен договор с продавач „Еко продукт
2006“ ЕООД и свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника, в
което продавачът е вписан като собственик.
Не се
установява обаче фактическата власт върху вещта да се упражнява именно от
ответника, като ищецът не проведе доказване на този изгоден за него положителен
факт съобразно указаната му доказателствена тежест. Поради дезинтересиране от
събиране на допуснатото му доказателствено средство – разпит на свидетел, в
резултат на проявената от ищеца процесуална пасивност, същото бе заличено.
Същевременно
ответникът проведе успешно насрещно доказване /при това на отрицателен факт/,
че не държи вещта.
От
постъпилата справка от РП – *** /л. 30/ се установява, че процесният колесен
трактор е приобщен като веществено доказателство по образувана прокурорска
преписка.
От снетия по
реда на чл. 204 ГПК аудио запис от телефонно обаждане в дирекция „Национална
система 112“ към МВР, прието на 12.04.2018г, се установява, че мъжки глас,
представящ се като С.Б., съобщава за кражба на трактор с индивидуализиращи
белези, съвпадащи с процесния.
Горното
обстоятелство се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел Е.
Д. /без родство/, който знае за случая с изчезналия трактор от стопанския двор
в ***, описва го по начин, съвпадащ с дадената от ищеца индивидуализация на
вещта. Знае за обажданията на тел. 112 и на органите на реда. Заявява, че от
кражбата до сега тракторът вече не е в базата на ответника, като от С. разбрал,
че „полицаите казали, че няма кражба, а собственикът си го е взел“.
Съдът
възприема показанията на свидетеля като добросъвестни, обективни и съответни на
събраните по делото доказателства.
Съобразно
разясненията в т. 2А от тълкувателно решение № 4/2014г, ако в хода на делото се
установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но
ответникът не владее този имот или го владее на правно основание,
противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна
защита, като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на
имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за
предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на пресъдено
нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да
бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
Доколкото
разглежданият случай е именно такъв, с установителен диспозитив ще се признае,
че ищецът е собственик на вещта на посоченото основание, а с отхвърлителен ще
се откаже предаването на владението й.
При
този изход на делото и обстоятелството, че ответникът не е оспорил абсолютното
вещно право на ищеца, т.е. не е дал повод за правен спор относно собствеността,
разноските ще се възложат изцяло в тежест на ищеца. Доколкото ответникът е бил
представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗА, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Д.С. *** със служебен адрес: ****,
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ответника в размер на 2 167.73
лв, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на иска, формирана на
база пазарната стойност на вещта в размер на 54 591 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.Д.Б. с
ЕГН ********** с адрес ***, че ищецът „ЕТ „В. – Д.Д.“ с ЕИК *** и адрес ***, е
собственик на основание договор за
покупко-продажба от 17.04.2018 г. с нотариална заверка на подписите на следната
вещ: колесен трактор *** с рег. № РВ 07989, RW7710H002874, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на
ищеца за осъждане на ответника да му предаде владението на гореописаната вещ.
ОСЪЖДА „ЕТ „В. – Д.Д.“ с ЕИК *** и адрес ***
да заплати на адв. И.Д.С. *** със служебен адрес: ****,
адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално
представителство на ответника в размер на 2 167.73
лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: