М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 857/2018 г. по описа на КрлРС
По отношение на подс. Л.Л.Я. е повдигнато
обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на
16.11.2018 г. в гр. К., обл. П., отнел чужди движими
вещи- един брой контактен ключ за лек автомобил марка „БМВ“
модел „****“ с рег. № ******на стойност 150 лв.; мобилен телефонен апарат марка
„SAMSUNG“ модел J7, 2017 г., с ИМЕЙ № *********** на
стойност 389 лв.; мъжко, кожено, кафяво на цвят портмоне марка „CROSS“ на
стойност 60 лв.; три броя секретни ключове за брава със секретен патрон на
стойност 15 лв.; парична сума в размер на 80 лв., всичко на обща стойност 694
лева от владението на М.Е.Т., ЕГН ********** ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Р.п.К. представлявана в съдебно заседание от прокурора
Свилен Братоев поддържа повдигнатото обвинение. Счита вината на подсъдимия Я.
за безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено наказание лишаване от свобода
за срок от десет месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок
от три години..
Подсъдимият Я., лично разбира обвинението и се
признава за виновен. Дава обяснения. Моли съда за налагане на наказание пробация.
Защитника на подсъдимия- адв.
В., счита, че вината на по повдигнатото му обвинение е доказана, като пледира
за налагане на наказание пробация.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Л.Л.Я., ЕГН ********** е роден на *** *** ***. ****,*****.
Има завършено ***** образование. *****. Не работи. Има постоянен и настоящ адрес
***. Не е осъждан. С решение по НАХД № 2959/2016 г. на Районен съд- П., влязло
в сила на 27.09.2016 г. е освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК като му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв., за престъпление по чл.326 ал.1 от НК.
На 14.11.2018 г., около 16,00 часа преди с. С. подс. Я. спирал автомобили на автостоп с цел да пътува до
гр. Ст.З.. На подадения от подсъдимия знак спрял бял микробус, управляван от
пострадалия М.Т. ***. Двамата се познавали отпреди, когато Т. отново спирайки
на автостоп на подсъдимия го откарал до жилището му в с. К.. Подс. Я. се качил в автомобила на св. Т. двамата започнали
разговор, при който Я. се оплакал, че не се разбира с баба си и дядо си, при
които живеел, поради което и рядко се прибирал в дома им в с. К.. Тогава св. Т.,
проявявайки съчувствие към Я., му предложил да му помогне и му намери работа.
Предложил му също така и временно да го приюти в жилището му в гр. К.. Я. се
съгласил. По пътя Т. спрял и купил две закуски, тъй като Я. бил много гладен.
След това двамата отишли в дома на Т. ***. Там Я. нощувал и на следващия ден-
15.11.2018 г. през целия ден Я. пребивавал в жилището на Т., който бил на
работа. Вечерта Т. се прибрал в апартамента си, двамата с Л.Я. вечеряли,
гледали телевизия, като в апартамента дошъл и приятеля на св. Т.- св. С.Т.,
който около 23, 00ч. си тръгнал, а пострадалият М.Т. легнал да спи.
Подс. Я. останал да гледа телевизия. Около 01,30 ч. на
16.11.2018 г. Я. решил да напусне жилището на Т.. Преди да излезе от
апартамента взел портмонето на Т., в което имало лични документи и сумата от
около 80 лв., мобилния му телефон, който в този момент се зареждал, контактния
ключ за автомобила на пострадалия Т. марка „БМВ“ и ключовете за апартамента,
като го заключил отвън.
Носейки всички отнети вещи, Я. *** и като излязъл
навън, тръгнал в посока запад. В река изхвърлил контактния ключ за автомобила и
ключовете за апартамента на пострадалия. Повървял около 200-300 метра в посока
изток по главната улица в гр. К., взел парите, намиращи се в портмонето- 80
лева /една банкнота с номинал 50 лева, една банкнота с номинал 20 лева и една
банкнота с номинал от 10 лева/ и монети, които не преброил. Сложил парите в
джоба на панталона си, а портмонето изхвърлил вдясно от пътя, от северната
страна на бул.“О.“ с кръстовището с ул. „м.д.“. По пътя изхвърлил в контейнер
за смет мобилния телефон. Личните документи, които били вътре в портмонето ги
взел със себе си. Забелязал, че в портмонето били личната карта и СУМПС на Т., а останалите документи не обърнал внимание
какви били. Тръгнал по пътя в посока изток, като изхвърлили и личните документи
до оградата на завод „Д.“ в гр. К., в източния край на бул. „О.“.
След това тръгнал към изхода на гр. К. в посока гр. П..
От гр. П. с автобус отишъл в гр. Ст.З. при негов приятел, на когото споделил
какво е направил. Приятелят му го посъветвал да не се крие, а да се прибере в
с. К., защото щели да го търсят. Двамата излезли на заведение в гр. Ст.З.,
където консумирали алкохол и където Я. похарчил голяма част от парите, които отнел
от пострадалия Т..
След като се разделил с приятеля си Я. се придвижил с
влак до гр. П., от където отново на автостоп се прибрал в с. К.. Там по- късно
бил установен от полицейските служители при РУ на МВР- Х. и по- късно Я. бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР със Заповед №281зз-219/17.11.2018 г. във
връзка с извършената кражба.
В хода на досъдебното производство подс.
Я. лично завел полицейските служители на местата, където изхвърлил откраднатите
от него вещи, като същите били намерени на посочените от подсъдимия места, с
изключение на мобилния телефонен апарат, който не могли да открият, тъй като Я.
контейнера за смет бил вдигна от службата по чистота. От отнетите пари останали 13,77 лева, които подс. Я. предал с протокол за доброволно предаване.
Намерените вещи, с разрешение на наблюдаващия прокурор били върнати на правоимащото лице- пострадалия М.Т..
Видно от заключението изготвената съдебностоковооценъчната експертиза пазарната стойност към
16.11.2018 г. на инкриминираните вещи била в общ размер на 614 лв., а именно- един брой контактен ключ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „****“- 150 лв.; мобилен телефонен апарат марка
„SAMSUNG“ модел
J7, 2017 г., с ИМЕЙ
№ ***********- 389 лв.; 2 бр. цветни снимки на лице от женски пол – малък
формат – без стойност; мъжко, кожено, кафяво на цвят портмоне марка „CROSS“ с монетник- 60 лв.; три броя секретни ключове за брава със
секретен патрон-15 лв.; един брой лична карта № ********* от 01.06.2012 г. от
МВР- П. на лицето М.Е.Т.- без стойност; един брой СУМПС № ********* от
07.10.2011г. от МВР П. на лицето М.Е.Т.- без стойност; един брой СРМПС, част II за лек автомобил марка „БМВ“
модел „****“ с рег. №*****- без стойност; един брой дебитна карта на „Първа
инвестиционна банка“ с № **************, ведно с писмо на банката с отбелязан
„ПИН“ код- без стойност; един брой клиентска карта на „Шел“- без стойност; един
брой клиентска карта на „ЕВН“ - без стойност; един брой дебитна банкоматна карта на „А.“ с № **************- без стойност;
един брой клиентска карта на игрален клуб „Д.п.“- без стойност; един брой
клиентска карта на „OYSTER“ - без стойност; един брой визитна картичка на „*****“-
без стойност; един брой визитна картичка на „*****“ ООД- без стойност;
Общата стойност на процесните
вещи, включително и сумата от 80 лв. към момента на извършване на деянието
(16.11.2018г.) била 694 лв. Съотношението на общата пазарна стойност към минималната
работна заплата за страната към датата на извършване на деянието била 1.3608.
Горната фактическа обстановка се установява от
гласните доказателства, събрани по делото, съдържащи се в обясненията на подс. Я. и показанията на св. Г.; заключението на съдебностоковооценъчната експертиза, както и на прочетените
на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства- три броя
протоколи за оглед на местопроизшествие ведно със приложени към тях 3 бр.
фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, заповед за задържане, фискален
бон, гаранционна карта, справка за съдимост, характеристична справка, справка АИС БДС, справка НБДН, справка за задгранични
пътувания на подсъдимия, справка ГД „ИН“.
От приобщените по делото доказателства точно и категорично се установяват всички
факти от значение за правилното решаване на делото- извършването на деянието,
неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност
на дееца. Гласните и писмените доказателства, и заключението на съдебностоковооценъчната експертиза, в своето единство изясняват
пълно, последователно и непротиворечиво приетата от съда за установена
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че подс. Я. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, тъй като на на 16.11.2018 г. в гр. К., обл.
П., е отнел чужди движими вещи- един брой контактен ключ за лек автомобил марка
„БМВ“, модел „****“ с рег. №******на стойност 150
лв.; мобилен телефонен апарат марка „SAMSUNG“, модел J7, 2017 г., с ИМЕЙ № ***********, на стойност 389 лв.; мъжко, кожено,
кафяво на цвят портмоне, марка „CROSS“, на стойност 60лв.; три броя секретни
ключове за брава със секретен патрон на стойност 15 лв.; парична сума в размер
на 80 лв., всичко на обща стойност 694 лева от владението на М.Е.Т., ЕГН ********** ***, без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, поради което следва да бъде признат
за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Обект на извършеното от подсъдимия престъпление са обществените
отношения, свързани с гарантиране неприкосновеността на чуждата собственост.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез отнемане на чужди движими вещи- един
брой контактен ключ за лек автомобил марка „БМВ“,
модел „****“ с рег. №******на стойност 150 лв.; мобилен телефонен апарат марка
„SAMSUNG“, модел J7, 2017 г., с ИМЕЙ № ***********,
на стойност 389 лв.; мъжко, кожено, кафяво на цвят портмоне, марка „CROSS“, на
стойност 60лв.; три броя секретни ключове за брава със секретен патрон на
стойност 15 лв.; парична сума в размер на 80 лв., без съгласие на техния
владелец- М.Т.. Подсъдимият е осъществил свое владение върху отнетите вещи като
се е разпоредил в своя полза с по- голяма част от паричната сума, а останалите
вещи изхвърлил на различни места в гр. К., където по- късно същите, с
изключение на мобилния телефон, са били намерени.
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено- подсъдимият е съзнавал обществената опасност
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че върши кражба
вземайки чуждите вещи, но е желаел настъпването на противоправния
резултат, тъй като е целял набавянето на облага за себе си.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия за престъплението по чл.194 ал.1 от НК, съдът взе предвид, че за
това престъпление е предвидено налагането на наказание лишаване от свобода до
осем години. При индивидуализация на наказанието, съдът отчетете степента на
обществена опасност на деянието и дееца.
Деянието се явява „тежко” умишлено
престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност. Нанесените
имуществени щети на пострадалия обаче са на невисока стойност в размер 694 лв.,
чието съотношение към минималната работна заплата към инкриминирания период е 1.3608. освен това по- голяма част от
вещите, предмет на престъплението са били върнати на пострадалия, с изключение
на мобилния телефон и по- голяма част от паричната сума.
Деецът
от друга страна не може да се счете за личност със завишена степен на
обществена опасност. Към момента същият е бил неосъждан, макар и освобождаван
веднъж от наказателна отговорност, което обстоятелство съдът отчете като
отегчаващо отговорността му. Налице е от страна на подсъдимия пълно
самопризнание и оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Същият
доброволно е посочел всички места, на които е изхвърлил отнетите вещи и благодарение
на това съдействие по- голяма част от тях са намерени и върнати на техния
собственик.
Отчитайки изложените по- горе
обстоятелства, съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да бъде
определено наказание при наличие на многобройни смекчаващи вината му
обстоятелства, а именно при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК. На
същият следва да бъде наложено наказание пробация,
което по размер следва да бъде ориентирано над минималния, визиран в закона
предвид, че деянието, извършено от подсъдимия е с висока степен на обществена
опасност, както и наличието на извършено друго престъпление, за което
подсъдимия е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Отчитайки посочените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на подсъдимия
следва да се наложи наказание пробация в съвкупност от следните пробационни
мерки- „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“***, включваща явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от една
година; „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от една година; „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в
размер на 150 часа годишно за срок от една година.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят
индивидуалната и генерална превенции, визирани в чл.36 от НК като преди всичко
ще се въздейства предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия и ще му
бъде отнета възможността за времето на изтърпяване на наказанието да извърши
други престъпления.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената
вина на подсъдимия в извършване на престъплението, за което е обвинен, в тежест
на същия следва да бъдат оставени направените по делото разноски, като същият
следва да заплати по сметка на ОД на МВР- П. сумата
от 87,97 лв. /осемдесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляващи направените по делото
разноски от досъдебното производство, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, бюджетна
сметка на КрлРС сумата от 40/ четиридесет/ лева,
представляващи направените по делото разноски от съдебното производство за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ