РЕШЕНИЕ
Номер 560 10.10. Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ХIIІ търговски
състав
На осемнадесети септември през 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Боряна Костанева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 151 по описа за 2016 година
намери за установено следното:
Иск с правно
основание чл.79 ЗЗД във вр. с
чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.101 ЗЗД.
Ищецът – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД ЕИК
********* със съдебен адрес ***, заместил при условията на чл. 226, ал.2 ГПК вр.
с чл. 222 ГПК първоначалния ищец „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф
Игнатиев“ 10, твърди, че по силата на договор за продажба на вземания чрез
пряко договаряне от 18.09.2017г. е придобил вземанията на първоначалния ищец по
договор за банков кредит от 08.12.2011г. и анекс № 1 от 05.08.2013г. към него,
кредитополучател, по който е „Хедж Инвестмънт България“ АД. Сочи, че вземанията
на прехвърлителя - цедент „КТБ“ ЕАД са
обезпечени с договор за встъпване в дълг от 08.01.2013г., по силата на който
„Авионамс“ АД, с предишно наименование „Телеком“ АД, с ЕИК ********* е встъпил
в задълженията на кредитополучателя „Хедж Инвестмънт България“ АД до размер от
19 444 000 евро. Изложени са твърдения за това, че кредитодателят –
цедент е изпълнил задължението си по
сключения договор за кредит, а кредитополучателя е преустановил плащанията на дължимите суми по главницата, считано
от 10.07.2014г. като с изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно изпълнение от
13.11.2014г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. След обявяване на
кредита за изцяло и предсрочно изискуем до солидарния длъжник - ответник в
производството е изпратена нотариална покана, връчена на 17.04.2015г. с
изявление за доброволно изпълнение на задължението по договора за
встъпване в дълг. Ищецът твърди, че към 22.04.2015г. задължението на
кредитополучателя е в размер както следва -
35 100 000 евро главница, 1 559 607,57 евро
просрочена лихва върху редовна главница, 2 687 388,89 евро просрочена
лихва върху просрочена главница, 526 500 евро текуща лихва върху
просрочена главница, 160 919,46 евро неустойка върху просрочена лихва и
67,14 евро разноски по изпълнението. Сочи, че по реда на заповедното производството
по ч.гр.д.6840/2015г. цедента - кредитодател се е снабдил със заповед по чл.417
от ГПК за сумата от 19 444 000 евро главница, законна лихва и юристконсултско
възнаграждение, срещу която от „Авионамс“ АД е постъпило писмено възражение, но
поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск в срока по чл. 415,
ал.4 ГПК издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени. Въз
основа на изложеното, ищецът настоява, съдът да постанови решение, с което да
осъди „АВИОНАМС“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Цар Симеон № 2 да му заплати сума в размер на
4 661 983.60 евро, представляваща невърната главница по договор за
банков кредит от 08.12.2011г., вземането, за която е обезпечено с договор за встъпване в дълг от 08.01.2013г.,
сума в размер на 355 411.91 евро, представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода 08.06.2015г. до 07.03.2016г., ведно със
законна лихва от 07.03.2016г. до окончателното заплащане на главницата, което
вземане е прехвърлено на ищеца от „Корпоративна
търговска банка“ АД, в несъстоятелност с договор за продажба на вземания чрез
пряко договаряне от 18.09.2017г.. Претендира разноски.
Ответникът
- „Авионамс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Цар Симеон № 2 не оспорва сключения на 08.12.2011г. договор за банков
кредит между „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност и
кредитополучателя „Хедж Инвестмънт България ”АД и анекса към него, нито условията
по същия. Не спори, че кредита е обявен за
предсрочно изискуем с връчване на покана, отправена до кредитополучателя, нито
факта, че дружеството ответник също е получило покана за доброволно плащане на
твърдяната дата 17.04.2015г.. Оспорва, че дължи процесната сума, като оспорва
сключването на договор за встъпване в дълг от 08.01.2013г. и конкретно автентичността
му като твърди, че същия не е подписан от лицето С. Б., в качеството му на ***
на „Телеком”АД; оспорва и достоверността на датата на сключването му. Навежда
възражение за нищожност на договора, поради липса на съгласие за сключването
му, тъй като липсва решение на СД, което противоречи на устава. Счита, че в
случая е неприложима разпоредбата на чл.301 от ТЗ, тъй като от момента на
узнаването ответникът е оспорил договора
за встъпване в дълг. Навежда възражение за нищожност на договора за встъпване в
дълг, поради противоречие със закона – чл. 187е, ал.3 ТЗ, тъй като същият е
сключен за обезпечение изпълнението на договора за кредит, чиято цел е
закупуване на акции от кредитополучателя от капитала на ответника, което
действително е осъществено. В условията на евентуалност при същите фактически
основания счита, че договорът за встъпване в дълг е нищожен, поради заобикаляне
на закона.
В
срокът по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която нови факти
и обстоятелства не се въвеждат, а са изложени съображения, насочени към опровергаване
изложените от ответника възражения.
В
постъпилия допълнителен отговор ответника подържа наведените вече възражения и добавя
допълнително такова за нищожност на договора за встъпване в дълг от
08.01.2013г., обосновано с обстоятелството, че бившия *** на „Авионамс“ АД се е
споразумял във вреда с „КТБ“ АД и същия този договор не произвежда действие на
основание чл. 40 ЗЗД, тъй като с подписването му са възникнали единствено
задължения за дружеството за чужд дълг, а не и права.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и приетите за установени
обстоятелства, прие следното:
На
18.09.2017г. е сключен договор за продажба на вземания чрез пряко договаряне, с
който „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност е прехвърлило в
полза на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД вземането си по договор за
банков кредит от 08.12.2011г., кредитополучател, по който е „Хедж Инвестмънт
България“ АД, ведно с всички обезпечения. Казаното обосновава активната
материално правна легитимация на ищеца, която не е и спорна.
Няма
спор между страните, че на 08.12.2011г. е сключен договор за банков кредит
между „Корпоративна търговска банка“ АД и кредитополучателя „Хедж Инвестмънт
България”АД, с който на последния са предоставени 22 000 000 евро с
предназначение на средствата - за увеличаване капитала на „ТЕЛЕКОМ“ АД.
Не
се спори и досежно обстоятелството, че с Анекс № 1 от 05.08.2013г. са
предоставени още 19 556 000 евро на кредитополучателя за заплащане на
част от цената по придобиване на акции от капитала на дружеството ответник. Не
се оспорват условията на кредита, нито че същият е обявен за предсрочно
изискуем с покана, отправена до кредитополучателя, както и че ответникът също е
получил покана за доброволно плащане на твърдяната дата 17.04.2015г..
Няма
спор между страните, че целта на отпуснатия кредит е била закупуване на акции
от кредитополучателя от капитала на ответника, което се установява и от
договора за банков кредит от 08.12.2011г. – вж. чл. 2 и § 3 от Анекс № 1 от
05.08.2013г. към сключения договор. Не се спори, че целта е осъществена, който
факт се потвърждава и от приетото от съда и неоспорено заключение на в.л. Т.Р.,
което съдът кредитира.
На
проведено на 14.10.2011г. заседание на СД на „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД е
взето решение дружеството, в качеството си на акционер на годишното редовно ОС
на „ТЕЛЕКОМ“ АД, насрочено за 31.10.2011г. от 10.00 ч. в седалището на
дружеството да участва в увеличението на капитала на същото дружество, като
запише такава част от новите акции,
която съответства на дела на „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД в капитала
преди увеличението – вж. протокол от 14.10.2011г..
На
проведеното на 31.10.2011г. годишно редовно общо събрание на акционерите на
„ТЕЛЕКОМ“ АД е взето решение за увеличаване размера на капитала от
6 469 065 лв. на 56 469 069 лв. при условията на чл. 192,
ал.1, пр.1-во, вр. чл. 194, ал.1 и ал.3 ТЗ и чл. 16, ал.1, т.1 и ал.4 от Устава
чрез издаване на нови 1 851 852 броя поименни акции с номинална
стойност 27 лв. или на обща стойност 50 000 004 лв., като акционерите
запишат такава част от новите акции, която съответства на дела им в капитала
преди увеличението – вж. протокол от 31.10.2011г..
В
едномесечния срок, считано от датата на обявяване в търговския регистър на
решение от 31.10.2011г. или от 15.11.2011г., видно от приложеното удостоверение
изх. № 5044 от 12.12.2011г. на „КТБ“ АД по набирателната сметка на дружеството
ответник са постъпили следните суми:
На
08.12.2011г. – 33 233 382 лв. наредени от „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“
АД с основание за увеличаване капитала – 1 230 866 бр. акции;
На
08.12.2011г. – 16 616 799 лв., наредени от „КЕЙ ТИ ЕС ИНВЕСТ“ ЕООД с
основание за увеличение на капитала – 615 437 бр. акции;
На
09.12.2011г. – 49 950 лв., наредени от
„КЕЙ ТИ ЕС ИНВЕСТ“ ЕООД с основание за увеличение на капитала – 1850 бр.
акции;
На
09.12.2011г. – 99 873 лв., наредени от „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД с
основание за увеличаване капитала – 3 699 бр. акции;
На
проведеното на 19.12.2011г. заседание на СД на дружеството ответник, след като
е констатирано, че единствено дружествата „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ БЪЛГАРИЯ“ АД и „КЕЙ
ТИ ЕС ИНВЕСТ“ ЕООД са участвали в увеличението на капитала на дружеството чрез
записване на акции и заплащане на пълната им емисионна стойност на
новоемитираните, записани от тях акции е взето решение за вписване увеличението
на капитала на дружеството ответник от 6 469 065 лв. на
56 469 069 лв..
С
договор за встъпване в дълг от 08.01.2013г. „ТЕЛЕКОМ“ АД, представляван от
изпълнителния директор С. Б. в качеството му на поемател е встъпил като
солидарен съдлъжник във всички задължения в това число за изплащане на
главницата в размер на 19 444 000 евро, лихвите, комисионните,
евентуално наказателните лихви, неустойки, разноски и др. на „ХЕДЖ ИНВЕСТМЪНТ
БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, Район Красно село,
ул. Хубча № 8, ет.3 с ЕИК *********, възникнали на основание договор за банков
кредит от 08.12.2011г. между „КОРПОРАТИВНА ТЪЛГОВСКА БАНКА“ АД и дружеството
кредитополучател.
От
ответника е наведено и подържано възражение за това, че коментирания договор за
встъпване в дълг не е подписан от представляващия дружеството *** и след
узнаването му дружеството незабавно се е противопоставило на извършеното без
представителна власт действие т.е. не е осъществена хипотезата на чл.301 ТЗ.
Относима към наведеното възражение е приетата от съда
и без възражения от страните съдебно - почеркова експертиза на в.л. Е.Ч., от
която се установява, че подписът за „за поемателя „ТЕЛЕКОМ“ АД“ и подписите на
долните десни ъгли на първа и втора страница, положени в договор за встъпване в
дълг от 08.01.2013г. са изпълнени от С. И. Б.. Констатираното обосновава извод
за неоснователност на наведеното и подържано от ответника възражение за липса
на автентичност на подписа на представляващия дружеството ответник, респ. за
извършване на действие без представителна власт, което изключва приложението на
чл. 301 ТЗ.
Следва да се има предвид, че е неоснователно и
възражението на ответника, с което е оспорена надлежната
представителната власт на лицето, действало от името на дружеството ответник
при подписването на договора. Няма спор, а и от извършената справка в ТР се
установява, че към датата на подписването на договора от 08.01.2013г. „ТЕЛЕКОМ“
АД се е представлявало от С. И. Б.. Затова и оспорването на представителната власт на лицето, действало от името на ответника
съдът приема за недоказано; договорът е подписан от представляващия дружеството
ответник и правните последици са се породили директно в сферата на представлявания.
Поради това, неприложима е хипотезата на чл. 301 ТЗ,
която регламентира последиците единствено от действия, извършени от името на
търговец, без представителна власт.
Неоснователно е и възражението за това, че договора за
встъпване в дълг е подписан без да е налице взето решение за това от СД на
„ТЕЛЕКОМ“ АД и в нарушение на устава на дружеството, тъй като дори и това да е
сторено съгласно чл. 236, ал.4 ТЗ сделката е действителна, а единствената последицата
от това нарушение е отговорността на лицето, което я е сключило.
От ответника е оспорена достоверността на датата на сключване на договора за встъпване в дълг. Следва да се има предвид, че дружеството ответник не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК, по отношение на което частния документ не се ползва с достоверна дата, тъй като същия е подписан от представител на дружеството към момента на съставянето му. Доказателства, които да опровергават достоверността на посочената в договора дата не са ангажирани, като данните от приетата ССчЕ на в.л. Т.Р., че договора не е осчетоводен от дружеството ответник са недостатъчни да обосноват извод, различен от наложилия се и обосноваващ достоверност на датата на сключване на договора за встъпване в дълг.
След
като се прие, че е налице съгласие за сключения договор за встъпване в дълг, то
следва да се разгледат и другите наведени възражения от ответника, касаещи
неговата действителност, поради противоречието му със закона и конкретно чл.
187е, ал. 3 ТЗ , респ. заобикалянето на същия закон. С коментираната разпоредба
е въведена забрана за акционерното дружество да обезпечава придобиването от
трети лица на издадени от него акции. В същата е транспониран чл. 23 от Втора
директива на Съвета от 13.12.1976г., в редакцията му до изменението с Директива
2006/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 06.09.2006г., чиято цел е да
се хармонизират националните законодателства в областта на учредяваното на
акционерните дружества и защитата на техния капитал, като се установят правила,
при които сделките по придобиване на акции от дружеството са ограничени от
допълнителни изисквания. Преследваната
цел – защита капитала на капиталовото дружество е насочена към предотвратяване
риска от намаляване фондовете на дружеството с цел погасяване на дългове на
акционерите, придобили контрола върху имуществото „на кредит“. Със забраната на
чл. 187е, ал. 3 ТЗ се гарантира, че купувачите на акции инвестират само
собствени средства без да използват или да разчитат да използват активи на
дружеството. Сделките с акции на дружеството, при които записаният срещу
стойността на акциите капитал би „напуснал“ дружеството при заплащане цената за придобиването им
безспорно попадат под забраната на чл. 187е, ал.3 ТЗ, като без значение е дали
дружеството пряко финансира придобивната сделка или обезпечава сделката по
финансиране на придобиването. Противно на съображенията, изложени от ищеца,
съдът счита, че без значение за приложението на коментираната забрана е обстоятелството
дали предмет на придобиване са собствени акции на дружеството или такива,
притежавани от друг акционер, тъй като в последната хипотеза трето за
дружеството лице – акционерът прехвърлител получава продажната цена, по който
начин опасността за капитала също е налице. Изводът е, че с разпоредбата на чл.
187е, ал.3 ТЗ са забранени сделки, с които акционерното дружество би платило
цената на придобитото от негов акционер дружествено участие, независимо дали
задължението за обезпечаване на това плащане се поема пряко към праводателя
бивш акционер или косвено към кредитор на приобретателя, предоставил средства
за заплащане на цената. Този извод се подкрепя и от разпита на в.л. Т.Р. при
приемане на заключението му, при който същия заяви, че поемането на дълг със
сключения договор, съпоставен с чистата стойност на активите на дружеството би
довело до декапитализация на същото. След като процесният договор за встъпване
в дълг ще породи задължение на акционерното дружество да върне кредит, за да
погаси задължение на акционера, придобил акции, с които би могъл да осъществява
пълен контрол върху дружеството, тъй като самото дружеството нито пряко, нито
косвено става акционер, то следва да се приеме, че тази сделка изцяло попада
под забраната на чл. 187е, ал.3 ТЗ и като сключена в противоречие със закона е
нищожна. За пълнота на изложените ще се посочи, че не е налице изключението на
изречение второ на чл. 187е, ал.3 ТЗ, тъй като договора за встъпване в дълг е
сключен от дружеството, от чийто капитал ще се придобият акциите, а не от банка
или финансова институция и именно това дружеството е поемател по договора,
солидарен длъжник за вземането по договора за банков кредит от 08.12.2011г..
Предвид
установената основателност на наведеното главно възражение за нищожност на
договора за встъпване в дълг, съдът не обсъжда евентуално заявените такива.
Изводът
е, че предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноски, които съгласно приложения списък на разноските са в размер на сумата
от 480 650 лв., формирана от сбора на платени депозити за вещи лица в
размер на 650 лв. и платен адвокатски хонорар в размер на 400 000 лв. и
80 000 лв. ДДС. От ищеца е заявено възражение за прекомерност на платеното
възнаграждение на адв. Х.М., което съдът намери за основателно. Като взе
предвид, че минимално дължимия размер на адвокатско възнаграждение е сумата
109 650.19 без ДДС, съгласно чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отчете действителната
фактическа и правна сложност на спора, съдът счете, че дължимия размер на
възнаграждението на адвокат Х.М. следва да бъде определен на 200 000 лв.
без ДДС или 240 000 лв. с ДДС, дължимо на основание § 2а от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така в
тежест на ответника ще се възложи за плащане сумата от 240 650 лв., формирана
от направените от ответника разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение,
в размер редуциран, съгласно чл. 78, ал.5 ГПК и заплатени депозити за вещо
лице.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД ЕИК *********
със съдебен адрес ***, заместил при условията на чл. 226, ал.2 ГПК вр. с чл.
222 ГПК първоначалния ищец „Корпоративна търговска банка“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Граф
Игнатиев“ 10 против „Авионамс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Цар Симеон № 2 искове за заплащане на сума
в размер на 4 661 983.60 евро, представляваща невърната главница по
договор за банков кредит от 08.12.2011г. и за заплащане на сума в размер на
355 411.91 евро, представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата за периода 08.06.2015г. до 07.03.2016г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 07.03.2016г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА „Държавна консолидационна компания“ ЕАД ЕИК ********* със съдебен адрес ***
да заплати на „Авионамс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Цар Симеон № 2 сума в размер на 240 650 лв.,
представляваща направени разноски по заплащане на адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
ПАС.
Съдия: