№ 779
гр. Бургас, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Белева
Членове:Елеонора С. Кралева
Донка Янк. Р.а
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20252100501034 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 34 от 14.04.2025г., постановено от РС- Средец по гр.д.№ 358/2024г. по
описа на същия съд, е прието за установено, че С. Я. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
дължи на Д. М. Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** , сумата от 8730 лв. – главница по Запис
на заповед, за която сума по ч. гр. д. № 209/2024 г. на РС- Средец е издадена Заповед № 124
от 15.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК.
С решението е оставено без разглеждане искането да се признае за установено в
отношенията на страните, че С. Я. В. дължи на Д. М. Д. и законната лихва върху главницата
от 8730 лв. по Запис на заповед, за която сума е издадена Заповед № 124 от 15.05.2024 г. по
чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 209/2024 г. по описа на РС – Средец, като в тази му част
производството е прекратено като недопустимо.
С. Я. В. е осъден да заплати на Д. М. Д. общо 1149,20 лв., представляващи разноски,
направени в исковото и заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 1118/29.04.2025г. по описа на РС- Средец, подадена
от С. Я. В., чрез адв. Николай Русинов, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Александър Велики“
№ 72.
С нея решението се оспорва в частта, с която искът срещу въззивника е уважен.
Изложени са съображения, че в тази му част решението е неправилно, незаконосъобразно,
несъобразено с действителното правно положение и събраните по делото доказателства.
1
Сочи се, че съдът неправилно е възприел, че е налице възражение от страна на
въззивника, че лицето, на което трябва да се плати сумата по записа на заповед не е
индивидуализирано, поради което го е отхвърлил. Изтъква се, че възражението на страната
е, че не е индивидуализирано мястото на изпълнение, тъй като в документа като място за
изпълнение било посочено „при Д. М. Д.“.
Правилна, според въззивника, е тезата на съда, че записът на заповед не е нищожен, а
действителен, доколкото съдържа всички необходими реквизити. Намира обаче, че
изпълнението на задължението да се предаде на Д. М. Д. сумата от 8730 лв. е
неосъществимо, доколкото не е ясно къде трябва да се предаде въпросната сума, тъй като
макар и формално да е посочено място на изпълнение, същото било неясно и
неконкретизирано до степен препятстваща изпълнението, дотолкова, че не можело
длъжникът да бъде поставен в забава. От записа на заповед не било ясно кой е Д. М. Д. и
къде ще се намира, за да се извърши плащането, поради което макар формално мястото на
изпълнение да било посочено, то било поставено в зависимост от това къде се намира
физическото лице, при което трябва да се плати.
Сочи се, че съгласно чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Ето защо
въззивникът счита, че тъй като длъжникът по записа на заповед не може да знае (нито да
предполага) къде ще се намира г-н Д. М. Д. по време на падежа на задължението, то същият
следва да се освободи от отговорност.
Иска от съда в обжалваната част решението да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено ново, с което искът и в тази му част да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. М. Д., чрез
адв. Иван Чавдаров. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Заявява, че в процесния
запис на заповед, до името на издателя е посочен адрес в град С.****, поради което според
нормата на чл.536, ал.4 ТЗ този адрес следва да се счита като място на издаването, а според
ал.3 на същата разпоредба този адрес е и място на плащането.
За пълнота на изложеното е посочен и текста на чл.456 ТЗ, като се акцентира, че
според ал.4 на нормата, менителница, в която не е посочено мястото на издаване се смята, че
е издадена в мястото, посочено до името на издателя, а според ал.3 – ако не е посочено
мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца. По силата
на чл.537 ТЗ, за записа на заповед се прилагат разпоредбите за менителницата.
В заключение се обобщава, че процесният запис на заповед е редовен от външна
страна и съдържа всички реквизити, като мястото на плащане е гр. Средец, а допълнителна
индивидуализация с улица, номер, вход, етаж и други реквизити на пощенски адрес би
довела до абсурдния извод, че за длъжникът няма да възникне задължение да плати ако
кредиторът потърси плащане не на посоченото в записа мястото за плащане, а на съседната
улица. Индивидуализиран бил и кредитора по ценната книга, с посочване на трите имена,
местожителство, ЕГН, данни по лична карта и пр. Моли да бъдат съобразени и доводите,
изложени в писмените бележки пред РС- Средец.
2
Иска от съда решението да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№209 по описа за 2024г. на РС- Средец е издадена заповед
№ 124 от 15.05.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която на
ответника С. Я. В. е разпоредено да заплати на ищеца Д. М. Д. сумата от 8730 лв.,
представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 21.09.2023г., предявен за
плащане на 31.03.2024г.
За сумата, посочена в заповедта, срещу ответника е издаден изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело № 946/2024г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Видно от
поканата за доброволно изпълнение и разписката за връчването й, заповедта за изпълнение е
била връчена на ответника на 18.06.2024г. На 15.07.2024г.по заповедното производство е
постъпило възражение по чл.414 ГПК от страна на ответника.
Съдът е указал на заявителя да предяви иска по чл.422, ал.1 ГПК в едномесечен срок
от уведомлението /получена на 18.07.2024г./, което последният е сторил на 1.08.2024г. На
същата дата по заповедното производство са депозирани доказателства за предявяването на
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК в законоустановения срок.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2023г. ответникът е издал запис на заповед, с
който се е задължил да заплати безусловно и неотменимо на ищеца сумата от 8730 лв. на
падежа- 31.03.2024г. Записът на заповед бил предявен за плащане на длъжника на длъжника
на датата на падежа. Поради липса на плащане по ценната книга ищецът инициирал
заповедно производство и се снабдил със заповед за изпълнение, но с оглед депозираното
възражение от ответника, за ищеца възникнал правен интерес от водене на иска за
установяване на вземането по исков ред. Сочи се, че и към момента на предявяването на
иска ответникът не е погасил процесното задължение. Моли, да бъде установено между
страните, че ответникът му дължи сумата от 8730 лв., ведно със законната лихва от подаване
на възражението. Моли за присъждане на разноски за заповедното и исковата производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с който е
оспорил иска като неоснователен. Оспорил е автентичността на записа на заповед, като
твърди, че същият не е подписан от него, нито е поемал подобно задължение към ищеца. На
следващо място е оспорил записа на заповед като нередовен от външна страна с твърдения,
че същият е нищожен, поради липса на задължителен реквизит- място на плащане. Сочи, че
когато записът на заповед ес падеж на предявяване или на определен срок след предявяване,
конкретизацията на мястото на плащане е предпоставка за извършване на действията по
3
предявяване като необходимо условие за настъпване на изискуемостта на задължението. В
конкретния случай като място на плащане било посочено „Сумата е платима при Д. М. М.“
на 31.03.2024г. без да е ясно кой е Д. М. М. и къде е мястото на плащане. Според него е
налице неяснота в начина на изпълнение, която не би могла да се преодолее, което води до
извод за нищожност на записа на заповед.
По делото са приети писмени доказателства, включително съдебно- почеркова
експертиза.
С обжалваното решение съставът на Районен съд Средец е приел, че записът на
заповед е редовен от външна страна и съдържа всички задължителни реквизити по чл.535
ТЗ. Въз основа на експертното заключение е приел, че записът на заповед е подписан от
ответника както срещу текста „БЕЗ ПРОТЕСТ“, така и срещу текста „ИЗДАТЕЛ“. Приел е за
неоснователно възражението на ответника, че не е индивидуализирано лицето, на което
следва да се плати сумата от 8730 лв., тъй като с оглед разпоредбата на чл.535, т.6 ТЗ е
достатъчно да се посочат само трите имена, а в ценната книга били посочени още ЕГН,
номер на лична карта и органът, който я е издал.
Районният съд е приел също така за неоснователно възражението на ответника, че
записа на заповед липсва място на плащане. Застъпил е становището, че следва да се
извърши приравняване на мястото на издаване и мястото на плащане с местожителството на
платеца- длъжник по задължението, и по- конкретно населеното място, където следва да се
изпълни менителничното задължение и където е издаден записа на заповед и не е
необходимо да бъдат посочени други индивидуализиращи белези- улица, номер на сграда,
етаж, апартамент. Цитирана е съдебна практика на ВКС в същия смисъл. Ето защо, след като
е установил, че в процесната ценна книга като място на издаване е посочен гр. Средец,
въпреки липсата на място на плащане, по силата на чл.536, ал.3 от ТЗ, следва да се приеме,
че мястото на издаване е и място на плащане, т.е. мястото на плащане е в гр. Средец. За
пълнота на изложението е посочил, че и на основание чл.536, ал.4 от ТЗ запис на заповед, в
който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името
на издателя, а в случая до името на издателя е посочен пълния му адрес /град, улица и
номер/, който пълен адрес се смята и за място на издаването, а оттам и за място на
плащането. Ето защо съдът е приел, че записът на заповед е редовен, а не нищожен, и като е
счел искът за главницата за основателен, го е уважил като е приел, че вземането на ищеца е
установено в пълния предявен размер.
В частта за лихвата за забава производството по делото е прекратено, като в тази му
част решението не е обжалвано от ищеца и не е част от въззивната проверка по настоящото
дело.
При проверката на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.269 ГПК
въззивната инстанция намира, че решението на Бургаския районен съд не страда от пороци,
водещи до изводи за неговата нищожност или недопустимост. Същото е постановено по
допустими искове, от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма. Решението
отговаря на изискванията за съдържание по чл.236 ГПК.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния съд, че записът на заповед е
4
редовен от външна страна менителничен ефект, както и изводите му за неоснователност на
възраженията за неговата нищожност.
От процесната ценна книга, приложената по делото в оригинал е видно, че на
21.09.2023г. ответникът С. Я. В. от гр. *** с ЕГН:********** се е задължил неотменимо
срещу представянето на записа на заповед да плати на 31.03.2024г. в гр. Средец сума в
размер на 8730 лв. на Д. М. Д. от гр. Средец с ЕГН:**********, л.к. №*********, издадена
на 3.07.2012г. от МВР гр.Бургас. Посочено е също, че сумата е платима при Д. М. Д.. В края
на записа на заповед е отразено, че същия е предявен на издателя на 31.03.2024г. Записът е
подписан от издателя, като от съдебно- почерковата експертиза, изпълнена от в.л. Р. се
установява, че всички подписи в записа на заповед са положени от ответника С. Я..
Настоящият съдебен състав кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно. Същото е не оспорено от ответника, поради което неоснователно е
възражението на последния, за липса на подпис на издателя в процесната ценна книга.
Съдът, в рамките на служебните си правомощия да следи служебно за нарушения на
императивни правни норми констатира, че в записа на заповед липса израз, съответен на
безусловно обещание за плащане на процесната сума /изискване на чл.535, т.2 от ТЗ/.
Предвид разясненията, дадени от ОСТК на ВКС в ТР № 1/28.12.2005г. по тълк.д.
№1/2004г., „ …че не е нужно записът на заповед да съдържа изразите "безусловно
обещавам", "безусловно се задължавам", или други думи или изрази като "се задължавам",
"неотменимо се задължавам", "поемам задължение" и др. Достатъчно е в документа да не
е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане на
определена парична сума. От разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ следва, че законът не
допуска задължаването на издателя да е под условие. Щом като липсва условие,
изискването за безусловно плащане е налице“, настоящият съдебен състав приема, че
доколкото в процесната ценна книга липса условие за пораждане действието на
задължението за плащане на паричната сума, то записът на заповед отговаря на
изискванията на чл.535, т.2 от ТЗ.
Използваният в записа израз „срещу представяне“ не е равнозначен на определяне на
падеж „на предявяване“. Изразът „срещу представяне“ следва да се разбира като уговорка
във връзка с гарантираното от закона последващо плащането унищожаване на
менителничния ефект, което може да бъде извършено само след физическото предаване на
записа на заповед на издателя. В този смисъл е и съдебната практика (определение №87 по
ч.т.д.№882/2011г., І т.о., определение №767 по т.д.№3232/2014г.). Това, че в записа е
отразено предявяване за плащане не променя този извод.
След самостоятелна преценка на съдържанието на записа на заповед настоящият
съдебен състав приема, че в него /на ред 10 от текста/ изрично е посочено мястото на
плащане, а именно гр. Средец.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд споделя напълно доводите на БРС, че
за да е налице реквизита място на плащане/ респективно- място на издаване на записа на
заповед е достатъчно да е посочено населеното място, а не е необходима индивидуализация
на точен адрес в рамките на съответното населено място, като намира, че не е необходимо да
5
ги преповтаря в настоящото изложение, а препраща към тях.
Освен това въззивната инстанция споделя и изводите на РС- Средец, че тъй като в
записа на заповед като място за издаване е посочен гр. Средец, по силата на чл.536, ал.3 ТЗ
при липса на уговорено друго място като място на плащане следва да се счита мястото на
издаване. Това, че в записа на заповед е посочено, че сумата е платима при Д. М. Д. не може
да доведе до обратен извод (че записа е нищожен поради липса на реквизит място на
плащане).
Правилно е и становището на РС- Средец, че дори да се възприеме тезата на
ответника, че е необходима точна конкретизация на мястото на издаване/ плащане на записа
на заповед с посочен конкретен адрес, в случая такава е налице, поради това, че в процесния
запис такъв пълен адрес е посочен на мястото до името на издателя, може да намери
приложение и правилото на чл.536, ал.4 ТЗ.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба, че макар формално да е посочено
място на изпълнение, същото е неясно и неконкретизирано до степен препятстваща
изпълнението, дотолкова, че не може длъжникът да бъде поставен в забава. Съгласно чл.84
от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава
след изтичането му. Следователно, забавата на длъжника не зависи от конкретизацията на
мястото на плащане. Цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика касае
случаите на запис на заповед, в който падежът на задължението е „на предявяване“, а в
случая падежът е на определена дата, затова не намира приложение към настоящия казус.
Несъстоятелен е и доводът на въззивника, че „съгласно чл. 81 от ЗЗД, длъжникът не
отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина и тъй като е безспорно, че длъжникът по записа на заповед не може да знае
(нито да предполага) къде ще се намира г-н Д. М. Д. по време на падежа на задължението,
порази което длъжникът следва да се освободи от отговорност“. В настоящия случай
безспорно се установи, че записът на заповед е предявен за плащане от ищеца на ответника
на датата на падежа, поради което не може да се приеме, че длъжникът не носи отговорност
за изпълнение на задължението на основание чл.81 ЗЗД.
В заключение въззивната инстанция приема, че процесния запис на заповед е редовен
от външна страна документ, установяващ вземане на ищеца против ответника за сумата от
8730 лв. Падежът на вземането е посочен в ценната книга- 31.03.2024г. и е настъпил.
Твърдения или доказателства, че ответникът е погасил задължението си по записа на
заповед не се сочат и в настоящото производство.
Ето защо, Бургаският окръжен съд приема, че искът за главницата е основателен и
следва да бъде уважен.
Тъй като правните изводи на първата и въззивната инстанция съвпадат изцяло
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски. Искането на
въззиваемия за присъждане на разноски също е неоснователно, тъй като до приключване
събирането на доказателствата не са представени доказателства за извършването на такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, т.1 от ГПК, Бургаският
6
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №34 от 14.04.2025г. постановено по гр.д.№ 358 по описа
за 2024г. на Районен съд гр.Средец.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1, предл.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7