№ 10
гр. Ловеч, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500597 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Център за биогенни стимулатори“
ЕООД против решение № 144/15.10.2021 г., постановено по гр.д. № 121/2021
г. на РС – Т., с което предявените от въззивника против С. И. Г. и ЕТ „Ерак –
С. Г.“ искове по чл. 108 ЗС и по чл. 57, ал. 2 ЗЗД са отхвърлени като
неоснователни.
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност
на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост, съществено
противоречие на съдопроизводствните правила и противоречие с
материалния закон: изготвяне от районния съд на непълен доклад на делото,
без указване на страните (в частност, на ищеца) за кои от твърдените в
исковата молба факти не сочи доказателства; неправилна интерпретация на
събраните гласни доказателства (свидетелски показания и отговори на
въпроси по чл. 176 ГПК), изграждане на извод за тяхната противоречивост,
както и за недоказаност на поддържаното от ищеца придобивно основание на
вещите, обект на ревандикационния иск и за недоказаност на упражнявана
върху тях фактическа власт от ответника; игнориране от съда на направеното
от ответника признание и показанията на част от свидетелите (св. Б. и св. К.),
1
че вещите се намират в сградата, в която той можел да влезе и която
посещавал и обитавал, от което изявление следвал извод за упражнявана от
него фактическа власт върху тях; игнориране от съда на показанията на част
от свидетелите, от които се установявало разтоварване на процесните вещи в
имот, който по това време е бил собственост на ответника и несъобразяване
на обстоятелството, че след като последният е имал достъп до този имот след
продажбата и не е допуснал експерта до находящите се в него вещи, осуетил
изготвянето на допусната съдебно-техническа и оценителна експертиза, с
оглед на което следвало да се приеме за настъпила последицата по чл. 161
ГПК; за несвоевременно направено от ответника защитно възражение за
придобивна давност на процесните вещи, а при евентуалност (в случай
неприемане тезата за просрочване на възражението) за приемане, че началото
на давностния срок, на който ответникът се позовава, е 30.06.2017 г. – денят
на изключване на ответника като съдружник от „Център за биогенни
стимулатори“ ЕООД. Въз въззивната жалба са направени доказателствени
искания, както и искане по същество - за отмяна на обжалваното решение, за
уважаване на предявения ревандикационен иск, при евентуалност, на иска по
чл. 57, ал. 2 ЗЗД и за присъждане на разноските по делото за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника С. И. Г., действащ в
качеството му на ЕТ „Ерак – С. Г.“, е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, с който в който се дава становище за неоснователност на въззивната
жалба, респ. за допустимост и правилност на атакуваното съдебно решение. В
писмения отговор е направено искане за отхвърляне на доказателствените
искания, за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
Въззивникът-ищец не взема участие в съдебното заседание, но в
представени по делото писмени бележки от пълномощника адв. В. И., се
излагат съображения за неправилност на съдебното решение, моли се за
неговата отмяна и уважаване на предявените искове в поредността на
заявяването им и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият-ответник С. И. Г., действащ в качеството му на ЕТ „Ерак
– С. Г.“, взема участие в съдебното заседание чрез процесуалните
представители по пълномощие адв. Н. Ш. и адв. Ж.Д., които оспорват
въззивната жалба, като в хода на устните състезания излагат съображения за
правилност на обжалваното съдебно решение, молят за неговото
потвърждаване и за присъждане на разноските по делото. В представени по
делото писмени бележки, процесуалният представител доразвива
съображенията си за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност на атакувания съдебен акт.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
2
Предявеният ревандикационен иск се основа на твърдения за наличие на
сделка, по силата на която „Център за биогенни стимулатори“ ЕООД е
придобило от „Биогенни стимулатори“ ООД собствеността върху процесните
91 броя движими вещи, че след ответникът установил своя фактическа власт
върху същите вещи, държейки ги в свой недвижим имот (производствено
хале, построено в дворно място от 480 м2, находящо се в с. Ч.О., включено в
парцел I „За ТКЗС“, кв. 23 по плана на същото населено място), без да има
правно основание за това. Предявеният при условията на евентуалност иск се
основава на твърдения за висока пазарна стойност на процесните вещи
(20 000 лв.), като се претендира нейното присъждане, в случай на тяхното
унищожаване или укриване от ответника. Произнасянето от районния съд е
направено при сбъдване на вътрешно процесуалното условие, под което е
предявен – отхвърляне на ревандикационния иск. Първоинстанционният съд е
обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и
възражения – с отхвърляне на предявения ревандикационен иск, респ. с
отхвърляне на иска за присъждане равностойността на претендираните вещи.
С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приетите в първоинстанционното производство
писмени доказателства, че с два договора за продажба на дружествени дялове
държавата е прехвърлила притежаваните дялове от капитала на „Биогенни
стимулатори“ ЕООД, като на “UL LLC”, представлявано от С. И. Г., е продала
6208 дяла (80% от регистрирания капитал) – с договор от 10.12.1999 г., а на
Т.Г. И. е продала 16 дяла (20 % от регистрирания капитал) – с договор от
29.01.2004 г. От правното информационния меморандум на „Биогенни
стимулатори“ ООД, изготвен към месец юни на 2003 г., и приложения към
него опис на ДМА към 31.12.2002 г., се установява, че към последната дата в
счетоводството на дружеството по сметка 204 са били записани 100 бр.
машини, съоръжения, апаратура и оборудване (обща балансова стойност
4339,73 лв.), сред които: 1. Камина тип КВХ - 1250 М – 1983 г. балансова
стойност 8,32 лева; 2. 1983 Камина тип КВХ - 1250 М – 1983 г., б. ст. 8,32
лева; 3. 1983 Камина тип КВХ 1250 М – 1983 г., б. ст. 8,32 лева; 4. Камина тип
КВХ - 1250 М – 1983 г., б. ст. 7,13 лева; 5. Камина тип КВХ - 1250 М – 1983
г., б. ст. 7,13 лев; 6. Камина тип КВХ - 1250 М – 1983 г., б. ст. – 8,32 лева; 7.
Камина тип КВХ - 1250 М – 1983 г., б. ст. 8,32 лева; 8. Камина тип КВХ -
1250 М – 1983 г., б. ст. 8,32 лева; 9. Сборник- 1000 литра -1983 г., б. ст. 9,00
лева; 10. Ионометър – 1983 г., б. ст. 6,50 лева; 11. Шале порцеланово – 1983
г., б. ст. – 5,00 лева; 12. Шале порцеланово – 1983 г., б. ст. 5,00 лева; 13.
Лабораторна сушилня производствена – 1984 г., б. ст. 80,00 лева; 14. Течен
3
хроматограф комплекс – 1984 г., б. ст. 20,00 лева; 15. Изпитателна
температурна камера с шкаф - 1984 г., б. ст. 20,0 0 лева; 16. Флуориметър –
1984 г., б. ст. 14,00 лева; 17. Дезинтегратор - 1984 г., б. ст. 34,0 0 лева; 18.
Компресор - 1984 г., б. ст. 4,45 лева; 19. Хромотографски комплект – 1984 г.,
б. ст. 14,50 лева; 20. Дестилатор 1984 г., б. ст. 8,00 лева; 21. Охл. центрофуга
LK.B с принадлежности – 1984 г., б. ст. 50,00 лева; 22. Центрофуга MSE –
1984 г., б. ст. 15,00 лева; 23. Центрофуга – 1984 г., б. ст. 12,5 0 лева; 24.
Хомогенизатор – 1984 г., б. ст. 10,00 лева 25. Лабораторен охладителен
шкаф/агрегат за лед – 1984 г., б. ст. 24,00 лева; 26. Охладителен шкаф /куул
бокс/ - 1984 г., б. ст. 18,08 лева; 27. Водна баня – 1984 г., б. ст. 30,0 6 лева; 28.
Комплект за колонна хроматография – 1984 г., б. ст. 40,17 лева; 29.
Реакционен съд с кран и ел.мотор - 100 литра - 1985 г., б. ст. 8,00 лева; 30.
Лиофилизатор – 1986 г., б. ст. 900,00 лева; 31. Линия опаковъчна – 1986 г., б.
ст. 250,00 лева; 32. 1986 Лабораторна пилир - машина с агрегат 4 AR-400 –
1986 г., б. ст. 6,50 лева; 33. Лабораторен планетарен смесител с агрегат – 1986
г., б. ст. 9,50 лева; 34. Лабораторен смесител с аргетат – 1986 г., б. ст. 10,50
лева; 35 Лабораторна таблетир машина – 1986 г., б. ст. 50,00 лева; 36.
Центрофуга с принадлежности – 1986 г., б. ст. 7,00 лева; 37. Центрофуга с
принадлежности – 1986 г., б. ст. 25,00 лева; 38. Центрофуга МИКРО РАПИД
– 1986 г., б. ст. 15,00 лева; 39. Ултрацентофуга Бекман – 1986 г., б. ст. 20, 00
лева; 40. Апарат за изпитване на механична якост – 1986 г., б. ст. 12,40 лева;
41. Апарат за разпадаемост на таблети – 1986 г., б. ст. 13,35 лева; 42.
Микроскоп - 1986 г., б. ст. 16,70 лева; 43. Спектрофотометър 550 SE – 1986 г.,
б. ст. 14,81 лева; 44. Апарат за определяне на азот – 1986 г., б. ст. 8,68 лева 45.
Дензитометър – 1986 г., б. ст. 21,10 лева; 46. Гранулиращо плато с агрегат AR
400 - 1986 г., б. ст. 35,40 лева; 47. УВ кабинет (лампа) - 1986 г., б. ст. 6,30
лева; 48. Лиофилизатор Крист – 1987 г., б. ст. 80,00 лева; 49 Сух гранулатор –
1987 г., б. ст. 5,05 лева; 50. Мокър гранулатор – 1987 г., б. ст. 16,00 лева; 51.
Ситов вибратор – 1987 г., б. ст. 5,00 лева; 52. Машина за отброяване – 1987 г.,
б. ст. 12,45 лева; 53. Центрофуга Сигма – 1987 г., б. ст. 25,00 лева; 54.
Спектрофотометър Бекман – 1987 г., б. ст. 9,2 0 лева; 55. Хроматографска
система Шимадзу – 1987 г., б. ст. 37,99 лева; 56. Дестилатор - дейонизатор –
1987 г., б. ст. 12,00 лева; 57. Токоизправител – 1987 г., б. ст. 4,37 лева; 58.
Копирен апарат – 1987 г., б. ст. 12,35 лева; 59. Лиофилизатор лабораторен -
1988 г., б. ст. 25,00 лева; 60. Центрофуга MPW -360 – 1988 г., б.ст. 8,60 лева;
61. Филтър преса Карлсон – 1988 г., б. ст. 20,0 0 лева; 62. Лабораторна
установка Микрон 01 – 1988 г., б. ст. 16,40 лева; 63. Камина тип КВХ - 1250
М – 1988 г., б. ст. 8,78 лева; 64. Лабораторна бъркалка – 1988 г., б. ст. 4,83
лева; 65. Лабораторна бъркалка – 1988 г., б. ст. 4,52 лева; 66. Лабораторна
бъркалка - 1988 г., б. ст. 4,52 лева; 67. Лабораторна бъркалка – 1988 г., б. ст.
4,52 лева; 68. Бъркалка ел. магнитна УТ-1 – 1988 г., б. ст. 4,52 лева; 69.
Бъркалка ел. магнитна лабораторна – 1988 г., б. ст. 6,03 лева; 70. Бъркалка
електрическа MR – 25 – 1988 г., б. ст. 6,16 лева; 71. Бъркалка електрическа
MR - 25 – 1988 г., б. ст. 6,16 лева; 72. Дестилатор дейонизатор - 1988 г., б. ст.
4
7,80 лева; 73. Спектрофотометър Спекол 1 1 – 1988 г., б. ст. 10,99 лева; 74.
Електронна везна Сарториус – 1988 г., б. ст. 12,89 лева; 75. Електронна везна
Сарториус – 1988 г., б. ст. 12,89 лева; 76. Везна електронна с касов апарат –
1988 г., б. ст. 4,43 лева; 77. Центрофуга MSE – 1988 г., б. ст. 40,00 лева; 78.
Тубопълначен автомат КХ-14 – 1989 г., б. ст. 5,00 лева; 79. 5 Ротационен
гранулатор – 1989 г., б. ст. 5,00 лева; 80. Ферментор лабораторен – 1989 г., б.
ст. 120,00 лева; 81. Електронна везна Сарториус – 1989 г., б. ст. 5,20 лева; 82.
Мембранен филтър Милипор – 1989 г., б. ст. 10,00 лева; 83. Центрофуга -
1990 г., б. ст. 4,50 лева; 84. Нуч филтър – 1990 г., б. ст. 7,00 лева; 85. Шале
/Казан/ - 1990 г., 6,00 лева; 86. Шале /Казан/ - 1990 г., б. ст. 6,00 лева; 87.
Смесител с агрегат – 1991 г., б. ст. 25,00 лева; 88. Матрица за гумени тапи -
1991 г., б. ст. 12,80 лева; 89 Опаковъчна машина Универсал Пак – 1991 г., б .
ст. 1642,20 лева; 90. Везна електрона с касов апарат – 1994 г., б . ст. 4,43 лева;
91. Полиращ барабан – 1994 г. , б. ст. 8,30 лева.
От показанията на свидетелите Л.Б. (отчасти) и на Л.В., както и от
отговорите на ответника С. Г., дадени по реда на чл. 176 ГПК, се установява,
че част от тези машини, съоръжения, апаратура и оборудване били закарани в
с. Ч.О., Община Т., друга част от тях в бази на „Биогенни стимулатори“ ООД
в кв. „Орландовци“ и в гр. Перник. Причината за тяхното преместване е
определен срок от собствениците по реституция за опразване
(освобождаване) на сградата, в която вещите се намирали. Към този момент
сградата в с. Ч.О., в която били нанесени част от вещите, била производствено
помещение („фабрика“ по думите на св. Б.) и се ползвала от С. Г.. Поради
големия обем на една от тях, за вкарването й в помещението се наложило
изпълнение на отвор в една от външните стени, с последвало зазиждане.
Съдът не кредитира показанията на св. К. В. и обясненията на А. В.,
дадени по реда на чл. 176 ГПК, в качеството му на управител на ответника,
тъй като същите са противоречиви, изолирани и не намират опора в
останалите събрани по делото доказателства. От тях не би могло да се
изгради несъмнен извод за наличие на договор за покупко-продажба, с който
„Биогенни стимулатори“ ООД е прехвърлило собствеността на „Център за
биогенни стимулатори“ ЕООД върху изброените 91 броя движими вещи.
Показанията за създадени документи (поне две фактури) при закупуване на
процесните вещи не са реалистични, доколкото не би могло да бъде обяснено
в какво качество свидетелят е издал фактурите („аз съм писал фактурите“),
след като той не е служител на „Биогенни стимулатори“ ООД и не е бил
натоварван от името на това дружество да извършва разпореждания с негови
активи. Обстоятелството, че свидетелят е обслужвал счетоводно ищеца
„Център за биогенни стимулатори“ ЕООД и с оглед на това той е имал
възможност да възприеме издадените фактури не е достатъчно да потвърди
наличието на такива документи, защото документална следа за тяхното
последвало счетоводно отразяване не се ангажира от ищеца. Обясненията на
А. В., че с негови лични средства (около 4000 лв.) е заплатил цената на
вещите, са нереалистични и недостоверни, защото естеството и целта на
5
търговските отношения (възмездност и реализиране на печалба) изключват
такова поведение - плащане на чуждо задължение (на дружеството, в което е
съдружник), без основание за възмездяване, за придобиване на актив или за
отстраняване на допуснатото имуществено разместване. В обясненията си А.
В. не посочва мотив за такова плащане, нито посочва как е бил възмезден
(какво е получил) заради платеното с лични средства. В този смисъл дори да
бе несъмнено доказано, такова негово плащане не би съставлявало и индиция
за сключен договор между „Биогенни стимулатори“ ООД и „Център за
биогенни стимулатори“ ЕООД, с който последното дружество е закупило
изброените 91 броя движими вещи на цена по балансовата им стойност към
31.12.2002 г.
С Нотариален акт № 114, том ІІ, дело № 643/21.06.1995 г. на Районен
съд Т. ЕТ „Ерак – С. Г.“ е признат за собственик на дворно място, от 480 м2,
находящо се в с. Ч.О., област Ловеч, включено в парнел I „За ТКЗС" , в
квартал 23 по плана на селото, при граници: изток - улица, юг - н-ци на П.П.,
югозапад - свое, северозапад - река, североизток - д-во „А.", заедно с масивна
сграда - производствено хале, със застроена площ 288 м2, с височина 4,80 м и
½ идеална част от котелно, със застроена площ от 24 м2, с височина 4,30 м.
С Договор за покупко-продажба от 27.09.2013 г., извършена с
Нотариален акт № 108, том ІІІ, дело № 401/2013 г. на нотариус Д.К., с рег. №
525, ЕТ „Ерак – С. Г.“ продава на М.Ц.Х. поземлен имот с идентификатор
поземлен имот с идентификатор 80981.350.326, с адрес: с. Ч.О., заедно с
построените в него сгради идентификатори 80981.350.326.1, 80981.350.326.2
и 80981.350.326.3. Имотът със сградите са продадени от М.Ц.Х. и П.П.Х. на
„Ч.“ ЕООД с договор за продажба от 19.05.2014 г., извършен с нотариален акт
№ 14, том ІІ, дело № 186/2014 г. на нотариус Д.К., с рег. № 525.
От показанията на свидетеля М. М. (управител на „Ч.“ ЕООД), се
установява, че състоянието на имота при закупуването му не е променяно и
съответства на настоящето, че вещите, намиращи се в имота понастоящем в
една от сградите, се намирали там и към момента на придобиване на имота,
че същите не са били включени в продажната цена, както и че около шест
месеца от сделката, продавачът М.Х. изнесъл някои от вещите, които считал
за потребни и ценни. От показанията на същия свидетел се установява, че С.
И. Г. не е живял в имота след закупуването му от М.Х.. В тази им част
показанията на свидетеля не влизат в противоречие с тези, дадени пред
районния съд от св. Г.К., от които се установява, че С. И. Г. е живял в сграда
на бившето ТКЗС, доколкото нейните възприятия темпорално се отнасят за
годините преди и след закупуване на сградата от ответника, но не и за
времето след 27.09.2013 г., когато имотът е продаден на М.Х..
Установява се от заключението тройната съдебна техническа
експертиза, прието от въззивната инстанция, че при огледа на място в
поземлен имот с идентификатор № 80981.350.326, в сграда с идентификатор
№ 80981.350.326.3, само част от наличните в сградата вещи са подобни, но не
6
и идентични, на означените в исковата молба и в списъка с 91 позиции
движими вещи. Невъзможността за идентификация произтича от означаване
на вещите по ангажираните по делото документи само с годините на пускане
в експлоатация, общите наименования и балансовата им стойност (към
30.12.2002 г.), без да се сочи производител, марка, модел и фабрични номера.
Такива конкретни белези не се установяват и върху намерените в
помещението машини и съоръжения, с оглед на което експертите не се
ангажират с несъмнен извод за тяхното отъждествяване с посочените в
исковата молба, а само с косвен такъв – че част от намерените при огледа
вещи са идентични на означените такива от ищеца. При огледа експертите
установяват една технологична линия, трайно прикрепена към пода в
помещение на сградата с идентификатор № 80981.350.326.3, която е
съставена от сборни съдове с бъркалки, помпен агрегат и тръбопроводи и
обслужваща метална конструкция и в нея не е включено оборудване, подобно
на посоченото в списъка с 91 позиции движими вещи, включително
лиофилизатор. Установява се от експертите, че по източната фасада на
сградата с идентификатор № 80981.350.326.3 до входа на упоменатото
помещение има следи от демонтиране и повторно изграждане на стената, че
от вътрешната страна на стената са свалени бели фаянсови плочки, които към
момента на се възстановени, като от експертите се изгражда извод с висока
степен на вероятност, че вкарването на лиофолизатор модел VT 200 в
работното помещение е причина за тези строителни дейности. Освен, че не са
идентични на означените в исковата молба и в списъка с 91 позиции движими
вещи, наличните в сградата с идентификатор № 80981.350.326.3 движими
вещи са негодни за употреба по предназначението им, тъй като в
продължителен период от време са съхранявани неправилно, при
неподходящи условия, като част от тях са разкомплектовани и с липсващи
агрегати. Тяхното възстановяване е икономически нецелесъобразно и би
следвало да се бракуват, като стойността им да се определи като скрап,
вместо вещ, годна за употреба по предназначението й. От заключението се
установява, че изброените в списъка машини и съоръжения (основно
лабораторни апарати), са въведени в експлоатация в периода 1983-1994
година и при добра практика на експлоатация, редовни профилактични
прегледи и ремонти, те ще имат много голямо физическо, функционално и
морално обезценяване, заради което подлежат на бракуване, т.е. стойността
им би следвало да се определя като отпадна суровина, а не като вещи със
съответното предназначение. В този смисъл съдът не приема заключението на
вещото лице по единичната експертиза относно определената в него обща
пазарна стойност (97163 лв.) на част от намерените в помещението активи (12
бр.), за които е констатирана частична идентичност, с част от тези, по
исковата молба. В останалата част от въпросите на единичната експертиза,
изводите на вещото лице съвпадат с тези, на експертите по тройната
експертиза.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
7
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на процесните 91 броя
движими вещи е неоснователен.
Ангажираните от него доказателства сочат, че техен собственик е
„Биогенни стимулатори“ ООД, доколкото вещите за записани в
счетоводството на дружеството към съответната сметка 204 (машини и
съоръжения) и се споменават по стойност в Информационния меморандум за
„Биогенни стимулатори“ ООД от 2003 г., изготвен по задание от Агенция за
приватизация във връзка с процедура по продажба на миноритарния пакет
дялове. Дружеството-ищец не доказва наличието на договор за покупко-
продажба, по който то е купувач и въз основа на който е придобило
собствеността върху тези вещи, закупувайки ги от „Биогенни стимулатори“
ООД – било чрез представяне на такъв договор, било чрез установяване на
верига от косвени доказателства, при чиято съвкупност би могло да се
изгради несъмнен извод за наличието на такъв договор (предвид твърденията
на ищеца, че ответникът го укрива). Наличието на сделка не се доказа чрез
фактури, издадени от „Биогенни стимулатори“ ООД и удостоверяващи
закупуване на процесите активи. Поради липсата на вторични счетоводни
документи, съдържащи преобразувана (обобщена или диференцирана)
информация, получена от евентуално съставен първичен счетоводни
документи, не би могло да се приеме, че е налице косвено доказателство за
издавана фактура или за сключен в писмена форма договор за покупко-
продажба (чл. 6, ал. 1. т. 2 ЗСч отм.). Несъмнено установения факт по
пренасяне на част машините и съоръженията в производствена сграда в с.
Ч.О., ползвана към този момент ответника С. Г., също не е индиция за
твърдяната сделка, доколкото причината за преместването им е изтичащ срок
за опразване (освобождаване) на реституираната сграда, в която те се
намирали, а не закупуването им. От ищеца не се доказа и втората
предпоставка за уважаване на ревандикационния иск – че ответникът
упражнява фактическа власт върху същите 91 броя движими вещи, без да има
правно основание за това. Дори да бе установена несъмнена идентичност на
намиращите се в сграда с идентификатор № 80981.350.326.3 вещи с тези,
посочени в исковата молба, ответникът нито е собственик на тази сграда,
нито я ползва на някакво основание, с оглед на което би могло да се приеме,
че той упражнява фактическа власт върху тях – лично или чрез трето лице.
След като ищецът не недоказва, че въз основа на поддържаното
придобивно основание (сделка) притежава правото на собственост върху
процесните 91 броя движими вещи, предявеният от него ревандикационен
иск за същите вещи е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед
отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, поради недоказване принадлежността на
правото на собственост върху ревандикираните вещи, неоснователен се явява
и предявеният иск за заплащане на тяхната равностойност, определена в общ
размер на 20 000 лв.
8
По изложените съображения съдът приема за неоснователни
оплакванията във въззивната жалба. И след изготвяне на нов доклад по
делото от въззивния съд, включващ разпределяне на доказателствената
тежест, заради оплакване във въззивната жалба за липсващ такъв,
въззивникът ищец не ангажира доказателства за сочената от него сделка, с
която е закупил спорните вещи. При съвкупното обсъждане на събраните от
първоинстанционния съд гласни доказателства не би могло да се изгради
извод за сключен между „Биогенни стимулатори“ ООД и „Център за
биогенни стимулатори“ ЕООД договор, с който първото дружество е продало
на второто процесните 91 броя движими вещи. Такъв извод не следва и от
показанията, че част от вещите били разтоварени в помещение в с. Ч.О.,
доколкото причината за това е опразване на реституираната сграда, в която те
се намирали като актив на „Биогенни стимулатори“ ООД. В този смисъл е
неоснователно оплакването за необсъждане на показанията на част от
свидетелите и обясненията на страните, вкл. направеното от ответника
признание, че вещите се намират в сградата, в която той можел да влезе. По
делото се установи, че от 2013 г. той не е собственик на сградата и че не я
ползва на някакво правно основание, с оглед на което не би могло да се
приеме, че упражнява фактическа власт върху тях. Оплакването за осуетяване
на достъпа до сградата от ответника не се доказа, доколкото при изготвяне на
заключението се установи, че достъпът до нея се обезпечава от свидетеля М.
М., в качеството му на управител на „Ч.“ ЕООД- дружеството собственик.
Неоснователно е оплакването за несвоевременно направено от ответника
защитно възражение за придобивна давност на процесните вещи, доколкото
от районния съд такова не е било разглеждано по същество – искът е
отхвърлен като недоказан, а не поради придобиване на спорните вещи по
давност.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
исковете съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът-ищец следва да заплати
разноските на въззиваемия ответник, които са доказани в размер на 6100 лв.
(4000 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 2100 лв. – депозит за вещо
лице).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144/15.10.2021 г., постановено по гр.д. №
121/2021 г. на РС – Т..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Център за биогенни
стимулатори“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „*****“ № 34, ап. 11 да заплати на С. И. Г., с ЕГН **********,
9
действащ лично и като ЕТ „Ерак – С. Г.“, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Т., ул. ******“ № 71 сумата от 6100 лв.,
представляваща общ размер на сторените по делото разноски за въззивна
инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10