Р
Е Ш Е Н И Е
№
02.02.2010
г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд гражданска колегия
на единадесети
януари двехиляди и десета година
в
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
Секретар:
Ц.П.
Прокурор:
Антон Попов
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 119 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност,
е предявила против А.Д.Т. и Д.А.А. иск с правно основание чл. 28, ал. 1
ЗОПДИППД.
В искането се твърди, че с Решение № 187/ 25.07.2007 г. на КУИППД на
основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД е образувано производство по
установяване имуществото на А.Д.Т. във връзка с постъпило от РС – Харманли уведомление,
че срещу него има влязла в сила Присъда № 17/ 25.02. 2002 г. по НОХД № 16/ 2002
г. за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. В хода на проверката комисията установила,
че през проверявания период 13.07.1987 г. – 13.12.2007 г. А.Д.Т. придобил
следното имущество: 1/ 2 ид. ч. от Парцел Х с площ от 435 кв. м. в кв. 215 по
плана на гр. Харманли от 1979 г., отреден за имот с пл. № 3198, ведно с първия
самостоятелен жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда и съответните
идеални части от общите части на сградата и ведно с 1/ 2 ид. ч. от построената
стопанска сграда; апартамент № 10, находящ се в гр. Харманли, ул.
„Бенковска" № 15 в жилищна сграда, построена върху държавна земя в кв. 111
по плана на града от 1979г. със застроена площ от 62. 42 кв. м. заедно с принадлежащото
му избено помещение № 10; апартамент
№ 3, вх. Г, ет.1, находящ се в гр. Симеоновград, пл. „Свобода" № 3, в
жилищен блок, построен в УПИ III в кв. 81 плана на града
със застроена площ от 60. 87 кв. м.; УПИ ХХІІІ – 1147 с площ от
245 кв. м. в кв. 155 по плана на Харманли от 1979 г., находящ се на ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 2 ведно с построената в имота жилищна сграда и лятна
кухня; апартамент № 37, находящ се в гр. Хасково, бул. „Г. С. Раковски" № 25,
10 - ти етаж със застроена площ от 87. 56 кв. м. ведно с прилежащото избено
помещение № 37; 1/2 ид. ч. от УПИ Х - 3198 кв. 215 по плана на гр. Харманли
с площ от 434 кв. м. ведно с целият втори етаж от построената в имота жилищна
сграда, както и съответните идеални части от общите части на сградата, както и
1/ 2 ид.ч. от построената в имота масивна пристройка; нива
от 3 дка, седма категория, в местността „Увата" в землището на с.
Доситеево, община Харманли, съставляваща имот № 210034; нива от 5.4 дка, пета
категория, в местността „Гонките" в землището на с. Доситеево,
съставляваща имот № 176035; нива с площ
от 15.3 дка, осма категория в местността
„Червениците" в землището на с. Доситеево, съставляваща имот № 071028; ливада
с площ от 4. 4 дка, осма
категория, в местността „Каменички Емач" в землището на с. Доситеево,
съставляваща имот № 019034; самостоятелен обект в
сграда /гараж/ с идентификтор № 77181.11.62.1.12, находящ се в гр. Харманли,
ул. „П. и П. Славейкови" № 2 с площ от 23. 91 кв. м.; първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с кадастрален
идентификатор № 77181.17.31.1 със застроена площ от 113 кв. м. по кадастралната
карта на гр. Харманли, находящ се на ул. „Дялко Милковски" 25; апартамент №
3, вх. Б, ет. 1, находящ се в гр. Харманли, ул. „Стара планина" № 9,
построена върху държавна земя, със застроена площ от 59. 30 кв. м. ведно с
принадлежащото избено помещение № 3; апартамент
№ 1, находящ се в гр. Симеоновград, ул.
„Раковска" № 17 - 21, вх. А, ет. 1 със застроена площ от 61. 23 кв. м.
ведно с избено помещение № 1; УПИ ІV - 594 с площ от 624 кв. м. по плана на
Симеоновград ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки; УПИ ІХ - 2232, находящ се в гр. Симеоновград, кв. 79, с
площ от 573 кв. м. ведно с построената в него жилищна; дворно
място от 695 кв. м., съставляващо УПИ ХХІІ - 351 в квартал 20 по плана на гр.
Свиленград; пасище, мера, шеста категория в местността „Азмака" с
кад. № 000340 по плана на земеразделяне на гр. Симеоновград с площ от 3 дка; лозе с площ от 4. 3 дк, шеста категория, находящо се в
местността „Лозята" землището на с. Узунджово, област Хасково, съставляващ
имот № 012111 по картата на землището, както и следните леки автомобили: „Мерцедес 190 Д" с рег. № Х9216АМ, рама № WDB2011221F237196,
двигател № 60191110158970; „Мерцедес 240 Д” с рег. № Х9002АН, рама № WDВ12318310015115,
двигател № 61691210192349; „Фолксваген „Пасат" с рег. № Х0495АН, рама № WVWZZZ31ZLВ002268, двигател № RA077734; „БМВ 325 ТД" с рег. № Х9649АР, рама № WLAСС11030FF25771, двигател
№ 256Т134297376; „Фиат Дукато" с рег. № Х7401БА, рама № ZFА29000000423769;
„БМВ 525 ТДС" с рег. № Х3198ВА, рама № WBADF71090В845680,
двигател № 256Т13088846; „БМВ 318" с рег. № Х5439ВА, рама № WBACA31010FВ42929,
двигател № 184Е103397531; „Фиат Типо" с рег. № Х0196ВВ, рама № ZFА16000004831038;
„Фолксваген Транспортер" с рег. № Х4861АС, рама № WV2ZZZ24ZJH041030, двигател № СS042985Х, който
впоследствие продал; „Форд Орион" с рег. № Х6693АС, рама № WFOFXXGCAFJK07018, двигател № JK07018 който впоследствие продал; „Мерцедес 300 Д" с рег. № Х5403АС,
рама №12313012108327, двигател № 61791212023511, който впоследствие продал на майка
си Д.А.А.; „Фолксваген Транспортер"
с рег. № Х1762АМ, рама № WV2ZZZ25ZHH081270, двигател № 201359, който
впоследствие продал; „Опел Астра" с рег. № Х3869АС, рама № W0L000053N537127, двигател № 17D4284729, който впоследствие продал; „Пежо
Боксер" с рег. № Х7764ВА, рама № VF3231V2215363527, двигател № PSARFW10HJT83000119, който впоследствие продал; мотоциклет „Джили ЖЛ 150 ТК" с рег. № Х0925В,
рама № LВ2ТСКЗА321G10974, двигател № JL157QМJ206180226; „Мерцедес 200 Е" с рег. № Х3168АР,
рама № WDВ1240211В302793, двигател № 10296310070652, който впоследствие продал; „Мерцедес
190 Д" с рег. № Х0614АР, рама № WDВ2011221А118082, двигател № 60191110033668, който
впоследствие продал; „Опел Астра" с рег. № Х7459АН, рама № W0L000051V2072124,
двигател № 17DR14522176, който впоследствие продал и „Ауди А3" с рег. № Х1404АТ,
рама № WAUZZZ8LZYА010351, който впоследствие продал. А.Д.Т. предоставил следните заеми,
обезпечени с ипотека: 3100 лв. на Никола Г. Белянов и Ирина Андреева Белянова
на 26.08.2002 г. за сумата от 3 100лв., 5000 лв. на Ценко Д. Генев, 6480 лв. на
Йосиф Ивов А. на 18.05.2005 г., 8 600 лв. на К. Славейков С. и Даниела Славейкова
Славова. Приходите на ответника А.Т. през проверявания период са в размер на
865.04 минимални работни заплати за страната, а разходите – в размер на 2677.56
минимални работни заплати, като за този период е придобил имущество на
значителна стойност съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено съдебно решение, с което да се отнемат в полза на държавата гореописаните
недвижими имоти и леки автомобили, собственост на А.Д.Т., с изключение на УПИ XXIII - 1147 с площ от 245 кв. м. в кв.155 по ПУП на
гр. Харманли, одобрен със Заповед № 626/79 г. ведно с построената в имота
жилищна сграда и лятна кухня, да бъде осъден да заплати сумата от 29 289.
40 лв., получена от продажба на част от недвижимите
имоти и леки автомобили, сумата от 20 080 лв., предоставена в заем, а от Д.А.А.
да бъде отнет в полза на държавата лек автомобил "Мерцедес 300 Д", с
рег. № Х 5403 АС, рама №12313012108327, двигател № 61791212023511.
Ответникът А.Д.Т. чрез процесуалния си пълномощник оспорва предявения иск
с доводи за недопустимост и неоснователност.
Ответницата Д.А.А. не взима становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за основателност
на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните, приема следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният от КУИППД иск е с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД и с
него се иска да бъде отнето в полза на държавата придобитото от А.Д.Т. имущество
(недвижими имоти, леки автомобили и парични средства), както и на основание чл.
4, ал. 2 от закона А.Д.Т. да бъде осъден да заплати сумата от 29 289. 40 лв.,
получена от продажба на придобити и впоследствие отчуждени недвижими имоти и леки
автомобили.
Предпоставките за уважаване на иска се извличат от чл. 1, ал. 2, чл. чл.
3, ал. 1 и 2 и чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД и се изразяват в наличието на следните
условия: ответникът да е осъден за някое от престъпленията по чл. 3, ал. 1, да
е придобил имущество пряко или косвено от престъпна дейност, същото да е със
значителна стойност съгласно § 1, т. 2 от ДР на закона и да не е възстановено
на пострадалия, отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони,
На основание чл. 28, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗОПДИППД като
ответник е конституирана и майката на А.Д.Т. – Д.А.А., придобила възмездно лек автомобил "Мерцедес 300 Д" с рег. № Х5403АС,
която продажба комисията счита за относително недействителна поради знанието й,
че имуществото е придобито от престъпна дейност.
По настоящето дело не е спорно, че с влязла в сила Присъда № 17/
25.02.2002 г. по НОХД № 16/ 2002 г. на РС – Харманли (т. І, л. 106) А.Д.Т. е
признат за виновен за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, което попада в
хипотезата на чл. 3, ал. 1 от закона.
Установи се по делото, че в
периода 13.07.1987 г. – навършване на пълнолетие, до 31.08.2007 г. ответникът А.Д.Т.
е придобил следните недвижими имоти:
С НА № 143, т. ІІ, д. № 1081/ 1999 г. е закупил 1/ 2 ид. ч. от парцел Х с
площ от 435 кв. м. в кв. 215 по плана на гр. Харманли от 1979 г., отреден за
имот с пл. № 3198, ведно с първия самостоятелен жилищен етаж от масивна
двуетажна жилищна сграда и съответните идеални части от общите части на
сградата и ведно с 1/ 2 ид. ч. от построената стопанска сграда за сумата от 5
100 лв.
С НА № 119, том III, 97,
д. № 449/ 2003 г. закупил апартамент № 10, находящ се в гр. Харманли, ул. „Бенковска"
№ 15 в жилищна сграда, построена върху държавна земя в кв. 111 по плана на града
от 1979 г. със
застроена площ от 62. 42 кв. м. заедно с принадлежащото му избено помещение № 10
за сумата от 8 000 лв.
С НА № 168, том IV, д.
№ 999/ 2004 г. закупил апартамент № 3, вх. Г, ет.1, находящ се в гр.
Симеоновград, пл. „Свобода" № 3, в жилищен блок, построен в УПИ III в кв. 81 плана на града със застроена площ от 60. 87 кв. м. за
сумата от 1 800 лв.
С НА № 97, том IX, д.
№ 1218/ 2005 г. закупил УПИ XXIII - 1147 с
площ от 245 кв. м. в кв. 155 по плана на гр. Харманли от 1979 г. ведно с
построена в имота жилищна сграда и лятна кухня за сумата от 2 000 лв.
С НА № 155, том I, д. № 75/ 2006 г. закупил апартамент № 37, находящ се в гр. Хасково,
бул. „Г. С. Раковски" №25, 10 - ти етаж със застроена площ от 87. 56 кв. м.,
ведно с прилежащото избено помещение №37 за сумата от 23 700 лв.
С НА № 138, том V, д. № 777/2006г. закупил 1/2 ид. ч. от УПИ Х - 3198 кв. 215
по плана на гр. Харманли с площ от 434 кв. м. ведно с целият втори етаж от
построената в имота жилищна сграда, както и съответните идеални части от общите
части на сградата, както и 1/ 2 ид.ч. от построената в имота масивна пристройка
за сумата от 9 000 лв.
С НА № 180, том XV, д. № 2690/ 2006 г. закупил нива от 3 дка, седма категория,
в местността „Увата" в землището на с. Доситеево, община Харманли,
съставляваща имот № 210034; нива от 5.4 дка, пета категория, в местността „Гонките"
в землището на с. Доситеево, съставляваща имот № 176035; нива с площ от
15.3 дка, осма категория в
местността „Червениците" в
землището на с. Доситеево, съставляваща имот № 071028; ливада с площ от 4. 4 дка,
осма категория, в местността „Каменички Емач" в землището на с. Доситеево,
съставляваща имот № 019034 за общата сума от 700 лв.
С НА № 39, том XVIII, д. № 3136/ 2006 г. закупил самостоятелен обект в сграда
/гараж/ с идентификтор № 77181.11.62.1.12, находящ се в гр. Харманли, ул. „П. и
П. Славейкови" № 2 с площ от 23. 91 кв. м., за сумата от 5 500лв.
С Постановление за възлагане на
недвижима вещ от държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Харманли на
28.06.2007 г. на А.Д.Т. е възложен първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда
с кадастрален идентификатор № 77181.17.31.1 със застроена площ от 113 кв. м. по
кадастралната карта на гр. Харманли, находящ се на ул. „Дялко Милковски"
25. А.Д.Т. е внесъл по сметка***в.
С Договор от 22.03.1991 г. за
продажба на държавен недвижим имот е закупил апартамент № 3, вх. Б, ет. 1, находящ
се в гр. Харманли, ул. „Стара планина" № 9, построена върху държавна земя,
със застроена площ от 59. 30 кв. м. ведно с принадлежащото избено помещение № 3
за сумата от 11 534 лв. Впоследствие с НА
№ 371, том I,
дело № 471 /1995 г. е продал имота за сумата от 360
000 лв.
С НА № 69, т. І, д. 53/ 2001 г.
закупил апартамент № 1, находящ се в гр.
Симеоновград, ул. „Раковска" № 17 - 21, вх. А, ет. 1 със застроена площ от
61. 23 кв. м., ведно с избено помещение № 1 за сумата от 1772 лв. Впоследствие с НА № 14, том IV, д. № 555/ 2002 г. е препродал имота
за сумата от 2 400 лв.
С НА № 154, том I, д. № 141/ 2002 г. закупил УПИ ІV - 594 с площ от 624 кв. м. по плана на гр.
Симеоновград ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки за
сумата от 5000 лв. Впоследствие с НА № 155, том II, д. № 288/ 2003 г. препродал същия за сумата от
3 400 лв.
С НА №
137, том IV,
д. № 667/ 2002 г. закупил УПИ ІХ-2232, находящ се в
гр. Симеоновград, кв. 79, с площ от 573 кв. м. ведно с построената в него
жилищна сграда за сумата от 3 000 лв., който впослествие с НА № 102, том II, д. № 253/ 2004 г. препродал за сумата от 3 000 лв.
С НА №
62, том II, д. № 223/ 2003 г.
закупил дворно място от 695 кв. м., съставляващо УПИ ХХІІ - 351 в квартал 20 по
плана на гр. Свиленград за сумата от 3 300 лв., който впоследствие с НА № 169,
том IX, д. № 1590/ 2006 г. препродал за сумата от 10 500 лв.
С НА №
137, том VII,
д. № 1132/ 2004 г. закупил пасище, мера, шеста
категория в местността „Азмака" с кад. № 000340 по плана на земеразделяне
на гр. Симеоновград с площ от 3 дка за сумата от 100 лв., който впоследствие с
НА № 190, том VI,
д. № 809/ 2005 г. препродал за сумата от 100 лв.
С НА №
29, том I,
д. № 27/ 2005 г. закупил лозе с площ от 4. 3 дк, шеста
категория, находящо се в местността „Лозята" землището на с. Узунджово,
област Хасково, съставляващ имот № 012111 по картата на землището за сумата от
500 лв., което с НА № 515, том III, д. № 467/ 2008 г.
препродал за сумата от 421. 40 лв.
Ответникът
А.Д. придобил и следните леки автомобили:
"Мерцедес 190 Д" с рег. № Х9216АМ,
рама № WDB2011221F237196, двигател № 60191110158970 за
сумата от 600 лв. с Договор
от 18.02.2003 г.
"Мерцедес 240 Д” с рег. №
Х9002АН, рама № WDВ12318310015115,
двигател № 61691210192349 за сумата от 400 лв. с Договор от 22.12.2004г.
"Фолксваген
"Пасат" с рег. № Х0495АН, рама № WVWZZZ31ZLВ002268,
двигател № RA077734 за сумата от 500 лв. с Договор от 18.01.2005г.
"БМВ 325
ТД" с рег. № Х9649АР, рама № WLAСС11030FF25771, двигател № 256Т134297376 за сумата 3599 лв. с Договор от
08.08.2005 г.
"Фиат
Дукато" с рег. № Х7401БА, рама № ZFА29000000423769 за сумата от 500 лв. с Договор от
20.12.2006 г
"БМВ 525
ТДС" с рег. № Х3198ВА, рама № WBADF71090В845680, двигател № 256Т13088846 за сумата от
500 лв. с Договор от 04.12.2006 г.
„БМВ 318" с рег. № Х5439ВА, рама № WBACA31010FВ42929,
двигател № 184Е103397531 за сумата от 600 лв. с Договор от 31.08.2007 г.
"Фиат Типо"
с рег. № Х0196ВВ, рама № ZFА16000004831038 за сумата от 250 евро с Договор от
17.06.2007 г.
"Фолксваген
Транспортер" с рег. № Х4861АС, рама № WV2ZZZ24ZJH041030, двигател № СS042985Х за
сумата от 700 лв. с Договор от 27.10.2003 г., който препродал на 12.02.2004 г. за
същата сума.
„Форд Орион" с
рег. № Х6693АС, рама № WFOFXXGCAFJK07018, двигател № JK07018 за
сумата от 400 лв. с Договор от 11.05.2004 г., който препродал на 13.02.2007 г.
за сумата от 500 лв.
"Мерцедес 300
Д" с рег. № Х5403АС, рама №12313012108327, двигател № 61791212023511 за
сумата от 400 лв. с Договор от 16.06.2003 г., който на 01.09.2004 г. препродал на
майка си Д.А.А..
"Фолксваген
Транспортер" с рег. № Х1762АМ, рама № WV2ZZZ25ZHH081270, двигател №
201359 за сумата от 800 лв. с Договор от 28.06.2004 г., който на 19.11.2004 г.
препродал за сумата от 700 лв.
„Опел Астра" с
рег. № Х3869АС, рама № W0L000053N537127, двигател № 17D4284729 за сумата от 700 лв. с Договор от 20.05.2004 г.,
който на 30.05.2006 г. препродал за сумата от 620 лв.
"Пежо
Боксер" с рег. № Х7764ВА, рама № VF3231V2215363527, двигател № PSARFW10HJT83000119 за сумата от 500 лв. с Договор от 20.12.2006 г., който на 02.08.2007г.
продал за същата сума.
Мотоциклет
"Джили ЖЛ 150 ТК" с рег. № Х0925В, рама № LВ2ТСКЗА321G10974, двигател № JL157QМJ206180226 за
сумата от 1080 лв. с Договор от 12.05.2004 г
"Мерцедес 200
Е" с рег. № Х3168АР, рама № WDВ1240211В302793, двигател № 10296310070652 за сумата от
1200 лв. с Договор от 19.07.2005 г., който на 25.04.2006г. продал за сумата от
588 лв.
"Мерцедес 190
Д" с рег. № Х0614АР, рама № WDВ2011221А118082, двигател № 60191110033668 за сумата от
2500 лв. с Договор от 05.04.2005 г., който на 22.11.2007 г. продал за сумата от
500 лв.
"Опел
Астра" с рег. № Х7459АН, рама № W0L000051V2072124, двигател № 17DR14522176 за сумата от 1200 лв. с
Договор от 27.01.2005 г., който на 16.05.2005 г. продал за сумата от 1000 лв.
„Ауди А3" с рег.
№ Х1404АТ, рама № WAUZZZ8LZYА010351 за сумата от 500 лв. с Договор от 11.12.2006 г., който на-
10.10.2007 г. продал за сумата от 4000 лв.
Стойността на процесното имущество следва да се определи по
действително платената цена за придобиването му. Понятието „значителна
стойност” по §1, т.2 от ДР следва да се тълкува не като пазарната стойност на
една вещ изобщо, а обхваща разходите, които са направени за нейното
придобиване. Този извод се налага от нормата на чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, според
която отнемането се допуска само ако ответникът не докаже, че средствата за
придобиване на имуществото имат законен източник. Затова във всеки конкретен
случай следва да се установят действително направените от проверяваното лице
разходи за придобиване на имуществото.
Като диспозитивен документ договорът доказва, че волеизявление с
определено съдържание е направено от неговия автор, в което се изразява
неговата формална доказателствена сила. Поради това, докато не бъде опровергано
неговото съдържание, т. е. докато не се докаже, че материализираното в него
изявление не отговаря на действителната воля на лицето, което го е направило,
съдът е обвързан от постигнатите между страните уговорки относно покупната
цена. За доказване привидността на изявленията комисията като трето лице може
да използва всички допустими от закона доказателствени средства – писмени доказателства,
веществени доказателства, експертизи, включително и свидетелски показания – чл.
165, ал. 2, изр. 2 ГПК. В случая комисията се стреми да докаже, че
волеизявленията на страните по сключените от ответника А.Т. придобивни сделки са симулативни в частта досежно цената, като в
тази връзка се позовава на заключенията по назначените автотехническа и
оценителна експертиза на недвижими имоти, според които пазарната стойност на
процесните имоти към момента на придобиването им е значително по – голяма. При
определяне на действително уговорената покупна цена следва да се държи сметка, ***,
на закрепената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, а от друга, на установената в
гражданския оборот практика с цел избягване плащане на такси и данъци в
договорите да се сочат цени, съответстващи на данъчните оценки на недвижимите
имоти и застрахователните стойности на леките автомобили, които са
неколкократно по – ниски от пазарните, при които реално се сключват сделките.
Принципът на действителната стойност на вещта, предмет на отнемане, се съдържа и в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД, според
която, когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по
възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната
стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по
ал. 1.
За установяване пазарната стойност
на процесните имоти към момента на придобиването им по делото бе назначена съдебно – оценителна
експертиза (т. ІІ, л. 586). Според експертизата пазарната стойност на
закупения с НА № 143, т. ІІ, д. № 1081/ 1999 г. имот, а именно 1/ 2 ид.
ч. от парцел Х с площ от 435 кв. м. в кв. 215 по плана на гр. Харманли от 1979
г., отреден за имот с пл. № 3198, ведно с първия самостоятелен жилищен етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда и ведно с 1/ 2 ид. ч. от построената стопанска
сграда е в размер на 10 340 лв., която към 21.09.1999 г. се равнява на 154. 33 минимални работни заплати.
Пазарната стойност на закупения с НА №
119, том III,
97, д. № 449/ 2003 г. апартамент № 10, находящ се в
гр. Харманли, ул. „Бенковска" № 15 в жилищна сграда, построена върху
държавна земя в кв. 111 по плана на града от 1979 г. със застроена площ от 62.
42 кв. м. е в размер на 13 830 лв., която към 22.07.2003 г. се равнява на 125. 73 МРЗ.
Пазарната стойност на закупения с НА № 168, том IV, д. № 999/ 2004 г. апартамент № 3, вх. Г, ет. 1, находящ се
в гр. Симеоновград, пл. „Свобода" № 3, в жилищен блок, построен в УПИ III в кв. 81 плана на града
със застроена площ от 60. 87 кв. м. е в размер на 10 200 лв., която към
29.11.2004 г. се равнява на 85 МРЗ.
Пазарната стойност на закупения с НА № 97, том IX, д. № 1218/ 2005 г. УПИ XXIII - 1147 с площ от 245
кв. м. в кв. 155 по плана на гр. Харманли от 1979 г. ведно с построена в имота
жилищна сграда и лятна кухня е в размер на 28 530 лв., която към 29.09.2005 г.
се равнява на 190.
2 МРЗ.
Пазарната стойност на закупения с НА № 155, том I, д. № 75/ 2006 г. апартамент № 37, находящ се в гр. Хасково,
бул. „Г. С. Раковски" №25, 10 - ти етаж със застроена площ от 87. 56 кв.
м. е в размер на 49 300 лв., която към 07.04.2006 г. се равнява на 308. 13 МРЗ.
Пазарната стойност на закупената с НА № 138, том V, д. № 777/2006 г. 1/2 ид. ч. от УПИ Х - 3198 кв. 215 по
плана на гр. Харманли с площ от 434 кв. м. ведно с целият втори етаж от
построената в имота жилищна сграда, както и 1/ 2 ид.ч. от построената в имота
масивна пристройка е в размер на 11 100 лв., която към 18.05.2006 г. се равнява
на 69. 38 МРЗ.
Пазарната стойност на закупените с НА № 180, том XV, д. № 2690/ 2006 г. нива от 3 дка, седма категория, в
местността „Увата" в землището на с. Доситеево, община Харманли,
съставляваща имот № 210034; нива от 5.4 дка, пета категория, в местността
„Гонките" в землището на с. Доситеево, съставляваща имот № 176035; нива от 15.3 дка, осма категория в местността
„Червениците" в землището на с. Доситеево, съставляваща имот № 071028;
ливада от 4. 4 дка, осма категория, в местността „Каменички Емач" в
землището на с. Доситеево, съставляваща имот № 019034 е общо в размер на 4200
лв., която към 24.11.2006 г. се равнява на 26. 25 МРЗ.
Пазарната стойност на закупения с НА № 39, том XVIII, д. № 3136/ 2006 г. самостоятелен обект в сграда /гараж/ с
идентификтор № 77181.11.62.1.12, находящ се в гр. Харманли, ул. „П. и П.
Славейкови" № 2 с площ от 23. 91 кв. м. е в размер на 7 780 лв., която към
18.05.2006 г. се равнява на 48. 63 МРЗ.
Пазарната стойност на закупения с НА № 69, т. І, д.
53/ 2001 г. апартамент № 1, находящ се в
гр. Симеоновград, ул. „Раковска" № 17 - 21, вх. А, ет. 1 със
застроена площ от 61. 23 кв. м. е в размер на 4 700 лв., която към 27.02.2001
г. се равнява на 55.29 МРЗ, а към 01.10.2002 г., когато е препродаден, на 5500 лв.
- 55 МРЗ.
Пазарната стойност на закупения с НА № 154, том I, д. № 141/ 2002 г. УПИ
ІV - 594 с площ от 624 кв. м. по плана на Симеоновград ведно с
построените в него жилищна сграда и стопански постройки е в размер на 6600 лв.,
която към 14.04.2002 г. се равнява на 66 МРЗ, а към 03.06.2003 г. на 8 300 МРЗ - 75. 45 МРЗ.
Пазарната
стойност на закупения с НА № 137, том IV, д. № 667/ 2002 г. УПИ ІХ -
2232, находящ се в гр. Симеоновград, кв. 79, с площ от 573 кв. м. ведно с
построената в него жилищна сграда е в размер на 4600 лв., която към 27.11.2002
г. се равнява на 46 МРЗ, а към 28.04.2004 г. на 6000 лв. - 50 МРЗ.
Пазарната
стойност на закупеното с НА № 62, том II, д. № 223/ 2003 г. дворно място от 695 кв. м.,
съставляващо УПИ ХХІІ - 351 в квартал 20 по плана на гр. Свиленград е в размер
на 4 865 лв., която към 14.05.2003 г. се равнява на 44. 23 МРЗ, а към 20.10.2006 г. на 10 425 лв. - 65. 16 МРЗ.
Пазарната
стойност на закупеното с НА № 137, том VII, д.
№ 1132/ 2004 г. пасище с площ от 3 дка в местността „Азмака" с кад. №
000340 по плана на земеразделяне на гр. Симеоновград е в размер на 1170 лв., която
към 21.12.2004 г. се равнява на 9. 75 МРЗ, а към 13.07.2005 г. на 5850 лв. - 39 МРЗ.
Пазарната
стойност на закупеното с НА № 29, том I, д. № 27/ 2005 г. лозе с
площ от 4. 3 дка в местността „Лозята" в землището на с. Узунджово, имот №
012111 е в размер на 1510 лв., която към 08.02.2005 г. се равнява на 10. 07 МРЗ, а към
27.05.2008 г. на 1740 лв. - 7. 91 МРЗ.
При съпоставка на посочените в нотариалните актове придобивни цени и
определените от експертизата пазарни стойности е видно, че посочената
в нотариалните актове цена е значително по – ниска от пазарната стойност имотите, при
която реално се сключват сделките, поради което не следва да се приеме за
действително уговорена. Съглашението между страните в тази част е симулативно и
прикрива действително уговорената и платена цена, за която следва да се приеме
определената от вещото лице пазарна стойност. Пазарната стойност на посочените
имоти според експертизата възлиза на 190 295 лв., която към момента на
придобиване им се равнява на 1238. 99 МРЗ.
По отношение на придобития с
Постановление за възлагане на недвижима вещ от държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - Харманли на 28.06.2007 г. на А.Д.Т. първи жилищен етаж от
триетажна жилищна сграда с кадастрален идентификатор № 77181.17.31.1 по
кадастралната карта на гр. Харманли за цена на придобиване следва да се приеме
стойността на предоставения кредит в размер на 3100 лв., за обезпечаването на
който с НА № 102, т. ІІІ, д. № 455/ 2002 г. е учредена договорна ипотека, и
платената от ответника по изпълнителното дело сума от 6726 лв., представляваща
разликата между цената на имота и дължимата сума. Към 26.08.2002 г. сумата от
3100 лв. се равнява на 31 МРЗ, а към 28.06.2007 г.
сумата от 6726 лв. са равнява на 37. 37 МРЗ. С оглед на това стойността на посочения имот следва да се определи на 68. 37 МРЗ.
Що се
отнася до закупения с Договор от 22.03.1991 г.
за продажба на държавен недвижим имот, представляващ апартамент
№ 3, вх. Б, ет. 1, находящ се в гр. Харманли, ул. „Стара планина" № 9 за
сумата от 11 534 лв., като се има предвид, че продавач по нея е държавата,
която е определила продажната цена по реда на действащата към този момент
Наредба за цените на недвижимите имоти, следва да се приеме, че тя е
действително уговорената и платена. Към 22. 03. 1991 г. сумата от 11 534 лв. се
равнява на 26. 51 МРЗ.
По отношение на
леките автомобили от заключението на автооценителната
експертиза (т.ІІІ, л. 909) се установява, че пазарната им стойност е в размер
на 111 200 лв., която съотнесена към МРЗ към момента на придобиване възлиза на
838. 75 МРЗ: "Мерцедес 190 Д" с рег. № Х9216АМ – 6000 лв.
(54. 55 МРЗ); "Мерцедес 240 Д” с рег. №
Х9002АН – 8000 лв. (66. 67 МРЗ); "Фолксваген "Пасат" с рег. № Х0495АН - 5000 лв. (33. 33 МРЗ); "БМВ 325 ТД" с рег. № Х9649АР – 9000 (60 МРЗ);
"Фиат Дукато" с рег. № Х7401БА - 5000 лв. (31. 25 МРЗ); "БМВ 525 ТДС" с рег. № Х3198ВА - 16000 лв. (100 МРЗ); „БМВ 318" с рег. № Х5439ВА - 5000 лв. (27. 78 МРЗ); "Фиат Типо" с рег. № Х0196ВВ – 2500 лв. (13.
89 МРЗ); "Фолксваген Транспортер" с рег. № Х4861АС – 6500 лв. (59. 09 МРЗ); „Форд Орион" с рег. № Х6693АС – 3000 лв. (25
МРЗ); “Мерцедес 300 Д"
с рег. № Х5403АС – 4000 лв. (36. 36 МРЗ); "Фолксваген Транспортер" с рег. № Х1762АМ – 6000 лв. (50 МРЗ); „Опел Астра" с
рег. № Х3869АС – 4000 лв. (33. 33 МРЗ); "Пежо Боксер" с рег. № Х7764ВА – 7000 лв.
(43. 75 МРЗ); мотоциклет "Джили ЖЛ 150 ТК" с рег. №
Х0925В – 1700 лв. (14. 17МРЗ); "Мерцедес 200
Е" с рег. № Х3168АР - 10 000 лв. (66.67 МРЗ); "Мерцедес 190 Д" с рег. № Х0614АР – 5000 (33.
33 лв.); “Опел Астра" с рег. № Х7459АН – 5000 лв. (33. 33 МРЗ) и „Ауди А3" с рег. № Х1404АТ – 9000 лв. (56. 25 МРЗ). Обективираните в договорите цени съществено се различават от пазарната стойност на автомобилите, при
които се сключват сделки, поради
което следва да се приеме, че в
тази част договорите прикриват действително уговорената и платена цена, за
която следва да се приеме определената от вещото лице пазарна стойност.
От горното се налага извод, че от навършване на пълнолетие –
13.07.1987 г. до 31.08.2007 г. ответникът А.Д.Т. е придобил имущество на значителна стойност по смисъла на §1, т. 2 ДР
на ЗОПДИППД, тъй като стойността му надхвърля 60 000 лв., която към момента на
влизане на закона в сила се равнява на 400 минимални работни заплати. Като
обективен критерий за определяне съответствието на реализираните доходи с
направените разходи за придобиване на процесното имущество следва да се
използва минималната работна заплата, тъй като проверяваният период обхваща и времето преди деноминацията
на лева (05. 07. 1999 г.), характеризиращ се с висока инфлация.
Предпоставка за уважаване на исковата претенция е
придобитото имущество да е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице
(чл. 1, ал. 2 ЗОПДИППД). Спорен по делото е въпроса дали е необходимо да има
пряка зависимост между престъпната дейност и придобитото имущество или е
достатъчно само да е налице осъждане за някое от визираните в чл. 3 от закона
престъпления и липса на законни доходи за придобиването им. Според ответника,
за да е налице изискването по чл. 1, ал. 2, имуществото, предмет на искането,
трябва да е придобито именно от престъпната дейност, за която е осъден, като в
тази връзка се позовава на Определение № 21/ 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1/ 2009 г., ІІ г. о. Съдът намира това разбиране за неоснователно, тъй като
противоречи на целта и смисълът на закона. То би било основателно само ако в
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 бяха предвидени престъпления, пряка последица от
които е придобиването на имотна облага като кражба, грабеж, измама и пр. Според
законодателят обаче отнемането се допуска и в случаите на престъпна дейност,
която няма за пряк резултат имуществено облагодетелстване на дееца, каквато е
притежанието на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение – чл. 339 НК. Целта
на закона е да се отнеме имуществото на лицата, осъдени за някое от
престъпленията по чл. 3, за което осъдените лица не могат да докажат законен
източник на средствата. Поради това за уважаване на искането не е необходимо да
има пряка връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество. В чл.
1, ал. 2 от закона изрично е посочено, че на отнемане подлежи имуществото,
придобито както пряко, така и косвено
от престъпна дейност. Именно затова с чл. 4, ал. 1 от закона законодателят е
въвел оборимата презумпция, че при наличие на основанията по чл. 3 се
предполага, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е
установен законен източник на доходите. Следователно по силата на чл. 4
причинната връзка между престъпната дейност и придобитото имущество се
предполага, доколкото не е установен законен източник на доходите. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС (Определение № 122/ 13.02.2009 г. по гр. д.
№ 84/ 2009 г., Определение № 255/ 22.05.2009 г. по гр. д. № 280/ 2009 г.,
Определение № 460/ 18.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2200/ 2008 г., Определение №
122/ 10.03.2009 г. по гр. д. № 141/ 2009 г.).
С оглед въведената в чл. 4, ал. 1
презумпция в тежест на ответника А.Т. е да докаже, че придобитото имущество има
законен източник. Т. е. за успешното провеждане на защитата срещу иска следва да
докаже, че след приспадане на обичайните и извънредни разходи доходите му са
достатъчни за придобиване на процесното имущество. При преценка имущественото
състояние на проверяваното лице следва да се вземат предвид само доходите и
разходите до придобиване на имуществото, в случая до 31.08.2007 г., когато е
закупен лек автомобил „БМВ 318” с рег. № Х5439ВА,
тъй като това е релевантният момент към който следва да се доказва произхода на
средствата. Реализираните доходи и разходи след този момент са неотносими, тъй
като не са свързани с придобитото имущество.
Според назначената по делото експертиза за определяне на обичайните
потребителски разходи (т. ІІІ, л. 903) за периода от навършване на пълнолетие
на 13.07.1987 г. до сключване на граждански брак на 17.10.1992 г. обичайните
разходи на ответника А.Т. според Националния статистически институт възлизат на
92. 7 МРЗ. След сключване на граждански брак до раждането на детето Даниел на
22.02.1993 г. за издръжка на двучленно семейство са били необходими 15. 28 МРЗ,
но тъй като предмет на изследване по настоящето дело е единствено имущественото
състояние на ответника, както и че същият участва наравно със съпругата си И.А.
в издръжката на домакинството, за този период разходите му възлизат на 7. 64 МРЗ.
След раждането на детето до прекратяване на брака на 01.02.1999 г. за издръжка
на тричленно семейство са били необходими 358. 79 МРЗ, от които ответникът е
поел половината – 179. 40 МРЗ.
Следва да се отбележи, че потребителските разходи за живот на едно лице
или домакинство са много различни и се променят през годините с промяна на имущественото
състояние, възрастта и пр., поради което практически е невъзможно точното им доказване.
Поради това за установяването им следва да се използва методологията на НСИ,
която определя средностатически разходите за живот.
Към потребителските разходи се отнасят разходите за храна, алкохолни
напитки и тютюневи изделия, облекло и обувки, текущ ремонт на жилището, вода,
електроенергия и горива за битови нужди, жилищно обзавеждане и поддържане на
дома и други разнообразни потребителски стоки и услуги. Извън потребителските
разходи са данъците, инвестиционните разходи за покупка, строеж и основен
ремонт на жилище, платените глоби, лични осигуровки и други, които нямат
характер на преки потребителски разходи. Плащането
на издръжка представлява непотребителски разход, поради което същият не се
включва в общия размер на потребителските разходи. От съдържащото се в т. ІІ,
л. 380 Решение от 14.12.1998 г. по гр. д. 113/ 1998 г. на РС – Харманли е
видно, че ответникът А.Т. е осъден да заплаща на детето Даниел месечна издръжка
от 30 лв., считано от 01.12.1998 г. Предвид липсата на доказателства ответникът
да е плащал по го – голяма издръжка, посочената сума следва да се вземе за база,
върху която да се изчислят разходите му за издръжка. За м. декември 1998 г. изплатената
издръжка се равнява на 0. 56 МРЗ (30/ 53. 50); за периода 01.01.1999 г. –
01.07.1999 г. изплатената издръжка се равнява на 2. 94 МРЗ (30/ 61 х 6 месеца);
за периода 01.07.1999 г. – 01.02.2000 г. – 3. 15 МРЗ; за периода 01.02.2000 г.
– 01.10.2000 г. – 3. 2 МРЗ; за периода 01.10.2000 г. – 01.04.2001 г. – 2. 28
МРЗ; за периода 01.04.2001 г. – 01.10.2001 г. – 2. 1 МРЗ; за периода 01.10.2001
г. – 01.01.2003 г. – 4. 5 МРЗ; за 2003 г. – 3. 24 МРЗ; за 2004 г. – 3 МРЗ; за
2005 г. – 2. 4 МРЗ; за 2006 г. – 2. 28 МРЗ и за периода 01.01.2007 г. –
31.08.2007 г. – 1. 36 МРЗ или разходите за издръжка възлизат общо на 31.
01 МРЗ.
Към непотребителските разходи следва
да се включат и направените извънредни разходи за задгранични пътувания до
31.08.2007 г. От съдържащата се в т. ІІ, л. 469 Справка рег. № 13984/
03.07.2008 г. на ОДП – Хасково е видно, че за периода 22.01.2000 г. до
31.08.2007 г. А.Д. е напускал 18 пъти страната. За установяване размера на
направените разходи за задграничните пътувания на ответника по делото е
назначена съдебно експертиза (т. ІІІ, л. 919), чието заключение съдът не
възприема изцяло. На първо място следва да се отбележи, че и в този случай е
практически невъзможно да се установи точния размер на направените разходи,
поради което за база следва да се вземе Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, която определя размера на необходимите средства
(дневни и квартирни) за пребиване в чужбина. От представената справка е видно,
че на 22.01.2000 г. в 15 часа ответникът е напуснал страната в посока Турция и
се е върнал на другия ден в 14 часа. За двудневния си престой той е направил
разходи в размер на 75 щ. д. за дневни и квартирни, в които не следва да се включат пътните,
тъй като пътуването е извършено с чужд лек автомобил. Към 22.01.2000 г.
фиксингът на долара към лева е бил 1 към 1. 93704, поради което за двудневния
престой ответникът е похарчил 145. 28 лв., равняващи се на 2. 17 МРЗ. За
двудневния си престой в Турция от 15 часа на 10.02.2000 г. до 16 часа на 11.02.2000
г. разходите на ответника възлизат на 148. 65 лв., равняващи се на 1. 98 МРЗ.
Следващите две излизания на ответника от страната на 11.04.2000 г. и на
02.05.2001 г. са само за по 3
часа, поради което по отношение на тях не следва да се отчетат разходи. От справката
е видно, че на 09.05.2001 г. А.Т. е напуснал страната в посока Турция с влак и
се е върнал в България на 15.07.2001 г. със самолет от Испания, за който период
според експертизата разходите за пътни, дневни и квартирни възлизат на 12 193.
48 лв., които възлизат на 143. 45 МРЗ. Следващите единадесет излизания от
страната на 11.09.2001 г., 12.09.2001 г., 25.09.2001 г., 13.12.2001 г.,
14.03.2002 г. 11.04.2002 г., 03.06.2002 г., 19.06.2002 г., 22.06.2002 г.,
26.06.2002 г. и 06.08.2002 г. в посока Гърция и Турция са твърде краткотрайни
(за по няколко часа) и са извършени пеша или с чужд автомобил, поради което за
тях не следва да се признаят разходи. Следващото пътуване на ответника е от
11.03.2004 г. до 22.03.2004 г. в Германия като пътник, за който период разходите
му за дневни и квартирни, доколкото не се установи да е нощувал при близки,
възлизат на 1850 евро или 3618. 05
лв., равняващи се на 30. 15 МРЗ. За последното излизане на 14.10.2004 г. е
посочено, че се е върнал още същия час, поради което и за него не следва да се
отчетат разходи. От горното следва, че разходите на ответника за предприетите
задгранични пътувания възлизат общо на 181. 9 МРЗ.
Към непотребителските разходи
следва да се отнесат и платените данъчни задължения, както и направените
погашения по получените банкови кредити. От заключението на назначената съдебно
– икономическа екпертиза (т. ІІІ, л. 1009) се установява, че за периода 1999 –
2007 г. ответникът А.Т. е платил публичноправни задължения, равняващи се на 38.
84 МРЗ. За погасяване на получения от “Банка ДСК” АД на 15.12.1999 г.
потребителски кредит е платил сума, равняваща се на 147. 13 МРЗ, а за периода
от 31.08.2006 г. до 31.08.2007 г. за погасяване на получения от “МКБ Юнионбанк”
АД е направил погашения в размер на 55. 06 МРЗ.
Що се отнася до получените от
ответника доходи от заключението на в. л. К.Н. (т. ІІІ, л. 800) се установява,
че преди 1996 г. не е подавал данъчни декларации. За периода 1996 – 2007 г. е декларирал
доход от търговска дейност общо в размер на 1833 лв., от които 73 лв. за 1999 г. и 1760 лв. за
2000 г., които възлизат съответно на 1. 14 МРЗ за 1999 г. при средна МРЗ за
годината от 64 лв. и 23. 36 МРЗ при средна МРЗ от 75. 33 за 2000 г.
Към доходите на ответника следва да
се включат и получените кредити от “Банка ДСК” АД на 15.12.1999 г. в размер на
10 000 лв. (163. 93 МРЗ) и “МКБ Юнионбанк” АД на 31.08.2006 г. в размер на 28
470 евро (348. 03 МРЗ).
Към получените
от А.Т. доходи през проверявания период следва да се включат и получените
средства от продажба на недвижими имоти и леки автомобили по установените
пазарни стойности към момента на отчуждаването им. Продажбата е законен
източник на приходи и затова получените по този начин средства следва да се
прибавят към законните доходи на ответника. От заключението на в. л. Т.М. е
видно, че пазарната стойност на отчуждените имоти е в размер на 433. 42
МРЗ: апартамент
№ 1, находящ се в гр. Симеоновград, ул.
„Раковска" № 17 - 21, вх. А, ет. 1 - 5500
лв. (55 МРЗ); УПИ ІV - 594 с площ от 624 кв. м. по плана на
Симеоновград - 8 300 лв. (75. 45 МРЗ); УПИ ІХ – 2232 в кв. 79 на гр. Симеоновград - 6000 лв. (50
МРЗ); УПИ ХХІІ - 351 в квартал 20 по плана на гр. Свиленград - 10 425 лв. (65. 16 МРЗ); пасище с кад. № 000340 по плана на земеразделяне на гр.
Симеоновград - 5850 лв. (39 МРЗ); лозе с № 012111 в землището на с. Узунджовое - 1740 лв. (7. 91 МРЗ) и апартамент № 3, вх. Б, ет.
1, находящ се в гр. Харманли, ул. „Стара планина" № 9 – 360 000 лв. (продажната цена, на който е по – голяма от определената
пазарна стойност) – 140. 90 МРЗ.
Що се отнася до леките автомобили, следва да се
вземат предвид само получените суми от продажбата на "Фолксваген Транспортер" с рег. № Х4861АС – 4000 лв (33. 33 МРЗ); „Форд Орион" с рег. № Х6693АС - 2400 лв. (13.33 МРЗ); "Мерцедес
300 Д" с рег. № Х5403АС – 3000 лв. (25 МРЗ); "Фолксваген Транспортер" с рег. № Х1762АМ – 4500 (37. 5 МРЗ); „Опел Астра" с рег. № Х3869АС – 3000 лв.
(18. 75 МРЗ); "Пежо Боксер" с рег. № Х7764ВА – 6000 лв. (33. 33 МРЗ); "Мерцедес 200 Е" с рег. № Х3168АР – 9000 лв.
(56. 25 МРЗ) и Опел Астра" с
рег. № Х7459АН – 5000 лв. (33. 33 МРЗ), тъй като са извършени преди 31.08.2007 г. Получените от продажбата на "Мерцедес 190 Д" с рег. № Х0614АР и „Ауди А3" с рег. № Х1404АТ суми следва да се изключат от относимите
по делото доходи на ответника, тъй като продажбите са извършени на 22.11.2007 г. и 10.10.2007 г., т. е. след последната придобивна сделка на
31.08.2007 г. Общия размер на получените от продажбата на въпросните имоти и
леки автомобили суми възлиза на 684. 24 МРЗ.
По отношение на твърденията на
ответника, че е получил на заем от негови познати 186 500 лв. за периода от
1999 г. до 2006 г., същите не се доказаха по категоричен начин. В тази връзка
по делото са представени въпросните договори (т. ІІ, л. 506 – 525) и са
разпитани заемодателите Ч., С., Ж., Д., Р., П., М., К., Т. и С., но според съда
техните показания целят единствено да обслужат защитната теза на ответника, а
договорите са оформени писмено единствено за нуждите на процеса. Абсолютно
нелогично звучат твърденията им, че при предоставяне на средствата, които са на
значителна стойност, не са подписали договор, както и че не желаят връщане на
предоставените му в заем суми. В противоречие с житейската логика и разум са и показанията
на св. С., Ж., Д., Р., П. и М., че, за да предоставят на ответника въпросните
средства, са получавали банкови кредити, които те продължават да изплащат, при
условие, че имат семейства и не получават високи доходи. От друга страна св. К.
и Ч. са му предоставили в заем изключително големи по размер суми - 60 000 и 50
000 лв., като по делото липсват доказателства да са притежавали такива в
наличност, като по отношение на св. К. от представената по делото справка за
задграничните му пътувания (т. ІІІ, л. 896) е видно, че на посочената в
договора дата на предаване на парите – 02.02.2003 г., е бил извън страната. И
не на последно място следва да се отбележи, че по времето, когато твърди, че са
му давани парите, самият А.Т. е предоставял заеми: На
Никола Г. Белянов и Ирина Андреева Белянова дал в заем сумата от 3 100 лв., който
обезпечили с НА за договорна ипотека № 102, том III, д. № 455/ 2002 г.; На
Ценко Д. Генев предоставил в заем сумата от 5 000 лв., обезпечен с НА за
договорна ипотека № 117, том III, д. № 171/ 2005 г.; На Йосиф Ивов А. предоставил в
заем 6 480 лева, обезпечен с НА за договорна ипотека № 15, том V, д. № 492/2005 г.
и на К. Славейков С. и Даниела Славейкова Славова сумата от 8 600 лева, обезпечен
с НА за договорна ипотека № 324, том II, д. № 252/2005 г. Фактът, че през този период е
предоставял заеми на други лица в размер на 23 180 лв., означава, че не е имал
нужда от пари.
Не следва да се кредитират и показанията на св. Д.Т. – баща
на ответника, и Т.Т. – негов брат, че първият от тях на 08.10.1992 г. по повод сключване
на гражданския брак му дарил 80 000 лв., получени от банков кредит, а вторият -
20 000 лв. на 13.12.2005 г., получени от продажба на недвижим имот. От представения
по делото Договор за банков кредит ( т. ІІІ, л. 810) е видно, че на 06.08.1992
г. ТБ” Електроника” е отпуснала на ЕФ „Д.Т.Д.” кредит в размер на 100 000 лв.
за капитално строителство. Представен е Договор за отстъпване право на строеж
върху държавна земя от 10.09.1991 г., Разрешение за строеж от 18.03.1991 г.,
Протокол № 25 за определяне на строителна линия от 25. 03.1991 г., както и
Разрешение за строеж от 27.08.1999 г. за реконструкция на таван на сграда за
комплексни услуги – Извор на белоногата (т. ІІІ, л. 897 – 901). Като се има
предвид, че кредитът е отпуснат непосредствено след получаване на разрешението
за строеж и определяне на строителна линия, както и че обектът е бил построен,
се налага извод, че предоставения на Д.Т. в качеството му на едноличен търговец
инвестиционен кредит в размер на 100 000 лв. е бил използван по предназначение,
а именно за построяване на сграда за комплексни услуги в м. „Извора на
Белоногата”, но не и да бъдат предоставени 80 000 лв. като дарение на
ответника.
По отношение твърденията на св. Т.Т., че е дарил на брат си
20 000 лв. от продажбата на недвижим имот, по делото е представен НА № 16, т.
ХІІІ, д. № 1865/ 2005 г. (т. ІІІ, л. 790), от който е видно, че Тр. Т. е продал въпросното
жилище за сумата от 3000 лв., което опровергава показанията му за дарени 20 000
лв.
На следващо място съдът не кредитира показанията на св. М.С.,
П.С., М.М. и Е.Ж., че през август 1999 г. А.Т. е спечелил 97 500 лв. от игра с
игрални автомати. От показанията им става ясно, че на 21.08.1999 г. ответникът
играл на игрални автомати, от които спечелил 97 500 лв. Тъй като в касата
нямало достатъчно средства, крупието се обадило на св. П.М.С. – управител на игралната
зала, който взел от каса в дома си около 100 000 лв., от които предал на А.Т.
спечелената сума от 97 500 лв. Посоченият начин на изплащане на печалбата е в
противоречие с разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от Закона за хазарта, според
която, когато размерът
на печалбата е по -голям от 30 000 лв., изплащането се извършва по банков път
или по ред, одобрен от държавната комисия. От друга страна от представения
Отчет за
паричния поток на „Темакс клуб” ООД към 31.12.1999 г.
е видно, че плащанията за годината са общо в размер на 53 000 лв., което е в
потиворечие с твърденията за изплатена печалба от 97 500 лв. При положение, че в
игрална зала на дружеството е реализирана печалба в такъв размер, за това най –
вероятно са щели да бъдат уведомени управителите, а в случая от разпита на св. В.М.
става ясно, че не е знаел за изплатената сума. И ако наистина ответникът е спечелил
97 500 лв., какво тогава е наложило 4 месеца по късно да изтегли потребителски
кредит в размер на 10 000 лв. от „Банка ДСК” АД.
Останаха недоказани твърденията на ответника, че през май
2001 г. заминал за Франция, където работил няколко месеца и спечелил 10 000
евро, в каквато насока са показанията на св. Д.Т., Т.Т. и бившата му съпруга И.И..
Показанията им, че А.Т. е работил във Франция през 2001 г. се опровергават от
представената спрвка за задграничните му пътувания, от която е видно, че през
2001 г. единственото му по – дълго пребиваване в чужбина е за времето от 9 - ти
май до 15 ти юли, когато е излязал в посока Турция и се е върнал със самолет от
Испания, а следващите му излизания от страната са само за по няколко часа през
септември и декември. Освен това от Писмо № 24/ 678/ 25.08.2008 г. на Агенция
„Митници” ( т. ІІІ, л. 893) е видно, че за периода от 01.01.2000 г. до
31.12.2007 г. в информационния масив на агенцията не са открити данни за
регистриран внос и износ на парични средства от А.Т..
По делото се събраха многобройни гласни доказателства за
това, че през 90 – те години на миналия век ответникът А.Т. се е занимавал със
земеделие, гледане на прасета, крави, производство на мляко и стопанисване на питейно
заведение, но не се представиха никакви документи за реализираната печалба от
тези дейности, а и тя не не би могла да се установи посредством икономическа
експертиза поради липса на база за извършването й. Дори и да се приеме, че е
реализирал печалба, то тя е отивала за посрещане нуждите на семейството, още
повече, че семейството му не е имало други доходи.
Следователно за релевантния по делото период – месец юни 1987 г. –
навършване на пълнолетие - до 31.08.2007 г., ответникът А.Т. е реализирал доходи
в размер на 1220. 7 МРЗ, а разходите му възлизат на 733. 68 МРЗ. Налице е
надвишение на доходите над разходите в размер на 487. 02 МРЗ, но съпоставено
със стойността на придобитото имущество от 2172. 62 МРЗ, става ясно, че то не е
било достатъчно за придобиването му. Успешното провеждане на защитата срещу иска
изисква след приспадане на обичайните и извънредни разходи доходите на
ответника да са достатъчни за придобиване на имуществото, а в случая по категоричен
начин се установи, че надвишението на доходите е значително по – малко от
стойността му. Ето защо, доколкото не се установи законен източник на средствата,
следва да се приеме, че процесното имущество е придобито от престъпната дейност
на А.Т..
Предявеният иск следва да се уважи и по отношение на прехвърления на
майката на ответника – Д.А., лек автомобил „Мерцедес 300 Д” с рег. № Х5403АС.
Въпросът за валидността на сделката е преюдициален за настоящето дело, поради
което съдът задължително следва да вземе отношение по него макар и да не е
предявен изричен иск. Разпоредбата на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД обявява за
относително недействителни спрямо държавата на извършените от проверяваното
лице лице сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от
престъпна дейност, а по отношение на роднини по права линия, каквито са страните,
знанието се предполага до доказване на противното (чл. 8, ал. 2 ЗОПДИППД). По
делото липсват доказателства, които да оборват установената в закона презумпция
за знание, поради което извършената на 01.09.2004 г. покупко – продажба е
относително недействителна по отношение на държавата и спрямо нея автомобилът
се счита за собственост на А.Т..
По горните съображения съдът намира, че в случая са налице кумулативните
предпоставки за уважаване на предявения иск, поради което следва да се постанови
решение, с което да се отнемат в полза на държавата недвижимите имоти и леките
автомобили, собственост на А.Т., както и на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД да
заплати получените суми от извършените възмездни прехвърления на трети лица в размер
на 29 289. 40 лв., както е поискано в искането. Ответникът следва да заплати
също така и предоставените в заем суми по НА за договорна ипотека № 117, том III, д. № 171/ 2005
г., НА за договорна ипотека № 15, том V, д. № 492/2005 г. и НА за договорна ипотека № 324,
том II, д. № 252/2005 г. общо в размер на 20 080 лв., тъй като те също са част от
имуществото, придобито от престъпна дейност.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и чл. 69, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 71, ал. 2 ГПК, доколкото предявения иск не попада в нито
една от изброените в чл. 69 хипотези, ответникът А.Т. следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка *** – Хасково ДТ от 9223. 78 лв. върху
цената на иска, от които 5076 лв. съобразно пазарната стойност на придобитите
недвижими и 4147. 78 лв. според стойността на леките автомобили, предмет на
отнемане, и присъдената сума.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А.Д.Т. следва да заплати на
КУИППД направените по делото разноски за вещи лица в размер на 2795 лв., както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 5060. 39 лв. съобразно чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба 1/ 2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, определено върху цената на иска, формираща се от стойността на подлежащите
на отнемане недвижими имоти и леки автомобили – 181 150 лв., и присъдената сума от 49 369. 40 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
По искането на КУИППД с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД против А.Д.Т. с ЕГН ********** *** и Д.А.А. с ЕГН ********** ***:
ОТНЕМА в полза
на държавата от А.Д.Т. следните недвижими
имоти: 1) 1/ 2 ид. ч. от Парцел Х с площ от
435 кв. м. в кв. 215 по плана на гр. Харманли от 1979 г., отреден за имот с пл.
№ 3198, ведно с първия самостоятелен жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна
сграда и съответните идеални части от общите части на сградата и ведно с 1/ 2
ид. ч. от построената стопанска сграда; 2) Апартамент
№ 10, находящ се в гр. Харманли, ул. „Бенковска" № 15 в жилищна сграда,
построена върху държавна земя в кв. 111 по плана на града от 1979г. със
застроена площ от 62. 42 кв. м. заедно с принадлежащото му избено помещение № 10; 3) Апартамент
№ 3, вх. Г, ет.1, находящ се в гр. Симеоновград, пл. „Свобода" № 3, в
жилищен блок, построен в УПИ - III в кв. 81 плана на града със застроена площ от
60. 87 кв. м.; 4) Апартамент № 37, находящ се в гр. Хасково, бул. „Г. С.
Раковски" №25, 10 - ти етаж със застроена площ от 87. 56 кв. м., ведно с
прилежащото избено помещение № 37; 5) 1/2 ид. ч. от УПИ Х - 3198 кв. 215 по плана на гр. Харманли
с площ от 434 кв. м. ведно с целият втори етаж от построената в имота жилищна
сграда, както и съответните идеални части от общите части на сградата, както и
1/ 2 ид.ч. от построената в имота масивна пристройка; 6) Нива от 3 дка, седма категория, в
местността „Увата" в землището на с. Доситеево, община Харманли,
съставляваща имот № 210034; 7) Нива от
5.4 дка, пета категория, в местността „Гонките" в землището на с.
Доситеево, съставляваща имот № 176035; 8) Нива от 15.3 дка, осма категория в местността „Червениците" в землището
на с. Доситеево, съставляваща имот № 071028; 9) Ливада от
4. 4 дка, осма категория, в местността „Каменички Емач" в землището на с.
Доситеево, съставляваща имот № 019034; 10) Самостоятелен обект в сграда /гараж/ с идентификтор №
77181.11.62.1.12, находящ се в гр. Харманли, ул. „П. и П. Славейкови" № 2
с площ от 23. 91 кв. м.; 11) Първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с
кадастрален идентификатор № 77181.17.31.1 със застроена площ от 113 кв. м. по
кадастралната карта на гр. Харманли, находящ се на ул. „Дялко Милковски"
25;
както следните леки автомобили: 1) "Мерцедес 240 Д” с рег. №
Х9002АН, рама № WDВ12318310015115,
двигател № 61691210192349; 2) "Фолксваген "Пасат" с рег. № Х0495АН,
рама № WVWZZZ31ZLВ002268, двигател № RA077734; 3) "БМВ 325 ТД" с рег. № Х9649АР, рама № WLAСС11030FF25771, двигател
№ 256Т134297376; 4) "Фиат
Дукато" с рег. № Х7401БА, рама № ZFА29000000423769; 5) "БМВ 525 ТДС" с рег. № Х3198ВА, рама № WBADF71090В845680,
двигател № 256Т13088846; 6) „БМВ 318" с рег. № Х5439ВА, рама № WBACA31010FВ42929,
двигател № 184Е103397531; 7) "Фиат Типо" с рег. № Х0196ВВ, рама № ZFА16000004831038; 8) "Мерцедес 300 Д" с рег. № Х5403АС, рама
№12313012108327, двигател № 61791212023511.
ОСЪЖДА А.Д.Т. да заплати на Държавата сумата от 49 369.
40 лв., от които на основание чл.
4, ал. 2 ЗОПДИППД 29 289.
40 лв. получени
от продажбата на следните недвижими имоти и леки автомобили: Апартамент № 3, вх.
Б, ет. 1, находящ се в гр. Харманли, ул. „Стара планина" № 9, построена
върху държавна земя, със застроена площ от 59. 30 кв. м. ведно с принадлежащото
избено помещение № 3; Апартамент № 1,
находящ се в гр. Симеоновград, ул.
„Раковска" № 17 - 21, вх. А, ет. 1 със застроена площ от 61. 23 кв. м.,
ведно с избено помещение № 1; УПИ ІV
- 594 с площ от 624 кв. м. по плана на Симеоновград ведно с построените в него
жилищна сграда и стопански постройки; УПИ ІХ - 2232, находящ се
в гр. Симеоновград, кв. 79, с площ от 573 кв. м. ведно с построената в него
жилищна; Дворно място от 695 кв. м., съставляващо УПИ ХХІІ - 351 в
квартал 20 по плана на гр. Свиленград; Пасище, мера, шеста
категория в местността „Азмака" с кад. № 000340 по плана на земеразделяне
на гр. Симеоновград с площ от 3 дка; Лозе с площ от 4. 3 дк,
шеста категория, находящо се в местността „Лозята" землището на с.
Узунджово, област Хасково, съставляващ имот № 012111 по картата на землището, "Фолксваген Транспортер" с рег. № Х4861АС, рама № WV2ZZZ24ZJH041030, двигател № СS042985Х, „Форд Орион" с рег. № Х6693АС, рама № WFOFXXGCAFJK07018, двигател № JK07018, "Мерцедес 300 Д" с рег. № Х5403АС, рама №12313012108327, двигател
№ 61791212023511, "Фолксваген Транспортер"
с рег. № Х1762АМ, рама № WV2ZZZ25ZHH081270, двигател № 201359, „Опел Астра" с рег. № Х3869АС, рама № W0L000053N537127, двигател № 17D4284729, "Пежо Боксер" с рег. № Х7764ВА, рама № VF3231V2215363527, двигател № PSARFW10HJT83000119, "Мерцедес 200 Е" с рег. №
Х3168АР, рама № WDВ1240211В302793, двигател № 10296310070652, "Мерцедес 190 Д" с рег.
№ Х0614АР, рама № WDВ2011221А118082, двигател № 60191110033668, "Опел
Астра" с рег. № Х7459АН, рама № W0L000051V2072124, двигател № 17DR14522176, „Ауди А3" с рег.
№ Х1404АТ, рама № WAUZZZ8LZYА010351, както и сумата 20 080 лв, придобита от престъпна дейност.
ОСЪЖДА А.Д.Т. да заплати по сметка *** –
Хасково ДТ в размер на 9 223. 78 лв.
ОСЪЖДА А.Д.Т. да заплати на КУИППД направените
по делото разноски за вещи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 7855. 39
лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: