Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 07.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 546 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производство
по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.
Цена
на иска: 1719.01 лв.
Производството е образувано по искова молба на ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД – гр.София, чрез пълномощник – юрисконсулт Албена Николаева Благоева, съд.адрес:***, офис сграда „Лабиринт”, ет.2, офис №4 против Д.А.М., с пост.адрес: ***. Заявената искова претенция е с посочено правно основание по чл.415 от ГПК и цена: 1719.01 лв.
Ищецът излага в ИМ, че на 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г, сключен между „ „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАДи „Агенция за събиране на вземания”ООД, по силата на който вземането на , произтичащо от договор за потребителски кредит № CREX-15553001 от 06.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и Д.М. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”ООД. Твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания”АД в качеството си на цесионер по Договора за цесия от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочи се, че по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД уведомително писмо от 12.09.2018 г. за станалата продажба на вземане, с известие за доставяне чрез Български пощи, но писмото не е получено от ответника. На 22.01.2019 г. до ответника повторно е изпратено писмо, което освен информация за извършената цесия, съдържа и такава за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост, но писмото е останало непотърсено от ответника. На 11.03.2019 г. е последвал пореден опит уведомителното писмо за извършената цесия и за настъпилата предсрочна изискуемост да бъде връчено на длъжника, но същото отново не е доставено на ответника. Към исковата молба ищецът е представил копие от уведомлението за извършена цесия ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „БНП Париба Прснъл Файненс”ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и моли да бъдат връчени на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на практика на ВКС. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съобщението бъде връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, то поради безспорно установения факт, че задължението на ответника не е погасено, моли да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Наведени са твърдения, че процесното вземане произтича от подписания на 06.12.2017 г. договор за потребителски кредит № CREX-15553001 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като Кредитор, и Д.М., като Кредитополучател, който е сключен в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Излага, че Кредитополучателят се е съгласил предоставеният му договора потребителски кредит да бъде изпратен пряко на упълномощен търговски партньор, като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита предмет на договора. Твърди, че от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е преведена сума в размер на 1099,00 лв. по сметка на „Практикер Ритейл”ЕООД, за което кредиторът е изготвил и изпратил до търговеца уведомително писмо, което е подписано и от ответника, а от страна на търговеца е издаден Дубликат на фактура за закупената стока, също подписан от ответника. Посочва се, че размерът на предоставения с договора кредит е равен на сумата, посочено в поле „Общ размер на кредита”, а именно 1099.00лв, като кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле”месечна погасителна вноска” и в брой в поле „ брой погасителни вноски”. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 450.44 лв.
Ищецът твърди, че на основание сключения договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2019 г. ,на 24 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 64.56 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2018 г., съгласно посочения в договора погасителен план. Излага, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2019 г. , но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл.5 от Условията към договора за кредит. Твърди се, че в случая предсрочнатата изискуемост е настъпила, считано от 20.02.2018 г. Изтъква, че въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост, като до него са изпратени три уведомителни писма, изпратени с известие за доставяне. Излага съображение, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е небанкова финансова институция и поради това т.18 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не намира приложение към настоящия случай.
В петитумната част е отправено
искане съдът да се произнесе с решение, с което, с което да осъди ответника Д.А.М., като кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № CREX-15553001 от 06.12.2017
г. да заплати на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД следните суми: 1099.00лв.
– представляващи главница за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна
изискуемост, считано от 20.02.2018 г.; 450.44 лв. - договорна лихва за периода
от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г.; 169.57 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното погасяване на дълга.
Претендирани са и направените съдебно – деловодни разноски в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. И.М. – назначен за особен представител на ответника. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Навежда довод, че предсрочната изискуемост на кредита не настъпва по право, а само след като кредиторът упражни правото си да го обяви за предсрочно изискуемо и го доведе до знанието на кредитополучателя. Позовава се на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК. Наред с това, не споделя становището на ищеца, че се касае за договор за заем по реда на чл.240 от ЗЗД. Твърди, че „БНП Париба Пърсъъл Файненс”ЕАД не попада в обхвата по чл.4 от ЗКИ и за нея е приложим ЗКИ, чл.430 от ТЗ и т.18 от ТР №4/2014 г.
В о.с.з. ищeцът – „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответникът Д.А.М. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.М.. По същество оспорва иска като неоснователен, като поддържа съображенията, изложени в отговора на ИМ и доразвити в писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д №249/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че с Разпореждане № 426 от 04.02.2019 г, постановено по цитираното дело, съдът е отхвърлил изцяло заявление вх.№1269/01.02.2019 год., подадено от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.”Петър Дертлиев”№25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителните директори Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез пълномощника си юрисконсулт Благоева срещу длъжника Д.А.М. ***, с което иска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист в размер на сумата 1 099 лева главница за периода от 20.01.2018 год. до 20.12.2019 год.; 450,44 лева договорна лихва за периода от 20.01.2018 год. до 20.12.2019 год., 116,62 лева обезщетение за забава, считано от 21.02.2018 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 год. до окончателното изплащане на задължението. Със същото разпореждане съдът е указал на заявителя възможността в 1 – месечен срок от връчване на съобщението да предяви осъдителен иск срещу длъжника за вземанията, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението ведно с разпореждането, съдържащо указания а относно възможността за предявяване на осъдителен иск е получено от ищеца на 22.02.2019 , като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия осъдителен иск за присъждане на вземанията, за които заповедният съд е отказал издаването на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно, че на
06.12.2017 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като кредитор, и ответницата
Д.А.М., като кредитополучател, е сключен посочения в исковата молба и приложен
към нея Договор за потребителски паричен кредит № CREX-15553001,
при следните параметри: размер на кредита:
1099.00 лв – обща цена на стоките, 1099.00 лв. –
размер на кредита, брой погасителни вноски – 24 бр,
месечна погасителна вноска – 64.56 лв, обща стойност на плащанията – 1549.44 лв, Годишен процент на разходите – 39.81%, Лихвен процент –
33.98%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 24 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 64.56 лв. с дата на първа вноска – 20.01.2018 г. и дата на последна вноска – 20.12.2019 г.
Приложеният договор за кредит носи
подписа на ответницата Д.М., като с полагането на подписа си същата се е
съгласила предоставеният й потребителски кредит да бъде изплатен пряко на
упълномощения Търговски партньор. С извършването на плащането по посочения
начин Кредиторът е изпълнил задължението
си по договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на
договора, съставляващ плащане извършено
от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя. За Кредитополучателя е
възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно
включения в договор погасителен план. В клаузата на чл. 3 от Договора е предвидено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. Страните са постигнали съгласие, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора
за настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че на 06.12.2017 г. с
кредитна карта, издадена от БНП Париба Пърсънъл Файненс на името на Д.М., е
извършено плащане за закупена стока на
стойност 1099.00 лв. с ДДС, с клиент
Д.М.. Съгласно заключението, размерът на неплатената главница по
договора за кредит за процесния период 20.01.2018 г. – 20.12.2019 г. е
1 099.00 лв. Размерът на неплатената възнаградителна лихва по договора за
кредит за периода от 20.01.2018 г. до 20.12.2019 г. е 450.44 лв. Вещото лице е
установило, че размерът на обезщетението за забава, начислено върху остатъчната
главница за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на исковата молба /21.03.2019
г./ е 149.71 лв.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 27.07.2017 г.между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, като продавач, и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД,
купувач, е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по
силата на който продавачът се задължил да прехвърли и продава всеки месец за
срока по договора определено портфолие от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели
по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени
всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на Покупната цена.
Установява се, че на 12.07.2018 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ООД и „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, по силата на което вземането на „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД по процесния договор за потребителски паричен кредит № CREX-15553001 е прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания”ЕАД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
В потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „БНП Париба Пърсънъл Файненс” е потвърдил извършената продажба на всички вземания от БНП Париба Пърсънъл Файненс на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД съгласно Рамков договор за продажла и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и Приложение №1/12.07.2018 г. към него, в което същите са подробно индивидуализирани.
По силата на писмено пълномощно „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България е овластил “Агенция за събиране на вземания“АД
с правата да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07-
В препис извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 27.07.2017 г., сключен между „Агенция за събиране на вземания „ООД и „БНП Париба Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД в позиция 519 е посочено вземане към длъжника Д.А.М. по договор CREX-15553001 от 11.12.2017 г, по който е отпусната сума/главница/ в размер на 1099 лв., остатък договорна лихва 450.44лв., остатък лихва за просрочие 43.22 лв. и общ размер на задължението към датата на продажбата 1592.66 лв.
В писмо Изх.№ УПЦ-П-БНП/ CREX-15553001 от 12.09.2018 г., адресирано до ответника Д.М., ищецът, действайки като пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс, е направил изявление, че въз основа приложение № 1/12.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. ”БНП Париба Пърсънъл Файненс”Е”АД, чийто универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция, опериращо на територията на РБ чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон Блгария е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, изцяло вземането, произтичащо от договор за кредит CREX-15553001. Ответникът е поканен да заплати сумата в 5-дневен срок от получаването на поканата по посочената сметка или във всички офиси и каси на Изи Пей, след което ще бъде издадено удостоверение за липса на задължения. Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, но е върнато невръчено в цялост с отбелязване върху известието за доставяне, че пратката не е потърсена. Впоследствие до ответника, отново чрез Български пощи, са били изпратени нови уведомителни писма с дати 22.01.2019 г. и 11.03.2019 г, но същите отново са върнато в цялост, тъй като ответникът не е открит на адреса.
Съдът намира, че приложения
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г. е валидно сключен между Кредитора
по процесния договор за кредит –„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, в качеството
му на продавач/цедент/ и „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД, в качеството му на купувач /цесионер/. Към исковата
молба е представено извлечение от
Приложение №1/12.07.2018 г. към Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 27.07.2017 г., в който под №519 вземането е
индивидуализирано в достатъчна степен чрез посочване на договора и датата на
сключването му, трите имена и ЕГН на длъжника,
размера на вземането. С оглед на горното съдът приема, че по делото по
безспорен начин е установено, че процесното вземане е било предмет на цесионния договор и ищеца „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД е титуляр на вземането.
Съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал.4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. При докладване на
делото и разпределяне на доказателствената тежест в процеса съдът изрично е
указал на ищеца, че в негова тежест е да установи, че ответникът е надлежно
уведомен от стария кредитор за извършената цесия и същата е произвела валидно действие спрямо
него.
От страна на ищеца по делото са представени доказателства, че до ответника последователно /на 12.09.2018 г., 22.01.2019 г. и 11.03.2019 г./ са изпращани уведомления на адреса, посочен в договора за кредит, но съобщенията не са били доставени на длъжника и са върнати в цялост, с отметка, че пратката не е получена. Следователно, уведомлението не е достигнало до длъжника, поради което преди предявяване на иска връчването не може да се счете за редовно. В случая съдът съобразява, че в договора за кредит страните не са включили уговорка за фингирано връчване.
Независимо от горните обстоятелства съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето действие по отношение на ответника. В тази
връзка съдът съобразява утвърдената и непротиворечива практика, според която няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор –
в случая „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, действащ чрез
цесионера „Агенция за събиране на вземания”ЕАД, като
пълномощник. Тъй като този факт е от значение за спорното право,
той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на
чл.235, ал.3 ГПК. /В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и Решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013
г., ІІ т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК./ Съгласно
второто от посочените решения на ВКС “Изходящото от цедента уведомление,
приложено към ИМ на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл.1
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Приема се също, че доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е
налице законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се
явява цесионера- „Агенция за събиране на вземания”ЕАД. Констатира се, че самото
упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично
писмено пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия по никакъв
начин не са осуетени целите, насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното
изпълнение на лице, което не е носител на вземането, още повече, че от
ответната страна не са въведени твърдения да е предложено изпълнение на стария
кредитор. При тези съображения намира възражението на
ответната страна за ненадлежно съобщаване
на цесията за неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на
ответника, като последният е уведомен надлежно за същата чрез назначения му
особен представител/по арг. чл.45 от ГПК/. В решение
№137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д.№5759/2014 г., постановено по реда на чл.290
от ГПК е указано, че няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов пълномощник./ в същия смисъл
са и Определение №602 от 29.10.2015 г. по т.д.№27/2015 г., ІІ т.о. на ВКС и
Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/2015 г. на ВКС, ІІ т.о. С оглед
на изложените по-горе съображения съдът приема, че цесията на процесното
вземане е породила своето действие по
отношение на ответника
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на две месечни погасителни
вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност
в клаузата на чл.3 от Условията към договора за кредит. Твърди се, че
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 20.02.2018 г.
В хода на процеса
ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.М., отрича да е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит,
съгласно изискванията на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014
г., ІІ г.о., Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на
ВКС, решение №
200/ 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай,
в чл.3 от Условията по договора е предвидено, че при просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без
да е необходимо изпращане на съобщение
от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо от така
постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила
действие, доколкото кредитната институция не е ангажирала доказателства, че е заявила
изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради липсата на доказателства, че
кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случай следва да се
приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на
исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител /по арг. чл.45
от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение №
198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./ Този факт обаче съставлява ново основание за предявяване на
осъдителен иск или подаване на ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение, поради което в рамките на настоящото исково производство, изцяло
обусловено от проведеното заповедно производство, съдът не би могъл да го съобрази при
условията на чл.235, ал.3 от ГПК. Така решение № 161/08.02.2016 г., постановено по т.д. № 1153
по описа за
Независимо от горното, съдът
намира, че в случая следва да бъдат присъдени падежиралите
вноски към датата на приключване на съдебното дирене пред инстанцията по същество.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т.1 от ТР №8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, допустимо е предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена от длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта
на вземане по договор за кредит може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т.2 от цитираното
тълкувателно решение, разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, не е
условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на
вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
По делото е безспорно установено наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на процесния Договор за кредит CREX-15553001 от 06.12.2017 г. Видно от приложения към ИМ препис от договора, страните са постигнали съгласие да разсрочат изплащането на кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 64.56 лв., с падеж на първата погасителна вноска – 20.01.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж 20.12.2019 г. В случая претенцията на ищеца е основателна за вноските с настъпил падеж до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция – 08.10.2019 г. Видно от погасителния план, тези вноски обхващат периода от 20.01.2018 г. до 20.09.2019 г. и са на обща стойност 1355.76 лв. Установява се, че в погасителния план към договора не е налице разграничение между дължимата главница и договорна/възнаградителна/ лихва. Такова разграничение обаче е налице в приложената справка – Приложение № 1 към заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода 20.01.2018 г. до 20.09.2019 г. изискуемата и непогасена главница е в общ размер на 915.80лв., а непогасената възнаградителна за същия период е в размер на 439.96 лв. Съдът намира, че заявената претенция за главница и договорна лихва е основателна и следва да бъдат уважена до размера, посочен по-горе, а в останалата част до пълния претендиран размер от 1099.00лв. за главница и 450.44 лв. за договорна лихва, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението /01.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
От страна на ищеца са направени и претендирани разноски, както следва: 116.68 лв.- платена държавна такса, 200.00 лв. – депозит за вещо лице, 300.00лв. – депозит за особен представител и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо 716.68 лв.
Съобразно уважената част от исковата претенция, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по исковото производство в общ размер на 583.20лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/ 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на процеса, ответникът следва да заплати на ищеца и разноски по заповедното производство: 27.12 лв. – внесена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от Наредбата заплащане на правната помощ или общ размер на разноските в заповедното производство в размер на 77.12лв.
На адвокат И.М. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.415,ал.1, т.3 от ГПК, Д. А.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Албена Николаева Благоева сумата от 1355.76 лв /хиляда триста петдесет и пет лева и 76ст/, от които: главница в размер на 915.80 лв /деветстотин и петнадесет лева и 80 ст/ и договорна лихва в размер на 439.96 лв/четиристотин тридесет и девет лева и 96ст/, дължими по Договор за потребителски кредит № CREX-15553001 от 06.12.2017 г, за вноските с настъпил падеж за периода от 20.01.2018 г. до 20.09.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК / 01.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането, като иска за разликата до пълния претендиран размер от 1666,06 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д. А.М., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Албена Николаева Благоева сумата от 583.20лв./ петстотин осемдесет и три лева 20ст/ - разноски по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното производство общ размер на 77.12лв.
/ седемдесет и седем лева и 12ст/
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.М. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№249/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: