№ 69
гр. Бургас, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело
№ 20222001000154 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивната жалба на О. С., ЕИК
************, с административен адрес: област Бургас, гр. С. ул. „Г. Д.” № 2,
представлявана от Г. С. К. - кмет, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „А.“ №
88, ет.1 – адв. Г.К., против Решение № 100 от 27.04.2022 г., постановено по
т.д. № 378/ 2021 г., с което Окръжен съд Бургас е осъдил О. С. да заплати на
„В.” ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: с. П.
8456, О. С., област Бургас, представлявано от В. Б. А. - управител, с адрес за
връчване: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.” № 11 – адв. Д.Й., следните суми, дължими
по т.I.1 от Споразумение между страните № 455/ 20.12.2017 г. за разсрочване
на парични задължения: 201 104,94 лв. – главница по Договор № 184/
18.12.2012 г. за продажба на дървесина на корен, ведно със законната лихва
върху тази сума от предявяването на иска на 12.08.2021 г. до окончателното й
изплащане; 53 181,09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 1.01.2019 г. - 9.08.2021 г., като искът за
обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за разликата над
уважения размер от 53 181,09 лв. до предявения размер от 53 185,34 лв. е
отхвърлен.
1
Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба от О. С., в която решението се обжалва,
като неправилно и необосновано, и се въвежда искане за неговата отмяна, с
постановяване на ново решение, по съществото на спора, с което исковите
претенции бъдат отхвърлени.
Поддържа се, че неправилно съдът е основал решението си на
едностранчиво анализиране на доказателства по делото, представени само от
въззиваемия. Акцентира се на обстоятелството, че първостепенният съд, за да
приеме основателност на претенцията, се е задоволил само с процесното
споразумение и свидетелските показания на лицето, подписало същото.
Излагат се доводи, че решаващият състав е следвало да отчете и
механизма на заявяване и усвояване на количеството дървесина от
въззиваемия, респективно на възникването на задължение за общината за
възстановяване на авансовите суми по договора.
Изразява се становище, че неправилно е била тълкувана волята на
страните по процесното споразумение относно претендираните лихви за
забава.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„В.” ЕООД, в който същата се оспорва и се прави искане за потвърждаване
на постановеното първоинстанционно съдебно решение, като правилно и
законосъобразно.
Подчертава се, че решаващият съд е съобразил съдебния си акт с
относимите към спора доказателства, като е допуснал тези, които са
относими, допустими и необходими.
По мнение на въззиваемия, споразумението за разсрочване на
парични задължения № 455 от 20.12.2017 г. има характер на договор за
спогодба, по смисъла на чл.365, ал.1 ЗЗД, ето защо не подлежат на изследване
действителните каузални отношения между страните, уредени с договора за
спогодба, а единствено дали е налице валидно поето задължение по този
договор.
Възразява се, че подписването на процесната спогодба от
представител на предходната общинска администрация не представлява
2
отменително основание за правното действие на спогодбата.
Претендират се съдебно – деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.288 ТЗ.
Видно от данните по делото, на 18.12.2012 г. между страните е бил
сключен Договор № 184 за продажба на дървесина на корен, по силата на
който продавачът – О. С., се е задължил да прехвърли на купувача –
дружеството – въззиваем, собствеността върху маркирана дървесина на корен,
в съответен отдел на общинския горски фонд, която купувачът се е задължил,
в определен срок, да добие и извози, срещу заплащането на договорена между
страните цена. Във връзка със съглашението, се твърди от ищеца, че
дейностите по добива не са били изпълнени в пълния им обем, въпреки
заплащането на пълния размер от договорената продажна цена. За уреждане
на произтеклите от тези обстоятелства отношения между страните, те са
встъпили в Споразумение № 455 от 20.12.2017 г. Искът на въззиваемото
дружество се основава на неудовлетвореното парично притезание по
споразумението.
Дружеството – въззиваем e посочило пред първата инстанция, че в
т.I.1 от споразумението страните са признали задълженията на Общината към
търговеца, произтичащи от Договор № 184 от 18.12.2012 г., макар неправилно
в текста на споразумението договорът да е посочен като № 161 от 22.12.2011
г. По съществото си това изявление релевира довод за опровергаване
съдържанието на изходящ от страната частен документ, чието доказване е
допустимо със свидетелски показания единствено със съгласието на
3
насрещната по делото страна, по смисъла на нормата на чл.164, ал.2, вр. ал.1,
т.6 ГПК. След изразено от процесуалния представител на Общината –
ответник в първоинстанционното производство в съдебното заседание на
10.02.2022 г. съгласие, е разпитан като свидетел подписалият споразумението
предходен кмет на О. С., който е потвърдил, че т.I.1 от споразумението касае
отношенията по Договор № 184 от 18.12.2012 г. Предвид изложеното, следва
да се счете, че опровергаване съдържанието на документа е успешно
проведено и вместо посоченото в писмения текст на споразумението т.I.1 се
приеме, че тази установителна част от споразумението е относима към
Договор № 184 от 18.12.2012 г.
Без основание се поддържа във въззивната жалба оплакване за
едностранчив анализ на доказателствата по делото, при изграждане на извода
за основателност на претенцията. Показанията на разпитания свидетел П. са
обсъдени от първостепенния съд в съвкупност с представеното Приложение
№ 1 към споразумението – л.75 от делото пред първата инстанция,
материализиращо задълженията по Договор № 184, поставени в основата на
договарянето по т.I.1 от споразумението. Относимостта на Приложение № 1
към Споразумение № 455 е потвърдена от насрещната страна, видно от
изявлението на процесуалния й представител в проведеното на 10.02.2022 г.
съдебно заседание, в което се съдържа и признание, че задължението,
описано т.I.1 от споразумението произхожда именно от Договор № 184.
В т.IV от Споразумението е уреден начинът на изплащане на
признатото в текста на чл.I.1 задължение, а именно: еднократно или на части,
по банковата сметка на дружеството – кредитор, при уговорен краен срок на
погасяване 31.12.2018 г.
По отношение оплакването в жалбата, че е следвало да бъдат
отчетени механизмът на заявяване и усвояване на количеството дървесина и
респективно възникването на задължението за възстановяване на авансово
внесените суми, следва да се отбележи следното:
Приетото като доказателство по делото Споразумение № 455
разкрива белезите на договор за спогодба, уреден в чл.365 ЗЗД. Спогодбата,
като автономен, неформален и консенсуален договор, на самостоятелно
основание представлява източник на облигационни права и задължения, и
създава обвързаност за страните да съобразят занапред поведението си с
4
промяната в съществуващите до този момент отношения, съгласно това,
което, с взаимни отстъпки и за целите на избягване на един съществуващ или
възможен спор, са приели за обвързващо ги. Единствено порок във
волеобразуването, при договарянето по спогодбата, може да накърни
създадената договорна връзка и да препятства реализирането на правата по
нея. Подобно възражение в настоящия процес не се въвежда.
Твърдяното нарушено право на въззиваемата страна, защита на
което се претендира в настоящия процес, се основава на спогодбата, като
самостоятелно правоотношение. Извън предмета на произнасяне на
решаващия съд е изпълнението по договора за добиване на дървесина.
Предвид самостоятелния характер на споразумението, предхождащото
спогодбата положение е загубило правната си релевантност, поради
конститутивния материалноправен ефект на новата обвързаност по
спогодбата.
При липса на въведени твърдения и ангажирани доказателства за
погасяване от страна на длъжника – О. С., на задължението, поето по
спогодбата, в размер на 201 104,94 лв., крайният извод на съда е за
основателност на претенцията за главницата в пълния предявен размер.
Предвид функционалната си обусловеност от уважаването на
главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава – за лихвата
за забава, дължима от изпадането в забава и съизмерима със законната лихва,
като обезщетение за неточното във времето изпълнение на едно парично
задължение. Пресметната от деня, следващ падежа, уговорен в
споразумението - 1.01.2019 г., до 9.08.2021 г., до когато се претендира, по
правилата на чл.86, ал.1 ЗЗД и ПМС № 426 от 18.02.2014 г., с лихвен
калкулатор, мораторната лихва възлиза на 53 181,09 лв., в какъвто размер
искът е основателен.
Лишено от състоятелност е оплакването във въззивната жалба за
неправилно тълкуване волята на страните по споразумението, в аспект
уговорената недължимост на лихва за забава. Апелативният състав отбелязва,
че недвусмислено в съдържанието на т.V от споразумението страните
реферират към „дължимите“ законни лихви, т.е. вече натрупаните такива.
Липсват основания тази уговорка да се отнесе към последващото
неизпълнение и да се приравни на предварителен отказ от право да се
5
претендира обезщетение за забава.
Изводите на настоящия състав съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, което обосновава потвърждаване на постановения
съдебен акт.
При този изход от делото, въведеното искане и ангажирани
доказателства, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски,
платими от Общината – въззивник, в размер на 6615 лв., заплатеното
адвокатско възнаграждение, с ДДС.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 100 от 27.04.2022 г., постановено по
т.д. № 378/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА О. С., ЕИК ************, с административен адрес:
област Бургас, гр. С. ул. „Г. Д.” № 2, представлявана от Г. С. К. - кмет, с адрес
за връчване: гр. Бургас, ул. „А.“ № 88, ет.1 – адв. Г.К., да заплати на „В.”
ЕООД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление: с. П. 8456, О.
С., област Бургас, представлявано от В. Б. А. - управител, с адрес за връчване:
гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.” № 11 – адв. Д.Й., сумата от 6615 лв. – съдебно-
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6