РЕШЕНИЕ
№1006/28.02.2020г., гр.Х.В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова .......................................................... и в присъствието на прокурор..............…………………………………………………………..............……...като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №181 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.118 ал. 3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване / КСО/.
Образувано е
по жалба на Н.Х.С. ***, със съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против
Решение №1012-26-263-20/21.01.2019г. на Директора на Териториално поделение на
НОИ /ТП на НОИ/-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане
№**********-2140-26-741/18.10.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”
(ПО) при ТП на НОИ–Хасково.
Жалбоподателят
счита, че решението е неправилно, немотивирано, необосновано и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Твърди, че при
извършените проверки от контролните органи на ТП на НОИ не били оценени
обективно всички правнозначими факти и оспорва
констатациите по изготвените протоколи. Неправилно била игнорирана доказателствената стойност на подадените данни към
персоналния регистър и записите по наличните разплащателни ведомости. При
правилно зачитане на трудовия стаж за периода от 21.01.1982г. до 01.04.1991г. –
9г. 2 м. и 10 дни в ДАП-Хасково; за периода от 01.01.2000г. до 31.01.2003г. –
2г. и 1 м.; за периода от 26.10.2006г. до 31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до
08.06.2007г. – 6м. и 12 дни т.е. за 11г. 9м. и 22 дни, щял да има повече от 15
години трудов стаж при условията на втора категория труд, при което зачетеният
общ сбор от стаж и възраст по обжалваното решение били неверни.
Моли да бъде
отменен обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и да бъде
върната преписката на пенсионния орган с указания за правилното зачитане на
трудов стаж и правилна преценка относно правото на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст (ЛПОСВ) на основание
чл.69б ал.2 от КСО. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В
допълнителна молба излага становище за неправилно зачитане като труд от трета
категория и на трудовия стаж за периода
от 01.12.1995г. до 01.01.1999г. , заверен в трудова книжка. Твърди, че за този
период също управлявал товарен автомобил
над 12 тона като самоосигуряващо се лице, но
това не променяло тежестта и квалифицирането на трудовия стаж.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа от процесуален представител..
Ответникът -
Директор ТП на НОИ- Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага
в писмени бележки.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. №2113-26-1136/22.06.2018г. Н.Х.С. e поискал отпускането на ЛПОСВ. Към заявлението приложил документи за стаж
и доход, сред които: Трудова книжка №774/21.01.82г. от ДАП-Хасково, УП-3 №098/03.03.2012г., издадено от КС Логистик-Хасково, УП-3 изх.№06/02.03.2012г.издадено от СД”КРАС
И., С. ***, удостоверение № 0361/03.02.83г., МНО, удостоверение №164/22.10.80г.,
МНО, удостоверение К-211/22.10.81г., МНО.
Видно от
приложения опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, за периода от 21.01.1982г. до 01.04.1991г - 09 г. 02м.
и 10 дни, Н.Х. Стоянов е заемал длъжност „шофьор” в ДАП”Автостопанство”
– Х.; за периода от 01.12.1995г. до
01.01.1999г. - 03г. и 01 м. е бил самоосигуряващо
се лице към „НВ-Транспорт –В. С.”; за
периода от 01.01.2000г. до 01.02.2003г.
– 03г. и 01 м. е заемал длъжност „шофьор” , „снабдител” в „НВ-Транспорт –В.
С.”; за периода от 26.10.2006г. до
31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до
08.06.2007г. – 06м. и 13 дни е
вписан с длъжност „работник” в „ЕПС-Транс”. В описа е посочено, че трудът за тези периоди
е зачетен от трета категория.
С писмо
изх.№2113-26-1136-2 / 06.07.2018г. Н.С. е уведомен, че към заявлението
представя неизправни документи като са дадени указания за уреждането и
представянето им, както и за представяне на други конкретно посочени документи
и информация. Указано му е, че при неотстраняване на неизправностите по
заявлението в едномесечен срок от уведомяването, същото ще бъде разгледано при
наличните документи. Писмото е получено на 17.07.2018г., видно от приложеното
известие за доставяне. С вх.№2113-26-1136-8/23.07.2018г. от Н.С. е представена
декларация с посочен 3-годишен базисен период, от който да се изчислява размера
на пенсията, както и декларация, че няма друг стаж освен представения.
Във връзка с
представена трудова книжка №774/21.01.1982г. с положен осигурителен стаж към ДАП
„Автостопанство” гр.Х.за периода от 21.01.1982г. до
01.04.1991г. на длъжност „шофьор” и с оглед правилната преценка на категорията
труд, по която да се зачете стажът за посочения период, с писмо
изх.№2113-26-1136-3/06.02.2018г. Ръководителят на ПО е изискал от Началника на
сектор „Осигурителен архив” при ТП на НОИ-Хасково информация на каква кола е
бил шофьор жалбоподателят, каква е товароносимостта
ѝ, като и какъв е номерът на колата, ако има такива данни. Изискал е също
и предоставянето на заповеди за назначаване и преназначаване, ако такива се
съхраняват. В отговор е представено писмо изх.№1042-26-1535-1/12.07.2018г. от
Началника на сектор „Осигурителен архив”, съгласно което за периода от
м.01.1982г. до м.04.1991г. лицето е открито в разплащателните ведомости на
длъжност „шофьор” като няма данни за вид, марка, номер и товароносимост
на колата. Има суми за плащане за ремарке за периодите : м.01 до м.02 и
м.12.1984г; от м.04 до м.07 и от м.09 до 12.1985г.; за м.10 и м.11.1988г.; от
м.02 до м.06 и от м.08 дом.12.1998г.; бригада – неотразена.
Във връзка с
информация в Регистъра на осигурените лица, че Н.С. се самоосигурява
към ЕТ „НВ-Транспорт-В. С.” гр.Х.за
периода от 01.01.1997г. до 31.05.1997г. и от
01.01.1998г. до 31.05.1998г. , с писмо
изх.№2113-26-1136-4/06.02.2018г. Ръководителят на ПО е изискал от сектор „КР на
ДОО” съдействие за заверка на осигурителна книжка като възходящ роднина, за
който има основание. В отговор е представена Осигурителна книжка №
16613/09.04.1998г.
От сектор
„Осигурителен архив” при ТП на НОИ-Хасково е издадено Удостоверение обр.УП-15 за осигурителен доход с
изх.№1042-26-2247-1/03.10.2018г. за периода от 01.011988г. до 31.12.1990г. по
данни от документи на ДАП-гр.Хасково.
Във връзка с
указанията по писмо-уведомление с изх.№2113-26-1136-2 / 06.07.2018г. е
представено Удостоверение обр.УП-3
изх.№447/31.07.2018г., издадено от „РС-Транспорт”ООД – Х.. Видно от същото, за
периода от 01.03.1993г. до 31.12.1993г. е вписан общ осигурителен стаж от 10
месеца на длъжност„шофьор над 20 тона” при работно време от 8 часа, като трудът
е от втора категория съгласно чл.2 т.25 от НКТП.
Към
преписката са приложени заверени копия от осигурителна книжка, от трудова
книжка №774 и трудова книжка №45 – последните две представени и в оригинал по
делото, както и от трудова книжка №1 .
Видно от
трудова книжка №774, за периода от 21.01.1982г. до 01.04.1991г., жалбоподателят е работил в
ДАП „Автостопанство” – Х. като шофьор.
Видно от
трудова книжка №1, за периода от 01.01.2000г. до 01.02.2003г. е работил в ЕТ „НВТранспорт-В. С. като от 01.01.2000г. до 30.11.2000г. е
бил шофьор; от 01.12.2000г. до 31.12.2000г. е бил снабдител и шофьор; от 01.01.2001г. до 01.02.2003г. е бил „снабдител,
товаро-разтоварна търг.“.
С разпореждане
№**********-2140-26-741/18.10.2018г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ–Хасково
е отказал да отпусне ЛПОСВ. Визирал е
писмо изх.№2113-26-1136-2 / 06.07.2018г. , с което от Н.С. е изискано да
представи документи за осигурителен стаж за периодите: от 26.10.2006г. до 31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до 08.06.2007г. към „ЕПС Транс” – К.; от
03.04.2012г. до 10.06.2014г. към „Нико – Н. ***; от 06.06.2014г.
до 17.09.2014г. към „Мустанг ойл” – гр.Х.и от 01.11.2015г. до 10.09.2016г. към
„Мултранс-78” – гр.А., като в случай, че
е заемал длъжността „шофьор” – на какъв автомобил е бил шофьор и с каква
товароподемност съгласно техническата документация. Посочил е, че в едномесечния срок от
уведомяването лицето не е представило исканите документи, поради което стажът е
зачетен в трета категория труд. Относно представен образец УП-3 от
„Мултранс-78” – А.за периода 01.11.2015г. – 10.09.2016г. е посочил, че не е
вписана товароподемността на автомобила, поради което стажът е зачетен по
условията на трета категория труд.
В
разпореждането е посочено, че
осигурителният стаж на жалбоподателя от втора категория труд е 09г. 00м.
и 14 дни, осигурителният стаж от трета категория е 22г 11м и 05 дни, общият
осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд е
33г. 02м. и 23 дни, навършената към 22.06.2018г. възраст е 58г. 02м. и 10 дни,
при което сборът от осигурителния стаж и възраст е 91г. 05м. и 03 дни. Посочено
е, че съгласно чл.69б ал.2 от КСО през 2018г. лицата, които са работили 15
години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са
навършили възраст 58 г. и 02 м. и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст
100 за мъжете. Прието е, че съгласно чл.69б ал.2 от КСО на С. не се следва
ЛПОСВ по условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст над
58 г. и 02м., но няма 15 години стаж при условията на втора категория труд, а
има 09г. и 00м. и 14 дни, при което сборът от осигурителният стаж и възрастта е
под 100, а именно - 91. Посочено е също, че съгласно чл.68 ал.1-2 от КСО, за да
придобие право на ЛПОСВ през 2018г. лицето следва да има навършена възраст 64
г. и 1 м., и придобит осигурителен стаж 38г. и 6м., но жалбоподателят не
отговаря на тези условия, тъй като няма навършена изискуемата се възраст нито
има изискуемият се стаж. Прието е също, че на С. не се следва пенсия и на
основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма навършена изискващата се възраст от
66г. и 02 м. Разпореждането е съобщено на Н.С. на 30.10.2018г., видно от
приложеното известие за доставяне.
На
05.11.2018г. Н.С. е обжалвал чрез
пълномощник Разпореждане №**********-2140-26-741/18.10.2018г. на Ръководителя
на „ПО” при ТП на НОИ–Хасково пред Директора на ТП на НОИ-Хасково. След
постъпване на жалбата, с писмо от
06.11.2018г. от С. е изискано да представи
всички съхранявани у него трудови документи, вкл. върнатите му такива, обсъдени
при издаване на разпореждането от 18.10.2018г. Жалбоподателят е представил
оригинални документи за осигурителен стаж с молба от 12.11.2018г.
Във връзка с
жалбата с Докладна записка от 09.11.2018г. е предложено от Началника на отдел
„Пенсии” към ТП на НОИ-Хасково да бъде извършена проверка от контролните
органи в сектор „ОА” с оглед изясняване
на всички данни и факти, относими към зачитане
категорията труд за периода от 21.01.1982г. до 01.04.1991г. Извършена е
проверка по разходите на ДОО на Н.С., резултатите, от която са обективирани в Констативен протокол
№КВ-5-26-00495385/23.11.2018г. Установено е, че в проверените документи –
предадени за съхранение в ТП на НОИ и
касаещи горепосочения период, жалбоподателят фигурира с длъжност „шофьор”,
посочени са периодите, за които са изплатени суми за „ремарке”, но никъде няма
данни за упоменати вид, марка, товароносимост , както
и номер на кола, чийто шофьор е бил.
С писмо
изх.№1012-26-23-5/14.11.2018г. , по повод жалбата и представените документи с
молбата от 12.11.2018г. , както и предвид информацията от регистъра на
осигурените лица , че С. е бил осигуряван при условията на втора категория труд
за периода 01.10.2014г. до 08.02.2015г. , от осигурителя „Транс-ленд-БГ”ООД-В.
Т. е изискана информация шофьор на какъв автомобил е бил жалбоподателя за
посочения период, и каква е товароносимостта на
автомобила съгласно техническата документация на производителя и ако стажът
попада в категория труд, различна от трета, да се издаде образец УП-З с вписана
категорията труд и съответния член от НКТП, по която се предлага да бъде
зачетен.
Писма с идентични
указания са изпратени и до осигурителя „ЕПС-Транс” ЕООД-К. - за периода от
26.10.2006г. до 31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до 08.06.2007г. , и до
осигурителя ЕТ „НВ-Транспорт – В. С.” – за периода от 01.01.2000г. до
01.02.2003г.
От В. С. като ЕТ „НВ-Транспорт – В. С.” – Х. с
писмо вх.№1012-26-263-11/07.12.2018г. е представено УП-3 с изх.№1/06.12.2018г.
, в което за периода от 01.01.2000г. до 01.02.2003г. е отразено, че жалбоподателят
е заемал длъжност шофьор на товарен автомобил с товароподемност 12 повече тона като
са посочени марки и регистрационни номера на товарни автомобили, като и
регистрационни номера на полуремаркета. Посочен е и осигурителният стаж – 3 години и
един месец като е отбелязано, че трудът е по чл.2 т.25 от НКТП.
От контролен
орган при ТП на НОИ-Хасково е извършена проверка по разходите на ДОО на ЕТ
„НВ-Транспорт – В. С.” – Х., резултатите от която са отразени в Констативен
протокол №КП-5-26-00502190/12.12.2018г. Видно от
протокола, УП-3 с изх.№1/06.12.2018г. е било издадено без да са проверени изплащателни документи от осигурителя, тъй като такива не
могат да бъдат открити като в хода на проверката удостоверението е било
отменено от осигурителя. В подкрепа на последното са приложени декларации от
осигурителя.
Във връзка с
изпратеното до осигурителя „ЕПС-Транс” ЕООД-К., върнато като непотърсено, е
поискано съдействие от ТП на НОИ – Стара Загора относно установяване на всички
данни и факти, относими към зачитането на
осигурителния стаж и категорията труд на Н.С., предвид подадените данни по реда
на чл.5 ал.4 от КСО, данните в Регистъра на трудовите договори и липсващи данни
от този осигурител в представените трудови книжки. Указано е при необходимост да се издаде
образец УП-3 за периодите от 26.10.2006г. до 11.06.2007г. като се впише
категорията труд и съответния член от
НКТП , както и да се издаде обр.УП-2 за 01.2007г. В
отговор е изпратен от ТП на НОИ – Стара Загора Констативен протокол №
КП-5-23-00508898/08.01.2019г. Видно от протокола, управителят на дружеството е
декларирал, че към момента не съхранява първични счетоводни документи,
разплащателни ведомости и трудови досиета на наетите лица като такива не са му
предадени при прехвърлянве на дружествените дялове на
25.01.2012г. Към протокола е приложена декларация от управителя на „ЕПС-Транс”
ЕООД-К..
Във връзка с
непредставяне на документи от осигурителя „Транс-ленд-БГ”ООД-В.
Т. е поискано съдействие от ТП на НОИ – В. Т. относно установяване на всички
данни и факти, относими към зачитането на
осигурителния стаж и категорията труд на Н.С., предвид подадените данни по реда
на чл.5 ал.4 от КСО, данните в Регистъра на трудовите договори и липсващи данни
от този осигурител в представените трудови книжки. Указано е при необходимост
да се издаде образец УП-3 за периодите от 01.10.2014г. до 18.02.2015г. като се
впише категорията труд и съответния член
от НКТП. В отговор е изпратен от ТП на НОИ – В. Т. Констативен протокол №
КП-5-04-00509385/09.01.2019г. Видно от протокола, в периода от 01.10.2014г. до
18.02.2015г. Н.С. е работил на товарен
автомобил с товароподемност над 12 тона
като в издаденото от осигурителя УП-3 с изх.№15/20.12.2018г. е посочено, че
трудът е от втора категория съгласно чл.2 т.25 от НКТП. Образец УП-3 е приложен
към протокола.
Изпратено е
и писмо до Директора на ТП на НОИ – Пловдив за проверка на представени два
документа УП-3 с различно съдържание от осигурителя „Мултранс
78”ООД-А. , касаещи периода от 01.11.2015г. до 11.09.2016г. , в единият от
които – без входящ номер, издаден на 21.08.2018г. , жалбоподателят е вписан с
длъжност шофьор, товарен автомобил (международни превози), а в другия
№1/21.08.2018г. – с длъжност шофьор, товарен
автомобил над 12 тона (международни превози),2-ра категория труд. Извършена е проверка на осигурителя „Мултранс 78”ООД-А., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол
№КП-5-15-00498085/04.12.2018г. Прието е, че Н.С. е управлявал товарно превозно
средство над 12 тона като вярното удостоверение за осигурителен стаж е УП-3
с изх. №1/21.08.2018г. – с период от
01.11.2015г. до 11.09.2016г. за 10 месеца,
и 10 дни, зачетен за 2-ра
категория труд. По отношение на УП-3 без номер е посочено, че следва да бъде
анулирано.
С Решение
№1012-26-263-20/21.01.2019г. Директорът на ТП на НОИ Хасково е отхвърлил
жалбата срещу Разпореждане №**********-2140-26-741/18.10.2018г. на Ръководителя
на „ ПО“ при ТП на НОИ–Хасково. Въз основа на събраните в контролното
административно производство доказателства, административният орган е приел, че
осигурителният стаж на жалбоподателя от втора категория труд е 12г. 08м. и 27
дни, осигурителният стаж от трета категория е 18г. 02м. и 23 дни, общият
осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд е
34г. 01м. и 07 дни, а сборът от
осигурителния стаж и възраст е 92г. 04м. и 07 дни. Посочил е, че зачетеният
допълнително стаж от втора категория не дава отражение на правото по чл.69б от
ал.2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението не са налице
условията за отпускане на ЛПОСВ по тази разпоребда. Посочено е също, че Н.С. няма право на ЛПОСВ
и на основание съгласно чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64
г. и 02 м., и придобит осигурителен стаж 38г. и 06м.
Решението е
съобщено на оспорващия на 24.01.2019г. чрез пълномощник, видно от представеното известие за доставяне. Жалбата
против това решение е подадена на 05.02.2019г., чрез ТП на НОИ – Хасково.
По делото е
назначена и изслушана съдебно – икономическа експертиза. Видно от представеното
заключение е видно следното:
1. След
извършена проверка в архива на ТП на НОИ – Хасково на наличните
разплащателни ведомости и архиви на ДАП –
Хасково за периода от 21.01.1982г. до 01.04.1991г., вещото лице е установило,
че липсва информация относно товароподемността на управляваните от
жалбоподателя автомобили и регистрационните им номера, марки и модел; липсва
информация относно обособено звено, сектор или отдел, в които е работил
жалбоподателят; няма налични запазени длъжностни характеристики или оценки за
тежестта на труда за изпълняваната длъжност.
По отношение
на начислявани добавки към трудовото възнаграждение (ТВ) за ремарке вещото лице установява:
- за 1982г.
– няма начислени добавки към ТВ за ремарке;
- за
1983г. - има начислени добавки към ТВ за
ремарке за м.07, 10, 11 и 12;
- за 1984г.
- има начислени добавки към ТВ за ремарке за м.01 и 02;
- за 1985г.
- има начислени добавки към ТВ за ремарке за м.04, 05, 06, 07, 09,10, 11 и 12;
- за 1986г.
– приложените ведомости дават само обобщена информация за ТВ, в което са
отразени и добавки, но не може да се твърди категорично дали са за ремарке или
са от друго естество ( прослужени години, несвойствена работа, извънреден тнруд, нощен труд и др.);
- за 1987г.
- приложените ведомости дават само обобщена информация за ТВ, в което са
отразени и добавки, но не може да се твърди категорично дали са за ремарке или
са от друго естество ( прослужени години, несвойствена работа, извънреден тнруд, нощен труд и др.);
- за 1988г.
- има начислени добавки към ТВ за ремарке за м.01, 02, 08, 09, 10 и 11;
- за 1989г.
- има начислени добавки към ТВ за ремарке за м.02, 03, 04, 05, 06, 08, 09, 10,
11 и 12;
- за 1990г.
- приложените ведомости дават само обобщена информация за ТВ, в което са
отразени и добавки, но не може да се твърди категорично дали са за ремарке или
са от друго естество ( прослужени години, несвойствена работа, извънреден тнруд, нощен труд и др.);
- за 1991г.
- няма начислени добавки към ТВ за ремарке
2. При извършена
проверка в ЕТ „НВ – Транспорт - В. С.“ – Х.
вещото лице установява, че търговецът не
разполага с документи, въз основа на които да се даде заключение какъв е бил
основният му предмет на дейност за периода от
01.12.1995г. до 01.01.1999г. и от
01.01.2000г. до 01.02.2003г. По данни на
собственика В. С. е възможно ведомостите да са предадени на в НОИ, но при
извършената там проверка вещото лице е установило, че такива не са предавани в
архива на НОИ. Липсва информация и
относно длъжностна характеристика за втория период и/или други данни относно
изпълняваните трудови функции. Представена е била инвентарна книга за 1994г.,
1995г. и 1996г., видно от която търговецът е притежавал автомобили като
фигуриращата за тях информация е следната: Влекач „Волво“
F-12 Боге и полуремарке, закупени с фактура №1/19.10.1994г. същият
автомобил фигурира и в инвентарната книга за 1995г. и 1996г. Позовавайки се на констативния протокол на ТП
на НОИ – Хасково, намиращ се в кориците на делото, вещото лице посочва, че по
време на извършваната проверка от органите на НОИ за периода 01.2000г. - 01.2003г.
, е бил представен договор за покупко-продажба на автомобил „Скания“,
модел 1980, с ДКН***; свидетелство за регистрация на МПС с рег.*** – полуремарке; квитанция за платен данък на полуремарке Х ***на дата 14.07.2000г.; квитанция за платен
данък на влекач „Скания“ Х ***на дата 14.07.2000г.;
квитанция за платен данък на влекач „Волво“ Х ***на
дата 01.07.1998г.; квитанция за платен данък на бург-полуремарке
*** на дата 01.07.1998г. Въз основа на така констатираното, според вещото лице
може да се направи извод, че за периода от
01.12.1995г. до 01.01.1999г. и от
01.01.2000г. до 01.02.2003г. ЕТ „НВ – Транспорт -
В. С.“ – Хасково е разполагал с товарни
автомобили и полуремаркета т.е. извършвало е и
транспортна дейност. Относно товароподемността на тези автомобили на вешото лице не са били представени документи. Освен това
вещото лице посочва, че произнасянето по този въпрос е извън компетентността
му.
3. Относно
осигурителя „ЕПС Транс” ЕООД – гр. К.
вещото лице ,
позовавайки се на данни от Търговския
регистър посочва, че в предмета на дейност на дружеството фигурира и дейността
„Международен транспорт“. На името на събственика на
дружеството – Н. Т.М. се водят още 33 фирми с различни седалища и адреси на
управление, като в някои от тях са посочени и телефони за връзка, но на тях не
отговаря никой. От собствен източник (счетоводна къща) вещото лице е
установило, че „ЕПС Транс” ЕООД– гр. К. само се води в К., но всъщност
собственикът му живее в София. Предвид изложеното, вещото лице заявява, че не е
могло да извърши проверка в самата фирма. Позовава се на приложената в кориците
на делото декларация от Н. Т.М., че при придобиване на дружеството не е получил
счетоводни документи, в т.ч. и ведомости, касаещи процесния
период като посочва, че такава информация липсва и в ТП на НОИ-Хасково.
Заключението
по експертизата е прието без оспорване от страните.
По делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. А. Р., В. К. С. С.
Т. С..
Свидетелят Р.
сочи, че са работили с жалбоподателя в ДАП-Хасково от
1981г. като са били в една бригада. Жалбоподателят
карал «Шкода» с ремарке през цялото
време докато съкратят свидетеля от работа, което
станало през 1989г. , когато дошла демокрацията. Според свидетеля жалбоподателят останал там до 1991г. Работили в
ДАП като шофьори и от там се
познавали. Шкодата, която
карал жалбоподателят била бордова с ремарке, открит камион. Обслужвали примерно «Млада гвардия». Където
имало големи товари, там карали. Товароносимостта била 10 тона камион
и 10 тона ремарке. Камионът се карал с ремаркето през цялото време. Не било позволено
да се разкачва ремаркето, тъй като разходите
се повишавали и трябвало
постоянно да си дърпаш ремаркето.
Свидетелката
С. сочи, че е собственик на фирма „НВ-Транспорт-В. С.“. Жалбоподателят работел
при нея като шофьор. Фирмата се занимавала само с транспортна дейност, имала два ТИР-а. Жалбоподателят бил шофьор на
единия камион, а на другия имало наети хора. Управлявания от жалбоподателя
камион бил „Волво“ с полуремарке.
Това били 16-тонни композиции. Другият камион бил „Скания“,
със същия тонаж. Камионът се водел влекач с полуремарке,
голямо ремарке – прицеп. И двата ТИР-а били с такива полуремаркета. Предметът на фирмата бил само транспорт.
Първият камион бил купен през 1994г., а другият – през 1998г. Жалбоподателят
работил при тях поне 5 години – от 1994, когато купили камиона като
свидетелката мисли, че това е продължило до 2001г. През цялото време управлявал
този камион. Възможно било да е управлявал
или единия, или другия камион, но бил шофьор на един от двата камиона за
времето, когато бил при тях. Свидетелката посочва, че представила всички
документи, които били запазени. Не представила ведомости, защото не можала да
ги намери. Заявява, че отменила издаденото УП-3, но не знаела как да постъпи в
момента, когато ѝ казали, че евентуално ще има ревизия на фирмата и това
било моментно решение. Към днешна датата заявява, че жалбоподателят бил шофьор
на ТИР през цялото време.
Свидетелят С.
заявява, че познава жалбоподателя от много години. Учили заедно в Техникума по
автотранспорт, след което всеки отишъл по разпределението. В един момент се
случило да работят заедно в „ЕПС Транс”
като жалбоподателят бил започнал работа там преди свидетеля. Това било след
2000г. като свидетелят не си спомня
точно, тъй като изкарал там само два месеца. С жалбоподателя карали двойка до
Англия и из Европа. Карали ТИР „Волво“, но не бил прицеп, а бил с
ремарке, голям камион. Два месеца били двойка т.е. двамата били заедно на един
камион. Жалбоподателят бил започнал работа преди свидетеля. Свидетелят след
като започнал, изкарал два месеца и мисли, че двамата напуснали заедно. Свидетелят
бил като втори шофьор , а титуляр на камиона бил жалбоподателят. Камионът с
ремаркето общо без товар, като композиция бил 17 тона и 200 кг, а с товар –
максимум 40 тона. Фактически товарили по 23-24 тона. Гаражът на „ЕПС Транс” бил
в К... Имали офис в Х., а собственикът на фирмата Е. П. бил от Д.. Свидетелят
подал документи за работа в гаража в К., който и сега съществувал, но го
ползвали други хора.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение изхожда от компетентен по смисъла на чл.117 ал.1 от КСО орган. Обективирано е в писмена форма и съдържа необходимите и императивно изискуеми се реквизити. Не се установя при издаване на решението да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира следното:
За да откаже
отпускане на ЛПОСВ горестоящият административен орган
е приел,
че на С. не се следва такава на основание по чл.69б ал.2 от КСО, тъй като макар
да има навършена възраст над 58 г. и 02м., няма 15 години стаж при условията на
втора категория труд, а има 12г. 08м. и 27 дни, при което сборът от
осигурителният стаж и възрастта е под 100, а именно - 92г. 04м. и 07 дни.
Прието е също, че жалбоподателят няма право на ЛПОСВ и на основание съгласно
чл.68 ал.1-2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 64 г. и 02 м., и придобит
осигурителен стаж 38г. и 06м. В разпореждането на Ръководителя на „ПО“ е
прието, че жалбоподателят не отговаря и
на условията по чл.68 ал.3 от КСО, тъй като няма навършена изискващата се
възраст от 66г. и 02 м.
Тези изводи се споделят
от съда.
Спорният в случая въпрос
се свежда до категоризирането
на труда, полаган от жалбоподателя
при различни осигурители за
различни периоди, което е от
значение за придобиване право на ЛПОСВ, а именно : 1. в ДАП - „Автостопанство” гр.Х.- за периода от 21.01.1982г.
до 01.04.1991г.; 2.
в ЕТ „НВ – Транспорт - В. С.“ – Х. -
за периодите от 01.12.1995г. до
01.01.1999г. и от 01.01.2000г.
до 01.02.2003г. и 3. в
„ЕПС Транс” ЕООД – гр.К. - за периодите от 26.10.2006г. до 31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до 08.06.2007г.
Изводът на администативния орган, че трудът, положен от жалбоподателя
през първия спорен период - от 21.01.1982г.
до 01.04.1991г. е такъв от трета категория, е обоснован с
липсата на данни за вид, марка, регистрационен номер и товароносимост
на управлявания от жалбоподателя автомобил. Този извод се потвърждава и от
заключените по назначената съдебно-икономическа експертиза, което е прието без
оспорване от страните и се кредитира от
съда като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице не е констатирало
наличието на подобна информация в предадената в архива на НОИ документация. Данни
в тази насока се изнасят в показанията на свидетеля Р., а именно, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е Шкода, бордова с ремарке , с товароносимост 10 тона на камиона
и 10 тона на ремаркето. При липса на запазени длъжностни характеристики или
оценки за тежестта на труда за изпълняваната длъжност, което е установено от
вещото лице, както и при липса на
запазени заповеди за трудова дейност, няма
пречка показанията на св.Р. да бъдат кредитирани, като според съда по този
начин забраната по чл.104 ал.10 от КСО не се нарушава. Независимо от
последното, съдът счита, че тези показания не кореспондират в цялост
със събраните по делото писмени доказателства. Видно е от приложеното писмо
изх.№1042-26-1535-1/12.07.2018г. от Началника на сектор „Осигурителен
архив”, както и от издадения обр.УП-15 за осигурителен доход с
изх.№1042-26-2247-1/03.10.2018г. за
периода от 01.01.1988г. до 31.12.1990г., както и от
заключението на вещото лице, че към трудовото възнаграждение на жалбоподателя
са изплащани добавки за ремарке . Не се установява обаче добавките обаче да са
изплащани за целия процесен период от
м.01.1982г. до м.04.1991г., а само за отделни периоди от 1983г., 1984г. ,1985г., 1988г. и 1989г.
(м.07, 10, 11 и 12. 1983г.; м.01 до м.02 и м.12.1984г.; от м.04 до м.07 и от
м.09 до м.12.1985г.; за м.10 и м.11.1988г.; от м.02 до м.06 и от м.08 до м.12.1989г.
). При това положение няма как да се възприеме твърдяното от свидетеля Р., че
през цялото време докато е работил заедно с жалбоподателя до освобождаването му
от ДАП-Хасково (което според показанията му следва се приеме, че е станало към
края на 1989г. ) т.е. в периода 1981г. – приблизително до края 1989г. , С. е
управлявал автомобил над 12 тона. Наред с това показанията на св.Р. в частта
относно изнесеното, че камионът се карал винаги с ремаркето, като не се
позволявало разкачването му, не внасят конкретика относно
дейността на жалбоподателя.
При така
установеното не може да се направи категоричен извод, че положеният от
жалбоподателя труд в ДАП - „Автостопанство” гр.Х.за периода от 21.01.1982г. до 01.04.1991г. е следвало да се зачете от
втора категория, поради което правилно административният орган е зачел същия от
трета категория.
Според съда правилно
е прието също, че не са налице основания трудът, положен от жалбоподателя в ЕТ
„НВ – Транспорт - В. С.“ – Х. за периодите от
01.12.1995г. до 01.01.1999г. (като самоосигураващо
се лице) и от 01.01.2000г. до 01.02.2003г. , да се
зачете от втора категория.
За първия от
тези периоди е налице заверен осигурителен стаж и доход за 3 г. и един месец,
съгласно представена осигурителна книжка. Не става ясно обаче каква е точно
извършваната от жалбоподателя работа за този период, респ. заеманата длъжност.
От заключението на вещото лице се установява, че за този период ЕТ, към който
се е осигурявал жалбоподателят е притежавал товарни автомобили т.е. търговецът
е извършвал и транспортна дейност. Не се установява обаче категорично дали за
този период от ЕТ „НВ – Транспорт - В. С.“ – Х. е осъществявана само и единствено такава дейност, за да се приеме,че
заеманата от жалбоподателя длъжност за периода от 01.12.1995г. до 01.01.1999г. е именно
шофьор. Наличието на притежаван от ЕТ товарен автомобил през този период не е достатъчно да се направи такъв извод. Показанията на св.С., че през
този период жалбоподателят е управлявал автомобил над 12 тона съдът не
кредитира, доколкото ги намира за повлияни от факта, че последната е съпруга на
жалбоподателя (данни в тази насока са налице по преписката). По същата причина
съдът не кредитира тези показания и относно втория от горепосочените периоди
- от
01.01.2000г. до 01.02.2003г. Освен това показанията за този период не кореспондират с
данните в регистъра на трудовите договори, според които, видно от Констативен
протокол №КП-5-26-00502190/12.12.2018г. ,
жалбоподателят е на длъжност „товарачи и разтоварачи“, нито с данните по чл.5
ал.4 т.1 от КСО, като подадените такива за последния за период м.01.2000г.
– м.02.2001г. са, че е лице, работещо на
1 час с начислен осигурителен доход като за работещ при условията на трета
категория труд .
Относно
положеният в „ЕПС Транс” ЕООД – гр.К.
труд за периодите от 26.10.2006г.
до 31.12.2006г. и от 01.02.2007г. до
08.06.2007г. не се установява от събраните по делото доказателства да е
такъв от втора категория. Липсват
каквито и да и да е писмени документи, издадени от този осигурител, поради
което с оглед забраната по чл.104 ал.10 от КСО , съдът не кредитира показанията
на св. С. относно вида, марката, модела и товароносимостта
на управлявания от жалбоподателя през този
период автомобил.
Предвид гореизложеното, съдът намира за недоказани
твърденията на жалбоподателя, че стажът му за спорните периоди е следвало да се
зачете като такъв от втора категория. Приетото от административния орган, че
към момента на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОС жалбоподателят не е
отговарял на условията по чл.69б ал.2 от КСО, нито на тези по чл.68 ал.1- ал.3
от КСО е в съответствие с материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на изискванията за
законосъобразност , а подадената жалба е
неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. платимо от жалбоподателя. Съгласно чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 2 от КСО, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.С. ***, със
съдебен адрес ***, против Решение №1012-26-263-20/21.01.2019г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ –Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане
№**********-2140-26-741/18.10.2018г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ–Хасково.
ОСЪЖДА Н.Х.С., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: