№ 218
гр. Сливен, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500282 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Д., пълномощник на И.
Я. П., ЕГН ********** от гр.Сливен, *** против решение №459/01.06.2023г.,
по гр.д. №5790/2022г. на Сливенския районен съд, с което по предявения от
„Т-С” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, *** против И. Я.
П. , ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, *** по предявения иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ е било
признато за установено, че жалбоподателката П. дължи сумата от 2316.63 лв.
- главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. Сливен, ***,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.11.2022 г. до
окончателното й изплащане. С решението е било признато за установено и че
жалбоподателката на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД дължи
1
сумата от 142.89 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.11.2021 г. до 02.11.2022 г., за които суми е била издадена
Заповед за изпълнение № 2744 от 08.11.2022 г. по ч. гр. д. № 4755/2022 г. по
описа на СлРС. Въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски
в размер на 448,38 лв. / по заповедното и по първоинстанциононто
производство/.
Решението е обжалвано като неправилно, незаконосъобразно,
постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и
необосновано. Обжалваното решение било постановено като били взети
предвид данните от изготвената, но оспорена техническа експертиза, ВЛ по
която било изготвило заключението си без да посети процесния имот и да
снеме лично данните от топломерите. Страната посочва, че основните и
възражения са свързани с това, че данните предоставени от ищеца са неверни,
а вещото лице било основало заключението си именно на тях. Освен това
съдът не бил съобразил показанията на свидетелите, че въззивницата живее
предимно в кв. „Р.“, както и представените документи за заплатена
ел.енергия. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована се явява лично,
заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли
тя да бъде уважена.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се
представлява от представител по пълномощие адв.Г., която оспорва жалбата,
моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
25.05.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
08.06.2023г. ( ел.п.) е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
2
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд Сливен са били предявени установителни искове за
признаване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото
дружество сумата от 2316.63 лв. - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2022 г. в
имот, находящ се в гр. Сливен, ***, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 07.11.2022 г. до окончателното й изплащан, както и че същата
дължи сумата от 142.89 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.11.2021г. до 02.11.2022г., за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение № 2744 от 08.11.2022г.по ч. гр. д. №
4755/2022 г. по описа на СлРС.
По делото е била изготвена съдебно – техническа експертиза, ВЛ по
която е установило, че отчетеното ежемесечно количество топлинна енергия е
намалено с технологични разходи и останалото количество е разпределено
между отделните имоти, присъединени към абонатната станция по
методиката за дялово разпределение. Потребеното количество топлинна
енергия от радиаторите в имота на ответницата е било разпределено на базата
на реални отчети от разпределителите на радиаторите. Индивидуалните
разпределители на радиатори в имота ежемесечно са били отчетени
дистанционно и топлинната енергия от отоплителни тела правилно е била
определена по методиката за дялово разпределение от топлинния
счетоводител. Не се е налагало изготвяне на изравнителни сметки, тъй като
отчитането е било ежемесечно. За общите части, не е било начислявано
количество топлинна енергия. Сумата мощност била отпаднала нормативно
от 2006 г. и такава не е била начислявана. Сумата за сградна инсталация е
била определена съгласно методиката за дялово разпределение, начислявана
на потребителите, но „Т-С” ЕАД я е изваждал от дължимите суми като
отстъпка за своите абонати. За потреблението на топлинна енергия в имота на
ответницата са били издадени фактури от ищеца за отопление от отоплителни
тела и сума за обслужване на партида. Ищцовото дружество е разполагало с
технически средства и лицензиран софтуер за извършване на дейността.
3
Прилагало е правилно методиката за дялово разпределение и е спазвало
всички нормативни документи при разпределяне изразходената топлинна
енергия между отделните потребители в сградата - етажна собственост.
Цената на топлинната енергия е била правилно заложена по решение на
Комисията за енергийно и водно регулиране за процесния период. Сумите за
топлинна енергия за имота на ответницата са били начислени в съответствие
с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. В абонатна
станция, обслужваща сградата - етажна собственост, където е имотът на
ответницата, е бил монтиран общ топломер. Той е бил технически изправен за
процесния период. Преминал е първоначална и последващи метрологични
проверки, съобразно изискванията на Закона за измерванията. Проверките са
били направени от оторизирана лаборатория за извършване на метрологичен
контрол.
По делото е била изготвена и съдебно – икономическа експертиза, която
е установила, че дължимата за периода 30.11.2021 г. до 30.04.2022 г. главница
за отдадена топлинна енергия е в размер на 2303.43лв., а дължимата такса за
обслужване на партида е била 13.20лв. ВЛ е посочило размер на дължимата
мораторна лихва за периода от 30.11.2021 г. до 02.11.2022 г. върху главница
та от 2 316,63 лв. в размер на 148.66 лв. За периода от датата на подаване на
Заявление за издаваме на заповед за изпълнение 07.11.2022 г. до 05.05.2023 г.
/датата на изготвяне на СИЕ/, законната лихва върху главницата 2316.63 лв. е
в размер на 115.83 лв.
Съдът кредитира изцяло двете изготвени експертизи, тъй като няма
никакви съмнения в безпристрастността и компетентността на изготвилите ги
вещи лица. Освен това те се подкрепят и от останалите събрани по делото
доказателства, в частност от св.показания на разпитаните свидетели, които
посочват, че макар и слабо радиаторите на жалбоподателката са
топлоотделяли в различни моменти от процесния период. Самата въззивница,
в изявленията си пред съда посочва, че дължи определена сума на
въззиваемото дружество, но не и в размера, който е претендиран. Същата
обаче не е оспорила своевременно направените отчетни констатации и не
успя да проведе успешно доказване на становището си и пред съда.
С оглед на изложеното, съдът намира че исковите претенции са изцяло
основателни, а въззивната жалба не.
4
Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 500.00лева заплатено
адв.възнаграждение за въззивна инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №459/01.06.2023г., по гр.д. №5790/2022г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА И. Я. П. , ЕГН: **********, с адрес гр. Сливен, *** да
заплати на „Т-С” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ***
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 500.00 (петстотин)лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5