Р Е Ш
Е Н И Е № 422
02.04.2020г.,гр.Пловдив
В И М
Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:
Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Св.Узунов
С
участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№1696/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл.ГПК.
Въззивното производство
е образувано по въззивна жалба на адв.Зл.З., като пълномощник на ищците В.Т.П. ***,
М.Т.А. ***, М.С.Б. от гр.София, Д.Б.Х. от гр.София, А.С.П. ***, Д.А. Е., с
настоящ адрес в Полша, М.А.Т. *** и М.Б.П.
*** против Решение № 1970/ 20.05.2019г. постановено по гр.д.№ 17723/2016г. по
описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с., с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите установителен иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК против Й.Г.П., К.Г.П., В.Й.Ц., К.Й.П.,
Й.Г.В.,***, К.Г.П. ***, С.А. ***, Г.А.К. и С.П. ***, Й.П.П.,***, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
основание давностно владение на поземлен имот от 2 800 кв м с № 3404 от кв.12
по плана на гр.С., обл.Пловдив, парцел ХVII- спортен терен, който съответства
на имот № 8, кв.1, образуващ парцел ХVII кв.12 по решение № 03161/ 07.12.1999г.
на ПК при Община Родопи, обл.Пловдив при граници: на изток – улица, на запад –
наследници на Й.П. К., на север – Н. И. Т., наследеници на Н. Л. Т. и на юг – наследници на Й.П. К. и
граници по скица: поземлен имот № 3405, поземлен имот № 3411, поземлен имот №
3407 и улица. По изложени доводи във въззивната жалба се иска отмяна на
обжалваното решение и уважаване на така предявения иск. Претендира се
присъждане на разноски по делото.
Постъпил е писмен
отговор от адв.И.Д.,***, процесуален представител на въззиваемите ответници: Й.Г.П.,
К.Г.П., В.Й.Ц., К.Й.П., Й.Г.В.,***, К.Г.П. ***, С.А. ***, Г.А.К. и С.П. ***, Й.П.П.,***,
по подробно формулирани съображения в отговора се оспорва жалбата кето
неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира се
присъждане на направените от въззиваемите разноски за адв.възнаграждение за
въззивната инстанция.
Пловдивски окръжен съд
като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните на основание чл.269 ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от
надлежни страни и е депозирана в законния по чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Предявен е установителен
иск за собственост на основание чл.124, ал.1 ГПК от ищците В.Т.П. ***, М.Т.А. ***,
М.С.Б. от гр.София, Д.Б.Х. от гр.София, А.С.П. ***, Д.А. Е., с настоящ адрес в
Полша, М.А.Т. *** и М.Б.П. *** против ответниците Й.Г.П., К.Г.П., В.Й.Ц., К.Й.П.,
Й.Г.В.,***, К.Г.П. ***, С.А. ***, Г.А.К. и С.П. ***, Й.П.П.,***, за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по
наследство, реституция и давностно владение на описан в исковата молба недвижим
имот: поземлен имот от 2 800 кв м с №
3404 от кв.12 по плана на гр.С., обл.Пловдив, парцел ХVII- спортен терен, който
съответства на имот № 8, кв.1, образуващ парцел ХVII кв.12 по решение № 03161/
07.12.1999г. на ПК при Община Родопи, обл.Пловдив при граници: на изток –
улица, на запад – наследници на Й.П. К., на север – Н. И. Т., наследеници
на Н. Л. Т. и на юг – наследници на Й.П.
К. и граници по скица: поземлен имот № 3405, поземлен имот № 3411, поземлен
имот № 3407 и улица. В изложение се сочат обстоятелствата, че при сформиране на
ТКЗС –гара Кричим, сега гр.С., наследодателят на ищците влезнал в кооператива
със свои земи, вкл. нива от 4 дка в м.Арман къра, по което време неговият баща Й.П.
К. също предоставил в кооператива своя земя в същата местност и в съседство на
сина си; на ищците като наследници на Т.
П. е било признато правото на възстановяване на земеделски земи, с Протоколно
решение № 03-666/ 23.10.1992г. на ПК – Община Родопи, сред които вкл. върху нива
от 4 дка, намираща се в регулацията на гр.С., отредена за Спортен комплекс и
представляваща бивша местност Арман къра; с последващо решение на ПК № 03666/
27.05.1994г. постановен отказ за възстановяване на процесния имот, който отказ
е бил отменен с влязло в сила решение № 8005/ 1995г. по описа на VI гр.с. и
постановено възстановяването му на наследници на Т. П., а с решения №№ 03161/
11.10.1999г. и 03161/07.12.1999г. на ПК-Община Родопи процесният имот е бил
възстановен процесният имот в настоящия размер, въз основа на които решения се
сочи, че е съставен констативен НА за собственост № 18, т.56, дело №
13037/2003г. на АВ на наследниците на Т. Й.П. : С.Т.П., Б. Т.П., В.Т.П., К.Т.Т.
и П.Т.А.; последвали разпоредителни сделки, както следва през 2003г. Б. П.
подарил на дъщеря си М.П. своята идеална част от процесния имот, през 2012 г. М.С.Б.
със съпруга си Д.Б. получила наследствения си дял от майка си Л. Л.И. П. като
наследник на съпруга си С. Т.П.; 2004г. С. Т.П. починал и наследен от М.С.Б. и А.С.П.,
2011г. починала К.Т.Т. и наследена от Д.А. Е. и М.А.Т.. Твърди се, че от 1993г.
момента на признаване на правото на възстановяване на имота, наследниците на Т.
П. и петте му деца са започнали да осъществяват физическо господство над имота,
да го владеят и ползват, да го сеят и своенето продължило и до днес, вкл. след
смъртта на някои от тях и от техните наследници, настоящите ищци, чрез
добросъвестно владение и към момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
Правният интерес от предяване на настоящия установителния иск ищците основавт
на обстоятелството, че ответниците като наследници на Й.П. К. с предявен иск по
чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ на 04.12.2009г. оспорили собствеността на ищците чрез
завеждане на гр.д.№ 16537/ 2009г. по описа на ХVII гр.с. Ангажирани са писмени
доказателства, свързани с реституционните преписки на страните и постановените
по тях решения на ПК-Община Родопи и решения на ПРС, както и гласни доказателства
във връзка със заявената фактическа власт на наследниците на Т. Й.П. по
предявеното основание давностно владение върху процесния имот.
Ответниците по същество оспорват
така предявения иск въз основа на насрещно заявените обстоятелства, че всички
страни се явяват наследници на общия им наследодател Й.П. К., като ищците са
наследници на сина на общия на страните наследодател – Т. Й. П.; общият на
страните наследодател Й.П., притежавал приживе земеделска земя – нива от 16 дка
в м.Арман къра, в землището на с.Кричим , от която нива наследодателят обособил
в северната й част лозе с площ от 5 дка, графично изобразено в приложен план на
“Воден синдикат” от 1934 г. и посочено в представена към отговора Опис
–декларация в т.5 – лозе от 5 дка в м.”Арман кър” , със съседи общ.Мера, Н.
Ив.Т., А. В., както и друг имот от 7 дка в същата местност с посочени съседи.С
решение на ПК Община Родопи № 03389/ 07.07.1994г. било отказано възстановяване
на тези зем.земи, което решение било обжалвано и с Решение от 01.08.1997г. по
гр.д.№ 7369/ 1994г на ПРС – ХХ гр.с. е било възстановено правото наа
собственост на нива с площ от 7 дка в м.”Арман къра”, отхвърлено искането по
отношение на лозе с площ от 5 дка в същата местност, а с решение на ПК Родопи №
0389 / 06.10.1999г. била възстановено в стари реални граници нива с площ от 7
дка в м.”Арман къра”, но поради обстоятелството, че е в строителните граници на
града при осъществени мероприятия по ЗТСУ, била описана като имот от 5,350 дка,
пл.№ 9, в кв.12, образуващ парцел ХVII в кв 12 в строителните граници на
гр.Стамболийски; във връзка с констатиран спор за материално право от съда по
постановеното съдебно решение, е било образувано съдебно производство по гр.д.№
16537/2009г. по описа на ПРС – ХVII гр.с., по което след приключването му по
реда на отмяна на влязло в сила решение било
преобразувано в гр.д.№ 15772/ 2016г. на ПРС – ХХ гр.с.; заявява се, че
никой не е оспорвал правото на собственост върху процесния имот на общия на
страните наследодател Й.П. К. до влизането му в ТКЗС, което се потвърдило и при проведената анкета от ПК
по повод работата с плана на Водния синдикат след приемането на реституционния
закон, което право се счита, че не се отрича и от ищците, но с твърдението, че
са го придобили по давност. От представеното с исковата молба решение на ПК
видно, че на ищците е възстановен част от недвижим имот, находящ се в ПИ,
отреден за “Спортен терен”, в съсобственост на общината, който и към настоящия
момент е със същия административен статут. Оспорена е възможността процесният
имот да е могъл да се владее като собствен преди реституцията му , както и
впоследствие при неосъществен въвод във владение. Ангажирани са също писмени
доказателства, свързани с реституционните преписки на страните и постановените
по тях решения на ПК-Община Родопи и ПРС, както и гласни докателства във връзка
с заявеното оспорване претендираното от ищците като наследници на Т. Й.П.
основание за собственост върху процесния имот - придобивна давност.
При постановяване на
обжалваното решение от районният съд са отчетени представените по
реституционните преписки писмени доказателства във връзка с внесени от наследодателите
на страните по делото в ТКЗС земеделски имоти, както и в същата връзка представените
по делото решения на ПК-Община Родопи, на които страните се позовават в
защитните си тези. При възпроизвеждане на събраните по делото гласни
доказателства и изхождайки от предпоставките за установяване придобиване на правото на собственост на основание чл.79,
ал.1 ЗС въз основа на давностно владение в период от 10 години, съдът е приел
недоказаност на така предявения иск, изхождайки от предмета на претендираното
право върху участък, за който не е безспорно установено, че ищците са
обработвали и държали само за себе си, че на същия не могат да се определят
пространствените предели на упражнявана фактическа власт, в каквато насока
свидетели сочат имотът да не е бил трасиран, а границите са били определяни на
око. При тези фактически изводи е прието липсата на безспорна установеност ищците
да са упражнявали фактическа власт точно върху описания в исковата молба имот,
на който имот границите никога не са били материализирани на терена.
С въззивната жалба се
сочи правилно да е прието от районния съд за установено, че страните в
настоящото производство имат общ имот, възстановен им като наследници на общ
наследодател – Й. К., представляващ имот № 3405, както и че ищците са получили
по реституция процесен съседен имот № 3404, възстановен им в качеството на
насаледници на Т. П. с последно постановеното решение на ПК № 03161/11.10.1999г.
Формулирано е оплакването обаче, че е неправилна интерпретацията на съда
отнсосно ползването и владеенето на процесния имот. Сочи се, че няма спор между
страните, че в първите години на 90-те години страните са обработвали и двата
възстановени имота и си разпределяли реколтата, при което не се твърдяло, че
това разпределение е по равно, като всеки получавал от нея съобразно участието
в собствеността, а за ищците в собствеността на процесния имот; поддържа се
довода, че впоследствие само ищците са продължили да обработват своя имот, а
общия с ответниците изоставили, като се счита, че в тази насока категорични
били показанията на разпитаните по делото ищцови свидетели; по отношение на
пространствените предели се сочи, че св.А. точно определил местонахождението и
границите на имота и че била бита сонда и поставена помпа, че имотът се
обработва и до сега от съпругата му и нейните братя - наследници на Т. П., в
каквато насока били показанията на св.К.. Мотивира се доводът, че разпитаните
на ответниците свидетели не установяват убедително оспорваното право на
собственост в отговора на исковата молба. Не било съобразено също, че освен фактическото
владеене на имота , следва да се установи и намерението на владеещия да ползва
имота като свой, своенето на имота, в каквато насока били представени
многобройни писмени доказателства. Била налице изтекла и дългата придобивна
давност от 10 години, необходима за недобросъвестно владение, макар че в случая
е налице добросъвестно владение от лица, владеещи имота на законно основание -
наследяване и реституция въз основа на документи, правещи ги собственици.
Изразява се оплакване относно приетото от районния съда атакуваното решение, че
в опис-декларацията на наследодателя на Т. П. имотът бил записан със съседи:
път, бряг и С. Б., които съседи били на друг имот в местността “Армут пара”, а
не на процесния в м.”Арман къра”, който в опис-декларацията е със съседи: път,
…В. и Т.. По отношение липсата на трасиране на имота, се сочи, че се касае за
техническа дейност, която би могла да се проведе и е необходима само ако
собствениците не могат да определят местоположението на имота, а в настоящия
казус липсват данни за такава
невъзможност, липсвало спор по това къде се намира имота.
С отговора по въззивната
жалба въззиваемите страни чрез проц.си представител адв. И.Д. изразяват
становище за правилност на фактическите и правни изводи на районния съд, за
които сочат, че са в съответствие с
доказателствения материал по делото, поддържат се и изложените фактически
обстоятелства и правни доводи, изложени
в отговора по исковата молба, като се изтъква обстоятелството, че и до днес
страните спорят, че процесният земеделски имот – лозе от 5 дка, находящ се в
местността “Арман кър” по плана на гара Кричим, при съседи – общ.мера, Н. Ив.Т.,
А. В., е възстановен само на наследниците на Т. Й.П. – син на общия наследодател
Й.П. К., закова било образувано и водено съдебното производство по гр.д.№
16537/2009г. на ПРС – ХVII гр.с., което след приключване на производството пред
ВКС по отмяна на влязло в сила съдебно решение е преобразувано в гр.д.№ 15 772/2016г. по описа на ПРС – ХХ гр.с.
Безспорни са по делото
фактите, че ищците се явяват наследници на Т. Й.П., поч. 04.03.1954 г. – син на
Й.П. К., поч.29.01.1974г. , който от своя страна се явява общ наследодател на
страните по делото – ищците и ответниците.
По делото са представени от страните във връзка
с реституционните преписки Опис – декларации на наследодателите на страните за
внесени от тях земеделски земи в ТКЗС, сред които в процесната местност “Арман
къра” по отношение на наследодателя Т. Ю. П. е описано внасянето на нива от 4 дка при съседи: път, ... В.,
....Т...,Т., II кат. / л.15/, а по отношение на наследодателя Ю. П. К. от Опис-декларация е видно внасянето в ТКЗС,
находящи се в същата местност “Арман къра” на лозе от 5 дка и нива от 7 дка /
л.68-69/.
Безспорно се установява
също по делото, че в съдебен спор по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ за законосъобразност на
административен акт, представляващ отказ на ПК –Община Родопи, обективиран в
Протоколно решение № 3666/ 27.05.1994г. за признаване на заявено от наследници
на Т. Й..П. право на възстановяване
собственост върху процесния претендиран имот от 4 дка в м.”Арман кър”, същият е
бил отменен с Решение от 07.07.1995г. по гр.д.№ 8005/ 1995г по описа на ПРС –
VI гр.с., като е било признато на наследниците на Т. Й.П. правото на
възстановяване на собствеността върху нива
от 4 дка, I кат. в м.”Арман къра” в землището на гр.Стамболийски./ л.29/. С Решение № 03161 / 07.12.99г. на ПК – Община
Родопи е възстановено правото на собственост на наследници на Т. Й.П. на част от имот от 2,800 дка пл.№ 8, кв.12,
целия от 4,337 дка, образуващ парцел ХVII, кв.12 , в строителните граници гр.С.,
при описани граници: изток - улица, запад – н-ци Й. П.К., север – Н. Ив.Т.,
н-ци Н.Л. Т., юг-н-ци Й. П.К., с
посочени ограничения при ползване и
основания използване ЗТСУ и правилника за приложението му. / л.212/
Установява се по делото също, че пак
в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ по обжалване от страна на наследници на Й.П.
К. за възстановяване право на собственост в съществуващи / възстановими/ реални
граници на лозе от 5,0 дка и нива от 7,0 дка, и двете в землището на гр.С.,
м.”Арман кър”, същият е отменен в частта
на претендираното право на собственост в стари реални граници по
отношение на нива в размера до 5,440 дка и възстановена същата в този размер в стари
реални граници, като съставляваща част от имот пл.244 по КРП на гр.Стамболийски
от 1946г., с обозначение на границите по скица, неразделна част към решението
за възстановяване на този имот. В останалата част по отношение на нивата до 7
дка и лозето от 5 дка жалбата е била отхвърлена. / л.64-65/. Поради отхвърляне в останалата част на жалбата
на наследниците на Й.П. К. поради наличие на предходно постановено съдебно Решение от 07.07.1995г. по гр.д.№ 8005/ 1995г
по описа на ПРС – VI гр.с., въз основа на което е издадено и последващото
решение № 03161 / 07.12.99г. на ПК – Община Родопи за възстановяване правото на
собственост на наследниците на Т. Й.П. на част
от имот от 2,800 дка пл.№ 8, кв.12, целият от 4,337 дка, образуващ парцел ХVII,
кв.12 , в строителните граници гр.С., при описаните граници, е инициирано производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ
между същите страни с предмет спор за материално право, което е висящо към
настоящия момент. С оглед на това главно предявените с исковата молба основания
за претендираната от ищците собственост върху процесната част от имот от 2,800 дка пл.№ 8, кв.12, целия от 4,337
дка, образуващ парцел ХVII, кв.12 , в строителните граници гр.Стамболийски, при
описаните граници – наследство и реституция, засягащи въпроса за
конкуренция на страните относно
придобиване на този имот по наследствено правоприемство от праводателите им, претендиран от страните да е бил в
патримониума на всеки един от тях към минал момент, са неоснователно предявени в настоящото
производство по чл.124, ал.1 ГПК. В тази връзка следва да се приеме, че
разглеждането на предявеното основание за придобиване на процесната част от
описания имот – давностно владение, като оригинерен способ за придобиване право
на собственост при условията на евентуалност, засяга въпроса за установяване на
обстоятелството за вида на заявената за установена фактическа власт върху имота
от ищците, на която същите основават възможността за реализиране на намерението
за своене, доколкото не се твърди и установява същите да са получили надлежно
фактическата власт върху тази част от имота в определени пространствени граници
след постановяване на решението № 03161
/ 07.12.99г. на ПК – Община Родопи за възстановяване правото на собственост от
наследодателя им Т. Й.П.. При анализа на ангажираните от ищцовата страна
свидетелски показания, въз основа на които същите съобразно доказателствената
тежест на основание чл.152, ал.1 ГПК следва да установят обстоятелствата, от
които черпят благоприятни за себе си правни последици, обоснован еднозначен
извод в тази насока не може да се направи. Разпитаният по делото св.Н. Г.А.,
съпруг на ищцата П.А., депозира показания за това, че целият имот, който бил от
5 дка плюс 2,800 дка, още през 1991-1992г. бил засят с жито, като Б. и В.,
синовете на Т. П., със съгласието на двете си сестри и брат си, засявали имота
със селскостопански култури до преди 3 години, като първите години била
раздавана реколта и на наследниците на Й.П., след което преустановили това и
започнали да обработват имота самостоятелно. След полученото решение на ПК през
1994г. и решението на ОС-Пловдив, друго решение не са получавали, не били
определяни граници с колчета от ПК, имотът излизал на изток към гимназия, дори
с част от двора на гимназията, имало бетонова трайна ограда на изток като тротоар
към гимназията, с Общински пазар на юг до имота на Й. / П./, като между имота
на Т. / П./ и Й. / П./ ограда на юг няма, определили границите на око. Депозираните
показания на ангажираната от ищците втора св.М. К., без родство със страните, потвърждава
показанията на св.А. относно обстоятелството, че в резултат на лични
впечатления знае имотът да е бил засяван през годините с различни
селскостопански култури, като в останалата си част показанията на свидетелката
не са достатъчно информативни, вкл. относно местоположението на имота. Така
депозираните показания на ангажираните свидетели на ищцовата страна допълнително
се разколебават от обстоятелствата, депозирани от ангажираните от ответната
страна свидетелски показания на св.В. Н. В., съпруг на ответницата Й.В. и св.Д.
И. Ц., съпруг на ответницата В.Ц.. От тези свидетели се депозират показания за
това, че като знаели имотът, че е бил на дядо Й. / Й.П./ , същият се работел
общо, обработвали го заедно като го оряли и сеели, а имотът бил толкова голям,
че навремето когато Й. купил имота, направил от него лозе. Гласували доверие на
Б. П., синът на Т. П., като организатор, на когото възлагали организацията по
обработка на имота, за което събирали и давали пари наследниците на Й.П.. По
отношение на местонахождението на имота се депозира, никой да не е посочвал къде се намира имотът, наличната ограда от бетон не е имотна
граница.
При така събраните от
страните гласни доказателства не се
налага изводът да е установена от ищците самостоятелна фактическа власт върху процесния имот, по начин изключващ или
отблъскващ фактическа власт на ответниците с цел завладяване на имота и
осъществяване на владеене изключително от свое име и за себе си, демонстрирано
спрямо ответниците, в така заявения продължителен период повече от 10 години.
Последният е релевантен като начален
момент след проведеното реституционното производство по отношение на тази част
от имота. В този смисъл не е налице
пълно и главно доказване на двата основни елемента от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС corpus и animus. Дори и да се приеме установеност на
извършени самостоятелни фактически действия от ищците в процесния имот чрез
поддържане и обиране на плодовете от него, това не е от самостоятелно решаващо
правно значение за изпълнение на фактическия състав на цитиранато норма. Предявявайки
претенцията за възникнало в полза на ищците оригинерното придобивното основание
на собствеността възрху процесния имот, означава противопоставянето му на
ответниците , които оспорват това претендирано спорно право и което изисква
установяване манифестирано недвусмислено отношение и намерение за своене от
страна на ищците към процесния имот спрямо претендиращите същата собственост лица.
В случай на установяване на обстоятелството,
че процесниян имот съставлява част от общ
на всички страни по делото земеделски имот, приложение следва да намери
Тълкувателно решение №1/ 06.08.2012г. по тълк.д.№ 1/2012г. на ОСГК в
насока установяване промяната на вида на фактическата власт от държане във
владение от страна на ищците.
В
хода на процеса е формиран като спорен и
въпроса за установеността и наличието на конкретни
данни за точното местоположение на тази част от имота. В
насока на последното е ангажирана от ищците СТЕ с депозирано заключение
на в.л. Г., прието като компетентно изготвено по делото. От констатираните
данни по действащия план на града, одобрен със Заповед № 413/ 18.09.1996г.,
както и разписната книга към плана, се установява процесният имот към настоящия
момент да е вписан като ПИ 34* /
наследници на Т. П./ и като съседен на ПИ 340* /наследници
на Й.П./ и който ПИ № 34* се явява възстановена
част от 5 дка лозе, какъвто вид имот съдът не установява да е бил заявяван в
м.”Арман къра” в представената опис-декларация на наследодателя Т. П. / л.15/. Констатирана е също
издадена Заповед № 72/ 24.02.2000г. за попълване на кадастралната основа на
процесния претендиран имот с посочване на съседни имоти на ПИ 340*: ПИ 340*, ПИ 341*, ПИ 340* и улица
“Марица” към настоящия момент. Неустановената категоричност като предмет в
рамките на настоящото производство относно обстоятелството процесният имот дали
съставлява част от притежаван от
наследодателя на ищците земеделски имот или част от такъв, притежаван от
наследователя на ответниците, не създава условия да се приложи отразеното в КРП
на гр.Стамболийски относно граничещите имоти като начин на индивидуализиране на
процесния имот.
По така изложените
съображения предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК ще се отхвърли
като недоказан по основание, в каквато насока следва да се потвърди и
обжалваното решение на районния съд.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците следва да се присъдят направените по делото разноски за
адв.възнаграждение по ДПЗС от 09.10.2019г. и списък за разноски в размер на
1000 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1970/ 20.05.2019г.
постановено по гр.д.№ 17723/2016г. по описа на Пловдивски районен съд – Х
гр.с., с което е отхвърлен предявеният от В.Т.П. ***, М.Т.А. ***, М.С.Б. от
гр.София, Д.Б.Х. от гр.София, А.С.П. ***, Д.А. Е., с настоящ адрес в Полша, М.А.Т.
*** и М.Б.П. *** установителен иск за собственост на основание
чл.124, ал.1 ГПК против Й.Г.П., К.Г.П., В.Й.Ц.,
К.Й.П., Й.Г.В.,***, К.Г.П. ***, С.А. ***, Г.А.К. и С.П. ***, Й.П.П.,***, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици
на основание давностно владение на поземлен имот от 2 800 кв м с № 3404 от
кв.12 по плана на гр.С., обл.Пловдив, парцел ХVII- спортен терен, който
съответства на имот № 8, кв.1, образуващ парцел ХVII кв.12 по решение № 03161/
07.12.1999г. на ПК при Община Родопи, обл.Пловдив при граници: на изток –
улица, на запад – наследници на Й.П. К., на север – Н. И. Т., наследници
на Н. Л. Т. и на юг – наследници на Й.П.
К. и граници по скица: поземлен имот № 3405, поземлен имот № 3411, поземлен
имот № 3407 и улица.
ОСЪЖДА В.Т.П. ЕГН **********
с адрес ***, П.Т.А. ЕГН ********** с адрес ***, М.С.Б. ЕГН ********** с адрес ***,
Д.Б.Х. ЕГН********** с адрес ***, А.С.П. ЕГН********** с адрес ***, Д.А. Е. ЕГН
********** с настоящ адрес Република П**,
гр. **, М.А.Т. ЕГН ********** с адрес *** и М.Б.П. ЕГН ********** с адрес ***,
всички със съдебен адрес ***, офис 11 адв. З.З. ДА ЗАПЛАТЯТ НА Й.Г.П. ЕГН ********** с адрес ***,
К.Г.П. ЕГН ********** с адрес ***, В.Й.Ц. ЕГН ********** ***, К.Й.П. ЕГН **********
***, Й.Г.В. ЕГН ********** ***, К.Г.П.
ЕГН ********** ***, С.А.Я. ЕГН ********** ***, Г.А.К. ЕГН ********** ***,
С.П.П. ЕГн ********** *** и Й.П.П. ЕГН ********** ***, СУМАТА 1000 лева /
хиляда лева/ - направени разноски за въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: Членове: