Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 17.12.2019 г. град Айтос
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АЙТОСКИ РАЙОНЕН СЪД граждански състав
на двадесет и осми ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
Секретар Росица Марковска
като
разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско
дело № 895 по описа за
2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, ***,
представлявано от К. Х. Ч. – гл. изпълнителен директор и Б.В. – изпълнителен
директор, чрез адв. М.В.,*** /сградата на ДЗИ/, а ответник Д.Р.Х. с ЕГН **********
***.
Поддържа се, че ответникът в качеството си
на водач на л.а. *** с ДКН *** по пътя от ***, след употреба на алкохол, поради
неспазване на правилата за движение, причинил ПТП, довело до телесни повреди на
С.К.И.. По застраховка „Гражданска отговорност“ ищцовото дружество заплатило на
пострадалия обезщетение за неимуществени вреди
от 11 000 лева, като по този начин встъпило в правата на
пострадалия, които има срещу причинителя на вредите. Макар да поканили
ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, същият не
предприел действия в тази посока. Поради това претендират главницата от
11 000 лева и мораторна лихва от 5 312, 83 лева от датата на поканата
до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва до
окончателното плащане, както и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е
постъпил писмен отговор, не се взема становище по предявените искове и не е са
направени доказателствени искания. В съдебно заседание ответникът не се явява,
редовно уведомен, като липсва искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата
страна съдът може да постанови неприсъствено решение. За да бъде постановено
неприсъствено решение следва да са налице предпоставките за това установени в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно на страните да са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, и предявеният иск да е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ изрично
предвижда, че застрахователят има право да получи от застрахования /управлявал
МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма/ платеното от него обезщетение, като препраща и към чл.227,
който предвижда в т.1 право на регресен иск на застрахователя срещу
застрахования за всичко платено на увредения. Исковата претенция е основателна,
тъй като от представените с исковата
молба писмени доказателства се установява осъществено на 11.03.2014 г. на територията на *** ПТП с участието на
ответника, управлявал лек автомобил *** с рег. № *** АН, при което е нанесена
телесна повреда на С.К.И.. Ответникът е признат за виновен и осъден по НОХД №
282/2014 г. на РС-Айтос, по което е одобрено споразумение, сключено между
прокурора, защитника и подсъдимия, съответно на последния е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца за извършеното престъпление по
чл.343, ал.3, б. „а“ вр. чл.343, ал.1 б. „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, като
деянието е извършено от ответника в пияно състояние и е причинило средна
телесна повреда на пострадалия от ПТП С.К.И.. Последният е обезщетен със сумата
от 11 000 лева от ищцовото дружество в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС с полица № 06113002053383 със срок
на действие на 15.08.2013 г. до 14.08.2014 г. Виновният водач в лицето на
ответника е поканен да възстанови сумата на ищцовото дружество с покана,
връчена на 21.11.2014 г., но въпреки това плащане от негова страна не е
постъпило.
С оглед горното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата
молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен
за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира,
че в случая са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявените искове
следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
Предвид изхода от производството и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено
заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата от 653 лева,
представляващи заплатена държавна такса и 860 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.239 ГПК, Айтоският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Р.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати
на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК ***, ***, представлявано от К. Х. Ч. –
гл. изпълнителен директор и Б.А.В. – изпълнителен директор, сумата от 11 000 лева - главница, представляваща
заплатено
от застрахователя обезщетение в полза на пострадалото лице С.К.И. с ЕГН ********** за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
11.03.2014 г., 5 312, 83 лева
- обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на поканата - 21.11.2014
г. до 16.09.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебно деловодни разноски от 653 лева - заплатена държавна такса и 860 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване – чл.239, ал.4, ГПК, защитата срещу него може да се осъществи по реда
и в срока по чл.240 от ГПК.
Районен
съдия.......................................