Решение по гр. дело №381/2016 на Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

 

№…………….                                 3.11.2017 г.                           гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд на трети октомври през две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Велчева

Секретар: Миглена Йорданова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 381 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Д.А.А. ЕГН: ********** и А.А.К. ЕГН: **********,***, представлявана от Кмета за признаване за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху:

Реална част от УПИ VIII-91 кв.316, целият с площ от 238 кв.м. с идентификатор 02508.87.91 по КК на гр.Балчик, представляваща сечението между УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. и ПИ № 02508.87.91, с площ на реалната част от 201 кв.м. при граници: запад и изток : останалата незащтрихована част от УПИ VIII-91 кв.316; от север ПИ 02508.87.90; от юг - ПИ 02508.87.164 и ПИ 02508.87.114;

Реална част от ПИ 02508.87.90 с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, представляваща сечението между него и имот УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 193 кв.м. при граници: от юг - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. 02508.87.91; от север – ПИ 02508.87.152; от изток и запад – останалата част от ПИ 02508.87.90 в частта от уличната отсечка между №№ 200, 201, 202, 300.

Реална част от ПИ 02508.87.164 представляваща сечението между него и УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 96 кв.м. при граници: от север -  УПИ VIII-91 кв.316 с идент. 02508.87.91; от запад - ПИ 02508.87.114; от изток и юг – останалата незащтрихована част от ПИ 02508.87.164 в частта от уличната отсечка между №№ 63 и 64.

С определение от 21.02.2017 г., искът по отношение на реална част от ПИ 02508.87.114 с начин на трайно ползване – пясъци, представляваща сечения между него и УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. , с площ на реалната част от 42 кв.м. при граници: от север - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. 02508.87.91; от изток - ПИ 02508.87.164; от запад и от юг – останалата незащтрихована част от същия ПИ в частта от уличната отсечка между №№ 63 и 64 е прекратен, поради оттегляне.

Ответникът оспорва исковете.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:

Предявеният иск е допустим, съобразен с постулатите на ТР №8/2013 г. но ОСГТК. Правният си интерес ищците обуславят с обстоятелството, че са носители на правото на собственост върху процесните части от имоти по силата на наследство и давностно владение.

По отношение на основателността на исковете:

Ищците твърдят, че са собственици по наследство от А.М.Д.на недв. Имот, представляващ дворно място от 586 кв.м., парц. III кв.1 по плана на гр. Балчик от 1926 г. Правото на собственост на наследодателката удостоверяват с нот. акт № 327А т.1 н.д. 327/24.08.1960 г. на Балчишки народен съд. Твърдят, че наследодателката е придобила имота по наследство от нейния брат П.Д., в условия на евентуалност твърдят, че е придобила имота чрез десетгодишна придобивна давност. При опит да уредят правото на собственост върху имота се сблъскали с отказа на Община Балчик да им издаде скица и направи корекция на данъчната партида на наследствения имот. Било издадено удостоверение, че върху част от имота има ситуиран имот, за който е издаден акт за общинска собственост /АОбС/ за изграждане на параклис. Общината претендира, че е носител на правото на собственост върху описаните по-горе части на основание кад. карта, ПУП и АОбС № 3194/23.01.2008 г. Ищците оспорват като незаконосъобразен съставения АОбС, твърдят, че той не е доказателство за собственост, както и че не са били налице законовите предпоставки за съставяне на АОбС, не е проведена процедура по отнемане на засегнатите имоти, не е изплатено обезщетение.

Изложеното ги мотивирало да предявят настоящите искове.

Ответникът оспорва нот.акт за собственост № 327А т.1 н.д. 327/ 24.08.1960 г. на Балчишки народен съд. Общината твърди, че е придобила правото на собственост върху:

Реална част от УПИ VIII-91 кв.316, целият с площ от 238 кв.м. с идентификатор 02508.87.91 по КК на гр.Балчик, представляваща сечението между УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. и ПИ № 02508.87.91, с площ на реалната част от 201 кв.м. при граници: запад и изток : останалата незащтрихована част от УПИ VIII-91 кв.316; от север ПИ 02508.87.90; от юг - ПИ 02508.87.164 и ПИ 02508.87.114 по силата на парагр. 42 ПЗР на ЗИДЗОС. Съгласно действащия план от 1979 г. проц.имот е бил отреден за летен ресторант, т.е. за обществено мероприятие и предвид това отреждане към оня момент е бил държавна собственост.

По отношение на претендираната реална част от ПИ 02508.87.90 с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, представляваща сечението между него и имот УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 193 кв.м. при граници: от юг - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. 02508.87.91; от север – ПИ 02508.87.152; от изток и запад – останалата част от ПИ 02508.87.90 в частта от уличната отсечка между №№ 200, 201, 202, 300, Общината твърди, че я е придобила по силата на парагр. 7 ал. 1 т. 4 ЗМСМА, според която разпоредба с  влизането в сила на Закона от 1991 г. преминават в собственост на общините общинските пътища, улиците, булевардите и т.н. От неодобрения кад. план от 1992 г. е видно, че в него е отразена процесната второстепенна улица. Общината прави възражение за придобиване на имота и чрез повече от десет годишно давностно владение.

По силата на парагр. 7 ал. 1 т. 7 от ПЗР на ЗМСМА ответникът твърди, че е придобил правото на собственост върху имота, предмет на четвъртия иск т.к. имота касае съоръжение на техническата инфраструктура на инженерно-техническата система т.нар. Дамба.

Страните не спорят, че ищците не владеят имота от много години.

По делото е представен нот. акт № 327А т.1 н.д. 327/24.08.1960 г. на Балчишки народен съд за собственост на недвижим имот на Анка Митева, придобит по наследство от брат й П.Д., починал 1947 г.

По делото бе извършена единична и допълнителна съдебно-технически експертизи, заключението по които съдът приема като обективно и компетентно изготвено.

Вещото лице установи, че процесния парцел III в кв.1 по РП от 1926 г. съществува само в този план. В следващите планове на неговото място са обособени с нови номера, граници и площи следните имоти:

1.     Имот с пл. №1 259, за който е отреден парцел XII за жилищно строителство, по плана от 1957 г.

2.     Имот с пл. №1 259, за който е отреден парцел V за летен ресторант, по плана от 1979 г.

3.     Имот с пл. №9 741, представляващ продължение на улица Самара, по кад.план от 2000 г.

4.     Части от улици, част от УПИ XV - за обществено и делово обслужване, част от УПИ VIII - за параклис.

По разписен лист по плана от 1957 г. този имот е записан на С.. Имот с пл. №1 258 е записан на С. Демиров, който съгласно представеното удостоверение за наследници №PBE16-УГ01-775/5.02.2016 г., л. 9 от делото, е брат на наследодателката на ищците, починал на 2.02.1978 г.

По последващ план от 1979 г., имотът е отреден за летен ресторант. При действието на ЗТСУ(отм.), планът за обществени мероприятия няма непосредствено отчуждително мероприятие. Няма данни по делото мероприятието да е осъществено, нито да е проведено отчуждаване на имота. По разписен лист имотът отново е записан на наследници С. Демиров, като името е зачертано. Имотът не е очертан с четири граници.

По делото бяха изслушани свидетелите С.И.Н. и С.С.К., чийто показания съдът приема като обективни и пълни, дадени под страх от наказателна отговорност. В своите показания С.И.Н. заяви, че в периода от 1940 до 1962 г. е живял в гр. Балчик. През 1946 г. се случил пожар в близост до къщата, която била обитавана от А.М.и съпруга й, и затова бащата на свидетеля-пожарникар ги посетил и разпитал. Свидетелят придружил баща си в дома на наследодателката на ищците, процесния имот. С.Н. заяви, че до 1962 г. въпросната къща съществувала на място, след тази година е посещавал града, но не е ходил до имота, а А.М.е виждал в имота до към 1955-56 г.

Впечатленията за имота на свидетелката С.К. са от около 1960-1961 г., когато е посетила дома на лелята на нейната съученичка, ищца по делото. За последно е виждала къщата 1967,1968 или 1969 г.

Според представената скица по кадастралния и ЗРП от 1979 г., в процесното място няма изградена или предвидена за строителство къща. Отразяване на къща липсва и по следващите планове.

По делото не се събраха доказателства до кога имотът е владян от наследодателката или респ. нейните наследници. Затова, съдът приема с оглед показанията на свидетелите - 1969 г.

По следващ кад. план от 1992 г. – неодобрен, имотът не е отразен с граници.

По кад.план от 2000 г. имотът не е отразен с граници.

По кад. карта от 2004 г. части от имота са включени в и представляват процесните:

ПИ № 02508.87.91, с площ на реалната част от 201 кв.м. – отреден за обществен селищен парк;

ПИ 02508.87.90 с площ от 193 кв.м. –отреден за второстепенна улица;

ПИ 02508.87.164 с площ от 96 кв.м. – отреден за друг вид имот със специално предназначение.

По действащия ПУП от 2005 г., имотът е отреден за части от улици, обществено и делово обслужване и за параклис.

Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи. Правото на собственост върху недвижим имот не може да се изгуби с неупражняването му. Това може да стане, ако друг собственик придобие правото на собственост, по някои от изброените в Закона способи. Несъставянето на АДС или АОС не може да доведе до извод, че имотът не е държавен или общински. В хипотезата на чл. 6 от ЗС, до изменението му с ДВ бр. 77 от 1991 г., държавни са имотите, които нямат друг собственик. Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗТСУ, ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Съдебната практика приема, че ако по време на отреждането със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен /план за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен/ един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. В такъв случай имотът преминава в патримониума на държавата като собственик на всички имоти, които нямат друг собственик. Държавна собственост на това основание ще бъде и празното място, което служи за преминаване между отделните имоти, макар и все още да не е било изградено като улица. В тоя смисъл е решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013 г., I г. о., ГК и решение № 541 от 6.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661/2009 г., I г. о., ГК.

Така, с оглед изложеното съдът приема, с плана от 1979 г., държавата е придобила правото на собственост върху парцел V с пл. №1 259, за който е отреден. В последствие и към настоящия момент този имот е трансформиран в части от имоти ПИ № 02508.87.91, с площ на реалната част от 201 кв.м. – отреден за обществен селищен парк; части от ПИ 02508.87.90 с площ от 193 кв.м. –отреден за второстепенна улица; части от ПИ 02508.87.164 с площ от 96 кв.м. – отреден за друг вид имот със специално предназначение.

Частите от ПИ № 02508.87.91 и 02508.87.90 са станали публична общинска собственост по силата на §42 от ПЗР на ЗОС във вр. чл. 3 ал.2 т.3 от с.з., като имоти държавна собственост отредени за обществени мероприятия по ПУП, за трайно задоволяване на обществените потребности от месно значение.

Исковете по отношение на тези имоти следва да се отхвърлят като неоснователни.

Частта от ПИ №02508.87.164 по кад. карта е извън строителните граници, определени с устройствения план на гр. Балчик, видно от приложената скица на ПУП, той е част от Дамбата, според показанията на вещото лице в съдебно заседание на 20.06.2017 г.

От представеното по делото съдебно решение №390/16.12.2015 г. на ОС-Добрич, потвърдено от АС-Варна относно ПИ с идентификатор 02508.87.114 става явно, че с влязло в сила съдебно решение е установено, че въпросното брегоукрепително и брегозащитно съоръжение-Дамба е публична държавна собственост, което прави този иск основателен.

Страните претендират разноски, които следва да им се присъдят съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. При определяне размера на дължимите разноски на ищците, съдът не е съобразил единствено с тези за свидетели, т. к. същите не са извършени и следва да се върнат на страната при поискване.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Воден от изложеното, съдът

                                              РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Община Балчик, представлява от Кмета не е носител на правото на собственост върху реална част от ПИ 02508.87.164 по кад.карта на гр. Балчик, представляваща сечението между него и УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 96 кв.м. при граници: от север -  УПИ VIII-91 кв.316 с идент. 02508.87.91; от запад - ПИ 02508.87.114; от изток и юг – останалата незащтрихована част от ПИ 02508.87.164 в частта от уличната отсечка между №№ 63 и 64, по иска предявен от Д.А.А. ЕГН: ********** и А.А.К. ЕГН: **********.

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.А.А. ЕГН: ********** и А.А.К. ЕГН: **********,***, представлявана от кмета за признаване за установено, че Община Балчик не притежава право на собственост върху:

Реална част от УПИ VIII-91 кв.316, целият с площ от 238 кв.м. с идентификатор 02508.87.91 по кад. карта на гр.Балчик, представляваща сечението между УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. и ПИ № 02508.87.91, с площ на реалната част от 201 кв.м. при граници: запад и изток : останалата незащтрихована част от УПИ VIII-91 кв.316; от север ПИ 02508.87.90; от юг - ПИ 02508.87.164 и ПИ 02508.87.114;

Реална част от ПИ 02508.87.90 по кад. карта на гр. Балчик с начин на трайно ползване „за второстепенна улица“, представляваща сечението между него и имот УПИ III кв.1 по плана от 1926 г. с площ на реалната част от 193 кв.м. при граници: от юг - УПИ VIII-91 кв.316 с идент. 02508.87.91; от север – ПИ 02508.87.152; от изток и запад – останалата част от ПИ 02508.87.90 в частта от уличната отсечка между №№ 200, 201, 202, 300.

ОСЪЖДА Д.А.А. ЕГН: ********** и А.А.К. ЕГН: **********,*** да заплатят на Община Балчик, представлявана от Кмета сумата в размер на 1000,00 лв.(хиляда лева), представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Община Балчик, представлявана от Кмета да заплати на Д.А.А. ЕГН: ********** и А.А.К. ЕГН: **********,*** сумата в размер на 871,84 лв. (осемстотин седемдесет и един лев и осемдесет и четири стотинки), представляваща държавна такса върху уважената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

        

СЪДИЯ:……