Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 127
Гр. Н., 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в публичното
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА
НИКОЛОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова гр.д. № 115 по описа на
НПРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Производството
се разглежда по реда на Глава двадесет и пета от ГПК, съгласно разпоредбата на
чл. 310, т. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: адв. Г.К. от *АК, срещу Районна прокуратура гр. Ш., с ЕИК
1218173091209 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. ***,
представлявано от районен прокурор С.А., с която се иска съдът да признае
уволнението на ищцата за незаконосъобразно, да я възстанови на работа и да
осъди работодателя да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е
останал без работа, както и да присъди в тежест на ответника направените от
ищеца разноски по делото. В исковата молба се твърди, че трудовото
правоотношение на ищцата с работодателя Районна прокуратура Н.(чийто
правоприемник е Районна прокуратура Ш.) е прекратено на правно основание, което
не отговаря на фактическата истина. Съгласно заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, то било прекратено на основание закриване на част от
предприятието. В действителност според ищцата става дума за преструктуриране на
дейността на прокуратурата, т.е. за сливане или вливане. Освен това ищцата
твърди, че са били налице и основанията за предварителна защита преди уволнение
по реда на чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В исковата молба се твърди, че тя
е страдала от заболяване по Наредба № 5 от 1987 г. и освен това има намалена
работоспособност, призната с решение на ТЕЛК. И двете били основания
работодателя да поиска предварително разрешение от Инспекцията по труда за
прекратяване на трудовото правоотношение. Това изискване не било спазено,
поради което моли исковете да бъдат уважени без разглеждане на делото по
същество – на основание чл. 344, ал. 3 от КТ, като уволнението на ищцата бъде
признато за незаконосъобразно, тя бъде възстановена на работа и й се присъди
обезщетение в размер на 1000 лв. за срок от 4 месеца, представляващи времето, в
което е останала без работа. Направено е искане за заплащане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание е направено изменение на иска за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, като е поискано неговото увеличение до
размера от 1720,57 лв. Изрично в мотивите за намаляване на иска се сочи, че новият размер е
съобразен с направеното възражение за прихващане, което се признава. Твърди, че
с оглед ССчЕ на ищцата се дължи обезщетение в размер на 2451,31 лв. за период
от 4 месеца и 14 дни, в които тя е останала без работа. С прихващането на
сумите за обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222, ал. 1 от КТ, които
тя трябва да върне и за които има направено възражение за прихващане, което е
признато от ищцата, остава сумата от 1720,57 лв., която ответникът ще дължи на
ищцата. В хода по същество процесуалният
представител на ищцата поддържа предявените искове. Излага съображения за
неспазване на Кодекса на труда при прекратяване на трудовото правоотношение,
което довело до незаконосъобразност на това действие на работодателя.
Обосновава основателността на иска за незаконосъобразно уволнение с признанието
на този иск от страна на ответника. Поддържа искането за определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА.
В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника по делото, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност
на исковите претенции. На първо място
се твърди, че исковете са недопустими, тъй като Районна прокуратура Ш. не била
правоприемник на Районна прокуратура Н.. Обосновава се извода, че част от
дейността на прокуратурата в Н.е прекратена и няма да се осъществява в Районна
прокуратура Ш. и именно затова РП Ш. не е надлежен ответник по делото. В
случай, че съдът приеме, че РП – Ш. е надлежен ответник се признава
основателността на иска за признаване уволнението за незаконосъобразно, тъй
като не са били спазени правилата за предварителна защита. Признава се и иска
за възстановяване на ищцата на работа в случай, че първият иск бъде уважен.
Оспорва се иска за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без
работа като недоказан, но в случай на уважаването му – прави възражение за прихващане
между дължимото обезщетение с обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222 от КТ, които подлежали на връщане
при отмяна на уволнението.
В съдебно заседание процесуален представител на
ответника не се явява. Подадено е писмено становище с искане делото да се гледа
в тяхно отсъствие. Поддържа се възражението, че Районна прокуратура Ш. не е
надлежно пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е правоприемник
на НПРП. По съществото на иска излага аргументи за основателност на иска за
признаване на уволнението за незаконосъобразно, както и на акцесорните искове
като поддържа възражението за прихващане, направено с отговора.
Съдът,
като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства
на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата Г.Г.Г. е работила по безсрочно трудово правоотношение на длъжността „***”
при Районна прокуратура Н.като работодател за ½ щат при 4 часов работен
ден и 5 дневна работна седмица. По тези факти няма спор между страните.
Между страните не се спори също, че със Заповед № ***г.
на административния ръководител на НПРП, считано от ***г. трудовото
правоотношение с ищцата било прекратено от работодателя едностранно на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. първо, във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ –
поради закриване на част от предприятието. Това действие на административния
ръководител на НПРП е предприето на базата на две ключови решения на ВСС. На
първо място с решение по т. 2, под. А.3 с решение на Пленума по протокол № 20
от 29.07.2019 г. е взето решение за реорганизация на структурата на
прокуратурата като за област Ш. са закрити районна прокуратура Н.и Районна
прокуратура В., с подт. Б.3 съдебните райони на досегашните НПРП и ВПРП са
включени в района на Районна прокуратура Ш., а с подт. В.3 за разкрити
териториални поделения в гр. Н.и в гр. В. към ШРП.
На второ място, с решение по т. 28
от Протокол № 39 от 11.12.2019 г. на Прокурорската колегия към ВСС е указано на
административните ръководители на съответните прокуратури, които предстои да
бъдат реорганизирани в териториални поделения да уредят трудовите
правоотношения със съдебните служители по следния начин:
-
Заетите щатни бройки за длъжности
от специализираната администрация – по реда на чл. 127, ал. 1, т. 7 от КТ;
-
Незаетите щатни бройки за
длъжности от специализираната администрация – по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 от КТ;
-
Заетите ръководни длъжности и
служители от общата администрация – по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
първо от КТ.
Изрично е указано на административните ръководители,
че следва да се прекратят трудовите правоотношения на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. първо от КТ с определени служители. За НПРП указанията са да бъдат
прекратени трудовите отношения с ***½ щ.бр., ***– 1 щ.бр. и *** ½
щ.бр.
Цитираната по-горе заповед на административния
ръководител на НПРП е в изпълнение на това решение на Прокурорската колегия на
ВСС.
От доказателствата по делото се установява, но и между
страните няма спор по факта, че съгласно Експертно решение № 2159 от заседание
№ 1032 от 06.07.2016 г. на „МБАЛ Ш.“ АД – гр. Ш. ищцата Г.Г.Г. към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение е имала определена ***временно за срок
от 3 години. Дадени за противопоказания за труд – *** Видно от приложеното по
делото трудово досие на ищцата е видно, че това експертно решение е сведено до
знанието на работодателя.
Освен това от представените по делото писмени
доказателства се установява, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата Г.Г.Г. е страдала от заболяването „***“.
От трудовото досие се установява, а и няма спор между
страните, че работодателят не е искал предварително разрешение на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Ш., да прекрати трудовото правоотношение с ищцата.
На основание цитираната по-горе Заповед № ***г. на
административния ръководител на НПРП е разпоредено на ищцата да бъдат заплатени
следните обезщетения:
-
По чл. 224, ал. 1 от КТ – за
неползван платен годишен отпуск от 9 дни – сумата в размер на 259,92 лв.;
-
По чл. 220, ал. 1 от КТ – за
неспазено предизвестие – сумата в размер на 202,16 лв.
Допълнително със Заповед № ***г. административния
ръководител на ШРП е разпоредил на ищцата да бъде изплатено обезщетение по чл.
222, ал. 1 от КТ в размер на 548,80 лв.
От направената справка от електронния регистър на НАП
се установява, че ищцата няма сключен трудов договор след прекратяването на
процесният такъв с Районна прокуратура Н., нито се е регистрирала като
самоосигуряващо се лице.
Видно от назначената в производството и кредитирана
изцяло от съда ССчЕ размерът на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ следва да се изчислява на база 548,80 лв. за един календарен месец.
Дължимото обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 375,44 лв., от
които 181,94 лв. са изплатени на ищцата като са удържани средствата за данък
общ доход. Дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ е в размер на 548,80
лв. и същото е изцяло изплатено на ищцата.
При така установените факти от
значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за
незаконосъобразно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за
възстановяване на незаконно уволнения работник/служител на заеманата длъжност и
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник/служител е
останал без работа. От спецификата на исковете е видно, че вторите два иска
имат акцесорен характер по отношение на първия. Основателността на първия иск е
задължителна предпоставка за тяхното уважаване.
С оглед направеното възражение на процесуалният
представител на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация на
Районна прокуратура Ш. като ответник по делото, съдът счита за необходимо
отново да разгледа този въпрос, въпреки че с определението по чл. 312 от ГПК
вече се е произнесъл по него. Мотивите са абсолютно идентични като тези в
цитираното определение. Тук ще се изложат само допълнителни такива. На първо
място, трябва да се отбележи, че не може да се пренебрегне факта, че ШРП е
изпълнила задълженията на работодателя по изплащане на обезщетенията по чл.
222, ал. 1 от КТ, което е категорично извънсъдебно признание за правоприемство.
На второ място, трябва да се посочи, че в този смисъл има и съдебна практика, а
именно: Решение № 99 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
631/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б.Ц., съгласно което: „В случаите,
когато се закрива дадено държавно учреждение и негови функции и дейности,
активи и пасиви, и права и задължения преминават към друго - съществуващо или
новообразувано държавно учреждение, е налице правоприемство на страната на
работодателя съгласно императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ,
по силата на която съществуващото или новообразуваното държавно учреждение -
правоприемник, става страна -работодател по заварените трудови правоотношения
със закритото държавно учреждение - на мястото на последното.“. Освен това
прави впечатление, че с останалите служители трудовите правоотношения са
запазени на основание чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ, съгласно цитираното по горе
решение от 11.12.2019 г. на Прокурорската колегия. Това означава, че съгласно
ВСС дейността на НПРП се поема от ШРП. По тази причина безспорно Районна
прокуратура Ш. е правоприемник на Районна прокуратура Н.. С оглед на това искът
се явява допустим и като такъв следва да се разгледа по същество.
Предвид наведените в исковата молба твърдения за
нарушение на чл. 333, ал. 1 от КТ – уволнение на работник, който се ползва с
предварителна защита, без да е взето предварително разрешение от Инспекцията по
труда, съдът е длъжен да разгледа първо този въпрос. По съществото си чл. 333,
ал. 1 от КТ предвижда, че в определени случаи, а именно – при прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 11, както и
при чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, работодателят може да уволни работник само с
предварително разрешение на Д „ИТ“, когато работникът попада в определена
категория. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. първо от КТ – поради съкращаване на част от предприятието.
Чл. 333, ла. 2, т. 2 от КТ включва сред категорията на работниците/служителите,
на които законодателят е предоставил такава предварителна защита, тези, които
са трудоустроени. Категорична е съдебната практиката, че сред трудоустроените
работници се включват и тези, които с решение на ТЕЛК им е признат определен
процент намалена трудоспособност и са определени противопоказания на труд.
Такива работници не са били трудоустроени по причина, че осъществяваната от тях
към момента работа не противоречи на посочените в експертното решение на ТЕЛК
противопоказания.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че ищцата има призната ***намалена работоспособност и са определени
противопоказания при труд. Нейната работа като *** не е била в разрез на
последните (видно от заключението на службата по трудова медицина), поради
което тя не е била трудоустроена.
Тук следва да се отбележи, че по делото се установи,
че работодателят е знаел за ЕР на ТЕЛК. Дори и да не знаеше обаче, това нямаше
да го освободи от отговорност. След иницииране на процедура по уволнение,
работодателят е бил длъжен да поиска от работника декларация дали има намалена
работоспособност или дали страда от някое от заболяванията по НАРЕДБА № 5 от
20.02.1987 г. Единствено умишленото въвеждане на работодателя в заблуждение от
страна на работника, освобождава първия от отговорност при неспазване на чл.
333, ал. 1 от КТ.
Освен това безспорно се установи, че ищцата е страдала
и от заболяване, което попада сред тези по Наредба № 5 – ***. Това е второ
основание, което е задължавало работодателя да поиска предварително разрешение от
Инспекцията по труда преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата, но
както ве бе споменато, това не е сторено.
Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира,
че уволнението следва бъде признато за незаконно и отменено без да се разглежда
по същество въпросът дали при прекратяване на трудовото правоотношение са
допуснати нарушения, довели до накърняване правата на работника или служителя.
Въпреки това обаче следва да се отбележи, че
възраженията за неправилна квалификация на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение се споделят изцяло от съдебния състав. Отново според
цитираното по-горе решение на ВКС в случаите, когато се закрива едно държавно
учреждение и неговите функции се поемат от друго такова, то е налице
правоприемство и отношенията с работниците се уреждат на основание чл. 123, ал.
1, т. 7 от КТ. Цитираната разпоредба изрично забранява прекратяването на трудовите
правоотношения с работниците/служителите. Те преминават към дружеството
правоприемник. В действителност няма никакво закриване на част от
предприятието. Прокуратурата на РБ има
двойнствен характер. Като прокуратура е единна и неделима. Като работодател на
заетите в прокуратурата работници и служители обаче всяко звено е отделен
субект на трудовото право. Това означава, че Районна прокуратура Н.е самият
работодател на всички работници/служители. Закривайки НПРП не се закрива част
от „предприятието“, а цялото, но дейността му преминава към ШРП. Тъй като става
дума за държавен орган, новата структура, която поема дейността на НПРП се
счита за неин правоприемник, а именно ШРП.
В този смисъл правилно за специализираната
администрация е възприет принципа на чл. 123, ал. 1, т. 7 от КТ. Необяснимо е
защо забраната не е спазена по отношение на общата администрация. В
действителност това, което е трябвало да се направи, е всички трудови
правоотношения да се запазят и поемат от правоприемника на основание чл. 123,
ал. 1, т. 7 от КТ. След това административният ръководител на новото обединено
звено е следвало да утвърди нови щатни разписания за новата обединена структура
и да съкрати служители поради съкращаване в щата, ако такова се е наложило,
спазвайки принципа за подбор.
С оглед на изводите за основателност на главния иск,
съдът намира, че следва да уважи и исковете за възстановяване на работа и за
заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ.
На основание чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 344, ал. 1.
т. 3 от КТ и предвид изводите на настоящата инстанция за незаконосъобразност на
уволнението, служителят има право и на обезщетение за времето през, което е
останал без работа, считано от ***г. до 14.05.2020 г. (датата на съдебното
заседание, в което е изслушана експертизата). Видно от ССчЕ дължимото за този
период обезщетение възлиза на 2451,31 лв. (4 месеца и 14 работни дни).
С оглед признатото възражение за прихващане от тази
сума следва да се извадят и получените обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ в
размер на 311,91 лв. и чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 730,74 лв. Така
дължимата на ищцата сума възлиза на 1720,57 лв.
След изменението на иска в последното съдебно
заседание претенцията на ищцата е увеличена до 1720,57 лв. Това е и сумата,
която съдът следва да й присъди като изцяло основателна и доказана по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Предвид увеличението на иска, мотивирано изрично с признаването на насрещно
дължимите суми, то произнасяне по възражението за прихващане не се налага –
реално ищцата е направила това прихващане като е намалила претенцията си и
ответникът повече няма интерес от възражението си.
Относно разноските:
Предвид направеното искане на процесуалния
представител на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Съдът
установи, че на основание чл. 38 от ЗА адв. К. от *АК е оказал безплатно
адвокатска услуга по представителство на ищцата в съдебното производство като
на материално затруднено лице. По тази причина и на основание чл. 38, ал. а от
ЗА работодателят следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Г.К. от *АК
сумата в размер на 610 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Работодателят на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва
да бъде осъден да заплати по сметка на НПРС, платените от съда деловодни
разноски в размер на сумата от 211,80 лв. за назначената ССчЕ, както и
държавната такса за обективно кумулативно съединените искове за настоящата
инстанция, както следва:
-
по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ –
50 лв. – искът е неоценяем и държавната такса се определи от съда в рамките
между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на иска;
-
по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ –
30 лв. – иска е неоценяем и държавната такса се определи от съда в рамките
между 30 лв. и 80 лв. по преценка на съда с оглед спецификата на иска;
-
по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – 68,82 лв. – искът е оценяем и таксата се
определя в размер на 4 % от стойността на иска, но не по-малко от 50 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ
уволнението на Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. Г.К. от *АК, извършено със Заповед ***г. на административния
ръководител на НПРП.
ВЪЗСТАНОВЯВА Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: адв. Г.К.
от *АК, на предишната работа като „***” в Районна
прокуратура Н., чийто правоприемник е Районна прокуратура Ш..
ОСЪЖДА
Районна
прокуратура гр. Ш., с ЕИК 1218173091209 със седалище и адрес на управление гр. Ш.,
ул. ***, представлявано от районен прокурор С.А., ДА ЗАПЛАТИ Г.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес: адв. Г.К. от *АК, сума в размер
на 1720,57 лв. (хиляда и седем стотин и двадесет лева и петдесет и седем
стотинки), представляващи дължимо обезщетение за незаконно уволнение по чл.
225, ал. 1 от КТ за времето през което работникът е останал без работа, считано
от ***г. до 14.05.2020 г.
ОСЪЖДА Районна прокуратура гр. Ш.,
с ЕИК 1218173091209 със седалище и адрес на управление гр. Ш., ул. ***,
представлявано от районен прокурор С.А. ДА ЗАПЛАТИ на Г.Р.К. с ЕГН **********
***, сумата от 610 лв. (шестстотин и десет лева), представляващи адвокатско
възнаграждение за защита трудов спор, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
съобразно уважената част от двата иска.
ОСЪЖДА
Районна
прокуратура гр. Ш., с ЕИК 1218173091209 със седалище и адрес на управление гр. Ш.,
ул. ***, представлявано от районен прокурор С.А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НПРС сумите в
размер на 211,80 лв. (двеста и единадесет лева и осемдесет стотинки),
представляващи деловодни разноски за назначените от съда ССчЕ, както и сумата
от 142,80 лв. (сто четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи държавна такса за разглеждането на исковете.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред
ШОС в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Районен съдия:
...........................................
ПЕТИНА НИКОЛОВА