Р Е
Ш Е Н
И Е №281
гр.
Кюстендил, 05.11.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря М. С., като разгледа докладваното от съдия
Савова в. гр. д. №308 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ул. „***“ №*, обл. Кюстендил, обжалва Решение №193 от
20.03.2019 г., постановено по гр.д. №1949/ 2018г.на от Районен съд – Дупница
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е осъдил „****” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***“ № **, представлявано от
управителя М. Ц.М., да заплати на „****” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н „***“, ж.к. "***", бул. „***“ № *, ап. *,
представлявано от управителя Н. С. Я., сума в размер на 2052.19 лв. (две хиляди
петдесет и два лева и деветнадесет стотинки), представляваща главница по
сключен между „***” ЕООД и „***” ЕООД договор за изработка и доставка на
дограма, което вземане е обективирано във Фактура № **********/04.05.2018г. и
Фактура № **********/04.05.2018г., както и сума в размер на 36.68 лв. (тридесет
и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение в размер
на законната лихва за забава, считано от деня на падежа на всяка една от
неизплатените фактури до 01.08.2018г.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „****” ЕООД, ЕИК ****, гр. Д., е осъдено да
заплати на „****” ЕООД, ЕИК ****, гр. С., сторените разноски по настоящото дело
в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляващи внесената от ищеца държавна
такса.
Решението
се обжалва изцяло с доводи за неговата неправилност. Счита се, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск, доколкото с исковата молба е поискано от съда да
постанови решение по положителен установителен иск, а не по осъдителен такъв, с
оглед на което решението се приема за недопустимо. Иска се отмяната му и
връщане делото на друг състав за ново разглеждане. Алтернативно се иска, ако не
се приемат възраженията за недопустимост на първоинстанционното решение, да се
постанови решение от въззивната инстанция, по силата на което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната страна – „****“ ЕООД, чрез пълномощника адв. С.
Д. от САК, чрез който се излага становище за неоснователност и недоказаност на
депозираната въззивна жалба. Излага се, че първоначално е бил предявен
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, но поради
обезсилването на издадената заповед за изпълнение в хода на производството, в
срока по чл.214, ал.1 ГПК, от страна на ищцовото дружество, е подадена молба за
изменение на предявения иск в осъдителен такъв. Сочи се, че поисканото
изменение е допуснато с определение на съда, постановено в о.с.з. на 20.12.2018
г. Иска се потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна
страна.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.В първото заседание в първоинстанционното
производство от ищеца е направено изменение на предявения иск от установителен
по чл. 422 от ГПК, в осъдителен с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ, чл. 86,
ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като ДнРС е допуснал направеното изменение на предявения
иск с протоколно определение от с.з.на 18.12.2018г.
Разгледана
по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
По силата на договор за цесия /Договор за
прехвърляне на вземания от 20.06.2018г./, въззиваемото дружество е придобило от
цедента „***” ЕООД, с ЕИК ***, вземане по издадена Фактура № ********** от
04.05.2018г. и вземане за неизплатена главница по Договор за производство на
PVC дограма REHAU, брой позиции 4, за което е издадена Фактура №: ********** от
04.05.2018г., които вземания на „***” ЕООД спрямо ответното дружество са в размер на общо 2052.19 лева с ДДС.
От
своя страна, „****” ЕООД в качеството на
изпълнител по договор за
изработка , е доставило на възложителя „***” ЕООД по Договор за
производство на алуминиева дограма система S560 ALUMIL, с включена доставка,
брой позиции: 1, RAL9016, дограма, за което
са издадени цитираните фактури, с
получател „****” ЕООД.Приложено е уведомление, изходящо от цедента „***” ЕООД
до длъжника „****” ЕООД, за уведомяване за извършената цесия на вземанията по
фактурите.
В
първоинстанционното производство е прието заключение на в.л.Н. Ш. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, от което
заключение се установява, че Фактура №
**********/04.05.2018г. и Фактура № **********/04.05.2018г. са осчетоводени в
счетоводството на дружеството- ищец в регистър-дневник на продажбите за месец
май 2018г., включени са в справка-декларация по ЗДДС за същия месец и по тях е начислен и внесен ДДС. Сумите по
фактурите стоят в сметка „клиенти“ на ищеца като задължение за получаване. В
ответното дружество процесните фактури не са осчетоводени, въпреки че са
получени по електронна поща на 04.05.2018г.
Фактура № **********/04.05.2018г.,е на
стойност 1034.40 лв. с ДДС (след приспаднато авансово плащане от възложителя в
размер на 862.03 лв.), с доставчик „**” ЕООД и получател „****” ЕООД, с
предмет: производство на алуминиева дограма система S560 ALUMIL, включена
доставка, брой позиции: 1, RAL9016;
респ. Фактура № **********/04.05.2018г.,е на стойност 1017.79 лв. с ДДС (след
приспаднато авансово плащане от възложителя в размер на 848.17 лв.), с
доставчик „***” ЕООД и получател „***” ЕООД, с предмет: производство на PVC
дограма REHAU, брой позиции 4.
Като
доказателства по делото са приети два
броя приемо-предавателни протоколи от 04.05.2018г., подписани за „приел“ от
управителя на „****” ЕООД - М. Ц. М., от които е видно, че същият е приел от „***”
ЕООД, следните стоки/услуги: производство на алуминиева дограма система S560
ALUMIL, включена доставка, брой позиции: 1, RAL9016 и производство на PVC
дограма REHAU, брой позиции 4.
Досежно автентичността на положените подписи в графа
„приел“ на приемо-предавателните протоколи е прието заключение на графологична
експертиза, изпълнена от в.л.Ал.Спасов, от която е установено, че подписите в графа „приел“ на
приемо-предавателните протоколи са положени от лицето М. Ц. М..
В
производството пред ДнРС са събрани и гласни доказателства, при което от
показанията на свид. Й. Г. Й., работещ в дружеството-ищец като „монтажник на
дограма“, се установява, че същият е
участвал при доставката на процесната дограма, при което М. М. разписал
протокола за приемането на дограмата, която по искане на последния била
разтоварена изцяло в гр.Д.,вместо част от нея по първоначална уговорка да бъде
доставена в с.***. Свидетелят сочи и, че М. нямал никакви възражения и разписал
приемо-предавателен протокол.
При
така установената фактическа обстановка предявеният осъдителен иск е
основателен
Между цедента „****” ЕООД и ответното /сега
въззивно/ дружество са съществували облигационни отношения по повод сключен
между тях договор за изработка и доставка на алуминиена и РVС дограма.
Установено е по делото надлежното изпълнение на задълженията на цедента по
договора.
Задължението
за плащане на цената възниква от самия сключен между страните договор,
изработването и доставката на поръчаната дограма и приемането й от
възложителя, а не от осчетоводяването на
издадената въз основа на договора фактура.Приемането на доставената дограма без
възражения от управителя на ответното дружество се установява безспорно от подписаните
лично от него два броя приемо-предавателни протоколи и показанията на
разпитания по делото свидетел.Чрез представените фактури и съдебно счетоводната
експертиза е установен размерът на вземането, който съвпада с присъдената сума.
Налице
е прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор „***” ЕООД, на ищеца „***”
ЕООД - с Договор за прехвърляне на вземания от 20.06.2018г. , като е приложено и
уведомление до длъжника, изходящо от цедента, респ. с връчването на
исковата молба и приложенията на ответника, уведомяването за цесията следва да
се счита извършено надлежно
С
оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на
законна лихва, начислено върху главниците по двете фактури в размер на 36.68
лв., считано от деня на падежа на всяка от тях до 01.08.2018г.
По
изложените съображения, решението като законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Съдът
намира, че на въззимаемото дружество не следва да се присъждат разноски поради
следното:
В
представения договор за правна защита и
съдействие, сключен между него и адвокатско дружество „****“, представлявано от
адв. С. Д., в чл. 3 е посочено, че „доверителят е заплатил на довереника
възнаграждение в размер на 377 евро“,
докато , в чл. 4, буква „в“ от същия договор е посочено, че доверителят
„се задължава да заплати на довереника възнаграждението, определено в чл. 3 от
този договор“. При това положение и при липса на други данни е налице неяснота
дали възнаграждението е било реално платено.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, а предвид визираното съдържание на
посочения документ не може да се приеме
, че е налице действително заплащане на уговореното възнаграждение.Други
разноски в настоящото производство от тази страна не са направени .
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №193 от 20.03.2019 г., постановено по
гр.дело №1949/ 2018г.на от Районен съд – Дупница .
Настоящото
решение не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.