Определение по дело №153/2025 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 82 |
| Дата: | 27 май 2025 г. (в сила от 31 май 2025 г.) |
| Съдия: | Виолета Костадинова Апостолова |
| Дело: | 20252310200153 |
| Тип на делото: | Частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 27 май 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
153/2025 г. по описа на ЕРС:
Производството е образувано на основание чл.64, ал.1 от НПК.
Постъпило е искане от ЯРП за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на Й. К., гражданин на *** - обвиняем по ДП № 13/2025 година по
описа на ГПУ Елхово. В искането се излага, че това ДП е образувано на 23.05.2025 год. с
постановление на прокурор при ЯРП с оглед извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т.3 и
т.4, вр. с ал.1 от НК, което е тежко умишлено престъпление и за същото се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.
Прокурорът в искането си сочи, че в хода на разследването са събрани достатъчно
доказателства, от които да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият
К. е автор на вмененото му престъпно деяние. Визира се, че повдигнатото спрямо него
обвинение е за тежко умишлено престъпление от общ характер, като според представителят
на ЯРП е налице и реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление, което би осуетило нормалното протичане на наказателното производство
спрямо него. Сочи, че обвиняемият е личност с изключително висока обществена опасност,
тъй като в управляваната от К. товарна композиция граничните власти на ГКПП Лесово са
открили оръжия, за който случай работят митническите органи.
В съдебно заседание искането се поддържа изцяло от представителят на ЯРП ТО
Елхово – прокурор С.С..
Обвиняемият Й. К., гражданин на ***, заявява в съдебно заседание, че съжалява за
извършеното и че ще остане на разположение на органите на ДП и съда до приключване на
наказателното производство, но не желае спрямо него да не се взема мярка за неотклонение
задържане под стража.
Защитникът на обв. К. – адв. А. П. от АК Хасково заявява в с.з., че предложението на
ЯРП за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Й. К. е
неоснователно, тъй като макар от събраните по делото доказателства да може да се направи
предположение, че той е извършил деянието, в което е обвинен, то не може да се направи
извод, че той ще се укрие или че е възможно да извърши друго престъпление. Твърди, че К.
се е признал за виновен по предявеното му обвинение и е дал подробни обяснения във
връзка с него, но съдът не следва да взема предвид изложеното в искането на прокурора, че
в управляваната от К. товарна композиция са открити оръжия, тъй като по настоящото дело
няма данни за това. Желае се съдът да остави без уважение искането на ЯРП за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Й. К., като в случай на
преценка съдът да постанови вземане на по-лека такава – „парична гаранция“.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Досъдебно производство № 13 от 2025 година по описа на ГПУ Елхово е образувано
на 23.05.2025 година с оглед извършено престъпление по чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал.1 от
НК.
В хода на разследването и след извършени процесуално следствени действия е
прието, че извършител на престъпното деяние е Й. К., гражданин на ***, и с постановление
на разследващия орган от 24.05.2025г. той е привлечен в качеството на обвиняем и спрямо
него е предявено обвинение за това, че на 23.05.2025 г., около 17.00 часа, в района на ГКПП
Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, превел през границата на страната от Р Турция в Р
България седем лица - граждани на ***, а именно: М. А., роден на *** в ***, Д. О., роден на
*** в ***, М. С., роден на *** в ***, У. Х., роден на *** в ***, И. Т., роден на *** в ***, Х.
Х., родена на *** в *** и К. А., родена на *** в ***, всички без документи за самоличност,
1
без разрешение на надлежните органи на властта, като преведените през границата лица не
са български граждани и за деянието е използвано МПС - товарна композиция - автовоз,
състояща се от влекач марка „***“ с рег. № *** и прикачено ремарке марка „***“ с рег. №
*** – престъпление по чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал.1 от НК.
От извършените процесуално следствени действия и събраните на този етап по
досъдебното производство доказателства – справка за съдимост на обвиняемия, протоколи за
разпит на обвиняемия Й. К., гражданин на *** и на свидетелите Н. А. Н., М. А., Х. Х., Д. О.
и У. Х. /последните двама разпитани пред съдия/ и протокол за оглед на местопроизшествие
от 23.05.2025г. с фотоалбум към него, съдът приема, че може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият Й. К., гражданин на ***, е извършил деянието, в което е
обвинен. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват факти относно
времето, мястото и начина на извършване на деянието. При разпита си пред разследващ
полицай, обв. К. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и дава подробни
обяснения във връзка с това обвинение, като е заявил, че са му предложили добро
възнаграждение /общо 3500 евро/, за да преведе през границата на страната ни седем лица,
укрити в натоварените на автовоза, който той управлява, леки автомобили, на което К. се
съгласил. След като натоварил в гр. Бурса, Р Турция осем броя автомобили марка „***“ на
автовоза, който управлявал, потеглил в посока турско българската граница с крайна цел в Р
Румъния. След това получил съобщение къде да отиде, за да вземе лицата, които трябва да
превози през границата на страната ни. Отивайки на указаното му място, седем лица влезли
в натоварените на втория ред на автовоза автомобили – по двама в три от автомобилите и
един – в последния четвърти лек автомобил, след което обвиняемият потеглил. При
пристигането му на ГКПП Лесово, общ. Елхово и при извършената гранична проверка от
служител на ГПУ Елхово при РДГП Елхово били открити укритите седем лица в четирите
леки автомобили, натоварени на автовоза, управляван от обв. К..
От приложената по ДП справка за съдимост на обвиняемия се установява, че Й. К.,
гражданин на ***, не е осъждан на територията на страната ни.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо обвиняемият е
необходимо наличието на три кумулативно зависими предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.63 от НПК и в конкретния случай съдът счита, че същите са налице по
отношение на обвиняемия Й. К..
От събраните по досъдебното производство до този момент писмени и гласни
доказателства съдът счита, че същите са достатъчни, отчитайки фазата на разследване по ДП
№ 13/2025г. по описа на ГПУ-Елхово, за да се направи извод за обосновано подозрение, че
обвиняемият Й. К. е извършител на деянието, за което е привлечен като обвиняем - по чл.
280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал.1 от НК. В подкрепа на това са обясненията на самият Й. К., с
които прави пълни самопризнания, показанията на свидетелите Н. А. Н., М. А., Х. Х., Д. О.
и У. Х. /последните двама разпитани пред съдия/, както и писмените доказателства по
делото, вкл. протокол за оглед на местопроизшествие от 23.05.2025г. с фотоалбум към него,
които си кореспондират и взаимно се допълват. Най – общият преглед на събрания в хода на
ДП доказателствен материал позволява на настоящия съдебен състав да направи едно
разумно предположение за възможността обвиняемия К. да е автор на вменяваното му
престъпление. Тази най – обща преценка съответства на степента на доказване на
предположението за авторството на деянието за целите на настоящото производство по чл.
64 от НПК, без да опровергава принципа по чл. 16 от НПК. При произнасянето си в
производство по вземане на мярка за процесуална принуда в ДП, съдът не установява вина
на обвиняемия така, както се изисква с крайния съдебен акт по делото. Подозрението спрямо
едно лице не е равнозначно и равносилно на твърдо убеждение, изразено чрез постановяване
на осъдителна присъда, че то е автор на конкретно престъпление и е виновно в неговото
2
извършване. В тази насока, се съобразиха и обвързващите указания на ВКС, дадени в ТР №
1 от 25.06.2002г. на ОСНК, което не е изгубило сила, относно обосноваността на
предположението, която в производството при първоначално задържане, не е обвързана и
равна със степента на доказаност на обвинителната теза, необходими за съставяне на
обвинителен акт, респ. за постановяване на осъдителна присъда, обратно, значително по-
ниска е от тях. Съдът с оглед на това не дължи произнасяне по същество на вмененото
обвинение за наличието в пълнота на обективните и субективните елементи от фактическия
състав на престъплението по чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал.1 от НК, тъй като правната рамка
на произнасянето му с дължимия съдебен акт е очертана от разглежданото искане по чл.64
ал.1 от НПК и преценката му за уважаване, респ. неуважаването му е подчинена на
очертаните от законодателя кумулативни признаци, визирани в случая от процесуалните
норми на чл.63, ал.1 и ал.2 от НПК. С тези правни аргументи, съдът в настоящият си състав
приема, че може да се направи обосновано предположение така, както изисква разпоредбата
на чл.63 ал.1 от НПК, че обвиняемия Й. К. е извършил престъплението, в което е обвинен.
Повдигнатото обвинение спрямо обвиняемият Й. К. е за тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК - материалният наказателен закон предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години, глоба и конфискация на имущество
за престъплението по чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр. с ал.1 от НК.
Съдът намира, че данните по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемия Й. К. да се укрие или да извърши друго престъпление с цел избягване на
наказателна отговорност или осуети разкриването на обективната истина. Аргумент в
подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че обвиняемият Й. К. е гражданин на ***,
без установен адрес на местоживеене на територията на страната ни. Това, както и
естеството на престъплението, в което е обвинен и високата обществена опасност на
деянието, сами по себе си обосновават у настоящият съдебен състав убеждение, че в случай,
че не бъде осуетено към настоящият момент свободното придвижване на обвиняемия на
територията на страната ни, същият би могъл да предприеме действия, с които да се укрие с
цел избягване на наказание за осъщественото деяние и да възпрепятства по този начин
приключването на воденото срещу него наказателно производство, както и да извърши
друго престъпление.
Съдът не взема предвид и не обсъжда посоченото в отправеното от ЯРП искане за
вземане на мярка за неотклонение обстоятелство, че в управляваната от К. товарна
композиция са открити оръжия, тъй като по настоящото дело няма категорични данни за
това и няма повдигнато обвинение за друго престъпление освен такова по чл. 280, ал.2 от
НК.
Останалите предвидени в НПК мерки за процесуална принуда – „Домашен арест“,
„Парична гаранция“ или „Подписка“ се прецениха от съдебния състав като несъответни на
степента на обществена опасност на деянието, за което обв. Й. К. е привлечен към
наказателна отговорност, както и на целта на мерките за неотклонение, които биха били
постигнати, ако бъде гарантирано участието на обвиняемия в процеса, както и неговото
поведение да не се укрива, да не върши престъпления и да не осуетява разследването.
Необоснован е и доводът на защитата, че по-лека мярка за неотклонение, а именно „парична
гаранция“ би изпълнила в същата степен целите си, като се прие, че така предложената
мярка е несъответна на обществената опасност на обвиняемия и не би гарантирала
неотклонението му.
Предвид на това и при кумулативното наличие на императивните три предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК, съдът прие, че за нуждите на наказателното
производство и за разкриването на обективната истина по делото е наложително да бъде
гарантирано присъствието на обвиняемия Й. К. при извършването на предстоящите
действия по разследването.
3
С оглед изложеното съдът прие, че следва да бъде взета най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража” по отношение на обв. Й. К. и единствено такава
мярка би изпълнила целите на мерките за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 57
от НПК и в тази насока съдът постанови определението си.
Районен съдия:......................
/В. Апостолова/
4