РЕШЕНИЕ
№
26. 09. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в
публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. дело № 436 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Образувано е по въззивна жалба от А.Л.Т. с
ЕГН: ********** ***, чрез адв. С. срещу Решение № 159 от 15.10.2018 г.,
постановено по гр.д. № 456/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Ихтиман, с
което е оставена без уважение молбата на А.Л.Т. за издаване на заповед за
съдебна защита против Б.Д.П..
С въззивната жалба са наведени твърдения,
че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено без
мотиви. Счита, че е налице акт на домашно насилие, осъществен спрямо нея от Б.Д.П.,
като това се установява от представените по делото доказателства. Посочва, че
от сведението дадено от свидетеля С.Й.Г. по приложената по
делото прокурорска преписка, както и от докладна записка на РУ на МВР - гр.
Ихтиман се установявало, че молителката живее на семейни начала с Б.П. от 2016
г., като от фактическото им съжителство имат син. Безспорно се установявало по
делото, че ответникът е ударил въззивницата с гумен /кожен/ ремък, поради което
е потърсила спешна медицинска помощ и е уведомила органите на полицията. Същите
факти се установявали и от разпитаните свидетели – С. Г. и М. Г.. Поради това, моли съда
да отмени първоинстанционното решение и вместо него да допусне мерки по ЗЗДН.
Претендира разноски сторени за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Б.Д.П. е получил препис от въззивната жалба, депозирал е писмен отговор, чрез адв. И.Б.. Изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че молителката отправяла
обидни думи, което се установявало от разпитаните свидетели. Не било доказано,
че са й нанесени множество удари по главата и тялото. Моли въззивната жалба да
бъде оставена без уважение и потвърдено първоинстанционното решение.
В откритото съдебно
заседание пред въззивната инстанция въззивницата А.Л.Т., редовно призована, се
представлява от адв. С.. Поддържа подадената въззивна жалба. Въззиваемата
страна Б.Д.П., редовно призован, се представлява
от адв. Б..
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН от легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на
оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН въззивният съд се произнася с решение по
същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато
изменя заповедта, съдът издава нова заповед.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на
А.Л.Т. по Закона за
защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за защита
против Б.Д.П.. Първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, но не е
изложил никакви мотиви, които да обосноват решение в този смисъл.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да
търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо
него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1,
т. 2 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие
и лице,
с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство,
а според т. 3, лице, от което има дете. По делото не
се спори, а и това се установява от удостоверение за раждане, издадено във
основа на акт за раждане № 0101/08.05.2007 г., на р-н Витоша, общ. Столична, че
молителката А.Л.Т. и
ответникът Б.Д. П. са родители на детето Б.Б. П., роден на *** г. Поради това,
страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.
Молбата за защита е
подадена от лице по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН и в рамките на едномесечния срок по чл.
10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на
домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да
потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се
прецени има ли основание да се приеме, че спрямо въззивницата са били извършени
конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират
като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
По делото не се спори между страните, че молителката и
ответникът са във фактическо съпружеско
съжителство и имат дете.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд
свидетел М.З.Г., се установява, че познава много добре молителката А.Т. и Б.П..
Дава показания, че заедно със съпруга си С.Г. и внучето им, отишли на една вила
заедно с А.Т., Б. П. и сина им Б., извън село Б. Там заварили едно момче, което
гледало животни. А. много се ядосала, говорила с момчето, а Б. я помолил
няколко пъти да спре, след което Б. взел маркуч и я ударил с него. Другият
свидетел С.Г. ги разтървал. А., когато се разправяла с момчето употребявала
обидни квалификации.
От разпита на свидетеля С.Г. се установява, че е в
приятелски отношения със страните от дълги години. През май месец, около 10-12
/дата не си спомня с точност/ тръгнали заедно с А., Б., детето им, съпругата си
М.Г. и внучето си от село В. за село Б. След като пристигнали свидетелят заедно
с Б. отишли да вършат друга работа, а А. и съпругата му останали там. На вилата
имало едно момче, за което А. не знаела и се ядосала, че заварва чужд човек в
имота. А. започнала да задава въпроси на Б. на висок тон, започнала разправия. Б.
помолил А. да спре да вика, но тя не престанала и той я ударил с метла. А. не
спряла да говори на висок тон, продължила да обижда, Б. отново я помолил да
спре, след което я ударил с ремък и свидетелят ги разтървал.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели,
които са ясни, конкретни и вътрешно непротиворечиви. Двамата разпитани
свидетели са въприели лично случващото се и са видяли действията на ответника. Ето
защо съдът дава вяра на показанията им.
От представеното съдебномедицинско удостоверение № 382/2018г
., издадено от д-р М.А.-съдебен лекар от
Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "Александровска"
ЕАД се установява, че при прегледа на А.Л.Т.,
установява множество кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош;
охлузвания и кръвонасядане на лявата мишница. Тези травматични увреждания са
получени в резултат от действието на тъпи предмети, по механизма на удари с или
върху такива, както и от тангенциалното /косото/ им действие, и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаната. Причинени са й болка и
страдание.
Представен е и фиш за спешна медицинска помощ, издаден от
филиал Ихтиман, от който се установява, че А.Т. е прегледана на 12.05.2018 г..
При прегледа са установени зачервявания по гърба, двустранно по двете гръдни
половини, насочена към съдебен медик.
Домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Депозирането на
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е извършено под страх от
наказателна отговорност и поради това същата е допустимо доказателство, с оглед
разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още повече, че е предвидено издаване на
заповед за защита само на основание на приложената по делото декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се съдържа конкретно и ясно описание на
твърдения акт на насилие. При липса на други убедителни преки доказателства за
твърдения акт на насилие с писмена молба от молителя, съдът е обвързан от
доказателствената сила на подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде заповед за защита основан само на обстоятелствата
посочени в нея. В този случай в доказателствена тежест на ответника по искането
е при направено оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и
на самия акт на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като
опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт на
домашно насилие и разколебае нейната доказателствена сила.
В случая са събрани
писмени и гласни доказателства, които се преценяват от съда наред с
представената декларация.
Показанията на свидетелите М.Г. и С.Г. се намират в
пълен синхрон с твърденията в молбата от самата пострадала, както и с изготвената медицинска документация. Свидетелите Г. са възприели състоянието
на пострадалата, дават показания, че Б.П. е ударил молителката с ремък.
С оглед изложеното съдът приема,
че въз основа на събраните доказателства и декларацията по чл. 9 ал 3 от ЗЗДН на молителката, която кореспондира напълно с кредитираните гласни доказателства, може да
се направи обоснован извод, че по отношение на нея е упражнено домашно насилие от страна
на отв. Б.Д.П., изразяващо се във физическо такова - установено по време, място и конкретен извършител. Действително от показанията на свидетелите е
безспорно установено, че молителката е употребявала нецензурни думи към
ответника /като конкретни думи не посочват/. Такова поведение не следва да се
кредитира и само по себе си също може да се квалифицира като извършване на
домашно насилие от страна на молителката /стига да е конкретизирано в детайли/,
но в никакъв случай не може да бъде причина за
отвръщане с физическо такова от страна на Б.П.. Следва да се отчете и
факта, че молителката е имала здравословен проблем - счупен крак, установено от
свидетелските показания, което предполага щадящо отношение към нея.
Ето защо, въззивният съд намира, че неправилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая не са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е
отказал да издаде заповед за защита и да наложи такива мерки за защита, които
да преустановят упражняваното спрямо въззивницата домашно насилие и да
възпрепятстват възможността въззиваемият да упражнява такова и за в бъдеще.
Настоящият съдебен състав намира като най-целесъобразно
да бъдат допуснати спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие безсрочно, както и забрана да приближава на разстояние по-малко
от 100 /сто/ метра, пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих за минимален срок от 3 месеца. Съдът определя
минимален срок на мярката, тъй като намира, че случаят е инцидентен, няма други
данни по делото за системно упражняване на насилие от ответника, поради което
липсва опасност от нови прояви на подобно насилие. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на ответника
следва да бъде наложена и глоба в минимален размер от 200 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че постановеното от първоинстанционният съд решение е неправилно
и следва да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови решение, с което
да бъдат допуснати посочените мерки.
По разноските пред въззивната инстанция:
При
този изход на въззивното производство на въззивницата се дължат разноски в
пълен размер. Тя е заплатила 500,00 лева за процесуално представителство. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 12,50 лева.
По разноските пред първоинстанционния
съд:
При този изход на спора разноски
се дължат само на молителката, която е представила доказателства за сторени
такива в размер на 800, 00 лева. Ответникът, чрез адв. Б. е релевирал
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за основателно. Адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до минималния размер по чл. 22 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, 400, 00 лева, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25 лева на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 159 от 15.10.2018 г., постановено по гр.д. № 456/2018 г. по
описа на Районен съд – гр. Ихтиман, като вместо него постановява
ИЗДАВА Заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН в полза на А.Л.Т.,
ЕГН: **********,*** Б.Д.П., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***.
ЗАДЪЛЖАВА Б.Д.П., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо А.Л.Т.,
ЕГН: **********,*** на Б.Д.П., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да доближава на разстояние, по малко от 100 /сто/
метра жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих, на А.Л.Т.,
ЕГН: **********,***, за срок от 3 /три/ месеца, считано от постановяване на
настоящото решение.
ОСЪЖДА Б.Д.П., ЕГН:**********,***
и настоящ адрес ***, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да заплати 200 /двеста/
лева глоба по сметка на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Б.Д.П., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 37,50 /тридесет и седем лева и петдесет
стотинки/ лева за държавна такса.
ОСЪЖДА Б.Д.П., ЕГН:**********,*** и настоящ адрес ***, да заплати А.Л.Т., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 900 лв. /деветстотин/ лева,
разноски по делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН Б.Д.П., ЕГН:**********,*** и настоящ
адрес ***, че при констатиране от страна на полицейски орган неизпълнение на
заповедта за защита, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата.
Препис от заповедта за защита да се изпрати на страните и на компетентното
Районно управление – гр. Ихтиман за изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.