№ 14488
гр. С., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110145437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Потребителна кооперация (име) против С. О. с
искане да бъде признато за установено, че ищецът притежава право на собственост върху
49,37 ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 49206.26.33.1058.4, находяща се в с. (адрес),
разположена в поземлен имот с идентификатор 49206.2633.1058, със застроена площ към
момента на актуване от 474 кв.м., а към момента на подаване на исковата молба от 659 кв.
м., брой етажи: 2, предназначение: сграда за търговия, която сграда се състои от три
самостоятелни обекта, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
49206.2633.1058.4.1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 49206.2633.1058.4, предназначение: сграда за търговия, предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, с площ от 320.32 кв.
м., при съседи: на същия етаж: 49206.2633.1058.4.3, под обекта: няма, над обекта: няма;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4.2, който самостоятелен
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 160.61 кв. м.,
при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 49206.2633.1058.4.1, над обекта: няма и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4.3, който самостоятелен
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение:
сграда за търговия, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта: 1, с площ от 101.13 кв. м., при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор
49206.2633.1058.4.1., под обекта: няма, над обекта: няма, по отношение на които идеални
части в полза на ответника е съставен акт за частна общинска собственост, на основА.е
приращение, а при условията на евентуалност на изтекла в полза на ищеца придобивна
давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на нот. акт № 183, том III, нот.
дело № 627 от 21.03.1964 г. на III нотариус при СНС, Потребителна кооперация (име) е
придобила право на собственост върху а/ дворно място от 1090 кв. м., при грА.ци: улица,
Н.Д, парцел трети, К.П.П и Т.З.К, от имот планоснимачен номер № 9, собственост на Н.И.Д;
б/ дворно място от 400 кв. м., при грА.ци: К.П.П, Н.Д Общински народен съвет - М., Т.З.К и
1
улица, от имот планоснимачен номер № 11, собственост на К.П.П; в/ дворно място от 854 кв.
м., при грА.ци: Т.З.К, Н.Д К.П.П, улица и стара улица, от имот планоснимачен номер № 12,
собственост на Т.З.К; г/ дворно място от 3 кв. м., при грА.ци: А.М.Т, стара улица и от две
стрА. улици, от имот пл. № 13, собственост на А.М.Т и д/ дворно място от 65 кв. м., при
грА.ци: от две стрА. улици и кооперация „*****“, от имота на СГНС - стара улица,
включени в отредения й парцел I от квартал 17 по плана на с. М. - С.. Представителят на
ищеца поддържа, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-38/15.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, описА.те в
нотариалния акт дворни места съставляват поземлен имот с идентификатор
49206.2633.1058, с административен адрес в с. М., ул. (АДРЕС) с площ от 2132 кв.м. В
исковата молба са изложени твърдения, че с Определение № 42/23.06.1975 г. по ф. д. №
14/1975 г. е вписано обединяване на Потребителна кооперация „*****“ - с. М. с
Потребителна кооперация „(ИМЕ) - с. Д под наименовА.е Потребителна кооперация (име) -
с. М., поради което ищецът се явява правоприемник на Потребителна кооперация „*****“ -
с. М., което обстоятелство се установява от представено по делото удостоверение по ф.д. №
6241/1994 г. на СГС, ФО. Представителят на страната поддържа, че на 21.04.1964 г. на
Потребителна кооперация „*****“ - с. М. е издаден позволителен билет № 290 за изграждане
на нова постройка в процесния поземлен имот - търговска сграда в с. М., съгласно одобрени
на 21.04.1964 г. типови архитектурни проекти. В исковата молба са изложени твърдения, че
въз основа на издадените строителни книжа, през периода от м. април 1964 г. до края на
1965 г., в описА.я по-горе поземлен имот, тогава собственост на Потребителна кооперация
„*****“ - с. М., понастоящем собственост на Потребителна кооперация (име) - с. М., е
изграден търговски обект - търговска сграда на два етажа, състояща се от ресторант, магазин
за хрА.телни стоки, текстилен магазин и складови помещения. Строежът е приет и пуснат в
експлоатация с протокол обр. 26, съставен на 28.03.1966 г. от приемателна комисия и
одобрен от Председателя на ОНС на 29.03.1966 г., като представителят на страната
поддържа, че в съставения протокол изрично е отбелязано, че инвеститор е Потребителна
кооперация „*****“ – с. М.. В исковата молба са изложени твърдения, че търговската сграда
е построена по стопански начин изцяло със средства на Потребителна кооперация „*****“
върху имот, принадлежащ на Кооперацията въз основа на строителни книжа, издадени в
полза на Кооперацията. Представителят на ищеца поддържа, че изградената през 1965-1966
г. сграда първоначално е нанесена в кадастралната карта като сграда с идентификатор
49206.2633.1058.4 със застроена площ от 474 кв.м., като впоследствие след изграждане на
навес с преградни стени площта на сградата е увеличена на 659 кв.м., която промяна е
отбелязана в кадастралната карта. В исковата молба са изложени твърдения, че сградата се
състои от самостоятелни обекти с идентификатори 49206.2633.1058.4.1, 49206.2633.1058.4.2,
49206.2633.1058.4.3. Представителят на ищеца поддържа, че председателят на Кооперацията
случайно узнал, че по отношение на 49,37 ид.ч. от процесната сграда е съставен Акт за
държавна собственост № 1890/5364/12.08.1970 г. и Акт за общинска собственост №
1192/18.12.1996 г. В исковата молба са изложени твърдения, че сградата е изградена в
поземлен имот собственост на Потребителна кооперация (име) единствено със средства на
Кооперацията без да е имало финансиране или участие от Държавата или Общината
включително и по реда на самооблагането, поради което не е налице законово основА.е за
актуване на идеални части от постройката. В допълнение са изложени твърдения, че от м.
март 1966г., когато търговската сграда в с. М. е приета и пусната в експлоатация, до момента
на подаване на исковата молба, Потребителната кооперация владее изцяло сградата като
своя, като упражняваното владение е явно, спокойно и непрекъснато.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
А. К., оспорва исковата молба. В подадения отговор са изложени твърдения, че стрА.те по
спора притежават право на собственост върху процесната сграда в режим на съсобственост.
Процесуалният представител на ответника излага твърдения, че за сградата е съставен Акт
за държавна собственост № 5366-II/821/12.08.1970 г. № 1890/1988 г., съгласно който имотът е
в експлоатация от м. март 1966 г. и е изграден е със средства по самооблагането, като
стойността на държавното участие възлиза на 28000 лева. Видно от акта Държавата е
2
придобила право на собственост върху 49, 37 % ид.ч. от сградата, а останалите 50,63 % ид.ч.
са собственост на Потребителната кооперация. Представителят на ответника поддържа, че
съгласно представения Акт за държавна собственост на Потребителната кооперация е
отстъпено безвъзмездно право на ползване върху притежавА.те от Държавата идеални части
от постройката, считано от 01.07.1971 г. В подадения отговор са изложени твърдения, че
сградата е построена през 1966 г. при действието на Закона за самооблагане на населението /
отм./, като сградите в този период са строени с *****а и средства на населението, които
били събирА. от Държавата по линия на самооблагането. Представителят на ответника
поддържа, че през 1996 г. с разделяне на собствеността на държавна и общинска идеалните
части от процесната сграда, за които е съставен Акт за държавна собственост, станали
собственост на Общината, като за тях бил съставен Акт за частна общинска собственост №
1192/667/18.12.1996 г. Видно от АОС правото на ползване на собствените на ответника
идеални част от процесната сграда било предоставено безвъзмездно на ищеца.
Процесуалният представител на ответника поддържа, че принципът на приращение
разписан в чл. 92 ЗС не намира приложение по отношение на сградата, тъй като предвид
държавното участие при изграждане по отношение на вещта е налице съсобственост. В
допълнение е отбелязано, че ищецът ползва безвъзмездно собствените на Общината идеални
части от постройката съгласно съставените акт за държавна и общинска собственост, поради
което Потребителната кооперация не притежава качеството владелец на процесните идеални
части. Представителят на ответника поддържа, че придобивна давност не тече за имоти
частна общинска и държавна собственост, като съгласно чл. 59 ЗТСУ / отм./ е налице
забрана за придобиване по давност. В подадения отговор са развити съображения, че до
31.12.2022 г. давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска
собственост е спряла да тече. По изложените доводи е направено искане предявеният
положителен установителен иск за собственост да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено следното:
Като писмено доказателство по делото е приет нот. акт № 183, том III, нот. дело №
627 от 21.03.1964 г. на III нотариус при СНС, за собственост на недвижим имот придобит по
регулация, съгласно който Потребителна кооперация (име) е придобила право на собственост
върху а/ дворно място от 1090 кв. м., при грА.ци: улица, Н.Д, парцел трети, К.П.П и Т.З.К, от
имот планоснимачен номер № 9, собственост на Н.И.Д; б/ дворно място от 400 кв. м., при
грА.ци: К.П.П, Н.Д Общински народен съвет - М., Т.З.К и улица, от имот планоснимачен
номер № 11, собственост на К.П.П; в/ дворно място от 854 кв. м., при грА.ци: Т.З.К, Н.Д
К.П.П, улица и стара улица, от имот планоснимачен номер № 12, собственост на Т.З.К; г/
дворно място от 3 кв. м., при грА.ци: А.М.Т, стара улица и от две стрА. улици, от имот пл.
№ 13, собственост на А.М.Т и д/ дворно място от 65 кв. м., при грА.ци: от две стрА. улици и
кооперация „*****“, от имота на СГНС - стара улица, включени в отредения й парцел I от
квартал 17 по плана на с. М. – С., като по делото не е спорно, че описА.ят имот е идентичен
с поземлен имот с идентификатор 49206.2633.1058, с административен адрес в с. М., ул.
(АДРЕС) с площ от 2132 кв.м.
Като писмено доказателство е приет Позволителен билет за нова постройка №
290/21.04.1964 г., издаден в полза на Потребителна кооперация „*****“ – с. М., за
изграждане на търговска сграда в с. М.. Представен е протокол образец 26 от 28.03.1966 г. за
приемане на готов обект „Търговска сграда / Ресторант, хрА.телни стоки, текстилен магазин/
в с. М., предвиден по план за изпълнение за IV тримесечие 1965 г. с инвеститор
„Потребителна кооперация „*****“ с. М. и „изпълнител: по стопански начин“.
По делото е представен Акт за държавна собственост № 5366/821/1890/12.08.1970 г.,
съгласно който 49,37 % ид.ч. от сграда със застроена площ от 426 кв.м., състояща се от
ресторант, мА.фактура, хрА.телни стоки, три салона, кухня и шест складови помещения, в
експлоатация от м. март 1966 г., находяща се с. М., са обявени за държавна собственост, като
съгласно т. 2 от акта сградата е изградена със „средства по самооблагането“, които възлизат
3
на 28000 лева /т.5/. В акта е посочено, че останалите 50,63 ид. ч. от сградата са собственост
на Потребителна кооперация „*****“ – с. М.. На гърба на документа е отбелязано, че
ползването върху държавните идеални части от сградата е отстъпено безвъзмездно на
Кооперация „*****“, считано от 01.07.1971 г.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед от Софийски градски
народен съвет – Изпълнителен комитет до началниците на отдели „Държавни имоти“ при
Коларовски районен народен съвет, Димитровски районен народен съвет и Благоевски
районен народен съвет от 12.09.1970 г. / лист 246/, в което е посочено, че по разпореждане на
Министерство на финансите следва да се актува за държавно участието от средствата за
самооблагане на сгради, строени и със средства на обществени оргА.зации, включително и
кооперации. Със заповедта е наредено да се актуват за държавни посочени в списък-
приложение имоти, сред които търговска сграда в с. М. на стойност 56715 лева, от които
вложени средства по самооблагането в размер на 25000 лева, равняващи се на 44,08 %
държавно участие. В документа е отбелязано, че данните относно наличието на
самооблагане и размера на държавното участие са събрА. от писмо на Кооперация „*****“.
Съгласно съдебно удостоверение от 17.09.2004 г., издадено по ф.д. № 6241/1994г. по
описа на СГС, ФО, с определение № 42/23.06.1975 г. по ф.д. № 14/1975г. на СРС, е вписано
обединяване на Потребителна кооперация „*****“ с. М. с Потребителна кооперация „(ИМЕ)
с. Д под наименовА.е Потребителна кооперация (име) – с. М..
Като писмено доказателство по делото е приет Акт № 667/1192/18.12.1996 г. за частна
общинска собственост, с който на основА.е чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОС 49,37 ид.ч. от описаната в
процесния акт за държавна собственост сграда, находяща се в с. М., са актувА..
Като писмено доказателство по делото е прието писмо от С. О., Направление
„Архитектура и градоустройство“ адресирано до заместник кмета на Район В., в което се
сочи, че при извършена служебна проверка в отдел „Архивно обслужване и дигитален
архив“ не се откриват одобрени строителни книжа за търговска сграда, находяща се в с. М.,
одобрени с Позволителен билет за нова постройка № 290/21.04.1964 г.
Като писмено доказателство по делото е прието заявление от председателя на ищеца
отправено до кмета на Район В. на 08.06.2021 г., с което е направено искане за справка
относно реституционни претенции и съставени актове за общинска собственост касаещи
процесната сграда, в отговор на което е получена информация, че по отношение на 49,37
ид.ч. от сградата са съставени процесните актове за държавна и общинска собственост.
Представени са и отправено искане от Кооперацията до кмета на Район В. от 13.04.2022 г.
относно предприемане на действия по прекратяване на съсобственост между ПК (име) с. М.
и С. О. касателно процесната сграда. Представено и е оправено от председателя на ищеца до
кмета на Район В. на 08.08.2022 г. искане за отписване на 49,37 ид.ч. от процесната сграда от
актовите книги.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че за процесната
сграда са налични одобрени строителни книжа. Вещото лице сочи, че по делото липсват
счетоводни или финансови документи, от които да е видно кой е извършил плащА.ята за
изграждане на сградата. Експертът разяснява, че е извършил справка относно
съществуването на документи, касаещи установяване на самооблагане по отношение на
сградата, както и финансови документи за установяване размера на самооблагането или на
участието със средства на Държавата при строителството на сградата, но такива не са
открити. От приетото заключение се установява, че по действалата към датата на приемане
на процесната сграда Тарифа за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и
обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на
населените места, утвърдена с министерско постановление от 30.10.1956 г., изменена с
разпореждане № 43 на министерски съвет от 11.03.1966 г., стойността на постройката,
изчислена на куб.м. съобразно конструкцията, възлиза на 56262 лева.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза,
4
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че подписът положен
в искане от Потребителна кооперация (име) до кмета на Район В. от 13.04.2022 г. не е
изпълнен от председателя Рашко Иванов.
По делото са събрА. гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Е.И.Б и А.К.К – жители на с. М. и членове на Потребителна кооперация (име). Свидетелят Б.
сочи, че бил на 15-16 годишна възраст когато започнало изграждането на процесната сграда,
като строителните работи били извършени от членовете на Кооперацията и строителна
бригада, като средствата за изплащане на възнаграждение на работниците били на
Кооперацията. Свидетелят К. сочи, че баща му, който бил член-кооператор заедно с други
член-кооператори от селото участвал с физически ***** при изграждане на процесната
сграда, като материалите за изграждането били закупени със средства на Кооперацията.
При така установената фактическа обстановка по спора, съдът намира от
правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
притежава право на собственост върху 49,37 % ид. ч. от процесната сграда, за които са
съставени акт за държавна и общинска собственост на твърдените придобивни основА.я –
приращение, респ. при условията на евентуалност на основА.е упражнено давностно
владение, като докаже, че е упражнявал явна фактическа власт върху имота с намерение за
своене в сочения в исковата молба период.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по разпределените в тежест на
ищеца елементи от фактически състав на претенцията, както и да докаже релевирА.те в
отговора на исковата молба възражения, а именно, че процесната сграда е изградена с *****а
и средства на населението, събирА. по реда на Закона за самооблагането на населението /
отм./, респ., че е налице пречка за придобиване на право на собственост върху имота по
давност.
Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройката и
насажденията върху нея, освен ако е установено друго. От анализа на законовия текст
следва, че придобиването по приращение е първично по своя характер, тъй като
приобретателят не придобива своето право от праводател, а го извлича по силата на закона.
С Решение № 50055/13.07.2023 г. по гр. д. № 3427/2022 г. на ВКС, II ГО, е прието, че
разпоредбата на чл. 92 ЗС създава законова презумпция, че собственикът на земята е и
собственик на постройката, като за да се счита законовото предположение за опровергано
във всеки конкретен случай е необходимо да се проведе т.нар. обратно доказване, което
трябва да е пълно – да се създаде пълно убеждение, че презумираното от закона не се е
осъществило.
СтрА.те не спорят, че ищецът по силата на нот. акт № 183, том III, нот. дело № 627 от
21.03.1964 г. на III нотариус при СНС, притежава право на собственост върху поземления
имот, в който е изградена процесната сграда, поради което поначало съгласно разпоредбата
на чл. 92 ЗС Потребителна кооперация „*****“ се явява собственик на постройката освен
ако е установено друго. Така с Решение № 42/13.08.2010 г. по гр. д. № 121/2009 г. на ВКС, I
ГО, е прието, че когато Кооперацията е установила, че е собственик на терена същата
притежава право на собственост и върху всичко изградено върху него. Доколкото ответникът
извежда собственическите си права върху 49,37 ид. ч. от сградата от съставени Акт за
държавна собственост № 5366/821/1890/12.08.1970 г. и Акт № 667/1192/18.12.1996 г. за
частна общинска собственост, то съдът следва да извърши преценка дали законовата
презумпция по чл. 92 ЗС е оборена.
На първо място следва да бъде посочено, че с Решение № 125/02.07.2019 г. по гр. д. №
3567/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО и Решение № 60114/22.12.2021 г. по гр. д. № 197/2021 г.
на ВКС, II ГО, е прието, че актът за държавна, респ. общинска собственост удостоверява
възникването, изменението и погасяването на правото на собственост на
Държавата/Общината върху недвижими имоти, като се съставя от длъжностно лице по ред и
5
форма, определени със закон, въз основа на други документи, удостоверяващи придобивното
основА.е. Касационната инстанция разяснява, че по своята функция и предназначение актът
за държавна/общинска собственост е сходен с констативния нотариален акт, поради което
задължителните указА.я дадени с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. на ОСГК на
ВКС са приложими и относно АДС/АЧОС, а именно актът се ползва с материална
доказателствена сила единствено относно извършените от и пред актосъставителя действия,
както следва: че актът е издаден от посочения в него актосъставител, на посочените дата и
място, и че са представени описА.те в него документи, удостоверяващи придобивното (респ.
– правоизменящото или правопогасяващото) основА.е за Държавата/Общината. От
изложеното следва, че относно правото на собственост действието на акта за
държавна/общинска собственост е констативно, а не конститутивно.
Съгласно чл. 6 ЗС / в редакцията от 1951 г./ държавни стават имотите, които
държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг
собственик. За да е налице първата хипотеза следва да бъде осъществен такъв юридически
факт, чиято правна последица според предвиждА.ята в нормативен акт се състои в
изгубване правото на собственост от досегашния му носител и преминаването му в
патримониума на държавата. Ответникът поддържа, че представеният по делото акт за
държавна собственост е съставен за частта от постройката, изградена с държавно участие по
реда на Закона за самооблагане на населението / отм./, извлечение от който нормативен акт и
издадените въз основа на който наредби се намират в кориците на делото. Съгласно чл. 1 от
Закона за самооблагане на населението самооблагането има за цел по желА.е и решение на
населението да съдейства за осъществяването на някои мероприятия от местно значение в
съответните населени места и землищата им, като чл. 2 предвижда, че инициативата за
самооблагане принадлежи на граждА.те, на обществено-политическата оргА.зация
Отечествен фронт, на други масови оргА.зации и на изпълнителния комитет на народния
съвет. Разпоредбата на чл. 3 предвижда, че самооблагането се решава от общото събрА.е на
граждА.те, подлежащи на самооблагане, като общото събрА.е определя дали да се проведе
самооблагане, дали участието да бъде само с парични вноски или равностойни на тях
материали, само с доброволен ***** или едновременно с парични вноски и доброволен
*****, кои мероприятия да се осъществят и къде, както и срока за окончателното им
завършване, процента на паричното участие, строителните и други материали, с които могат
да се заменят паричните вноски от желаещите, броя на *****очасовете при доброволно
*****ово участие и размера на паричната им компенсация, които са еднакви за всички
самообложени и не могат да надвишават максимума, посочен в чл. 8. При наличие на
инициатива за самооблагане съгласно чл. 10 изпълнителният комитет на народния съвет в
населеното място извършва следното: набелязва обектите за изпълнение чрез самооблагане,
осигурява изготвяне на проектосметните документации или финансовите сметки, иска
писмено разрешение от изпълнителния комитет на горестоящия народен съвет за
провеждане на самооблагането, след получаване на разрешение изготвя списъци на
граждА.те, подлежащи на самооблагане с пари и *****, оргА.зира и насрочва общо събрА.е
на подлежащите на самооблагане лица, уведомява лицата, подлежащи на самооблагане, за
датата, дневния ред и мястото на общото събрА.е, прави пред общото събрА.е предложение
за самооблагане, като посочва обектите за работа, стойността им, необходимите парични
суми, материали и доброволен ***** за изпълнение на мероприятията и прилага списък на
лицата, които могат да участват с материали вместо с парични вноски. Съгласно чл. 11
решението на общото събрА.е се одобрява от изпълнителния комитет на горестоящия
народен съвет, като разпоредбата на чл. 12 предвижда, че след одобряване на решението на
общото събрА.е изпълнителният комитет на народния съвет уведомява самообложените
граждА. за размера на вноската или на материалите и срока за внасянето и доставянето им,
както и за размера на *****очасовете за отработване. Съгласно чл. 16 най-късно един месец
от завършване на строителството, но не по-късно от края на месец януари на следващата
година, изпълнителният комитет на народния съвет отчита пред общото събрА.е резултатите
от самооблагането. Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата за реда на плА.ране, изпълнение и
контролиране на строителството, осъществявано по Закона за самооблагане на населението,
6
обнародвана във в. „Известия на Президиума на Народното събрА.е“ от 14.11.1961 г.
предвижда, че народните съвети са инвеститори на обектите, които се строят със средства от
самооблагането, като съгласно чл. 9 самооблагане на населението се провежда само при
наличността на изработени сметни документации, съответно финансови сметки утвърдени
по установения ред и при спазване на чл. 10 от Закона за самооблагане на населението.
От изложеното следва, че изграждането на обект по реда на Закона за самооблагане
на населението / отм./ е предхождано от провеждане на общо събрА.е на граждА.те,
подлежащи на самооблагане, приемане на решение дали да се проведе самооблагане и какво
да бъде участието на граждА.те – с ***** или материали, като след завършване на
строителството изпълнителният комитет на народния съвет следва да отчете резултатите от
самооблагането. Ответникът не е представил никакви доказателства за подета инициатива
по изграждане на процесната сграда в с. М., за проведено общо събрА.е на граждА.те на
населеното място, респ. за взето решение за изграждане на постройката по реда на Закона за
самооблагане на населението /отм./, както и относно приемане на отчет за дейността по
самооблагане, както и не са ангажирА. сметни документации, съответно финансови сметки
утвърдени по установения ред към момента на изграждане на обекта. Съдът намира, че от
представената по делото заповед от Софийски градски народен съвет – Изпълнителен
комитет до началниците на отдели „Държавни имоти“ при Коларовски районен народен
съвет, Димитровски районен народен съвет и Благоевски районен народен съвет от
12.09.1970 г., съдържаща нареждане за актуване на недвижими имоти изградени по реда на
самооблагането, не може да се установи наличието на държавно участие при строежа на
процесната сграда. По своя характер документът представлява частен свидетелстващ
документ, който не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
посочените в същия и приложението към него обстоятелства. На първо място следва да бъде
отбелязано, че заповедта е с дата следваща датата на издаване на процесния акт за държавна
собственост от 12.08.1970 г., както и се констатира разлика в процента идеални части от
постройката, по отношение на които се твърди, че се следват на държавата, а именно
съгласно заповедта 44,08 %, а съгласно АДС 49,37 %. От заповедта не се установява, че реда
разписан в Закона за самооблагане на населението / отм./ за провеждане на строителство на
търговска сграда в с. М. е спазен, че сградата е построена именно със средства / личен *****
или материали/ на населението, респ., че възложител на обекта е съответния народен съвет.
Следва да бъде отбелязано, че съгласно представения по делото протокол образец 26 за
приемане на процесната сграда от 28.03.1966 г. инвеститор на обекта е Потребителната
кооперация, а не народния съвет съобразно изискването по чл. 6 от Наредба за реда на
плА.ране, изпълнение и контролиране на строителството, осъществявано по Закона за
самооблагане /отм/. Действително в заповедта е отбелязано, че данните относно построени
съвместно със средства на кооперации и държавни средства по самооблагането обекти са
извлечени от писма на кооперациите, като относно процесната сграда информацията е
събрана от писмо на Потребителна кооперация „*****“ № 74 от 10.07.1970 г., което обаче не
е представено по делото. Ответникът не е ангажирал други доказателства в подкрепа на
твърденията си, че сградата е изградена със средства по самооблагането, респ. относно
стойността на държавно участие.
Във връзка доводите на ответника, че към 1966 г. сградите в страната са строени с
*****а и средствата на населението събирА. по Закона за самооблагане на населението
/отм./, което обстоятелство изключва правната възможност ищецът да придобие право на
собственост върху процесната сграда, следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22 ЗС / в
редакция обн. с ДВ, бр. 99 от 20.12.1963 г./ всяка кооперация може да притежава в
собственост предприятия, постройки, жив и мъртъв инвентар, произведения, стоки и други
имоти във връзка с нейните задачи и дейност. В подкрепа на поддържА.те от ищеца
твърдения, че процесната сграда е изградена именно със средства на Потребителната
кооперация са ангажирА. гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Е.И.Б
и А.К.К, които сочат, че техните родители били член-кооператори и участвали при
изграждане на обекта. Макар действително свидетелите да разкриват обстоятелства
споделени им от трети лица касателно събития значително отдалечени във времето,
7
доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за изграждане на процесната сграда със
средства по самооблагането съобразно разпределената по спора доказателствена тежест,
гласните доказателствени средства следва да бъдат ценени като достоверени и намиращи
подкрепа в представените ведно с исковата молба документи – позволителен билет, издаден
в полза на Потребителната кооперация и протокол за приемане на обекта, съгласно който
инвеститор на строежа е Кооперацията.
Извод в подкрепа на поддържА.те от ответника доводи относно държавното участие
при изграждане на обекта не може да бъде изведен от депозирА.те от ищеца до С. О., Район
В. заявления, тъй като същите касаят отправени искА.я за снабдяване с информация и
преписи от съставени актове за държавна и общинска собственост, а отправеното искане от
13.04.2022 г. „за прекратяване на съсобствеността“ съгласно приетото по делото
заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза не е подписано от председателя на
Кооперацията Рашко Иванов.
С оглед горното съдът намира, че ответникът не е доказал съществуването на
юридическият факт по посочения в съставения АЧОС законов текст на чл. 2, ал. 2, т. 2 от
Закона за общинската собственост ( в редакцията обн. с ДВ. бр.104 от 6.12.1996 г.), а
именно, че имотът е изграден с доброволен ***** и парични средства на населението.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за
собственост върху 49,37 ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 49206.26.33.1058.4, по
отношение на които идеални части в полза на ответника е съставен акт за частна общинска
собственост, се явява основателен.
С оглед изхода от спора на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски в размер общо на 3310,70 лева, от
които сумата в размер на 460,70 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора,
сумата в размер на 850 лева внесен депозит по допуснати експертизи и сумата в размер на
2000 лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната съгласно Договор за правна помощ и съдействие от 26.07.2022 г.
Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК касателно адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца за
неоснователно, доколкото уговореният и заплатен адвокатски хонорар отнесен към цената
на иска, правната и фактическа сложност на производството и броя проведени съдебни
заседА.я не се явява прекомерен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Потребителна кооперация (име),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с. М., ул. (АДРЕС), представлявана от
председателя Р.И против С. О., БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. С., ул. (АДРЕС) положителен
установителен иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗС, че ищецът притежава
право на собственост върху 49,37 ид. ч. от СГРАДА с идентификатор 49206.26.33.1058.4,
находяща се в с. (адрес), разположена в поземлен имот с идентификатор 49206.2633.1058,
със застроена площ към момента на актуване от 474 кв.м., а към момента на подаване на
исковата молба от 659 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: сграда за търговия, която сграда
се състои от три самостоятелни обекта, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 49206.2633.1058.4.1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда
с идентификатор 49206.2633.1058.4, предназначение: сграда за търговия, предназначение на
самостоятелния обект: за обществено хранене, брой нива на обекта: 1, с площ от 320.32 кв.
м., при съседи: на същия етаж: 49206.2633.1058.4.3, под обекта: няма, над обекта: няма;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4.2, който самостоятелен
обект се намира на етаж 2 в сграда с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 160.61 кв. м.,
8
при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: 49206.2633.1058.4.1, над обекта: няма и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 49206.2633.1058.4.3, който самостоятелен
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификактор 49206.2633.1058.4, предназначение:
сграда за търговия, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой
нива на обекта: 1, с площ от 101.13 кв. м., при съседи: на същия етаж: имот с идентификатор
49206.2633.1058.4.1., под обекта: няма, над обекта: няма, по отношение на които идеални
части в полза на ответника е съставен акт за частна общинска собственост, на основА.е
приращение.
ОСЪЖДА С. О., БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. С., ул. (АДРЕС) да заплати на
Потребителна кооперация (име), ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с. М., ул.
(АДРЕС), на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 3310,70 лева, представляваща
сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от стрА.те с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9