Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 478 09.04.2020 година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Кристина Линова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2376 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от ДОПК, вр. чл. 107, ал.4
от ДОПК, вр.чл.4 от ЗМДТ и е образувано по повод постъпила жалба от „Колеж
по мениджмънт, търговия и маркетинг“ с Булстат *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, бул. Цар Борис“ № 126,
представлявано от А.П.Х., против Акт за установяване на задължение по
декларация (АУЗД) № 2597-1/15.07.2019 г., издаден от К. Иванова старши експерт „Ревизии“
към дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Приморско, в частта, изменена с
решение № 0887/29.08.2019 г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“
при община Приморско.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В
нея се сочи, че жалбоподателят не е собственик и не дължи ДНИ за поземления
имот. Твърди се, че през периодите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. сградата не е
ползвана, поради което и не се дължи такса битови отпадъци. По същество се иска
отмяна на обжалвания акт.
В съдебното
заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно
уведомен. Не сочи доказателства. С писмена молба от процесуалния представител на
същия жалбата се поддържа и се иска отмяна на оспорения акт. Претендират се
разноски.
Процесуалният представител на ответната страна заявява
становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка
по оспорване на обжалвания АУЗД. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят „Колеж по мениджмънт, търговия и
маркетинг“ е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Приморско, ул.
„Странджа № 33, представляващ сграда със застроена площ от 464 кв.м. с
предназначение- сграда за образование, видно от скица 5271/12.02.2014 г.,
издадена от СГКК- гр. Бургас. Сградата е въведена в експлоатация с
удостоверение № 17/19.05.2016 г., издадено от главния архитект на община
Приморско. За описания недвижим имот е депозирана в община Приморско декларация
по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 7569/09.07.2019 г. парт. № 5208F16036, с посочена отчетна стойност 3 114 821.58
лева. В декларацията е отбелязано, че сградата е построена върху „държавен или
общински имот“.
При извършена проверка за установяване на задълженията
по горната декларация е установено, че за периода 2016 г., 2017 г. и 2108 г. не
са внесени дължимите суми за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такси битови
отпадъци (ТБО), поради което на основание чл.107, ал.3 от ДОПК е издаден
оспореният АУЗД. С него са определени задължения на дружеството за ДНИ и ТБО и
лихви за просрочие, както следва:
- за 2016 г.- данък
в размер на 460.25 лева и лихва в размер на 128.09 лева и ТБО в размер на
10 363.37 лева и лихва в размер на 2 886.73 лева;
- за 2017 г.- данък в размер на 1 095.83 лева и лихва
в размер на 208.06 лева и ТБО в размер на 14 212.62 лева и лихва в размер
на 2 698.42 лева;
- за 2018 г.- данък
в размер на 1 095.83 лева и лихва в размер на 96.65 лева и ТБО в размер на
14 212.62 лева и лихва в размер на 1 253.47 лева.
С решение № 0887/29.08.2019 г. на директора на
дирекция „Местни данъци и такси“ при община Приморско, оспореният АУЗД е
изменен, като са определени нови задължения за ДНИ и ТБО и лихва, изчислена към 21.08.2019 г.,
както следва:
- за 2016 г.-
данък в размер на 13.65 лева (за земята) и лихва в размер на 3.94 лева и ТБО в
размер на 9 122.82 лева (37.92 лева ТБО за земята и 9 084.90 лева ТБО
за сградата) и лихва в размер на 2 635.25 лева;
- за 2017 г.- данък в размер на 32.50 лева (за земята)
и лихва в размер на 6.51 лева и ТБО в размер на 12 511.29 лева (52.00 лева
за земята и 12 459.29 лева за сградата) и лихва в размер на 2 503.99
лева;
- за 2018 г.- данък
в размер на 32.50 лева (за земята) и лихва в размер на 3.20 лева и ТБО в размер
на 12 511.29 лева (52.00 лева за земята и 12 459.29 лева за сградата)
и лихва в размер на 1 232.01 лева.
В решението е отбелязано, че жалбоподателят е
освободен от ДНИ за сградата на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 от ЗМДТ. Прието
е, че за 2016 г. се дължи данък за земята за 7 месеца, тъй като сградата е
въведена в експлоатация през м. май 2016 г. Във връзка възражението на
жалбоподателя, че ТБО не се дължи, е посочено от решаващия орган, че не е подадена
декларация по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от такси за проверяваните
периоди. Размерът на задълженията е определен върху данъчната оценка на земята-
13 000.00 лева и отчетната стойност на сградата- 3 114 821.58
лева.
От показанията на свид. Иван Ф., служител в ОП
„Чистота и озеленяване“, се установява че в близост до двата входа на
процесната сграда са поставени кофи за сметосъбиране, а на около 10 метра от
тях се намират и други два броя контейнери за разделно събиране на отпадъци.
Свидетелят сочи, че услугите сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който
се намира сградата, се предоставят ежедневно (през летните месеци по два пъти дневно),
като отпадъците се извозват до претоварна станция в гр. Китен и от там до
сметището с. Равадиново.
При тези данни съдът намира от правна страна следното:
Оспореният акт е издаден от служител на общинската
администрация, комуто са предоставени със Заповед № 260/05.04.2013г. на кмета
на Община Приморско (л.10) права и задължения на орган по приходите.
Следователно, актът е издаден от компетентен съгласно нормата на чл. 4, ал.1 и
ал.3 от ЗМДТ орган, в обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от
закона форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка
съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
Според настоящия съдебен състав оспореният АУЗД е
издаден в съответствие с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените
на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти- чл.11, ал.1 от ЗМДТ,
а съгласно ал. 2 собственикът на сграда, построена върху държавен или общински
поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. На
основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи,
а според чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти, върху
които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по
баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за
жилищните имоти- данъчната оценка съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 22 от ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в
граници от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. С
разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
община Приморско, в приложимата редакция към 2016 г., приета с решение № 01 от
протокол № 1/29.01.2009 г., е определен данък в размер на 1.8 на хиляда за
процесната 2016 г. С решение № 137 от протокол № 12/28.07.2016 г. е прието
изменение на чл. 15 от същата наредба и за 2017 г. и 2018 г. данъкът е в размер
на 2.5 на хиляда.
Сградата на жалбоподателя е построена в имот- частна
общинска собственост (акт № 6/19.11.1997 г. за общинска собственост- на л.98), поради
което на основание чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ същият е данъчно задължен за този
имот. Съобразно нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗМДТ задължението е определено от
приходния орган въз основа на данъчната оценка на поземления имот, възлизаща на
13 000.00 лева. Изчислен върху тази основа при ставка от 1.8 промила,
дължимият данък за недвижимия имот за седем месеца на 2016 г. възлиза на 13.65
лева, а данъкът за същия имот при ставка 2.5 промила за 2017 г. и 2018 г. е в
размер на 32.50 лева годишно, както е определен с оспорения АУЗД.
За услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането чистотата на териториите за обществено ползване в населените места
се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ (в приложимата към
процесния период редакция). Задължени за тази такса са лицата посочени в чл. 11
от ЗМДТ- собствениците на недвижими имоти, а за поземлените имоти- държавна или
общинска собственост, собствениците на сгради построени в тях. Размерът на таксата
се определя по реда на чл. 66 (в приложимата редакция) за всяка услуга
поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на
общинския съвет, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща
необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. С разпоредбата
на чл. 19, т. 3 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на община Приморско, в редакцията, приета с
решение № 19 от протокол № 03/21.12.2015 г., ТБО за нежилищни имоти на
юридически лица в гр. Приморско е в общ размер на 5.0 промила върху по-високата
между отчетната стойност и данъчната оценка на имота. С решение № 136 от
протокол № 12/28.07.2016 г. е прието изменение на Наредбата, според което за
периодите 2017 г. и 2018 г. ТБО за нежилищни имоти на юридически лица в гр.
Приморско е в общ размер 4.0 промила върху по-високата между отчетната стойност
и данъчната оценка на имота. Според чл. 71 от ЗМДТ (в приложимата редакция) не
се събира такса: за сметосъбиране и сметоизвозване- когато услугата не се
предоставя от общината или имотът не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година в общината по местонахождението на имота (т. 1); за поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от
общината (т. 2); за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за
битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци- когато
няма такива (т. 3). Границите на районите и видът на предлаганите услуги по
чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със
заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на
предходната година.
От приложените в преписката писмени доказателства се
установява, през процесните периоди общината е осъществявала дейност по
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо
за събиране на отпадъците. В изпълнение на задължението по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са били приети план-сметки за процесните години, видно от представените
решения № 18 от протокол № 03/21.12.2015 г. (л.67), № 202 от протокол №
18/22.12.2016 г.(л.70) и № 360 от протокол № 30/29.12.2017 г. (л.73) на Общински
съвет Приморско. Със заповеди № 951/27.10.2015 г., № 954/24.10.2016 г. и
№1043/10.10.2017 г. (л.27 и сл.) на ВРИД кмет на община Приморско, издадени на
основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, гр. Приморско е бил включен в системата за организирано
поддържане на чистотата.
Видно от представените обяснения на Тошко Язаджиев-
директор при ОП „Чистота и озеленяване“ към Община Приморско, извадка от
ситуационна схема за разпределение на съдове за сметосъбиране, и от показанията
на свидетеля Ф., община Приморско ползва депо за обезвреждане на битови
отпадъци, в изпълнение на задължението, предвидено в Закона за управление на
отпадъците, в района на процесната сграда са разположени контейнери, а
почистването на обществените територии е осъществявано ежедневно. При тези
данни следва да се приеме, че през процесните периоди са предоставяни от община
Приморско по отношение на процесния имот услугите по сметосъбиране и
сметоизвозване, почистване на обществените територии и е ползвано депо, респ.
за тях се дължи съответната ТБО. По делото няма данни за подадена от
жалбоподателя декларация по чл. 71 от ЗМДТ, че имотът няма да се ползва през
отчетните 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Ето защо, доколкото общината е престирала
услугите по отношение на територията, в която е разположен имотът на
жалбоподателя, таксата е дължима. Правилно е определен и нейният размер от
решаващия орган. За нежилищните имоти на юридически лица тя възлиза на 5.0
промила за 2016 г. и 4.0 промила за 2017 г. и 2018 г., като е съобразено
правилото за по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка по
отношение на сградата и възможността за избор между данъчна оценка и отчетна
стойност по отношение на поземления имот.
Съгласно чл. 11, ал.1 от Наредбата за определяне
размера на местните данъци на община Приморско, данъкът върху недвижимите имоти
се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: от 1 февруари до 31 март,
до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която е дължим. По
делото не е спорно, че не са заплатени от жалбоподателя дължимите ДНИ и ТБО за
2016 г., 2017 г., 2018 г., поради което последният дължи и лихви за просрочие в
размерите, посочени в решението на директора на дирекция „МДТ“ към община
Приморско. Ето защо съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли.
С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата
и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.4 от АПК следва да
се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 2 400 лева- адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските и договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Колеж по мениджмънт, търговия и
маркетинг“ с Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Красно село, бул. Цар Борис“ № 126, представлявано от А.П.Х., против Акт за
установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 2597-1/15.07.2019 г., издаден
от К. Иванова старши експерт „Ревизии“ към дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Приморско, в частта, изменена с решение № 0887/29.08.2019 г. на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Приморско.
ОСЪЖДА „Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг“ с
Булстат ********* да заплати на Община Приморско сумата от 2 400.00 (две хиляди
и четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: