№ 113
гр. Разград, 22.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
и прокурора Г. Г. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20213330200574 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 14:10 часа се явиха:
ЗА РРП се явява прокурор Т..
ПОДСЪДИМИЯТ К.С., лично и с адв. Др. П..
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б., лично и с адв. Д. Д..
СВИДЕТЕЛИТЕ, се явяват.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОПУСКА като свидетел и призованата В.К..
СНЕМА самоличността на свидетелите.
ЮЛ. ИВ. В. - 53 г., женен, неосъждан, без родство.
М. Д. М. – 29 г., женен, неосъждан, без родство.
В.К. И. – 58 г., разведена, неосъждана, без родство.
СВИДЕТЕЛИТЕ предупредени за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, и същите обещаха да говорят истината, след което бяха изведени от
съдебната зала, с изключение на свидетелят Ю.В.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля Ю.В..
СВИДЕТЕЛЯТ Ю.В.: Към момента на настъпилото събитие бях
патрулен полицай към Районно управление Разград. Случая си го спомням
смътно, ставаше въпрос за увреждане на имущество, че сигнала идва от
съдържателката на заведението в „Орел”. Имаше обърнати контейнери пред
заведението. Беше в тъмната част на денонощието, след 22 часа. Спомням си,
че хората, които бяха обвинени за събитието не бяха на място като отидохме.
Спомням си, че от заведението бяха две жени на моята възраст. Те ни
обясниха, че младежи от квартала са седнали в заведението, по спомен говоря,
и са поискали младежите посуда, за да си сложат в нея техни храни и до
1
използват територията на заведението за почерпка, но това е и конфликта
според тях. Спомням си, че въпросните господа не присъстваха в началото на
пристигането ни и обясниха, че са платили 200 лв., и че не са доволни от
обслужването. Може би половин час, или час, след като пристигнахме на
място от междублоковото пространство дойдоха господата, сами дойдоха до
заведението. Съдържателите на заведението бяха там. Младежите минаха
между блоковете и дойдоха, дали са преминавали, или са дошли като ни
видяха, че сме там не мога да твърдя. На 98 % съм сигурен, че това са двамата
подсъдими, които са тук. Имена не помня. Подсъдимите, когато дойдоха
отначало бяха изнервени, но успяхме да проведем разговор. Но в ситуацията,
която беше създадена и малката агресия в тях наложи да бъдат помолени да
дойдат в Районното в Разград. Един от двамата господа имаше конфликт с
колегата. Помня, че беше по-високия (свидетеля сочи подсъдимия П.Б.). Към
мен не се е отнасял зле. Комуникативен беше. Спорът беше, че е млад и
неопитен колегата, в тази сфера. Между двамата имаше реплики, но не смея
да твърдя конкретика. Видях, че имаше съборени пепелници, може би е имало
и стъкла. Нямам спомен, би трябвало да съм описал всичко по случая. В
заведението помня, че ни посрещнаха две жени. Едната мисля, че беше В. по
фамилия, защото и аз съм В., но не съм сигурен. Сред тези жени беше и
съдържателката на заведението. Жените според мен бяха адекватни, но бяха
употребили алкохол, така смятам. Бяха уплашени и търсеха нашата помощ
най-вече бяха възмутени от държанието. Техните думи бяха такива, че „не
мога аз да им давам посуда, дошла съм да си изкарвам хляба тук”. Нямам
спомен за други служители, които да са посетили произшествието.
Практиката ми е такава, обаждам се на дежурния в районното и обяснявам
какво е събитието, говоря за случая и уведомявам ОДЧ и той ми разпорежда
как да постъпя дали е необходимо да ги водя в районното или на място да си
взема сведенията. За случая помня, че и двете страни дойдоха в районното и
там снемах сведения. Аз преценявам според мен дали има нарушаване на
обществения ред. Има нарушаване на нощната тишина със сигурност, има
двама възмутени граждани. Уведомил съм дежурния в районното, че има
такъв случай и съм описал всичко в докладна. Аз нямам забележка към
отношението на подсъдимите към мен, изпълняваха разпорежданията ми, те
имаха проблем с колегата. В съзнанието не ми е останал конфликт за
полицейските разпореждания. Подсъдимите не са тествани по никакъв начин,
но по моя преценка бяха употребили алкохол, ако съдя по държанието им
малко повече от двете жени. Двете жени видимо не са залитали, не са
„пъплили”, но според мен бяха употребили алкохол, защото бяха
превъзбудени. Имаше разминаване между вижданията на подсъдимите и
колегата по даденото събитие. Спориха на висок тон кой е виновен. Словесна
агресия - да, но не и физическа от страна подсъдимите. Оплакаха се
момчетата за телефон, че са им ударили. Нямам спомен кой е ударил
телефона. Помня, че момчетата казаха, че направили сметка за 200 лв. и че
има счупен телефон.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля М.М..
СВИДЕТЕЛЯТ М.М.: Работя като полицай в РУМВР Разград. Имам
бегъл спомен за двамата подсъдими. В тъмната част на денонощието получих
сигнал от заведение „Лилия“ в ж.к. Орел за проблемни клиенти, които
създават проблеми и не искат да си тръгват. На място пристигнахме с
2
колегата Ю.В.. Като дамата подала сигнала обясни, че има счупени
пепелници и чаши на заведението и увредени саксии. Аз видях по земята
имаше стъклени парчета. Порцеланови и глинени парчета не помня да съм
видял. Това се случва миналата година, но не съм сигурен, беше в тъмната
част на денонощието, може би около 12 часа вечерта. Докато снемахме
обяснения от госпожата подала сигнала, на място дойдоха двамата клиенти на
заведението. Това са двамата подсъдими, които са тук. Първоначално бяха
агресивни и явно са видели, че са в нетрезво състояние. Поискахме им
документ за самоличност. Словесни пререкания имам предвид като казвам
агресивни. Агресивния беше (свидетелят сочи подсъдимия П.Б.), той влезна в
пререкания с мен, така и с госпожата подала сигнала. Снехме обяснения от
госпожата подала сигнала. И по разпореждане на дежурния бяха отведени в
Районното управление за изясняване на случая. Подсъдимите не са указвали
съпротива. Не помня да са обиждали някого. Жените от заведението бяха
стресирани, когато ни посрещнаха. Не мога да кажа дали бяха пияни.
Оплакаха се, че искали да изгонят група клиенти от заведението, които са
останали до късно, но същите отказали и след настояване на една от
госпожите са станали агресивни. Агресивни в смисъл като са станали и
счупили посуда от заведението. Може и да има данни за престъпление и
затова бяха отведени в Районното управление за доизясняване на случая.
Уведомяваме дежурния към Районното управление, след като той преценява
кого да уведоми и изпълняваме неговите разпореждания. Подсъдимите не се
сещам да са се оплаквали от двете жени. Не сме ние хората, който да
преценяваме дали дадено деяние представлява престъпление, обръщаме
внимание и на двете страни към всеки един сигнал.
ПРОКУРОРЪТ: Имам искане за прочитане на показанията на
свидетелят от досъдебното производство, ясно заяви, че не се спомня
репликите и поведението на подсъдимия П.Б. спрямо него и какви действия и
заплахи е извършил. Ето защо на основание чл. 281, ал. 5 в случай, че двамата
защитници и подсъдимите се съгласят да бъдат четени показанията на
свидетеля считам, че са налице основанията за това, ако откажат в хипотезата
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като е дал показания на
досъдебното производство като свидетел и има предпоставки да се прочетат
показанията му.
АДВ. П.: Защитата счита, че имаме най-голям интерес за изясняване на
обективната истина по делото давам съгласие да бъдат четени показанията.
АДВ. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Съгласен съм да се прочетат показанията на
свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.: Съгласен съм да се прочетат показанията на
свидетеля.
ДОКОЛКОТО е налице съгласие на всички страни и доколкото
действително свидетелят заявява, че не си спомня някои обстоятелства съдът
намира, че на основание чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 от НПК следва да се
прочетат показанията на свидетеля М.М. от досъдебното производство дадени
пред органа на разследването. Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на същия свидетел на лист 43 от досъдебното
производство.
3
СВИДЕТЕЛЯТ М.М.: Вярно е това, което ми прочетохте. Спомням си,
че П. почна да се заяжда с думите „ще бъдеш уволнен” и „няма да се
задържиш на работа“. И при поискване на документите за самоличност ми
отвърна с думите „Давам Ви я за две минути и после ще си я взема сам“.
Подсъдимите бяха в нетрезво състояние. Като зачервени очи и лъхане на
алкохол това бяха признаците по които определих, че са пили подсъдимите.
Подсъдимите не се съпротивляваха физически на наши разпореждания. Пред
заведението не се противопоставиха, че ще ги водим в районното, но в
районното не искаха да бъдат задържани. Пред заведението при поискване на
документите за самоличност, където казах преди малко„Давам Ви я за две
минути и после ще си я взема сам“ това беше пред заведението. Той отговори
с тези думи при пристигането си на място. Аз му поисках личната карта и той
ми отговори така.
АДВ. Д.: Моля да се даде възможност на подсъдимия П.Б. да изрази
негова гледна точка считам, че тук малко пристрастно се изказват
показанията на свидетеля, същият според мен е влязъл и той с остри реплики,
които са провокирали подсъдимия и се е стигнало до тази ситуация.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Желая да дам обяснения. За полицията
конфликта с господина беше, защото документите ми бяха първо в тях при
прибирането ни в районното и ме накараха да пиша обяснения не достатъчно
доброволно и аз се обърнах към господина да ми каже трите си имена да ги
впиша в обясненията ми и той ми каза, че ги е казал на бистро „Лилия” и му
казах, че не см ги чул и той се обърна и ми каза „ти какъв си бе шматко,
дрисльо, че ще ми казваш какво да ти казвам” и от там почнах да питам на
колко е години и колко стаж има, за да отговаря така и да третира така
задържани лица. Изрично исках да ми дадат дрегер на мен и собственичката
да ни тестват за алкохол и съм лично убеден, че наемателката на заведението
беше в никак прилично състояние. Думите за лична карта, който каза полицай
не съм ги изричал, не са верни. За сега нямам какво да кажа. Съгласен съм да
отговарям на въпроси. Телефонът ми го счупи С.. Това ме ядоса. Към
полицейския служител М. не съм отправял закана, че ще бъде уволнен и че
няма да бъде на работа.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката В.И..
СВИДЕТЕЛКАТА В.И.: Подсъдимите не ги познавам. В колко кръчми
съм работила, но нямам спомен да съм ги виждала. Принципно не ги
познавам. В заведение „Лилия“ съм работила. Това беше при откриването. Не
знам преди колко време. Работех за Нела, не знам фамилията й. Работих като
готвачка. По принцип не съм присъствала на конфликт за счупване на чаши и
не съм чувала за такъв. Не се задържах много в „Лилия”, после отидох в
„Енджой“ и дори и когато Станислава каза, че ти нали работи в Лилията,
може ли да помогнеш, да стана свидетел, казах че няма проблем, и ако мога
да помогна и казах да ми се обади адвоката и да ми обясни за какво става
въпрос, и ми се обажда една жена по телефона и ми казва, че имам призовка,
дойдох и проверих по делото и съм тук. Но нито на скандал или панаир не
съм присъствала. Октомври месец 2020 г. по него време бях на трудов
договор в „Енджой“ и по спомен колегите бяха болни и аз работих от сутрин
до вечер да ги сменям, няма как да се появи там в “Лилия“.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.: Желая да дам обяснения. Имаше заплахи към
майка ми на следващия ден с обаждане от Т., че кракът ми ще бъде смачкан,
4
понеже накуцвам с единия крак и имам проблеми, щели да ме намерят
инвалид в храстите. Т. се обадила на майка ми. За съдържателката за
заведението говоря С.. Майка беше пуснала жалба срещу нея. Цял живот
щяла да ме гледа инвалид. След тази случка синът на Т. ме видя пред 10-и
блок, пита ме „ как може да удряте жена”, но не сме удряли никой, явно Т. е
представила така нещата, и ми удариха един шамар. Синът на Т. ми удари
шамар. Това беше, след като ме пуснаха от ареста, от полицията, след около 2
дни. И казаха за П., че щяла да му вземе децата чрез социални грижи. Нямам
какво друго да кажа.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Нямам какво допълнително да добавя към това
което казах.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. П.: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА писмените доказателствени материали по
ДП № 1873 ЗМ-678/2020 г. по описа на РУМВР Разград.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинението срещу двамата подсъдимите
за извършено престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, вр. ал. 1 НК, вр. с чл. 20,
ал. 2 от НК. От събраните доказателства по делото считам, че е установено по
категоричен начин, че двамата подсъдими в съучастие като съизвършители са
извършили непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред,
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено при
особена дързост и цинизъм. От събраните доказателства са установени всички
факти включени в предмета на доказване предвидени в чл. 102 от НПК. В
хода на разследването от досъдебното производство и от събраните
доказателства на съдебното производство е установено, че на 14.10.2020 г.
преди полунощ двамата посетили бистро „Лилия“ в ж.к. „Орел“ в гр. Разград.
Седнали на едната от масите, като по това време не е имало други клиенти на
заведението с изключение на двете свидетелки разпитани по делото. Двамата
били видимо употребили алкохол. По това време в заведението работила
свидетелката С.В., която стопанисвала същото. Тя им дала поръчаните
питиета – уиски, ром, след което поръчали от същото втори път.
Свидетелката В. отказа да им сервира поръчания алкохол втория път, тъй като
наближавал края на работното време, което изчитало половин час след
полунощ на 15.10.2020 г. От друга страна като виждала колко са пияни не
искала да продължават да пият алкохол, за да избегне евентуални
неприятности. В момента, в който обвиняемия К.С. разбрал, че няма да му
бъде сервиран алкохол счупил стъклената чаша от заведението като я ударил
в пода. После обвиняемия П.Б. си ударил телефона в земята и казал „не се
чупи като теб, ето така се чупи”. По това време като клиент в заведението
била свидетелката Д.А.. Тя видяла, че обвиняемият П.Б. си ударил телефона в
пода и затова го взела от земята и го оставила на масата му. Двамата видимо
ядосани почнали да чупят всичко на масата им 7, 8 броя стъклени чаши, не е
5
установена точната им бройка; порцеланови чинии - 2, 3 броя и стъклен
пепелник. Обвиняемият П.Б. захвърли по свидетелката Д.А. пластмасова
бутилка от безалкохолно пепси/кола – 2 литра, която била почти пълна. Тъй
като бутилката била насочена към главата на свидетелката Д.А. тя успяла да
се предпази с ръка и била ударена в областта на китката в лявата ръка. После
двамата изхвърлили няколко саксии с цветя – 4, 5 броя в контейнер за смет
разположен извън заведението. Обвиняемите отскубнали и чери домати,
които били засети в декоративна бъчва - представляваща част от интериора на
заведението и ги изхвърлили и тях в контейнера. Смачкали голям ламаринен
пепелник, който служел за събиране на съдържанието на останалите
пепелници. Не било установено кой от обвиняемите каква вещ е счупил,
повредил, тъй като всичко се развило много бързо. И няма охранителни
камери, които да заснемат случилото се. Докато се случвало това двамата
обвиняеми крещели „дърти курви, сега ще видите какво ще стане, ще
затворим тази „Лилия”, най-много до Нова година ще работи”. Освен, че
свидетелките С.В. и Д.А. били силно възмутени от действията на
подсъдимите, те били и уплашени. Двете жени се оказали сами в заведението,
сами с подсъдимите и не могли да се противопоставят на хулиганските им
действия. Поради тази причина, след като е минало полунощ на 15.10.20 г.
С.В. избягала през входа на заведението и се озовала на паркинга зад
бистрото. Тази фактическа обстановка установена със събраните
доказателствени средства считам за безспорно установено, че двамата
подсъдимите в съучастие са извършили престъплението, за което им е
повдигнато обвинение. Предлагам да ги признаете за виновни и им наложите
наказания 2 години „лишаване от свобода“ с 4 години изпитателен срок на
основание чл. 66 от НК за подсъдимия П.Б., тъй като същият е имал по-
активно поведение; по отношение на К.С. да бъде наложено наказание 1
година и 6 месеца „лишаване от свобода“ и на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от 3 години. Считам, че следва да бъдат
възложено разноските солидарно на подсъдимите и платими по сметка на
ОДМВР Разград в общ размер на 355,90 лв.
АДВ. П.: Считам, че подсъдимият К.С. не е извършил престъпление по
чл. 325, ал. 2 от НК. Какво бе установено реално фактически, а не този
„романтичен прочит” на РРП. И двамата подсъдими по показания на
пострадалата почти всяка вечер са посещавали въпросното заведение
„Лилия”. Заведението е питейно и се предполага, че винаги са употребявали
алкохол. По думи на пострадалата те никога не са правили проблеми и
очевидно причината за ситуацията не е това, че те са искали да им бъде
сервиран алкохол. Подсъдимият С. по негови думи, а е житейски обяснимо
при употребения от него алкохол и при събличане и обличане на якето си да я
бутнал чаша, две и да са се счупили. Очевидно, след като съдържателката,
след като е употребила алкохол се е ядосала от поведението му и да е ударила
в земята работещия като радио мобилен телефон на подсъдим Б.. Ето поради
тази причина пострадалата осъзнавайки какво е извършила е побързала да се
скрие, именно тези нейни действия са провокирали последващото чупене на
чаши и посуда и отъргването на няколко растения - чери домати. Тъй като
деянието е станало на 14-ти октомври очевидно са били преминали. По
никакъв начин деянието не е съпроводено с изключителна дързост и цинизъм.
Деянието, което е извършено осъществява признаците на дребно хулиганство
6
и в краен вариант може би осъществява състава на чл. 325, ал. 1 от НК.
Предвид горното считам, че делото трябва да бъде прекратено и върнато за
налагането им на наказание по УБДХ. Алтернативно да бъдат наказани по чл.
78 от НК, тъй като ал. 1 на чл. 325 предвижда наказание до 3 години
„лишаване от свобода” и реално съдът е задължен да приложи въпросния
член. Моля за вашето решение в този смисъл.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.: Нямам какво да добавя към това което каза
защитникът ми.
АДВ. ДИМИТПРОВ: Считам, че не става дума за престъпление, а за
проява на дребно хулиганство по указа. От събраните факти по делото, които
колегата П. изложи никъде не се разкриват признаците на престъпление. В
постановление № 2/29.06.1974 г. на Пленума на ВКС са описани
разграничителните критерии. Видно е, че нямаме висока степен на
обществена опасност. Разбра се, че конфликтът е започнал, не защото
подсъдимите не желаят да се тръгнат, а защото някой от тях е съборил нещо
вече подпийнал от масата, това предизвикало раздразнението на
съдържателката, съответно хвърлянето на телефона на земята и от там е ясна
спиралата на конфликта. Никъде няма данни за дързост и цинизъм проявен от
подсъдимите. Когато са започнали да извършват действия укорими е било,
след като са провокирани от самата съдържателка, която видимо е била
пияна. Показанията на полицаите, дори да приемем, че е имало размяна на
реплики, груби изрази, то тези действия попадат в хипотезата на чл. 1 от
УБДХ, където е казано, че действията и думите могат да бъдат отправяни,
както към хора, така и органи на властта. И не считам, че една дума изпусната
спрямо орган на реда следва да бъде квалифицирана като квалифицирано
престъпление хулиганство. Считам, че подсъдимите не следва да носят
наказателна отговорност и деянията им да бъдат отведени под указа. Не без
значение е и факта, че подсъдимите са възстановили щетите. След конфликта
сами са се върнали на място, доброволно се отишли в полицията. Техните
действия, показват, че те не са желаели настъпването на конфликта, изразили
са съжаление за това. Смятам, че трябва да се вземат предвид и думите на
подсъдимия С. сподели относно поведението на пострадала след случката.
Човек, който твърди, че толкова се е страхувал за живота си, че е толкова
онеправдан, че е била нападната, ще отправи ли такива заплахи, ще изпраща
ли сина си който да се саморазправя с единия подсъдим и да му удря шамар
на улицата? Факта, че фундамента на обвинението се базират на показанията
на две жени, които имат и качеството на пострадали, имат пряк интерес да
хиперболизират и покажат историята по начин, по който навежда, че има
престъпление. Показанията на останалите свидетели са постфактум, след
приключването на изпълнителното деяние и това трябва да бъде отчетено от
съда. Ако приемете, че все пак е налице престъпление хулиганство
поддържам тезата, че хулиганството не е по квалифицирания състав, а по
основния и пледирам да освободите подсъдимите от наказателна
отговорност, ако приемете, че представлява престъпление и да наложите
административно наказание. Считам, че са налице законовите предпоставки
за двамата подсъдими, за П. - той по силата на чл. 78а е реабилитиран по
силата на закона и може да попадне в тази хипотеза. Моля да се произнесе в
съответствие с двете точки, които изложих като аргументи.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Нямам какво да добавя към това което каза
7
защитникът ми.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ.
ПОДСЪДИМИЯТ К.С.: Нямам какво да кажа.
ПОДСЪДИМИЯТ П.Б.: Нямам какво да кажа.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъда
в 16:00 часа.
В 16:03 часа след проведено съвещание съдът обяви присъдата си.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 16:05 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8