Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 24.10.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четвърти май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6901 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от А.Д.А., П.А.Д., Т.А.Д. и К.Е.Д., с която са предявени срещу З.А. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от по 150000 лв. за всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 22.02.2015 г., при което починала Б. Д. А. – съпруга и майка на ищците. Претендират законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 22.02.2015 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починала техния съпруг и баща, от което за тях са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на близък човек.

            Ответникът оспорва исковете, оспорва механизма на произшествието и неговото авторство, оспорва материалната легитимация на последната ищца.

            Третите лица помагачи не вземат становище по исковете.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

Установява се от представените писмени доказателства (Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие – л.30-93 и другите документи от ДП №46/2015 г. на ОП - П.) и авто-техническата експертиза, че на 22.02.2015 г. Е.К. при управление на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ******* на пътя гр. П. – с. Я. е причинил пътнотранспортно произшествие – изгубил контрол над автомобила, навлязъл в насрещната пътна лента и ударил насрещно движещия се лек автомобил „Опел Корса“, при което причинил смъртта на возещата се като пътник на предната дясна седалка Б. А.. Произшествието е настъпило по следния механизъм: на прав участък от пътя при двупосочно движение и при движение на автомобила „Опел Вектра” със скорост от 75 км/ч (при разрешена 30 км/ч), водачът е загубил контрол върху управлението, автомобилът е излязъл от своята пътна лента, навлязъл в пътната лента за насрещно движение, където се ударил в насрещно движещия се със скорост от около 31 км/ч лек автомобил „Опел Корса“. Тези факти се установяват безпротиворечиво и категорично от цитираните по-горе писмени доказателства и приетата експертиза.

От комплексната експертиза и писмените доказателства от досъдебното производство, представляващи медицински документи, се установява, че пострадалата Б. А. е получила в следствие на произшествието множество травматични увреждания – на глава, гърди и корем, които са причинили смъртта й.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. По делото от представеното удостоверение за наследници на починалата (л.18-19) се установява, че ищецът А.А. й е съпруг, а ищците П.Д. и Т.Д. – деца. Установява се още от удостоверението, че ищцата К.Д. е внучка на починалата. С ППВС №2/1984 г. изрично са изключени от кръга на лицата, имащи право на обезщетение заварени и доведени деца и втория съпруг на техния родител. Макар и да не е изрично посочено в постановлението, това е така, защото в общия случай между завареното/доведено дете и втория съпруг/партньор не се установяват отношения като между дете и родител, тъй като такова отношение вече е формирано с биологичния родител – прекратяването на един брак или съжителство не води до прекратяване на отношенията между родителите и децата. В този случай последващите партньори на биологичните родители не формират отношения с доведените деца, идентични по съдържание с тези на родителите. Това обаче не може да се отнася за случаите когато детето няма изградени отношения със своите биологични родители. В процесния случай от писмените доказателства се установява, че бащата на ищцата К.Д. е починал, а майката й не е полагала грижи за нея от тримесечната й възраст, поради което ищцата К.Д. е отгледана от баба си - починалата Б. А. и дядо си – виж Решение от 21.04.1995 г. на РС – П. по гр.д. №35/1995 г., с което биологичната майка на К.Д. е лишена от родителски права. Със заповед от 25.05.1995 г. починалата е назначена за настойник на малолетната К.Д.. От събраните гласни доказателства (разпита на свидетелката П.) се установява, че ищцата от бебе е отгледана от починалата Б. А., получила е от нея грижи като от майка, наричала я е с обръщението „Майко“, не е познавала и не е поддържала контакт с биологичната си майка, до постъпването си в училище е смятала, че баба й е нейна майка. Поради това съдът приема, че ищцата К.Д. няма формирани отношения със своята биологична майка, а фактическите отношения между нея и баба й – починалата Б. А., са били като на майка и дъщеря. Поради това ищцата има право на обезщетение съгласно ППВС №2/1984 г. – въз основа на фактическите си отношения с починалата, сходни с тези на родител и взетото за отглеждане и осиновяване дете.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От събраните в настоящото производство доказателства се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на родственика на ищците. Семейната връзка между починалия и ищците (биологична, по брак и фактическа) установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Опел Вектра” с рег. № *******, валидна към 22.02.2015 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетеля П. и К. се установява, че ищците А.А. и К.Д. и починалата са живели в едно домакинство, грижели са се заедно за децата на ищцата К. като баба и дядо, а с останалите си деца – Б. и Т. починалата е имала изключително близки отношения – били са задружно семейство, грижили са се един за друг, посрещали са заедно празниците си. Починалата е бил в отлично здравословно състояние, енергична и работлива, изключително грижовна съпруга и майка, била е подкрепа за децата си и техните семейства. Ищците са преживели изключително тежко загубата на своята съпруга и майка.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалата (67 г.), личността на починалата (енергична, работлива и всеотдайна, отдаден на семейството си), изключително близките семейни връзки между ищците и починалата, възрастта на ищците и обстоятелството, че децата на починалата са в зряла възраст и имат свои семейства. Съдът отчита и тежките емоционални и психически страдания, които ищците са понесли от загубата на своя близък. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 120000 лв. за ищеца А.А. и по 100000 лв. за П.А.Д., Т.А.Д. и К.Е.Д.. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на съпруг и майка са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 120000 лв. за съпруга на починалата и по 100000 лв. за децата й в пълна степен отговарят на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователно е възнаграждението за съпричиняване. По делото не се установява поведение на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Напротив, от комплексната медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, който обаче при получените деформации в предната част на автомобила, не е могъл да предпази живота й. Поради това съдът приема, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не е установил, че е налице противоправно поведение на пострадалата, с което да е допринесла за настъпване на вредите и възражението за съпричиняване е неоснователно.

Възраженията, свързани с евентуални нарушения на правилата за движение и от водача на лекия автомобил „Опел Корса“, в който е пътувала пострадалата, няма да бъдат обсъждани. Дори и да се приеме, че е налице независимо съвместно извършителство – т.е. вредите са причинени в равна степен от двамата водачи, то на основание чл.53 ЗЗД те отговарят солидарно и пострадалият може да търси обезщетение за пълния размер на вредите си от всеки от тях, съответно - от застрахователите им, без последните да имат право на възражение за поредност. Поради това възражения относно приноса на всеки водач в произшествието не могат да бъдат противопоставени на пострадалия и е безпредметно да бъдат обсъждани.

Исковете следва да се уважат за сумата от 120000 лв. за първия ищец и по 100000 лв. за останалите ищци и да се отхвърлят за разликата до предявения размер от 150000 лв.

 

По разноските:

       На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 4024 лв. за първия ищец и по 3353,33 лв. за останалите ищци – общо 14083,99 лв.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете – за сумата от 5679 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса и разноски – в размер на 17000 лв. (16800 лв. такса и 200 лв. разноски).

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати както следва:

на А.Д.А., ЕГН:**********, адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от 120000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Б. Д. А. при произшествие, осъществено на 22.02.2015 г., заедно със законната лихва от 22.02.2015 г. до окончателното плащане,

на П.А.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, Т.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** и К.Е.Д., ЕГН:**********. Адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от по 100000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Б. Д. А. при произшествие, осъществено на 22.02.2015 г., заедно със законната лихва от 22.02.2015 г. до окончателното плащане,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.226, ал.1 КЗ за разликата до предявения размер от 150000 лв.

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати на адв. Р.М., адрес: ***, офис 407, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 14083,99 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН:**********, адрес: ***, П.А.Д., ЕГН:**********, адрес: ***, Т.А.Д., ЕГН:**********, адрес: *** и К.Е.Д., ЕГН:**********. Адрес: ***, да заплатят на З.А. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 5679 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.А. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 17000 лв., представляваща дължими държавна такса и разноски.

Решението е постановено с участието на трети лица помагачи на страната на ответника: ЗК ЛЕВ ИНС, ЕИК:******** и Е.С.К., ЕГН:**********.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: