Решение по дело №670/2015 на Районен съд - Пазарджик

 

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е №

                                        

           гр.Пазарджик, 01.07.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на  шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета  година, в състав:

                                              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНИ ХАРИЗАНОВА

          

при секретаря М.К.  , като разгледа докладваното от съдия ХАРИЗАНОВА гр. дело № 670 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по обективно и кумулативно съединени искове, предявени от Н.Н.Л. с ЕГН ********** *** в качеството на майка и законен представител на малолетното и дете Б.Д.Е. с ЕГН ********** срещу Д.Г.Е. *** 

В  обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетното дете  Б.,  родено  от съвместното съжителство между него и ищцата. Твърди се, че  от 2012г родителите на детето са разделение като детето живее при майката и единствено тя се грижи за отглеждането и издръжката му. Твърди се, че след раздялата ответникът  не е давал никакви средства за издръжката на детето си.  Ищцата твърди, че до ноември 2014г е работела и е получавала възнаграждение в размер на 350 лв.Твърди ,че към настоящия момент е регистрирана в Бюрото по труда и получава 140 лв. Твърди, че детето ходи на детска градина  и това налага необходимост от средства за заплащане на такса в размер на 40 лв.Твърди, че с оглед възрастта си детето има съответните нужди. Твърди ,че жилището, в което живеят се нуждае от основен ремонт, за да стане подходящо за живеене на детето , тъй като в жилището избива влага и стените се покриват с мухъл. Моли се съда да постанови решение,с което да осъди ответника да заплаща на детето си чрез неговата майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. Претендира заплащане на издръжка в размер на 200 лв. месечно за минал момент считано от 16.03.2014г до 16.03.2015г. В подкрепа на твърденията ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по делото, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че исковете са допустими. Особения представител  оспорва иска по размер, заявявайки, че с оглед данните по делото ответникът има задължения за издръжда и по отношение на друго свое непълнолетно дете Деница.С писмения отговор не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове като уточнява, че претендира издръжка за бъдеще време, считано от датата на подаване на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, който поддържа оспорването.

 Пазарджишкият районен съд след като се запозна  с твърденията, изложени в исковата молба и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, а това се установява и от представеното в надлежно заверено ксерокопие писмено доказателство- удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №1371/02.11.2010г., съставен от Столична община , че детето Б.Д.Е. е родено на ***г. от майка н.Н.Л. и баща Д.Г.Е..

От ангажираните от ищцовата страна  писмени доказателства се установява, че от 07.01.2015г. ищцата е регистрирана в Дирекция „ Бюро по труда“. Установява се, че детето Б. посещава детска градина, за което се заплаща месечна такса в размер на 8 лв.

Видно от справката за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г. ответникът има дъщеря Д. Д. Е. с ЕГН **********.

По делото е депозиран социален доклад, изготвен от Д“СП“-Пазарджик. От проведеното социално проучване се установява, че детето Б. се отглежда от майка му, която разчита на моралната  подкрепа на нейния баща / дядо на детето/. Според констатациите, залегнали в доклада, ответникът поддържа контакти с майката на детето по телефона, но не я подкрепя финансово в грижите за детето им от момента на фактическата им раздяла през 2012г.

От представената по делото медицинска документация / два броя амбулаторни листове и рецепта, съдържащи се на лист 31-33 от досието на делото / се установява, че детето Б. е боледувало от остър бронхит през месец април 2015г като в рамките на два дни здравословното му състояние се е подобрило.

За изясняване на обстоятелствата по делото ищцовата страна ангажира и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетелката Ц. А., която е приятелка на ищцата, се установи, че след раждането на детето ищцата и ответника са живяли от около година заедно, след което са се разделили и  за детето се грижи майката. Според свидетелката ответникът не проявява интерес към детето , не се грижи за него и не дава  никакви средства за издръжката му. Свидетелката допълни, че ищцата и ответникът са се срещали само във връзка с детето, но срещите им били неприятни, тъй като ставало въпрос за пари  за детето. Свидетелката заяви, че лично е присъствала на такива срещи. Според свидетелката ищцата и споделила, че ответникът работи в Чехия. Съдът кредитира показанията на свидетелката в частта, в която същата възпроизведе свои непосредствени възприятия. Не кредитира показанията и в останалата част и по-конкретно досежно факта, че ответникът работи в Чехия, тъй като  за този факт свидетелката възпроизведе чутото от самата ищца.   

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Предявени са два обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.143 във вр.с чл.142 и чл.139 от СК – издръжка на ненавършило пълнолетие дете от родител и по чл.149 от СК – издръжка за минало време.

Предявеният иск с правно основание  чл.143 във вр.с чл.142 и чл.139 от СК – издръжка за бъдеще време на непълнолетно дете е частично   основателен  по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като издръжката се дължи според нуждите на търсещия  и възможностите на даващия издръжка.  

Безспорно се установи, че малолетното дете Б.Е.    е дете на страните по делото, които живеят разделено от три  години. Безспорно се установи, че детето живее при майката, която полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето.

Съдът като прецени възрастта на детето/ същото е на 4 години/и породените от  конкретната възраст непосредствени нужди намира,  че за месечната му издръжка се необходими общо 280 лв., от които ответникът  следва да заплаща  издръжка в размер на 160 лв., а останалата сума от 120 лв. до пълния размер на издръжката следва да се поеме от майката .  Не се установиха нужди на детето, обуславящи по-голям размер на месечната издръжка. Анализираната по-горе медицинска документация не обосновава извод за  наличие на хронично заболяване на детето, което евентуално би наложило  допълнителни средства, които да се включат в ежемесечната издръжка на детето.

Съдът намира, че е във възможностите на ответника да заплаща издръжка в размер от 160 лв.. За да достигне до този извод, съдът взе предвид обстоятелството, че ответникът е в активна трудоспособна възраст, която му позволява да реализира доходи около средната работна заплата, установена за страната. Не се установи по безспорен и категоричен начин обстоятелството, че ответникът реализира доходи от работа в чужбина и по-конкретно- в Чехия. При определяне на  дължимия от ответника размер на  издръжката съдът съобрази  и обстоятелството, че ответникът има   алиментни задължения към друго свое непълнолетно дете Деница Ендарова, което понастоящем е на 16 годишна възраст и което се нуждае от издръжка в значително по-висок размер . Размерът на издръжката, определен за детето Б. е съобразен и със социално-икономическите условия в страната и жизнения стандарт, диктуващ средствата, които са необходими , за да се покрият ежедневните нужди от социално-битов характер. Приоритентната част от задължението за издръжка съдът възлага на ответника, определяйки по-голям размер на издръжка в сравнение с тази, дължима от другия родител и изхождайки от обстоятелството че другият родител- ищцата по делото е поела и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.

Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и  законов представител ежемесечна издръжка в размер на 160 лв., считано от датата на  подаване на исковата  молба 16.03.2015г., ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването, като за разликата от 160 лв. до претендирания размер от 200 лв. искът следва да  бъде отхвърлен като неоснователен.

Предявеният иск с правно основание чл.149 във вр.с чл.139 от СК е частично  основателен по следните съображение.

Издръжка за минало време може да се търси най- много за една година преди предявяване на иска. Претенцията на ищцата е за периода от 16.03.2014г до 16.03.2015г , тоест в рамките на законовоустановения период. Установи се от обсъдените гласни доказателствени средства,  а и от констатациите, залегнали в социалния доклад,че през този период детето Б.  е живяло с майка си, която  единствено е полагала грижи за него. Не се установи ответникът да е изплащал издръжка за минал период от време, да е полагал грижи за детето през този период или да е компенсирал по друг начин липсата на издръжка.  За този период – една година назад от завеждане на иска  ответникът е следвало да осигурява за издръжка на детето си по 160 лв. месечно или общо за цялата календарна година сумата от 1920 лв. Този размер на издръжка съдът определи на база конкретните нужди на детето с оглед възрастта му и социално- икономическите условия на живот и възможностите на ответника, досежно които съдът разви съображения по-горе в мотивите на акта си. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати  на малолетното си дете чрез неговата майка и законен представител  сумата от 1 920 лв., съставляваща издръжка за минало време  за периода от 16.03.2014г до 16.03.2015г./ по 160 лв. месечно за 12 месеца/  като за разликата от 1 920 лв. до претендираните 2 400 лв. / за разликата от 160 до 200 лв. месечно за 12 месеца/ искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По  разноските:

Предвид изхода на делото ищцата има право на разноски съразмерно уважената част от исковете. При предявени два обективно съединени искове и при действително направени  от нея разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер от 300 лв./ предвид данните в тази насока, почерпени от договора за  правна защита и съдействие/, съдът приема, че по всеки иск   ищцата е сторила разноски по 150 лв. С оглед уважената част от всеки от исковете на ищцата и се следват разноски в размер по 120 лв. или общо 240 лв. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 240 лв., сторени съдебно-деловодни разноски / адвокатско възнаграждение/

Предвид изхода на делото следва да се осъди ответника да заплати в полза на  Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер на 307.20 лв. и 300 лв. за особен представител.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ  РАЙОНЕН СЪД

 

                              Р         Е          Ш         И:

 

ОСЪЖДА Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***  да заплаща на малолетното си дете Б.Д. Ендеров с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.Л. с ЕГН ********** ***  на основание чл.143 от СК ежемесечна издръжка в размер на 160 лв./ сто и шестдесет  лева/,  считано от 16.03.2015г., ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или прекратяване на задължението за издръжка като отхвърля иска за разликата от 160 лв. до претендираните 200 лв.

ОСЪЖДА Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***  да заплати на малолетното си дете Б.Д. Е. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Н.Л. с ЕГН ********** ***  на основание чл.149 от СК сумата от 1 920 лв.,/ хиляда деветстотин и двадесет лева/ съставляваща издръжка за минало време  за периода от 16.03.2014г до 16.03.2015г./ по 160 лв. месечно за 12 месеца/  като за разликата от 1 920 лв. до претендираните 2 400 лв. / за разликата от 160 до 200 лв. месечно за 12 месеца/  отхвърля иска като неоснователен

ОСЪЖДА Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***  да заплати  на  Н.Н.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 240 лв., сторени по делото съдебно деловодни разноски.

ОСЪЖДА Д.Г.Е. с ЕГН ********** ***  да заплати   в полза на Пазарджишкия районен съд  държавна такса в размер на 307.20 лв. и сумата от 300 лв. за особен представител.

На основание чл.242 от ГПК допуска  предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните..        

                    

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

,