Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 225

28.03.2023 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Е.С.

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №25 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Хасково, против Решение №365/08.12.2022 г., постановено по АНД №1016/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, в отменителната му част.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд в обжалваната част било постановено при неправилно прилагане на закона, което довело до неговото нарушаване. Сочи се, че в мотивите си районният съд приел, че при издаването на обжалваното наказателно постановление, а също и в съставения АУАН, с който било установено нарушението по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, били допуснати съществени процесуални нарушения. Районен съд – Хасково преценил, че при съставянето на АУАН не били спазени законовите разпоредби, тъй като в същия била посочена стойност на измерената концентрация на алкохол в издишания въздух от водача в размер на 0,73 промила, докато в издаденото НП била посочена стойност в размер на 0,73 %. Твърди се, че направените изводи на Районен съд – Хасково били напълно погрешни и неправилни. Сочи се, че при провеждането на административнонаказателното производство за установеното нарушение на ЗДвП не били установени допуснати процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на издаденото НП. Констатираното от съда посочване на стойност на измерената концентрация на алкохол в издишания въздух от водача в размер на 0,73 %, като не е използван знакът за промили в НП, не представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а било следствие на несъвършенство в използвания софтуер. От друга страна, мотивите на съда били изведени при наличието на краен формализъм при тълкуването и прилагането на относимите законови разпоредби. Управлението на МПС от водач, след употреба на алкохол, и то в граници, близки до тези, че деянието вместо такова, представляващо административно нарушение, да бъде квалифицирано като престъпление, съгласно разпоредбите на НК, представлявало деяние със значителна степен на обществена опасност. В този смисъл, делото следвало да бъде разгледано по-задълбочено. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, Д.Г.Г., чрез пълномощника си, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на Районен съд – Хасково следва да бъде отменено в обжалваната част.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Наказателно постановление №22-1253-001358 от 17.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, на Д.Г.Г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца (пункт 1 от НП) , а за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. (пункт 2 от НП).

С обжалваното Решение №365/08.12.2022 г., постановено по АНД №1016/2022 г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №22-1253-001358 от 17.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, с която на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на Д.Г.Г. е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като съдът е потвърдил наказателното постановление в останалата обжалвана част, с която на основание чл.185 от ЗДвП на Г. е наложена глоба в размер на 20 лв. и е осъдил ОД на МВР – Хасково да заплати на Д.Г.Г. сумата в размер на 200.00 лв., представляваща направени по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от подадената жалба.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. Издаденото наказателно постановление по съдържанието си в частта относно нарушението по пункт 2 отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като съдът е посочил, че формално, налице били и твърдения относно съставомерните признаци и на деянието по пункт 1 от НП, но при реализиране не отговорността за това деяние било допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените. Съдът е посочил, че надлежният ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 0.5 до 0.8 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, е медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, респ. този по Наредба №1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като в обхвата на преценката по същество е дали и в случая специалните правила са изцяло съобразени. До такава преценка обаче, поради допуснато съществено процесуално нарушение, в конкретната хипотеза не би се стигнало, доколкото в АУАН била вписана стойността на установената концентрация на алкохол в кръвта – 0.73 на хиляда с изписване на символа за промили, но наказващият орган посочил концентрация от 0.73 на сто, като използвал символа за проценти, без изписване с думи, с което действие недопустимо въвел нова фактическа обстановка за пръв път едва със санкционния акт. Това обосновавало извода, че санкционният акт в тази част подлежи на отмяна на процесуално основание. Съдът е посочил, че дори нарушението да е допуснато в резултат на техническа грешка, то той не разполагал с правомощие да я коригира, като подмени волята на наказващия орган.

Настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление в частта му по пункт 1 са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства.

Изцяло се споделя извода на районния съд, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното постановление в частта по пункт 1 на същото.

В съставения в случая АУАН Серия АД, бл.№128409 от 09.10.2022 г. е посочено, че на отразените в същия дата и място Д.Г.Г. управлява лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№*******, собств.: Б. Д.Д.от гр.Хасково, като автомобилът не е минал годишен технически преглед. При извършената проба за употреба на алкохол от мл. експерт П. Н. в 01:30 ч. на 09.10.2022 г. с техническо средство Алкотест 7510 с №ARPL0566 дрегерът отчел 0,73 ‰. Записано е, че на водача е  връчен талон за изследване с №110895.

В издаденото въз основа на така съставения АУАН наказателно постановление е описано, че на посочените в същото дата и място Г. е управлявал лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№*******, собственост на Б. Д.Д.от гр.Хасково, като автомобилът не е минал годишен технически преглед. При извършената проба за употреба на алкохол от мл. експерт П. Н. в 01.30 ч. на 09.10.2022 г. с техническо средство Алкотест 7510 с № ARPL0566-Дрегер, отчел: 0.73%. На водача бил връчен талон за изследване с №110895.

Обосновано районният съд е приел, че по този начин наказващият орган е въвел нова фактическа обстановка за пръв път едва със санкционния акт. С оглед разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, стойността на установената при проверката концентрация на алкохол в кръвта е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и затова тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Коректното посочване на тази стойност в АУАН, съответно в НП, е обстоятелство, чрез което се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези обстоятелства не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика. В тази връзка обоснован е изводът на районния съд, че дори да се касае за техническа грешка, съдът не разполага с правомощие да я коригира, като подмени волята на наказващия орган, доколкото тя е формирана именно по отношение на фактите и на конкретния такъв, свързан с концентрацията на алкохол.

Така допуснатото нарушение е достатъчно, за да бъде отменено наказателното постановление в тази част, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. 

Касационните доводи не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

При този изход на спора, основателна с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от касатора, в размер на 600 лв. – възнаграждение на един адвокат, договорено с Договор за правна защита и съдействие от 15.02.2023 г. и заплатено.   

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №365/08.12.2022 г., постановено по АНД №1016/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на Д.Г.Г., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението е окончателно.

    

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.