РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Перник, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500680 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 98 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 63/2022 г. на РС – Радомир е осъдена
Община Радомир да заплати на М. В. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени
вследствие на счупване на дясна ръка в резултат на нападение от безстопанствено куче на
***, в с. ***, общ. ***, обл. ***, както и сумата от 452,00 лева, представляваща обезщетение
за причинените му имуществени вреди за заплатено съдебномедицинско удостоверение,
болничен престой, медицинско обслужване, медицински изделия и изследвания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – *** до
окончателното ù изплащане. Искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 6000 лева до пълния предявен размер от 13 000 лева е отхвърлен като
неоснователен. Със същото решение, както и с Определение № 472 от 25.08.2022 г. по
същото дело, в тежест на Община Радомир са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.
Община Радомир е обжалвала решението в частта за уважаване исковете за
неимуществени и имуществени вреди, като по подробни доводи иска отхвърляне на
исковете, евентуално иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. РС
1
неправилно приема за безспорни обстоятелства по делото, като формира извода си,
пренебрегвайки съществена част от доказателствения материал; не е налице осъществен
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което неправилно е приел иска за
основателен; не е обсъдил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, поради което е определил неправилно размера на дължимото обезщетение.
Ищецът изразява становище за неоснователност на жалбата на ответника и за
потвърждаване на решението в обжалваната уважителна част.
Решението е обжалвано и от ищеца М. В. в частта за отхвърляне иска за
неимуществени вреди, като по подробни доводи иска уважаване на иска за неимуществени
вреди изцяло. РС неправилно е определил размера на обезщетението за неимуществени
вреди; не е взел предвид претърпените неимуществени вреди от ищеца с оглед техния
интензитет и продължителност.
Ответникът Община Радомир изразява становище за неоснователност на жалбата на
ищеца и за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивните жалби,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Събраните пред РС свидетелски показания /св. К. и св. П./ безпротиворечиво
установяват, че на *** в с.*** ищецът, тръгвайки сутринта за работа с колело, бил нападнат
от безстопанствени кучета, като едното от тях му захапало крачола на панталона, друго го
блъска и той паднал на земята, вследствие на което си счупил дясната ръка. Св. П. уточнява,
че кучетата били пет – едното е каракачанка, високо, сиво-черно- бяло, с голяма глава; две
кучета били черни и по-малки. Едно от кучетата е много голямо, което е с обратна захапка,
нещо средно между питбул, някаква кръстоска. Според св. П. кучета са безстопанствени, не
е виждала да имат марки на ушите.
Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от
представената мед. документация /лист за преглед на пациент от ***, съдебно - медицинско
удостоверение № *** епикриза от болница „***“, епикриза от болница „***“, амбулаторен
лист и 3 бр. болнични листове/ и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е
обоснован извод, че твърдените от ищеца травматични увреждания отговарят и е възможно
да са получени в резултат на падане от велосипед върху терен, при инцидент, настъпил на
*** Ищецът е получил многофрагментно счупване на десен горен крайник (ръка), което му е
причинило болки и страдание. Дясната ръка първоначално е била имобилизирана в гипсова
шина, след което е проведено оперативно лечение чрез метална остеосинтеза, както и
медикаментозна терапия по време и след престоя в лечебното заведение. Като последица от
травмата в областта на дясна ръка е настъпил възпалителен процес, което е наложило
осъществяването на оперативна интервенция и провеждане на медикаментозно лечение.
2
Възстановителният период при конкретните травматични увреждания е бил с
продължителност от около 3-4 месеца. Функционалния дефицит в областта на дясна ръка,
също се очаква да е отзвучал в този период от време.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава на
чл. 49 ЗЗД - установено е увреждане на ищеца от ухапване от безстопанствено куче на
процесната дата, вследствие неизвършване на необходимите действия и неизпълнение на
задължението на служители на общината по закон или други натоварени с тези дейности
лица да организира и контролира дейността по овладяване на популация, за залавяне,
обезпаразитяване и настаняване в приюти на безстопанствени кучета; за предотвратяване
агресивно поведение на кучетата към хора или животни и осъществяване на надзор и грижи
за върнатите по места след маркиране животни, които задължения произтичат от чл. 50, т. 2,
чл. 49, чл. 40, ал. 3 и 4, чл. 41, ал. 2 и 3, чл. 47, ал. 1 и 3 и чл. 59 , ал. 3 от Закона за защита
на животните /ЗЗЖ/, както и от пар. 5 от ПЗР на ЗЗЖ. Вследствие на ухапването от кучето,
ищецът е претърпял увреждане на здравето, в причинна връзка между неимуществените
вреди и противоправното поведение на общински служители, на които е било възложено
изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните по-горе разпоредби от ЗЗЖ. За
отговорността по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е причинено от
противоправно поведение от служители на общината или други натоварени от общината с
тези дейности лица, тъй като общината е отговорна за вредите, които са причинени от нейни
служители или друго лице, на което е възложила тези дейности, при или по повод
изпълнението на тези дейности.
Доводите на общината за липса на доказателства, че кучето, нападнало ищеца е
безстопанствено животно са неоснователни. Според разпоредбата на § 6а от ПР на ЗВМД
(нова - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.) -действала към датата на инцидента,
"безстопанствено животно" е животно, което няма дом и не е под контрола или под прекия
надзор на собственика или на друго лице, което е отговорно за него. От св. показанията е
установено, че кучетата, нападнали ищеца, са познати на свидетелите и че същите не са
имали марки на ушите или някакъв отличителен белег по себе си, както и че са били без
придружител, нямат собственик и са безстопанствени. Инцидентът е настъпил на улицата в
жилищен район на населеното място, кучетата са били в глутница - 4-5 на брой, което е
характерно именно за безстопанствени, а не за домашни кучета, като те са имали и
типичното агресивно поведение на безстопанствени кучета при среща с велосипедист.
Безстопанствените кучета нямат определена външна характеристика, но фактът, че такива са
нападнали ищеца на улицата /обществено място/ и там не е имало човек, който да покаже
признаци, че е стопанин на кучетата /са под контрола или под прекия му надзор/, е индиция,
че кучетата са безстопанствени по смисъла на закона, щом не са в определено за това место,
или в дом и няма стопанин с тях. По делото не се установява, че кучето/кучетата към
момента на инцидента, а и преди това, е/са имало/и собственик, който да се грижи за
него/тях и под чиито надзор да се намира. Обстоятелството, че безстопанствено куче е
проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, означава, че общината чрез своите
3
органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по чл. 50, т. 2 и чл. 42
ЗЗЖ, а не, че кучето, нападнало ищеца, не е безстопанствено. Тези св. показания не са
противоречиви, а и не са оборени, поради което съдът обосновано се позовава на тях.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на роднини и близки, а
предвижда преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а от
тях показанията не се оборват. Ответникът не е установил възможен друг източник на
установеното от св. показания, писмените доказателства и СМЕ увреждане, поради което
съдът приема, че това увреждане е от куче. Ищецът е доказал механизма на увреждане, с
което е провел главно и пълно доказване. Ищецът не е длъжен да изключи всякакви други
възможни начини да получи подобно увреждане, защото не може да му се вмени в
задължение да доказва отрицателни факти. Кучето, захапало ищеца, което е било едно от
няколкото кучета, които са го нападнали, е безстопанствено по смисъла на § 6а от ЗВМД,
щом не е в определено за това место, или в дом и няма стопанин с него. Дори да го хранят
хората от квартала, то по смисъла на посочения законов текст е безстопанствено животно
/решение № 639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о./.
Възраженията на общината, че е изпълнила вменените й задължения по ЗЗЖ не са
направени в отговора по чл. 131 ГПК /отговор в срока по чл. 131 ГПК не е подаден/ и съгл.
чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК са преклудирани. Същите са и неоснователни, тъй като
ответникът Община Перник, в качеството си на юридическо лице (чл.14 ЗМСМА) е правен
субект, на когото е възложено по силата на Закона за защита на животните овладяване на
популацията на безстопанствените кучета и предприемане на мерки за предотвратяване на
агресивното им поведение-чл.40, чл. 41, чл. 47 от ЗЗЖ, а по силата на чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ,
общините трябва да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата
към хора или животни. Законът за защита на животните предписва с посочените разпоредби,
че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета, чрез
залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването
им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ). Следователно
основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти - арг. чл. 41, ал. 1
от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска те да бъдат връщани на местата, от които са
взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Следователно надзорът и грижите по отношение на
безстопанствените кучета са възложени на общините, чрез техния изпълнителен орган -
кмета. При събраните доказателства и след като съобрази, че подаването на сигнали не е
задължение, а право на гражданите /още повече, че видно от приетото по реда на чл. 266, ал.
2 ГПК писмо от община Радомир от 02.11.2021г. до ищеца, последният е подала жалба до
общината за процесния инцидент с кучетата в с. ***/, че овладяването на популацията на
бездомните кучета е процес, изискващ продължителни и целенасочени усилия, а не
еднократен акт, въззивният съд намира, че Община Радомир не е положила с необходимата
грижа предписаните от закона действия. Дейността по организиране улавянето и
изолирането на скитащи кучета, вменена като задължение на кмета на общината е насочена
към скитащите кучета и представлява извършване на фактически действия по улавянето им
и настаняването им в определените за това места. Не може да се разделя дейността по
4
организиране на тази дейност и тази по прякото й извършване до степен, че да се приеме, че
първата е само административна, а втората е съвкупност от фактически действия, в какъвто
смисъл теза излага жалбоподателят. Приемането на програма и план за действие по ЗЗЖ,
както и сключването на договор № 459/06.06.2021 г. за изпълнение на услуга: „Овладяване
популацията на бездомните кучета на територията на община Радомир“, сключен между
Община Радомир и д-р А. П. В., както и доклад за изпълнение на задълженията от страна на
изпълнителя по договора, не е единственото задължение на общината по ЗЗЖ и не е налице
точно изпълнение от страна на общината на задълженията й по ЗЗЖ. Законът определя
изискуемия резултат и в тежест на общината е да докаже, че го е постигнала, което в случая
не е сторено, а каквато и организация да е създала общината, ако не го е постигнала е
налице бездействие, което е противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Макар общината да е предвидила създаването на организация и ред за надзор върху
безстопанствените кучета на територията си, тези мерки не са приложени адекватно на
популацията на бездомните кучета, като на обществените места в общинската територия са
останали агресивни кучета, които нападат хора и причиняват телесни увреждания и
психически стрес. Въззивният съд приема, че предприетите от общината мерки не са били
достатъчни и недостатъчната активност на общината, последица от което е и доказаното по
делото неизпълнение на законовото задължение на общината по чл. 50, т.2 от ЗЗЖ.
Установеното бездействие на органите на общината във връзка с изпълнение на вменените
от закона задължения за овладяване на популацията на бездомните кучета, включително
чрез изолирането им в специално пригодени за това места-приюти и от това са последвали
вреди за конкретни лица, то Община Радомир отговаря по чл. 49 ЗЗД и следва да бъде
ангажирана гаранционно — обезпечителната й отговорност за причинените на ищеца
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, настоящият
въззивен състав взе предвид конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики: брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер, установен от СМЕ — многофрагментно счупване на дясната
ръка. ПОС отчете и продължителността на лечебния и възстановителен период, установена
от СМЕ- общо за около 3 - 4 месеца, както и изводите на СМЕ, че е уврежданията нямат
трайни последици и не са довели до необратим функционален дефицит на дясната ръка.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на инцидента-**- годишен, която
предопределя не толкова уязвимия му физически статус и по-лесното възстановяване от
увредата, също обстоятелствата, при които е настъпил, социално-икономическите условия в
страната
Отчитайки всички тези фактори съставът на ПОС намира, че сумата 6 000 лева би
обезщетила справедливо ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени
вреди. Следователно размерът и обхватът на присъденото от РС обезщетение за
неимуществени вреди от 6 000 лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по
ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията на ответника и ищеца, че размерът на
5
присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е завишен, респ. занижен са
неоснователни.
Възражението на общината за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца не са направени в отговора по чл. 131 ГПК /отговор в срока по чл. 131 ГПК не е
подаден/ и съгл. чл. 147 ГПК и чл. 266, ал. 1 ГПК са преклудирани. Същите са и
неоснователни, тъй като от събраните гласни и писмени доказателства, както и от СМЕ не
може да се направи извод, че увреждането на ищеца е обусловено и е в причинна връзка с
поведението на последния, т.е. че е съпричинил вредите, поради което възражението на
ответника в обратен смисъл е неоснователно. При доказателствена тежест на ответника, не е
доказано по делото, че настъпилите увреждания е нямало да настъпят или щяха да бъдат по-
малки или до каква степен и с какви средства ищецът е могъл да вземе мерки за
предотвратяване на агресивното поведение на кучето, за да се приеме съпричиняване,
поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Приемането
на обратното би довело до автоматичен принос на всички, които намирайки се на
обществени места, стават жертва на спонтанна, непредизвикана и неадекватна реакция и
агресия на кучета, която хипотеза е извън законово регламентираните. Напротив, ако
служителите на общината са взели законовите мерки за обезопасяване и надзор на
безстопанственото куче, е нямало да се стигне до увреждането на ищеца.
Претенцията на ищеца за имуществени вреди за направени разноски за лечение и
медицински консумативи в резултат на злополуката, се доказва документално и причинно
следствено от приетите като доказателства 3 бр. фактури и 1 бр. фискален бон за заплатени
суми за съдебномедицинско удостоверение, болничен престой, медицинско обслужване,
прегледи и изследвания, както и по отношение на разходите за лечение и консумативи, от
които е видно, че са издадени след инцидента и съдържат информация за вида и стойността
на платените от ищеца медицински услуги и за закупуване на предписаните лекарствени и
превързочни материали - общо 452,00 лева, които разходи са във връзка с процесната
злополука и с приложеното на ищеца лечение съгласно СМЕ – по характер на лечението и
периоди на провеждането му. Следователно претенцията за имуществени вреди е доказана
по основание и в претендирания размер от общо 452,00 лева, а възражението на ответника в
обратен смисъл е неоснователно.
На осн. чл. 84, ал. 3, вр чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в изплащане на сумите
за неимуществени и имуществени вреди се дължи и компенсаторна законна лихва от
момента на увреждането до окончателното им изплащане, тъй като това изрично е поискано
от ищеца.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 на
ГПК. И двете въззивни жалби са неоснователни.
По разноските
6
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя община Радомир и
жалбоподателя М. В. не се дължат разноски по въззивното производство.
Като въззиваем община Радомир не претендира и не доказва разноски по въззивното
производство, поради което такива не й се дължат.
С представения договор за правна помощ от 13.01.2023г. по въззивното дело между
М. В. и адв. П. Н. е уговорено адв. възнаграждение – по въззивна жалба подадена от
ответника – 1000 лв.; начин плащане: уговорено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. При
направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на въззиваемия М. В. има право на
възнаграждение, което предвид размера на обжалваемия интерес съдът определя на 945,20
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., което се дължи изцяло с оглед
неоснователността на жалбата на Община Радомир.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 63/2022 г. по описа на
Районен съд – Радомир.
ОСЪЖДА Община Радомир, със служебен адрес: гр.Радомир, пл.Свобода № 20, да
заплати на адв. П. Н., сл. адрес: ***, сумата 945,20 лв. – адв. възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на въззиваемия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7