МОТИВИ по нохд № 421/2019 год. по описа на ОС- Х.:

 

   С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала против подсъдимия И.С.Ш. *** обвинение затова, че на 9.07.2014 год. в гр.Д., на паркинга на фирма „*****“, в качеството на **** на „****“ *** – П.,  поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – извършване на ремонтна дейност по спирачната система на задните леви колела на автобус „Бова ФХД 12290“, рег.№ ******, нарушил правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно:

1/ Разпоредил автобус „Бова ФХД 12290“ с рег.№ ****** да бъде установен за извършване на ремонтни дейности извън пост, или работно място, предназначено за тази цел, с което нарушил т.10 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили – „Автомобилите се установяват за техническо обслужване или ремонтни работи само на постове, или работни места, предназначени за тази цел“;

2/ Допуснал до работа  В. С.Д., който не е бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с което нарушил задължението си по чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Работодателят  не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“;

3/ Не провел начален инструктаж на В. С.Д. при постъпването му на работа, с което нарушил чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа…с оглед запознаването им със: 1.основните правила и изисквания за безопасност и здраве при работа в предприятието; 2.вида и характера на извършваната работа; 3.специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4.изискванията към тяхното поведение…“;

4/ Не провел извънреден инструктаж на В. С.Д. при промяна на работното място, с което нарушил чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Извънреден инструктаж се провежда при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното, място или организацията на работата.“,

с което причинил смъртта на В. С.Д. - престъпление по чл.123 ал.1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен. Дава сравнително подробни обяснения, в които отхвърля съществени обстоятелства, поддържани от прокурора по обвинителния акт. Пострадалият изобщо не работел в управляваното от него дружество, но идвал в базата да помага, с цел да докаже, че има умения да бъде назначен. Тъкмо затова на инкриминираната дата отишъл по своя инициатива в гр.Д., с намерение да демонстрира уменията си. Процесният ремонт на автобус подсъдимият възложил на друг, квалифициран свой работник – техника на дружеството Г.А.. Вместо да го дочака и само да помага, В. Д. самоволно пристъпил към извършване на ремонтните дейности, по време на които се случил фаталният инцидент. Изразява съжаление за случилото се.

В обвинителната си реч прокурорът намира обвинението доказано въз основа на събраните на съдебното следствие доказателства. Поддържа като безспорно установено, че подс.Ш. лично разпоредил на пострадалия Д. ремонта на автобуса, както и че при това не е изпълнил задълженията си да го инструктира и да осигури безопасни и здравословни условия на труд съобразно действащите, приложими нормативни актове, посочени в диспозитива на обвинителния акт. Твърди, че се установява пряка причинна връзка между неизпълнението на тези задължения и нарушението на същите правила, и настъпването на смъртта на пострадалия. Пледира да бъде признат подсъдимия за виновен, като му се наложи наказание „лишаване от свобода“ към минималния, установен от закона размер, чието изтърпяване да се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК.

Наследницата на пострадалия В. С.Д. – С.В.Д., ****, ***** – Д.А.М., както и К.А.К., с която е съжителствал на съпружески начала, поискаха и бяха конституирани като частни обвинители по делото. Техният повереник – адв.Ч. *** на свой ред поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин. Присъединява се към аргументите на прокурора. Намира, че след като подс.Ш. бъде признат за виновен, следва да му бъде наложено наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, като се позовава на установено по делото цялостно неглижиране на дейността по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в управляваното от него дружество, както и на факта, че пострадалият работил повече от три месеца без трудов договор. Моли на неговите доверители да се присъдят направените по делото разноски.

Частните обвинители единодушно се присъединяват към доводите на своя повереник.

Защитникът на подсъдимия адв.К. *** намира, че събраните по делото доказателства обосновават постановяването на оправдателна присъда. На първо място посочва, че дори някои действия на подсъдимия във връзка с липсата на трудов договор на пострадалия, и свързани със задълженията му за провеждане на инструктаж и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд да са в нарушение на закона, между тях и настъпилата смърт на пострадалия не се установява причинно-следствена връзка. Поддържа обаче като недоказано обстоятелството, че подсъдимият е възложил на пострадалия ремонта на автобуса. Това се подкрепяло от анализа на дадените по делото свидетелски показания. Някои от посочените от прокурора като нарушени задължения на работодателя влизали в противоречие помежду си – напр. разпореждането ремонтът на автобуса да се извърши извън „пост, или работно място, предназначено за тази цел“ и неизпълнението на задължението за провеждане на извънреден инструктаж при промяна на работното място. Двете се изключвали взаимно. Акцентира върху установения по делото факт, че  пострадалият започнал ремонта на автобуса след употреба на значително количество алкохол – 1,26 на хиляда, като намира, че това е основната причина за станалия инцидент. Друга водеща причина – извършването на ремонта, без преди това пострадалият да укрепи автобуса, разположен върху мека почва, изцяло била извън вменените на подсъдимия отговорности и задължения.

 

            Хасковският окръжен съд, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

            По фактическата обстановка:

            Подс.И.С.Ш. е на **** год., ***** гражданин, *****, ****, ****, със **** образование, работи като ***** на „****“ ******. Без никакви регистрирани противообществени прояви и с по-скоро положителни лични характеристични данни.

Управляваното от него дружество „*****“ осъществявало **** дейност – ****. Извършвало я със собствени автобуси, разположени в база на дружеството в *****. То разполагало и с още една база в *****.

Всички работници и служители на дружеството били подчинени на подс.Ш., който бил ****** неговата дейност, вкл. ****. Той осъществявал всички функции по организация, ръководство и контрол, а съгласно длъжностната си характеристика, НКПД 12107092 - бил пряко ангажиран и носел отговорност  и за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. В изпълнение на функцията си по осъществяване на контрол именно върху осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, подсъдимият е издал инструкция и заповеди, приобщени на ДП.

Пострадалият В. С. *** год., последно живеел в *****, за да бъде по-близо до болната си майка, свид.Д.М., която била вдовица и живеела в *****. Неженен, но живеел на съпружески начала със свид.К.К. и от съвместното си съжителство двамата имали дъщеря – свид.С.Д., понастоящем на **** год. Д. имал знания и умения на ****, докато живеел в *****, работел като такъв в *****. След като се преместил в ******, работил на същата длъжност за кратко и в **** – Г.П.“*** по трудов договор, който бил прекратен към 31.12.2013 год. Нямал обаче завършен курс, или придобита квалификация по дадената специалност, изискваща се по длъжностна характеристика за длъжността „******“ – код по НКПД 72312001. В „*** – Г.П.“ се проявил като добър монтьор, но често злоупотребявал с алкохол вкл. в работно време и на работното място, и приел настояването на работодателя си да се разделят по взаимно съгласие.

През пролетта на 2014 год. пострадалият започнал работа в управляваното от подсъдимия дружество в базата в **** като *****, без сключен писмен трудов договор. Всеки ден пътувал от дома си в ***** до базата, най-често с автомобила на свид.Г.Г.. Задълженията му били свързани с извършването на ремонтни работи и отстраняване на технически повреди по автобусите на дружеството.  При постъпването му на работа не му е бил провеждан начален инструктаж съгласно чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. През следващите около три месеца, докато работел в дружеството, не му бил провеждан и периодичен инструктаж по реда на чл.3 от същата. Във връзка с изпълнение на служебните му задължения обаче, му бил предоставен служебен телефон – марка „Самсунг“, модел Е1210М с ИМЕИ ******, номер ********. Същият имал залепена на задния капак лепенка с формата на детелина, а СИМ-картата била част от група номера – служебни телефони на „*****“ *****

На длъжността „*****“ в „*****“**** от дълги години бил назначен свид.Г.А..

Организацията по ремонтите на автобусите също се ръководела от подс.Ш.. За всяка повреда той бил уведомяван, вкл. по телефона от водачите и разпореждал къде и от кого да се извърши ремонта. Често ремонтите се извършвали на място, а при по-сериозни повреди – в базата на дружеството в *******.

През лятото на 2014 година все още се извършвала реконструкцията на жп-линията Пловдив – Свиленград, включващо нейното удвояване и електрифициране. Тя протичала на отсечки и тъй като по време на строителството жп-превозите на пътници били невъзможни, те се извършвали с автобуси. Тази дейност по маршрутите от и до гара Д. поела „*****“*****. По време на изпълнението ѝ, в гр.Д. автобусите на дружеството се оставяли на открит паркинг на местното дружество „*****“ срещу заплащане. Пазачи на паркинга били свидетелите Г.Д., Н.Д., М.М. и Ф.Ф.. Водачите на автобуси пък били настанени на квартири в града.

По това време ****** дружество „**** /бившия ******/ вече не извършвало дейност и  предоставяло възможност за ползване под наем в случай на нужда от извършване на ремонтни дейности на собствената си база, включваща  сервизни помещения, работилници, канали и пр. Наемът за ползване на канал напр. бил 2 лв. на час, на други обекти от базата не надвишавал 10 лв. Макар да имало клиенти на абонамент, възможност да ползват базата имали и други нуждаещи се ad hoc. „*****“ обаче не е имала сключен договор с „*****“**** за ползване на ремонтната му база при нужда.

Един от автобусите, с които управляваното от подсъдимия дружество превозвало пътници от и към Д. по трасето на жп-линията, бил „Бова ФХД 12290“, рег.№ *****. Един от водачите, които го управлявали пък бил свид.А.У.. Автобусът имал проблем със спирачната система на задните леви колела. Свид.У. няколкократно уведомил по телефона подсъдимия затова. За последен път разговаряли на 8.07.2014 год. Подсъдимият го уверил, че на следващия ден ще изпрати В. Д. с нужните инструменти и резервни части, за да извърши ремонта. Свид.У. работел само нощни смени и сутринта на 9.07.2014 год. оставил автобуса на паркинга на „******“, след което отишъл да почива.

Друг водач на автобус в дружеството, който обслужвал превозите по трасето на жп-линията, вкл. понякога със същия автобус, бил свид.Я.И.. По това време той осъществявал курсове ****. В зависимост от броя на пътниците, диспечерът на БДЖ вземал решение дали да извърши превоза с автобус, или с микробус, което се случвало по-често. Преди обед на 9.07.2014 год. той извършил един курс до ***** и обратно с автобуса. Следобед от 14:00 часа трябвало да осъществи втори курс и очаквал решението на диспечера дали ще пътува с автобус, или с микробус. Тогава получил обаждане от свид.И.П. автобусът да остане на паркинга в Д., защото ще дойде монтьор да го ремонтира.Получил и указания да се навърта около монтьора и да му помага. Свидетелят отишъл с автобуса на паркинга, където вече заварил пострадалия сам, с инструментите и резервните части.

По това време в дружеството работел и свид.И.П., но не на *** длъжност, тъй като нямал правоспособност за управление на товарни автомобили. Тъй като искал да придобие такава, със съгласието на работодателя си започнал шофьорски курсове в гр.Х. и същият ден имал час за обучение по кормуване. На подс.Ш. било известно, че свид.П. ще пътува до Х. и затова му разпоредил да вземе със себе си пострадалия, заедно с необходимите инструменти и резервни части, и пътьом да го остави на открития паркинг на „*****“ в Д.. Свид.П. изпълнил нареждането, натоварил в личния си автомобил кутии с тресчотки, гедория, метален сандък с инструменти, качил В. Д. ***. По пътя свид.П. провел гореспоменатия телефонен разговор със свид.И.. В Д. оставил пострадалия на паркинга и продължил за Х..

Пострадалият Д. започнал ремонта на автобуса. Скоро установил, че му трябва ключ, с какъвто не разполага – камък 32 от гедория. Казал на свид.И. да отиде до една гумаджийнциа, която се намира на пътя за П., и да поиска оттам за послужване такъв ключ. Свид.И. отишъл с микробуса до гумаджийницата, а когато се върнал, пострадалият вече бил започнал ремонта, бил свалил задните гуми и легнал под автобуса.

Пострадалият си носел няколко кенчета бира и изпил известно количество от тях, неустановено с точност, вкл. докато работел.

Паркингът на „****“ в Д. представлявал равен терен с мека почва, частично покрит с чакъл и трева. Д. поставил дървено трупче пред предното дясно колело на автобуса, без да постави такова и зад него, което да препятства самопридвижването на автобуса в посока и назад. След това поставил под лявата, надлъжна греда на автобуса, непосредствено пред левите задни колела, носения от него хидравличен крик, който бил изправен и с нужната товароподемност, без обаче да осигури същия срещу потъване, наклоняване или приплъзване чрез подходяща подложка в меката почва. Развил гайките на колелата, свалил гумите с джантите, които оставил на земята встрани, а след това и спирачния барабан. После легнал на земята по гръб, напречно на автобуса, точно под задната лява главина, с глава към средата на автобуса и крака, стърчащи извън габаритите на превозното средство, и пристъпил към смяна на тресчотките.

В един момент неукрепеният и неосигурен срещу придвижване назад автобус, под действието на собствената си маса и в резултат от въртящото усилие за развиване на гайките, започнал леко придвижване назад. Заради меката почва поддал и крикът, горната му част се наклонила назад, автобусът се приплъзнал и паднал от него, при което задната лява главина затиснала тялото на пострадалия, вследствие на което той починал.  

Всичко това станало пред очите на свид.И., който малко преди това се върнал с поръчания му ключ.

Били извикани линейка, пожарна, била уведомена полицията. Пристигнал разследващ полицай, който незабавно извършил оглед на местопроизшествие /т.I л.27 -40 от ДП/. На място бил изпратен свид.Н.Т. – ******., който заварил и дошлия от Х. свид.П.. След извършване на проверка, снемане на обяснения и провеждане на административно производство, свид.Т. по-късно издал по реда на чл.405а от КТ Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между починалия В. Д. и „*****“****– П., считано от деня на инцидента. Същото било обжалвано, но потвърдено от АС – Пловдив с Решение от 12.03.2015 год. по адм.дело №2301/14 год. и от ВАС с Решение по Канд №6750/15 год.

Със заключение на съдебно-медицинска експертиза /т.I. л.99-102 от ДП/ е установено, че причината за смъртта на В. Д. е механична асфиксия в резултат от притискане от тежки предмети в областта на шията и дясната половина на гръдния кош, като смъртта е настъпила за минути.

Със заключения на инженерно-технически експертизи /т.I, л.110-115, л.118-125 и л.125-128 от ДП/ е установено, че извършваната от пострадалия дейност по време на инцидента на 9.08.2014 год. на паркинга на „*****“ в гр.Д. представлява техническа дейност по ремонт на спирачната система на автобуса, присъща за професията „*****“. Поради това, че автобусът има огромни маса и тегло, а достъпът на елементите от спирачната система, които трябва да се подменят е силно ограничен и затруднен /намират се от вътрешната страна на двойката задни гуми/, тази дейност представлява „източник на повишена опасност“, още повече, когато вместо на подходящо, предназначено за тази цел  работно място - обособен, оборудван технически пункт, специализирана работилница, или поне канал, се извършва на терен с мека, неустойчива на натиск почва. В този случай следва  да се съблюдават допълнителни мерки, свързани най-вече с нуждата от използване на крик, което не би било необходимо, ако ремонтът се извършваше на ремонтен пост, които са били пренебрегнати, а именно – разполагане на машината на твърда площадка, неподатлива на натиск, напр. асфалтова или бетонна, поставяне на допълнителна подложка с подходяща площ и твърдост под крика и осигуряване на автобуса срещу самопридвижване и в двете посоки – напред и назад. Най-после, могло е свалените гуми на автобуса също да се поставят под него като резерв срещу пропадането му, както и извършващият дейността монтьор да легне не напречно, а надлъжно под автобуса, при което рискът да бъде затиснат от задната греда е по-малък.

Заключение на тройна инженерно-техническа експертиза /т.II л.31-64 от ДП/ дава становище относно правилния и технически безопасен начин, по който следва да се извърши конкретната ремонтна дейност. Посочено е, че преди всичко автобусът следва да се установи на работно място с достатъчно твърда, издържаща на натиск настилка и именно поради това т.10 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили  предвижда автомобилите да се установяват за техническо обслужване или ремонтни работи само на постове, или работни места, предназначени за тази цел. Доколкото извършването на ремонтни дейности на място не е изрично забранено, освен това, преди повдигане с крик на предно или задно колело за ремонт, автобусът се осигурява против самопридвижване, което е изрично предвидено в т.16 на същото Приложение. Според експертите това е следвало да стане чрез поставяне на дървени или метални трупчета пред, или зад някои от другите колела, а при ремонт при полеви условия, респ. върху мека почва – преди повдигането с крик  - да се постави твърда подложка с площ, осигуряваща устойчивост срещу пропадане.  Съгласно т.14 от същото приложение „Повдигнатите автомобили, или техни части се осигуряват срещу пропадане, преобръщане и самопридвижване. Не се допуска работа, или присъствие под, по или на тях преди надеждното им укрепване.“ За целта е било нужно да се използва изправен крик с подходяща товароносимост /което в случая е спазено/, а отвиването и развиването на гайките на ходовите колела да се извършва без преместване на автобуса в хоризонтално направление и при минимално усилия с използване на приспособления, редуциращи приложената сила.

В заключение – преди да бъде изпратен за извършване на ремонта в Д., на пострадалия не е бил проведен и инструктаж при промяна на работното място, предвиден в чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а освен това подсъдимият му е разпоредил за извърши ремонта  извън пост, или работно място, предназначено за тази цел, с което нарушил т.10 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили.

Със заключение на изготвена на ДП химическа експертиза /т.Iл.106/ е установено съдържание на алкохол в кръвта на пострадалия 1,26 на хиляда.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на съвкупният анализ на събраните на ДП и на съдебното следствие доказателства – обяснения на подсъдимия, разпит на свидетели, писмени доказателства- протоколи за оглед, заключения на назначени експертизи. Тъй като между тях са налице такива, които си противоречат, следва да бъде изложен анализ и посочени основанията за съответните изводи. Налице е голяма група свидетели – Я.И., И.П., Д.Г., Е.Б., П.К., Г.Г., Г.А., всички работещи по трудов договор в „*****“, чиито показания изцяло или отчасти, за повече или по-малко на брой релевантни обстоятелства подкрепят обясненията на подсъдимия и поддържаната от него пред съда версия за случилото се. Те влизат в противоречие с показанията на друга група свидетели, сред които А.У., частните обвинители Д.М., К. К., С.Д., част от показанията на пазачите на паркинга Г.Д. и Н.Д..

На първо място относно обстоятелството дали пострадалият Д., макар без сключен писмен трудов договор, е работел в управляваното от подсъдимия дружество, което последният категорично отрича, съдът преди всичко е обвързан от издаденото от *****. на осн. чл.405а ал.1 от КТ Постановление от 23.07.2014 год. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между В. С.Д. и „*****“***, считано от 9.07.2014 год., потвърдено от всички съдебни инстанции.

Това обаче не е единственото, което дава основание на съда да възприеме този факт.

От една страна са показанията на свидетелите – частни обвинители, близки на пострадалия, които утвърждават, че от м.април същият всеки ден е ходел на работа в базата на дружеството в *****, като дори сочат, че най-често е пътувал с автомобила на свид.Г., който отрича това обстоятелство. Относно показанията на свид.А.У., съществено е, че той познава пострадалия още от детските си години от *****, макар да не били приятели. Утвърждава, че още когато започнал работа, заварил В. вече да работи в гаража на дружеството, а така също и че В. бил изпращан и друг път, преди случая, да извършва ремонт на управляван от него автобус, макар това да не станало на паркинга на „*****“, а на друго място.  Веднъж пострадалият дошъл сам, а друг път – заедно с подсъдимия, на когото помагал. Свидетелите Г.Д. и Н.Д., макар колебливо, заявяват, че пострадалият и друг път е идвал на охранявания от тях паркинг да извършва ремонтни работи по автобуси на „*****“.

В противовес на това, тезата на подсъдимия е, че пострадалият дошъл в базата в ***** с молба да започне работа „около месец преди инцидента“ и нямало пречка той да го назначи на трудов договор, единствената причина това да не стане била, че той така и не си донесъл личната карта и шофьорската книжка. Съдът преценява като крайно недостоверно пострадалият да е бил допускан до базата, вкл. да извършва ремонтни работи за толкова дълъг период, ако подсъдимият не е искал да се възползва от услугите му по предоставяне на неговия труд, нито пък, че Д., който очевидно е желаел тази работа, цял месец няма да представи документи, с които е несъмнено е разполагал, предвид работата му на същата длъжност на различни работни места в по-ранни периоди. Свид. К. заявява, че е виждала Д. само веднъж, а свид.Б. отрича да го е виждала, но тяхното работно място е в офиса, а не в гаража. В същото време и свид.П., и свид.А. познават пострадалия и са го виждали в базата на дружеството, макар да не са били наясно с трудовоправния му статут. Свид.А. обаче твърди:“Той имаше голямо желание да работи, но му се удаваше повече пиенето…“

В крайна сметка за изводите на съда съществено допринася безспорното обстоятелство, че пострадалият е получил служебен телефон от „*****“, което не би станало, ако той не е престирал ежедневно работната си сила при фактическите условия на трудов договор.

Следващият, най-съществен за решаването на делото въпрос е, дали подсъдимият е изпратил пострадалия да извърши ремонт на автобус на 9.07.2014 год. в гр.Д., при който се е стигнало до фаталния инцидент. Тезата на подсъдимия е, че ремонтът е следвало да извърши свид.Г.А., единственият назначен на длъжността „******“ в дружеството и притежаващ нужната квалификация, а пострадалият следвало само да му помага. Вместо това, той самоволно пристъпил към извършване на ремонта, без да изчака идването на свид.А..

Че извършването на ремонта е бил възложен от подсъдимия на пострадалия поддържа категорично свид.А.У.. Той е този, който занимава подс.Ш. с техническите проблеми на автобуса и нуждата от ремонт. Поддържа в показанията си провеждането на няколко разговора с него по телефона по този въпрос в дните предхождащи случая, в резултат на които най-сетне предният ден подс.Ш. го уверил, че на другия ден ще изпрати В. с необходимите инструменти и резервни части. За свидетеля това не е било необичайно, защото той съобщава, че пострадалият и друг път е бил изпращан да ремонтира управляван от него автобус.

Свид.И.П. потвърждава, че подс.Ш. му е разпоредил „да закара частите и инструментите до паркинга в Д., както и В. Д.“. Твърди, че „доколкото е запознат“, ремонтът трябвало да извърши свид.Г.А.. Не му е било възлагано обаче да предаде на Д. указания да чака идването на свид.Г.А.. Не му е било известно и дадени ли са, и какви инструкции от подсъдимия към пострадалия. Този свидетел поддържа още, че му било известно, че ремонтът на автобуса следвало да се извърши в базата на *** – Д. /“*****“АД/, но всички негови действия опровергават това твърдение – той оставя Д., заедно с всички части и инструменти на паркинга, а не в ремонтната база, нарежда на свид.И. да докара автобуса на паркинга, а не в базата, натоварва крик, какъвто не би бил необходим, ако ремонтът се извърши на канал.

Свид.Г.А. същият ден бил на базата на дружеството в ****, където ремонтирал други автобуси. Той потвърждава, че получил нареждане на 9.07.2014 год. да отиде до Д., за да види какво не е наред с едно от колелата на автобуса. Решил, че ще направи това чак когато си свърши текущата работа в ****. Нея приключил в късния следобед и си тръгнал си за ***, с намерение да остави ремонта в Д. за другия ден, когато по пътя около 17 часа получил обаждане, че се е случило нещастието.

Внимателният анализ на тези свидетелски показания опровергава обясненията на подсъдимия по този въпрос. Ако свид.А. е трябвало да отиде от Н. до Д. едва след като си свърши цялата текуща работа в базата в Н., което е станало чак в късния следобед на деня, още повече, ако свид.А. е разполагал с правото на преценка да остави ремонта в Д. за другия ден, и най-после, ако пострадалият е трябвало да изчака идването на свид.А., то Д. нямаше да бъде транспортиран от П. до Д., заедно с необходимите резервни части и инструменти още по обед на 9.07.2014 год. Съществен детайл тук са показанията на свид.Я.И. в следните насоки: първо, че уведомил диспечера, че няма да извърши курса в 14 часа, защото пред очите му се случил инцидент с фатален край, т.е. инцидентът е станал още преди 14 часа, и второ, че свид.П. му наредил да се навърта около монтьора и да му помага, а единственият монтьор, когото този свидетел води е В. Д..

Всички свидетели по делото са единодушни, че **** на дружеството издава санкция за изпълнението на текущите им служебни задължения, вкл. относно извършването на ремонтни дейности. При това положение съдът отказва да кредитира тезата, че Д.  на всяка цена искал да се докаже и хареса на работодателя си и поради това пристъпил самоволно към извършване на ремонта, пренебрегвайки изрични указания за изчакване на свид.А.. Вместо това следва да се приеме, че е било ясно, че свид.А. няма да може да приключи работата, за която е бил изпратен в Н., да се придвижи оттам до Д., и да извърши още същият ден ремонта и на процесния автобус, поради което последният е бил възложен от подс.Ш. на пострадалия Д..  

Гореизложеното съдът възприе като отчете както служебната зависимост на множеството изрично посочени по-горе свидетели от подсъдимия, така и личната заинтересованост от изхода на делото на близките на пострадалия. Следва да се изтъкне, че не бива да се преувеличава наличието на мотив у свид.А.У. да депозира уличаващи подсъдимия показания. Той е напуснал дружеството веднага след инцидента, но не защото към този момент е имал влошени отношения с подсъдимия, а защото е бил разстроен от станалото. По тази причина поискал да управлява занапред друг автобус, но подсъдимият отказал тази негова молба и той напуснал. Същевременно личното му познанство с пострадалия от гр.С. не се е изразявало в близка, приятелска връзка.

Така събраните по делото доказателства дават възможност да се установи – времето, мястото на събитията, отговорното длъжностно лице, отговарящо за организацията на дейността по ремонтните работи, както и за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, правоотношенията между „*****“ и загиналия, конкретните извършени ремонтни дейности, тяхната последователност, начин на извършване и обем, всички елементи от механизма на настъпване на злополуката и на смъртта на В. Д..

По съставомерността на деянието:

Фактическият състав на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, за което е привлечен да отговаря подсъдимият, включва упражняването на правно регламентирана дейност, която представлява източник на повишена опасност и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действия, или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат.

По-горе съдът подробно аргументира защо възложената от подс.Ш. на пострадалия Д. дейност по ремонт на задните леви колела на автобуса представлява източник на повишена опасност, както и че същата несъмнено е правно регламентирана.

Субект на престъплението по чл.123 ал.1 от НК може да бъде не само прекият изпълнител на правно регламентираното занятие, но и лице, което има нормативни задължения във връзка с организацията, контрола или ръководството на тази дейност /в този смисъл – ТППВС №2/1979 год. т.2/, а подсъдимият безспорно е такова лице по отношение на дружество „*****“.

Съдебната практика на ВКС и ВС преди това е дългогодишна, непротиворечива и константна в разбирането си затова, че съдържането на бланкетната разпоредба на чл.123 ал.1 от НК следва да бъде запълнено с посочването на точно определени, конкретни норми от съответен законов или подзаконов нормативен акт, конкретизиращи  дължимото поведение на дееца с достатъчно ясно очертани за него задължения.

Това е изискване най-напред към изготвения и внесен от прокуратурата обвинителен акт, което в случая прокурорът е изпълнил, посочвайки като нарушени следните норми и задължения:

1/ По т.10 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили – „Автомобилите се установяват за техническо обслужване или ремонтни работи само на постове, или работни места, предназначени за тази цел“ – нарушено с издадено от подсъдимия разпореждане автобус „Бова ФХД 12290“ с рег.№ ***** да бъде установен за извършване на ремонтни дейности извън пост, или работно място, предназначено за тази цел;

 2/  По чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Работодателят  не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ – като допуснал до работа  В. С.Д., без същият да е бил инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

3/ По чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа…с оглед запознаването им със: 1.основните правила и изисквания за безопасност и здраве при работа в предприятието; 2.вида и характера на извършваната работа; 3.специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4.изискванията към тяхното поведение…“ – като не провел начален инструктаж на В. С.Д. при постъпването му на работа;

4/ По чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – „Извънреден инструктаж се провежда при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното, място или организацията на работата.“, което нарушил, като не провел извънреден инструктаж на В. С.Д. при промяна на работното място.

Бе установено по делото, че всички гореизброени нарушения на правни норми /в случая подзаконови/ и задължения са били допуснати от подс.Ш..

Подлежи на доказване и установяване в настоящия процес обаче наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между всяко едно от тях и настъпилия вредоносен резултат. Дължим е и анализ дали причинно-следственият процес не е усложнен поради противоправно поведение и на друго лице, освен подсъдимия – прекият изпълнител, който е самият пострадал.

Водещ критерий при тази аналитична дейност на съда следва да бъдат конкретните причини, довели до настъпването на смъртта на пострадалия. Като съобрази за пореден път същите, съдът намери, че такава пряка и непосредствена причинна връзка между деяние, извършено от подсъдимия и вредоносен резултат има само по отношение на първото от  описаните в диспозитива на обвинителния акт нарушения на задължения и правни норми. Отнася се за нарушението на правилото по т.10 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили – автомобилите да се установяват за техническо обслужване, или ремонтни работи само на постове, или работни места, предназначени за тази цел.

Подс.Ш. е познавал добре паркинга на „*****“ в гр.Д., където са били установявани трайно автобусите на дружеството му. Сам не отрича, че е идвал на място да отстранява повреди лично, когато водачите и монтьорите не могат да се справят. Знаел е, че теренът представлява сравнително мека почва, затревена, покрита частично само с чакъл. В същото време е бил наясно и със сложността на операциите, които се извършват при смяна на тресчотки на задни леви колела, вкл. с необходимостта от повдигане на автобуса с крик и опасността от самопридвижване на автобуса, или пропадане на крика. Предвид несъмнената му квалификация, могъл е да съобрази, че всички тези опасности биха били избегнати, ако разпореди автобусът да се ремонтира на „работно място, предназначено за тази цел“, каквото е могъл лесно да намери в базата на „*****“***, или поне на място с твърда настилка – асфалтова, или бетонова.  Това е било толкова по-наложително, ако е имал, както сам поддържа, съмнения в професионалната квалификация, знания и умения на Д.. Вместо това е възложил ремонтът да се осъществи на самия паркинг.

На тези изводи на съда не може да окаже влияние обстоятелството, че ремонтни дейности по автомобили на място, на терен, не са принципно забранени, защото не всяка ремонтна дейност е източник на повишена опасност, а липсата на абсолютна забрана не освобождава от отговорността да се прецени сложността на операциите, респ. нивото на опасността във всеки отделен случай.

Що се отнася до допуснатите нарушения по чл.3 и по чл.12 ал.1от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно - непровеждането на начален инструктаж при постъпване на работа, както и на последващи, периодични обучения и инструктаж, съдът не намира пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат. Същите са общи и нямат пряка връзка с осъществяваната от пострадалия дейност по повод на конкретните ремонтни дейности по автобуса.

Последното посочено от прокурора нарушение пък – по чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2/16.XII.2009 год. – непроведен инструктаж при промяна на работното място, действително влиза в противоречие и е взаимно изключващо се с първото нарушение, както сочи защитата. След като е разпоредил ремонтът да се извърши „извън работно място, предназначено за тази цел“, провеждането на инструктаж, предвиден за случаите при промяна на работното място е безпредметен, ненужен, но по-същественото е, че непровеждането на такъв очевидно не е в пряка причинна връзка с настъпилите вредни последици.

Тук е мястото да се обсъди и анализира и дейността на самия пострадал при осъществяването на ремонтните дейности. Както се изтъкна, заключението на тройната инженерно-техническа експертиза установява допуснати от него нарушения на изискванията, нормативно установени по т.14 и т.16 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Така автобусът не е бил в нужната степен осигурен против самопридвижване и в двете посоки – напред и назад, крикът е бил поставен върху мека, податлива почва без достатъчно твърда и с достатъчна площ подложка, осигуряваща устойчивост срещу пропадане. Отделно от това автобусът първо е бил повдигнат на крик и една след това се е пристъпило към развиване на гайките на задните леви колела, което е допринесло за по-късното му самопридвижване, свалените гуми не са били поставени под него като резерв срещу пропадането му, както и извършващият дейността монтьор да легне не напречно, а надлъжно под автобуса, при което рискът да бъде затиснат от задната греда е по-малък.

Най-сетне, пострадалият в момента на настъпване на инцидента е осъществявал трудовите си функции след употреба на алкохол и със съдържание на алкохол в кръвта си от 1,26 на хиляда, което не е никак ниско.

Тези действия на пострадалия обхващат както нарушения на нормативно установени задължения към осъществяваната от него дейност, така и такива на добрата, обичайна  практика при автомонтьорската дейност. Те на свой ред категорично са допринесли за причиняването на нежелания резултат. За тях не може да бъде вменена отговорност на подсъдимия.

Поради това съдът констатира и приема, че по делото е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилите вредни последици.

От субективна страна подс.Ш. е действал при условията на непредпазливост във формата на т.нар. „професионална“ небрежност. Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, още по-малко ги е искал и целял, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Както се изтъкна по-горе, от представите му са се обхващали обстоятелствата, че теренът на паркинга, където разпорежда да се извърши ремонта е неподходящо място, представлява мека почва, затревена, податлива на натиск, че операциите, които се извършват при смяна на тресчотки на задни леви колела, са сравнително сложни и свързани с необходимост от повдигане на автобуса с крик, с опасностите от самопридвижване на автобуса, или пропадане на крика. Имал е нужните квалификация и опит, за да съобрази всички тези опасности, както и че същите биха могли да бъдат избегнати, ако автобусът да се ремонтира на друго, подходящо място.

Предвид изложеното, съдът призна подс.Ш. за виновен по предявеното му обвинение в престъпление по чл.123 ал.1 от НК, осъществено чрез форма на изпълнителното деяние “немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност“ и чрез нарушение на правилото за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установено в нормата на т.10 от Приложение №1 към чл.1 ал.2 от  Наредба №12/27.ХII.2004 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили – „Автомобилите се установяват за техническо обслужване или ремонтни работи само на постове, или работни места, предназначени за тази цел“, като го оправда частично по предявеното му обвинение затова, че деянието е било извършено и чрез нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, установени в чл.3 чл.12 ал.1 и чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 год.за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.123 ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. Предвид установената долна граница, може да бъде наложено само същото по вид наказание.

При определяне размера на наказанието, който да бъде адекватен на конкретното деяние и на целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и останалите отегчаващи и смекчаващи обстоятелства.

Подс.Ш. е с чисто съдебно минало и без никакви регистрирани противообществени прояви. От дълги години **** търговско дружество с немалко работници, служители и техника и очевидно се справя добре в един доста сложен и труден бизнес. Като *** е енергичен и отговорен. Изразява съжаление за случилото се.

Личността на дееца  с оглед гореказаното не разкрива висока степен на обществена опасност, тъкмо обратното.

Малко по-висока е степента на обществена опасност на деянието. Достигнало се е до злополука с фатален край. Цялостната дейност по гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд в управляваното от подсъдимия дружество действително е била неглижирана. Следва обаче да се държи сметка за мотивираното по-горе от съда, че за настъпването на общественоопасните последици в голяма степен е допринесло поведението на самия пострадал. Неговите действия, както конкретните при извършване на ремонта, така и употребата на алкохол преди и по време на извършване  на сложна и далеч не безопасна техническа дейност, са крайно неразумни, лишени от житейска логика и чувство за самосъхранение.

При преценка на условията, при които да се наложи наказание – тези по чл.54, или по чл.55 от НК, съдът прецени освен явен превес на смекчаващите обстоятелства, наличието и на многобройни такива, при които и най-малкото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко. От една страна такова е съпричиняването от страна на пострадалия.  От друга като самостоятелно изключително смекчаващо обстоятелство следва да се оцени изключително дългият за съжаление изминал период от време от извършване на деянието досега – шест години и половина. Естествена последица от това е, че деянието, за което подсъдимият е привлечен към отговорност и следва да понесе наказание е с напълно отшумял обществен отзвук, твърде закъсняла е вече преди всичко генералната, но също така и индивидуалната превенция.

Несъмнено подсъдимият има право на правосъдие в разумен срок, гарантирано му вкл. изрично от ЕКПЧОС, който в случая е надхвърлен и то значително, за което впрочем няма никакви данни той да е допринасял с поведението си. Същественото нарушаване на това негово право следва да бъде изрично компенсирано и единственият адекватен според съда начин затова е, като бъде зачетено за такова изключително смекчаващо обстоятелство, при наличието на което и най- малкото, предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко.

Ето защо наказанието „лишаване от свобода“, съдът наложи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер, освен под минималния, установен от закона за престъплението, така също и съвсем близък до минималния, установен за наказанието „лишаване от свобода“ изобщо, а именно- 4 месеца.

Всички изложени по- горе доводи и аргументи следва да се ценят и като такива за приложението на чл.66 ал.1 от НК. Към настоящия момент вече нито обществото има полза от ефективното изтърпяване на така наложното наказание, нито същото ще допринесе за поправянето на подсъдимия, който впрочем чрез трудовата си дейност несъмнено допринася такава полза и не следва да бъде лишаван от възможността да я упражнява.

Изтърпяването на наказанието съдът отложи поради това с минималния предвиден срок от 3 години.

Граждански искове по делото  няма предявени.

По веществените доказателства и разноските:

В съответствие с така постановеното, съдът на осн. чл.189 ал.3 от НПК възложи в ежест на подсъдимия направените по делото разноски, вкл. тези на частните обвинители.

Веществените доказателства – 2бр. картонени кутии с нови тресчотки за челюстни спирачки, 3 бр. найлонови торбички с нови осигурителни планки и шплентове за накладки на дискови спирачки, 2 бр. нови накладки за дискови спирачки, 1 бр. употребявана накладка, 1 бр. син крик и 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“ с ИМЕИ ***** със СИМ-карта със стикер  с ръкописен номер **** съдът постанови да се върнат на „*****“****, а веществените доказателства – 2 бр. празни кутийки от бира „Каменица“  и 3 бр. празни кутийки от бира „Gimthers“ – да се отнемат в полза на държавата и като вещи без стойност да се унищожат.

Веществено доказателство – трудов договор №***** год. с ******  съдът прецени да остане по делото.

 

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

                                                            Председател: