РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                 №1313/28.6.2019г.2019.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                               двадесет и седми състав

На двадесет и пети юни                                     Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СОФИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2066 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на Б.Н.Р. с ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител - адв.Т.Д. *** против Наказателно постановление № СК -648/29.01.2019 г., издадено от Заместник - кмета на Община Варна Т. И., с което на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ вр.чл.223, ал.1,т.11 и чл.232,ал.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

       С жалбата се навеждат доводи, че наказателното постановление е  издадено в противоречие с материалния закон, а също така е недоказано, необосновано и

постановено при нарушение на процесуалните правила. Изтъкват се нарушения на  чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.  Сочи се, че в АУАН на първо място не е отбелязано нито мястото, нито датата на извършване на твърдяното нарушение.

В АУАН не било посочено кога е извършен строежа. Датата на извършване е от значение за определяне на сроковете, визирани в разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН. В АУАН не били отбелязани и каквито и да било обстоятелства относно твърдяното нарушение. Не било отбелязано каква дейност се твърди че е възложил жалбоподателя, какво разрешение е следвало да бъде налично. Не били вписани и каквито и да било друго обстоятелства. На практика от изписаното в АУАН не ставало ясно какво точно е извършил жалбоподателя. Това, било нарушение на императивните разпоредби на чл. 42,т. 4 от ЗАНН за задължителните реквизити на АУАН, поставя в невъзможност обвиненото в извършване на цитираното нарушение лице да разбере в извършване на какво именно е обвинено, за да организира адекватно защитата си. Това от своя страна било грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Същото било неотстранимо и било самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Същото съставлява и обективна пречка да се провери факта на извършване на нарушението от жалбоподателя и правилната му правна квалификация.

     Не било ясно как и въз основа на какви събрани в хода на административното производство доказателства, проверяващия, а впоследствие и наказващия орган са достигнали до извода, че жалбоподателя е възложителя на строежа. Наказаният и неговата съпруга били собственици на процесния недвижим имот, но това обстоятелство, което дори не било отбелязано, не презумирало вменена на жалбоподателя вина, че е възложил изграждането на строежа.

     Самият строеж, не бил индивидуализиран с характеристични данни. Постройката, която била изградена преди повече от 10 г., не била гараж.

     Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 от ЗУТ, се наказва лице - участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. В атакуваното наказателно постановление, административнонаказващият орган е наложил наказание на жалбоподателя за извършено от него строителство на „ Гараж", в нарушение на чл.148 от . „Строежи" по смисъла на разпоредбата на параграф 5 т.38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението.

     За осъществяване на състава на цитираното нарушение, законодателят бил предвидил в същата разпоредба, обектът да представлява „строеж" и да бъде незаконен по смисъла на ЗУТ. С оглед извършването на процесното нарушение следвало безспорно да бъде установено дали изграденият обект съставлява строеж „ гараж" по смисъла на ЗУТ. Жалбоподателят бил привлечен към административно наказателна отговорност и бил наказан за нарушение без да е доказана по несъмнен начин неговата вина, както и без да са установени по безспорен начин фактическите обстоятелства на нарушението, от които да може да бъде направен извод за това, че на място е изграден гараж без необходимите за това строителни книжа.

      С тези аргументи се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

      В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. В пренията си по съществото на  делото се изтъкват и други аргументи за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

         Въззиваемата страна – Община Варна в две поредни заседания изпраща представител, като последният не се явява в последното съдебно заседание, но ангажира становище по жалбата, с която моли НП да бъде потвърдено.

 

         С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        На 19.12.2018 год.,  след подаден сигнал от съсед, св.Д.Д.- гл.инспектор в отдел „Строителен контрол” при Община Варна и негова колега-св.К.Й., извършили проверка в  имот с идентификатор 10135.3523.222 по КК и КР на гр.Варна,  с.о „Кочмар“ №222. При проверката горепосоченият свидетелите приели за установено,  че въз.Р., във функциите си на възложител е възложил изграждането в северната част на имота на строеж: “Гараж“. След проверка на документите проверяващите приели, че  строежът  /гараж / е извършен без одобрени строителни книжа  и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на разпоредбите на чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Проверяващите приели, че в този смисъл строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Установено било, че собственик на имота е възз.Р.. При проверката обектът „гараж“ приет за незаконен строеж, бил завършен /видно от приложения снимков материал към КП/, но не било установено нито кой, нито кога го е извършил.

          За приетото за извършено  незаконно строителство бил съставен-Констативен акт №11/19.12.2018 год.

          На същата дата св.Д. съставил и АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за установена нарушение.

         АУАН  бил съставен в присъствието на нарушителя и връчен  по надлежния ред. В него възз.вписал, че ще подаде писмени възражения.

         Срещу АУАН били депозирани  възражения в законоустановения срок, но същите, видно от съдържанието на НП, били приети за неоснователни, прието било, че нарушението безспорно е извършено, поради което на  29.01.2019г., въз основа на съставения АУАН и материалите, съдържащи се в преписката,  АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

       В хода на съдебното производство бе разпитан актосъставителят Д. и свидетеля по акта Й., чиито показания съдът кредитира като добросъвестни, логични и взаимно допълващи се, съответстващи на останалите писмени доказателства по делото, в частност КП и приобщения към него снимков материал.

     В хода на съденото следствие бе разпитан и свидетелят А. Р.-съсед по имот на жалбоподателя. Свидетелят последователно и логично изложи своите възприятия за изграждания в имота на въззивника обект, описан от него като навес. При предявяване на фотоснимките приложени към АНП, същият потвърди, че това е обектът, който той нарича навес, който представлявал дървена конструкция. Същият посочи, че този навес е изграден в имота на въззивника преди 15години, като посочи, че е изграждан докато е изграждана къщата. Съдът кредитира неговите показания относно момента на изграждане на този обект, тъй като няма данни този свидетел да е заинтересован от изхода на делото, от една страна. От друга страна видно от показанията на самите проверяващи, обектът е изграден след въвеждане в експлоатация на основния строеж-къща. Видно от приложените по делото книжа –Удостоверение за въвеждане в експлоатация №47 за имота, последното е издадено на 26.07.2005г. Затова и съдът приема, че показанията на св.Реджеп са в унисон с установените по делото писмени и гласни доказателства.

      Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства- АУАН, КА,   заповеди, както и от останалите писмени доказателства, приложени в АНП и тези приети допълнително в с.з., както и от събраните гласни доказателства –показанията на свидетелите Д., Й. и Реджеб, кредитирани от съда.

 

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.           

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

 

          По приложението на процесуалния закон:

 

          Съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно влекат след себе си незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.

          Формално компетентността за издаване на Наказателното постановление и на АУАН се обосновават от АНО  / след изрично разпореждане на съда да представи доказателства за това/ със Заповед №4795/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна, съгласно която Зам.кмет на Община Варна е оправомощен да издава НП по ЗУТ. Компетентността на актосъставителя се обосновава съгласно приложената по делото Заповед №0503/05.02.2018г. на Кмета на Община Варна. Нито в АУАН, нито в НП ,обаче, е посочена категорията на строежа , за който е повдигнато административното обвинение. Този порок води до невъзможността съда да провери компетентността на органа издал процесното НП, тъй като същата е обвързана с категорията на строежа, а последната не е посочена нито в АУАН, нито в НП

      На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа  пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В АУАН е посочено, че възз. „във функциите си на възложител, в гр.Варна, с.о. „Кочмар“ №222 е възложил изграждането на строеж :гараж……..“. В НП пък е посочено, че при извършването на проверка на 19.12.2018г. е констатирано, че във функциите си на възложител въз. е възложил изграждането на строеж-гараж, без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

 

         Както в АУАН, така и в НП липсват факти, от които може да се сформира извод на коя дата  АНО е приел, че е извършено нарушението. В АУАН изобщо липса дата на нарушението, а в НП е посочено, че на 19.12.2018г. при извършена  проверка са констатирани определени обстоятелства. Посочено е, че проверката е извършена в имот в гр.Варна, така, че съдът не споделя наведените в жалбата доводи, че не било посочено мястото на нарушението. Не е ясно обаче, а и не е посочено на коя дата според АНО е извършено, респективно довършено  нарушението.  Категорично се установи от писмените и гласни доказателства по делото, че при проверката на 19.12.2018г. ,  процесният обект е бил завършен, поради което по никакъв начин датата на проверката не може да се приеме за дата на извършване на нарушението. Категоричен извод за това, на коя дата е било извършено нарушението, не би могъл да се направи от нито едно писмено или гласно доказателство по делото, напротив видно от гласните доказателства по делото /показанията на св.Р./ процесният гараж е изграден преди около 15г.  От друга страна от показанията на актосъставителя Д. и св.Й., присъствала при установяване на нарушението е видно, че те самите не могат да посочат кога е изграден обекта, респективно кога е възложено неговото изграждане, като изразяват предположение, че това е станало след въвеждане в експлоатация на основната сграда, т.е. след 2005г. В хода на АНП не е установено с категоричност нито кой, нито кога е изградил процесния гараж. Нещо повече, от показанията на двамата свидетели-Д. и Й. е видно, че проверката е извършена о жалба на съсед. От същия не са снети никакви сведения за това кога е запознало изграждането на обекта, респективно кога е завършено. От друга страна от разпитите на двамата проверяващи става ясно, че и преди проверката на 19.12.2018г. те са извършвали и други проверки на процесния имот, при които очевидно строежът пршет за гараж е бил изграден т.к.св.Й. сочи в показанията си, че при предходни проверки там е имало паркирани автомобили.

     С непосочването на датата на извършване на нарушението е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, не само защото същата е реквизит от императивно и изчерпателно определеното от закона съдържание на НП и е съществен елемент при индивидуализацията на нарушението, касаещ  описанието на същото от фактическа страна, съответно липсата й води до ограничаване правото на защита на нарушителя, а и защото лишава съда от възможност да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Още повече при събрани гласни доказателства, че проверяващите и на по-ранен етап са установили, че обектът – гараж е съществувал. Изтичането на определените от закона срокове от датата на извършване на нарушението изключват възможността за образуване на административнонаказателно производство и с тези срокове законът цели дисциплиниране на компетентните държавни органи и постигане на правна стабилност и сигурност в обществото. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на АНО важи и за случай като разглеждания. Между датата на констатиране на нарушението и датата на неговото действително извършване има съществена разлика, която АНО не е отчел. Още повече, че очевидно нарушението е било констатирано и на по-ранен етап, при предходни проверки според показанията на св.Й.. Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на този задължителен реквизит, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването му представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС-Варна,  Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.

         Освен горното следва да се отбележи, че в НП фигурира единствено правният извод на АНО, че именно въззивника, във функцията му на възложител е възложил  изграждането на незаконния строеж. Факти, които да сочат, че жалбоподателят притежава качеството на възложител и че именно той е извършил административно нарушение посредством възлагане изграждането на незаконен строеж липсват както в АУАН, така и в НП. Действително, както правилно е отбелязал процесуалния представител на АНО в писменото си становище по делото, съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая обаче , нито в НП, нито в АУАН са посочени конкретни факти от които да се направи извод, че възз. притежава качеството на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Действително, към въззивната жалба са приложени доказателства, които бяха приобщени по делото, а именно нотариални актове, от които е видно, че Р. е собственик на имота. Отделно от това в хода на въззивното производство бяха приобщени и строителните книжа във връзка с изграждане на строежите в имота, от които също е видно, че възз.Р. е собственик на имота. Затова и възраженията в жалбата, поддържани в с.з., че Р. не бил единствен собственик на имота не се споделят от настоящия съд. Горното обаче не компенсира липсата на факти, че възз. е възложител. Както е известно, факти за съставомерните признаци на нарушението не биха могли да се извличат по тълкувателен път от материалите по АНП, нито пък да се навеждат и доказателства за тях да се събират за пръв път във въззивното производство. В с.з. се установи, че Р. е собственик на имота, в който е изграден процесния строеж, но няма как установените в с.з. факти да компенсират липсата на такива в НП, тъй като съдът не може да компенсира от фактическа страна пропуските на АНО.

         Липсата на  пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа  страна, съставляват съществено процесуални нарушения, тъй като  са ограничили правата на  нарушителя, който е бил лишен от възможността  да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства  и по този начин адекватно да организира защитата си.

        В НП въззивникът е обвинен, че е възложил изграждането на  незаконен строеж – без издадено разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа, в нарушение на разпоредбите чл.148, ал.1 от ЗУТ. Последните  гласят, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. А съгласно чл.225, ал.1, т.2. от ЗУТ незаконен е строежът, когато се извършва  без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. АНО е наложил административно наказание на въззивника на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ, съгласно който текст  се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице - участник в строителството, което извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Следователно законодателят е предвидил три различни форми на изпълнително деяние на това административно нарушение - извършва, разпореди или допусне извършването. В АУАН и НП възз. е обвинен в това, че е възложил изграждането на незаконен строеж. Не е ясно от така формираното обвинение, коя форма на изпълнителното деяние - извършва, разпореди или допусне извършването, АНО е  приел, че е осъществил въз., сочейки в двата акта, че е възложил изграждането на строежа . Настоящият съдебен състав намира, че тази неяснота на АУАН и НП, съществено засяга правата на обвиненото лице, в частност неговото право да научи в какво точно административно обвинение е обвинено, за да организира адекватната си защита от самото начало на административното производство.

      Освен горното съдът намира и още, че предявеното с НП обвинение за „незаконен строеж“,  не държи сметка за легалната дефиниция на понятието „строеж“, която ЗУТ в своите допълнителни разпоредби сочи. Съгласно  § 5, т.38: Строежи са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. От съдържанието както на АУАН, така и на НП не става ясно, АНО към кой от изброените в легалната дефиниция обекти причислява процесния гараж, за да бъде приет за самостоятелен строеж по смисъла на § 5 от ЗУТ и за същия да бъде изискуемо издаването на разрешение за строеж и одобряването на инвестиционен проект. В НП , а и в АУАН дори не е посочено, както бе спомената по-горе, към коя категория строежи се причислява въпросния обект и какви са неговите характеристики. Тук следва да с посочи, че разпоредбите на ЗУТ сочат и категории строежи , напр.Чл. 54 от ЗУТ касаещ временните строежи, чл.147 касаещ хипотези в които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. За прецизност следва да се посочи, че известни характеристики на обекта-гараж са посочени в КА №11/19.12.2018г., но наказващият орган не може да се позовава на констатациите в съставения констативен акт, тъй като началото на АНП се поставя със съставянето на АУАН, където както и в НП следва да са посочени всички обективни характеристики на нарушението, в това число и видът и категорията на строежа. Т.е. всички факти и обстоятелства на нарушението следва да бъдат описани в АУАН и НП, както и доказателствата, на които се позовава АНО.Това е така, тъй като наказаният субект се защитава срещу предявените му с АУАН и НП факти, от които той следва да разбере в какво нарушение е обвинен.

         Горепосочените пороци на НП не биха могли да бъдат санирани от настоящата въззивна инстанция, като липсата на точно и ясно  описание на нарушението, особено непосочването на датата, на която е извършено и факти, касаещи авторството на деянието, непосочването на всички доказателствата, които го потвърждават, лишават съда от възможността да прецени налице ли е нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

         Предвид констатираните съществени нарушения на процесуалните правила съдът не счита за необходимо да коментира възраженията за приложението на материалния закон, в частност възраженията направени в хода на АНП.

         По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. 

 

 

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

 

        ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СК -648/29.01.2019 г., издадено от Заместник - кмета на Община Варна Т. И., с което на Б.Н.Р. с ЕГН **********, на основание чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ вр.чл.223, ал.1,т.11 и чл.232,ал.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.

         

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: