Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 28. 06. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Нели Маринова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Т., като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. дело № 1729 по описа на Софийския градски съд
за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство К.Т.А. с ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. „***********, съдебен адрес ***, офис 3 (въззивник), действащ
чрез законния си представител и негова майка Т.А.Т. и
упълномощения процесуален представител адвокат В.Г. срещу решение № 20277890, постановено на 16. 12. 2020 г. от Софийския районен съд, 127-и състав, по гр. дело № 22658 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното
решение първоинстанционният съд изцяло е отхвърлил четирите кумулативно
съединени осъдителни иска за присъждането на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, както и за присъждането на обезщетения за забава върху
съответните главници, предявени срещу застрахователя на гражданската
отговорност на предполагаемия делинквент.
Въззивникът-ищец оспорва обжалваното
решение с твърдения, че то е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Оспорва извода на първостепенния съд за липса на вина на водача И.Р.. Позовава
се на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че макар и да е било отказано образуването
на досъдебно производство във връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие, за събитието все пак е било издадено наказателно постановление за
нарушение на чл. 185 и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, което е било връчено на водача
и е влязло в законна сила, а с него
ѝ е било наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева.
Възпроизвежда анализата на собствените си сведения и тези на другото пострадало
дете М.Н., направена със съответно постановление на прокурора. Според тях
въззивникът-ищец вече бил спрял посредата на ул. “Извор”, но Р. нито спряла
управлявания от нея автомобил, нито успяла да го заобиколи на безопасно
разстояние (позовава се и на сведенията на Заков). Заявява, че И.Р. е
правоспособен водач на моторно превозно средство, поради което е запозната с
правилата за движение по пътищата, докато той (въззивникът-ищец) не е държал
изпит за правоспособност. Допълва, че детето-велосипедист спада към категорията
на уязвимите участници в движението и че водачът на моторното превозно средство
е била длъжна да го пази. Поддържа, че според данните от приложената
прокурорска преписка И.Р. е реализирала и друго пътнотранспортно произшествие
през 2017 г. в района на пешеходна пътека. Прави извод, че става въпрос за
водач с по-висока степен на обществена опасност от обичайната. Позовава се на
обясненията си по прокурорската преписка, според които И.Р. управлявала
моторното превозно средство с една ръка, докато с другата държала мобилен
телефон и извършвала действия с него. Позовава се на автотехническата
експертиза, според която няма данни за препятствия, които да са ограничили
взаимната видимост на участниците в пътнотранспортното произшествие. Допълва,
че ударът е настъпил извън опасната зона на водача на моторното превозно
средство. Позовава се на чл. 116 и чл. 117 ЗДвП. Намира, че районният съд
неправилно е кредитирал показанията на И.Р., като изтъква, че според тях срещу
нея не е било водено наказателно производство, а обратното се установявало от
приложената прокурорска преписка и че свидетелката често отговаряла на
въпросите на съда, че не си спомня (въпреки младата ѝ възраст). Позовава
се на експертното заключение по автотехническата експертиза, при което
констатира вътрешно противоречие и обосновава, че то следва да бъде кредитирано
в една част, а в друга - да не бъде кредитирано. Позовава се на “многобройна”
практика на ВКС относно водачите на моторни превозни средства, когато се
намират в близост до деца в обхвата на пътя, по който се движат, и според която
законът възлага на водачите да предпазват децата, когато преминават покрай тях.
Обосновава, че водачът не се намира при условията на чл. 15 НК, което било
описано в констативния протокол “К-357”. Позовава се в частност на
решение № 6, постановено на 16. 01. 1985 г. по н. дело № 588/84 г. на III н. о.
и на решение № 248, постановено на 12. 05. 1977 г. по н. дело № 227/77 г.
Изтъква, че по образуваната преди настоящото дело щета застрахователят вече бил
извършил плащане, при което е приел, че е налице елемента на вина на водача,
застрахован при него. Допълва, че при наличието на подобно плащане насрещната
страна не би могла да оспорва основателността на иска, а единствено неговия
размер. Оспорва възражението за съпричиняване, направено от ответника, като
заявява, че той (въззивникът-ищец) не е имал възможност на управлява велосипеда
по велоалея, че произшествието е настъпило през светлата част на денонощитеи
при добра видимост, поради което не е бил длъжен да управлява велосипеда със
светлини и носейки светлоотразителна жилетка. Излага подроби доводи относно
претърпените от него неимуществени вреди – как е бил откаран с частен транспорт
до болницата в Ботунец, а сетне с линейка на спешна помощ до УМБАЛСМ “Н. И.
Пирогов”, посочва медицинските услуги, които е получил, конкретните
характеристика на травматичните увреждания, търпени болки и страдания и в
продължителен период след пътнотранспортното произшествие, неблагоприятните
психични преживявания, както и че не е могъл да посещава учебни занятия
продължително време. Намира, че първостепенният съд неправилно е кредитирал
изцяло експертното заключение по съдебно-медицинската експертиза, което оспорва
като непълно (довело до необходимост от редица уточнения в откритото съдебно
заседание), противоречащо на свидетелските показания на А.А. и почиващо само на
част от представените с исковата молба документи и противоречащо на някои от тях.
Позовава се на свидетелските показания на А.Т.А. (негов брат). Намира, че
заплатеното от ответника застрахователно обезщетение се явява недостатъчно за
справедливо обезщетяване на всички описани неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД. Позовава се на възрастта си към момента на пътнотранспортното произшествие
и претърпените множество телесни повреди. Иска от въззивния съд да уважи изцяло
предявените искове за присъждането на 13 000 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, на 180 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди и
за присъждането на законната лихва от датата на писмото на застрахователя 11.
03. 2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК - З.”” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***
(въззиваемо дружество) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт
Деница Димитрова. Оспорва въззивната жалба с твърдения, че тя е напълно
неоснователна. Изтъква, че тя се базира на документи, изготвени в прокурорска
преписка, които не са годни доказателства в гражданския процес и правилно не са
били обсъждани от първостепенния съд. Намира, че въззивникът-ищец моли
въззивния съд да не кредитира експертните заключения единствено в частите им,
които не го ползват, въпреки че пред първата инстанция те са били приети без
възражения. Поддържа, че водачът на застрахованото при въззиваемия-ответник
моторно превозно средство няма вина за настъпването на пътнотранспортното
произшествие, като се позовава на приетото и неоспорено от страните експертно
заключение по съдебно-техническата експертиза и от събраните свидетелски
показания. Прави извод от тях, че въззивникът-ищец се е движел с велосипед с
неизправни спирачки, возейки друго лице и спускайки се по наклон пред
кръстовище, при което водачът не е имал теническа възможност да избегне
пътнотранспортното произшествие. Развива и евентуални доводи, че предявените
искове са завишени по размер, че вещото лице по съдебно-медицинската експертиза
е описало всички увреждания настъпили в резултат на пътнотранспортното
произшествие и че от разпита на свидетелите също не са били доказани твърдените
в исковата молба болки и страдания. Иска от въззивния съд да остави без
уважение въззивната жалба и да остави в сила първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за двете инстанции. Прави евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
След като прецени твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският
градски съд направи следните фактически
и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител. С
определение на първостепенния съд (л. 49) е бил освободен от задължението да
заплаща държавна такса и да внася авансово разноски в хода на производството. По тези съображения въззивната жалба е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно
и допустимо. Относно правилността му въззивният съд е обвързан от доводите,
съдържащи се във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема следното.
Предмет на делото са четири кумулативно
съединени осъдителни иска, първите два от които за присъждане на
застрахователни обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди с
правни основания чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то КЗ) във връзка с чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а другите два – с правни
основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждането на обезщетения за забава, начислени
върху съответните застрахователни обезщетения, за период на забава 11. 03. 2019
г. - 19. 04. 2019 г. (л. 78 от делото на районния съд). Своевременно с отговора
на исковата молба въззиваемият-ответник е направил евентуално възражение за
съпричинява с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
По исковете с правни основания чл. 432 КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД тежест на въззивника-ищец е да установи при
условията на пълно и главно доказване възникването на валидно застрахователно
правоотношение, по силата на което въззиваемият-ответник е застраховал
гражданската отговорност на водача на моторното превозно средство, участвало в
пътнотранспортното произшествие, осъществяването на пътнотранспортното
произшествие през периода на застрахователно покритие, обективното нарушаване
на правила за движение по пътищата от водача на пътнотранспортното
произшествие, претърпените от въззивника-ищец имуществени и неимуществени
вреди, наличието на причинна връзка между съответните вреди и
пътнотранспортното произшествие, както и отправянето на писмена застрахователна
претенция до въззиваемия-ответник. При установяване на съответните елементи на
правопораждащия фактически състав в тежест на въззивемия-ответник е да докаже
липсата на вина на водача на застрахованото при него моторно превозно средство;
съответно, ако не успее да докаже липсата на вина, то да докаже обективно нарушение
на правилата за движение по пътищата от въззивника-ищец, което е в причинна
връзка с претърпените от него вреди; извършването на плащане.
По акцесорните искове с правни основания
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на въззивника-ищец е да установи при условията на
пълно и главно доказване, че към 11. 03. 2019 г. въззиваемият-ответник е бил
поставен в забава, както и размерите на обезщетенията за забава за
претендирания период.
Поради липсата на спор между страните
следва да се приеме за установено, че въззиваемият-ответник е сключил договор
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилитите“, по силата на който е
поел задължението да осигури застрахователно покритие за вредите, причинени при
пътнотранспортни произшествия от водача на лек автомобил марка и модел „Пежо
206“, рег. номер *******(лекият автомобил). Освен това страните не спорят, а и
от представените по делото доказателства се установява, че на 30. 05. 2018 г.,
в периода на застрахователно покритие, в град София, кв. „Ботунец“, ж. к. „Ботунец
- 2“, на кръстовището между ул. „Искър“ и ул. „Извор“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие между въззивника-ищец, към съответния момент
10-годишно дете, който управлявал велосипед, и лекият автомобил, управляван от
свидетелката И.И.Р., правоспособен водач.
Страните спорят относно механизма на
пътнотранспортното произшествие, причинените от него вреди, вината на водача на
лекия автомобил и евентуалното съпричиняване на вредите от страна на
въззивника-ищец.
Към делото е приложена прокурорска
преписка № 25564 по описа на Софийската районна прокуратура за 2018 г., която е
приложена към делото. Става въпрос за проверка по чл. 145, ал. 1 от Закона за
съдебната власт, чиято цел е да установи дали са налице предпоставките за
образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за
извършено престъпление). В рамките на преписката по тази процедура прокурорът е
снел сведения от въззивника-ищец, майка му, М.В.Н., В.К.Н.,Т.Й.З., И.И.Р., Ц.Г.Р.и
Л.З.М.. Анализирайки данните от тях, както и събрани писмени материали,
прокурорът е преценил, че от обективна страна претърпените от въззивника-ищец
травматични увреждания (съответстващи на лека телесна повреда) не обуславят
данни за престъпление по чл. 343, ал. 3, алт. 4, б. „а“ във връзка с ал. 1, б.
„б“ от Наказателния кодекс, поради което с постановление е отказал да образува
наказателно производство и вместо това е изпратил преписката на 05 РУ - СДВР за
преценка дали е налице извършено административно нарушение от И.И.Р.. След
обжалване постановлението на прокурора е било потвърдено от горестоящия
прокурор и е влязло в сила. Впоследствие с наказателно постановление №
18-4332-019969, издадено на 15. 10. 2018 г. от Отдел „Пътна полиция“ към
Столичната дирекция на вътрешните работи, е било установено административно
нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП на И.И.Р., като наказателното потановление
е влязло в сила на 13. 11. 2018 г. (л. 30 от делото на районния съд).
С приемането на прокурорската преписка
за послужване към настоящото гражданско производство материалите по нея могат
да бъдат ползвани за изясняването му от фактическа страна. Доводът на
въззиваемия-ответник, че те не са годни доказателства в гражданския процес, е
отчасти основателен. В гражданския процес свидетелски показания се събират чрез
провеждането на разпит на свидетели пред съда при спазването на процесуалните
принципи устност и непосредственост. Затова и съдържанието на писмените
сведения, дадени по прокурорската преписка, не могат да се приемат за надлежно
събрани доказателства. При все това писмените сведения все пак следва да се
приемат за доказателства дотолкова, доколкото те съдържат данни за лицата,
които по искане на страните биха могли да бъдат разпитани като свидетели пред
гражданския съд (П.В.„Писмени доказателства и свидетелски показания в
гражданския процес“). Медицинските документи, които са приложени по
прокурорската преписка, няма пречка да бъдат ползвани като писмени
доказателства в хода на гражданския процес. Що се отнася до актовете на
прокуратурата, гражданският съд не е обвързан от фактическите констатации на
прокурора, а следва да направи свои собствени изводи въз основа на всички
събрани в гражданския процес доказателства (в това число и приложената
прокурорска преписка). Що се отнася до влязлото в сила наказателно
постановление, съгласно нормата на чл. 300 ГПК, която следва да бъде
интерпретирана строго, само влязлата в сила присъда на наказателния съд
обвързва гражданския съд. Влязлото в сила наказателно постановление не обвързва
гражданския съд по отношение на въпроса за противоправността на деянието и
виновността на дееца (решение № 60127 от 17. 11. 2021 г. по т. дело № 1145/2020
г. на ВКС, II т. о.; решение № 7415 от 01. 11. 2019 г. по в. гр. дело №
13697/2018 г. на СГС, IV - Д въззивен състав). Решението на първостепенния съд
е съобразено с цитираната съдебна практика.
Пред гражданския съд са били разпитани
само двама свидетели, и двамата от кръга на лицата, които са дали сведения пред
прокурора: А.Т.А. (брат на ищеца) и И.И.Р. (водач на лекия автомобил).
Показанията на свидетеля А.Т.А. следва да бъдат внимателно преценявани при
условията на чл. 172 ГПК поради евентуалната му заинтересованост. Според тях
след получено телефонно обаждане свидетелят А. бил закаран на
местопроизшествието, където заварил само велосипеда на въззивника-ищец и лекия
автомобил. Леля му Л. била откарала въззивника-ищец в болница. Свидетелят
забелязал спукана стъкло на лекия автомобил „горе в левия ъгъл“ и парче
коса на стъклото. След това видял въззивника-ищец в болницата с голяма кървяща
рана на главата, на кръста, на ръката, а на крака нямало рано, но много го
болял. Въззивникът-ищец бил изписан на 30-и, след което у дома чувствал гадене.
На следващия ден отново бил закаран в болница, откъдето му предписали лекарства
и вързали ръката му с шина. Въззивникът-ищец не можел да се обслужва сам. На
петнадесетия ден свалили превръзката на главата му. Останали му два белега -
един 2-3 сантиметров на главата и един 10-сантиметров на кръста. Спял
неспокойно и се напикавал. Не можел да рита футбол и да излиза навън. Един-два
пъти бил воден на психолог или на психиатър. Изпитвал страх да пресича улици.
Тръгнал на училище едва есента.
Според показанията на свидетелката И.И.Р.
тя излязла от дома си около 11 часа и го управлявала в град София, кв.
„Ботунец“ със скорост около 20 км/ч. При навлизане в кръстовище с предимство се
огледала, не видяла никого и продължила. Когато била вече в средата на
кръстовището и отминавала усетила удар откъм стръмния път от лявата ѝ
страна. Колело се набило в нея и минало през капака ѝ, при което децата
паднали от дясната ѝ страна и при самото им премятане предното ѝ
стъкло се счупило. На колелото имало две деца на възраст около десет години.
Колелото представлявало само една рамка и нямало ръчни спирачки. Опитала се да
окаже първа помощ на децата, но те отказали и си тръгнали, заявявайки, че ако
каже на „техните“, те щели да им се карат и да ги бият. Едното дете
имало видима рана на главата. Помни, че се е обадила на „Бърза помощ“ и пътна
полиция, но не помни дали е дошла линейка. Помни, че на кръстовището не е имало
светофари, но не помни дали е имало пътни знаци. Отрича да е било образувано
досъдебно производство срещу нея.
По делото са били изготвени три съдебни
експертизи - съдебно-медицинска, съдебно-психологична и съдебно-автотехническа.
Само по-отношение на последното процесуалният представител на въззивника-ищец е
направил изрично изявление да бъде прието. От експертното заключение по
съдебно-медицинската експертиза се установява, че въззивникът-ищец е получил
дълбока кървяща охлузна рана с размер 2, 5 на 2 см, охлузна рана на десния
лакът с големина 3 на 3 см, оток и затруднени и болезнени движения на лакътната
става. Освен това има данни за контузия на корема без увреда на коремни органи.
Според вещото лице уврежданията са лекостепенни и с възстановителен период
около 45 дни, като охлузванията са преминали за 30 дни, след което е имало 15
дни период на отток и болки в главата и крайниците. Оплакванията от болки в колената щели да
отшумят в процеса на растеж в рамките на една година. Според вещото лице по
съдебно-психологичната експертиза при ищеца се е наблюдавало посттравматично
стресово разстройство с преживяване на уплаха, тревожност и притеснение, като
през последната година (експертното заключение е от 29. 06. 2020 г.) се
наблюдава намаляване на интензивността на симптоматиката, но и остатъчна
невротична фиксация и повишаване на тревожността при обекти и ситуации,
напомнящи инцидента.
Правилно първостепенният съд е
кредитирал изцяло обсъдените по-горе експертни заключения по съдебно-психологичната
и съдебно-медицинската експертиза. Между тях и показанията на свидетеля А.Т.А.
всъщност не се констатират съществени противоречия. Вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза е обосновало при изслушването си в откритото
съдебно заседание пред първостепенния съд, че е работило въз основа на
релевантните медицински документи, които са били представени с исковата молба
(не е описал в констативната част прегледите и ултразвуковите снимки, които не
са установили особености).
Що се отнася до експертното заключение
по автотехническата експертиза (при изготвянето на което вещото лице е
съобразило показанията на И.Р.) времето е било ясно, пътят е бил сух и пътната
обстановка е била спокойна. След като е навлязла в кръстовището със скорост от
около 20 км/ч, движейки се по ул.
„Извор“, свидетелката И.Р. не видяла движещия се с около 15 км/ч велосипед
(можела е да го види на разстояние 16, 31 метра). Според показанията, възприети
от вещото лице, велосипедът не е бил в изправно състояние (липсвала е работеща
спирачна уредба). Въззивникът-ищец е можел да предотврати произшествието, ако е
управлявал превозното средство сам, с изправна спирачна уредба и ако я е бил
задействал в момента на възприемането на лекия автомобил (на 12, 2 метра от
мястото на удара).
Първостепенният съд правилно и
обосновано е кредитирал изцяло показанията на свидетелката И.Р.. Писмените
сведения от возилото се на велосипеда с въззивника-ищец дете М.В.Н., не са
могат да бъдат обсъждани заедно с нейните свидетелски показания. Поради
процесуалното бездействие на въззивника-ищец не са били събрани събрани
свидетелски показания чрез разпит на М.В.Н., които да разкриват различен
механизъм на настъпването на пътнотранспортното произшествие от установения
чрез показанията на И.Р.. Неоснователни са и доводите, търсещи вътрешни
недостатъци в нейните показания. Свидетелката е заявила, че не си спомня само
две обстоятелства във връзка с произшествието, а именно дали е дошла линейка и
дали е имало пътни знаци. Това не е основание за дискредитирането на останалите
нейни показания, които са детайлни и последователни. Освен това свидетелката
правилно е заявила, че срещу нея не е било образувано досъдебно производство.
Въззивникът-ищец неправилно допуска смешение на проверката, проведена от
прокурора по реда на Закона за съдебната власт, с воденето на досъдебно
производство по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Първата процедура
логически предхожда втората и цели да установи дали са налице предпоставките за
инициирането ѝ. В дадения случай прокурорът е отказал да образува
досъдебно производство срещу И.Р., което потвърждава верността на показанията
ѝ, че срещу нея не е било образувано досъдебно производство.
Правилно и обосновано също така
първостепенният съд не е кредитирал експертното заключение по автотехническата
експертиза единствено в онази негова част (задача седма), в която според вещото
лице „водачката на моторното превозно
средство не видяла приближаващия отдясно велосипед който се намирал по средата
на ул. „Извор“, не спряла, но не осигурила и достатъчно разстояние, за да го
изпревари и избегне удар в колелото, вследствие на което настъпил удар между
автомобила и велосипеда“ (в откритото съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че е допуснало техническа грешка, изписвайки „отдясно“). Става въпрос за фактически извод на вещото лице, който
не произтича от надлежно събраните доказателствени материали, а възпроизвежда
фрагмент от фактическите констатации от постановлението на прокурора от 13. 11.
2018 г., с което се потвърждава отказът да бъде образувано досъдебно
производство („Р. не забелязала
управлявания от К.А. велосипед, не спряла лекия автомобил, не осигурила
достатъчно разстояние за изпреварване и предотвратяване на удар с велосипеда,
вследствие на което настъпил удар между автомобила и велосипеда“).
Законосъобразно първата инстанция вместо това е възприела механизъм на
настъпване на вредите съобразно свидетелските показания на И.Р., които са
подробни, вътрешно непротиворечиви и последователни и липсват други надлежно
събрани доказателства, които да им противоречат.
Въз основа на тях районният съд е
направил правилни изводи, че свидетелката И.Р. се е движела по път с предимство
със скорост около 20 км/ч, огледала се е преди да навлезе в кръстовището и едва
при отминаването управляваният от въззивника-ищец велосипед се е блъснал в
предния ляв калник на лекия автомобил. При това положение от обективна страна
тя не е нарушила правилата за движение по пътищата, а от субективна страна се
опровергава предположението за вината ѝ по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за
настъпването на пътнотранспортното произшествие. Въззивният съд споделя и
препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, според
които И.Р. не е могла и не е била длъжна да предполага, че в кръстовището е
възможно да навлезе ускоряващ по наклон надолу по средата на пътното платно
велосипед без изправни спирачки, който носи две деца, в нарушение на чл. 48,
чл. 79, т. 1, чл. 80, т. 2 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Понеже се установява липсата
на елементи от правопораждащия фактически състав, правилно и законосъобразно
първостепенният съд е приел иска за неоснователен. При това положение не следва
да бъде обсъждано и направеното от въззиваемия-ответник евентуално възражение
за съпричиняване.
За пълнота следва да се отбележи, че
извършеното от въззиваемия-ответник плащане на застрахователно обезщетение
съставлява мълчаливо извънсъдебно признание на фактите, обуславящи
отговорността му. Признанието на факти обаче се преценява от съда с оглед на
установените обстоятелства на основание чл. 175 ГПК. В дадения случай събраните
пред гражданския съд доказателства опровергават това признание. Констативният
протокол за пътнотранспортно произшествие и съдържащите се в него констатации
също не обвързват гражданския съд, а в настоящия случай подкрепят възприетата
от съда фактическа обстановка. Наличието на предходни административни наказания
на свидетелката И.Р. и дали това я отличава като „водач с голяма обществена опасност“ са ирелевантни за гражданския
процес.
Разноски. При този изход на делото съдът следва да
присъди разноски. Макар и въззивникът да е освободен от задължението за
авансово внасяне на разноски, той не е освободен от задължението да носи
отговорност за сторените от насрещната страна разноски поради предявените
неоснователни искове. В дадения случай разноските на въззиваемия застраховател
във въззивното производство се свеждат до юрисконсултското възнаграждение.
Предвид липсата на правна или фактическа сложност на делото въззивният съд ги
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20277890, постановено на 16. 12. 2020 г. от Софийския районен съд, 127-и състав, по гр. дело № 22658 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА
К.Т.А.
с ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „***********, да заплати в полза на “Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - З.”” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***,
сумата 25 лева, представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или/и ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс в едномесечен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението
да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.