РЕШЕНИЕ
№ 561
гр. Плевен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 117 по
описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано е по жалба на И.С. *** срещу решение №
2153-14-5/21.01.2021 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е
постановено в противоречие на материално-правните разпоредби и в нарушение на
процесуалните правила. Посочва, че
административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл.36.
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния
случай, като е направил изрично искане за това, вследствие на което пенсионният
орган е нарушил основен принцип, залегнал в чл.9, ал.2 от АПК. Счита, че е
налице и материална незаконосъобразност на решението на заместващия директора
на ТП на НОИ - Плевен по смисъла на чл.146, т.4 от АПК поради неправилно
определяне от трета вместо от втора категория на положения от него труд по трудово правоотношение като „МТЕВ/ревизор
вагони” в Транспортни войски /с правоприемник Държавно предприятие „Транспортно
строителство и възстановяване”/ за периода от 19.07.1982 г. до 19.07.1987 г. Посочва,
че е завършил Полувисшия железопътен институт, който институт е към
Министерство на транспорта за обслужване на кадри за работа към БДЖ, като за
обучението си е подписал договор, че 5 години след завършването трябва да
работи в системата на БДЖ и тъй като не е имало свободни места във
Вагонно-ревизорски участък, гр. Плевен, който е по местоживеенето му е бил разпределен
към поделение 58210, гр. Горна Оряховица. Твърди, че всички поделения, както и
БДЖ са били на подчинение на Министерство на транспорта. Сочи, че работата на
„МТЕВ/ревизор вагони” в Транспортни войски и в БДЖ е абсолютно една и съща и
затова счита, че положеният от него труд е втора категория съгласно т.53 от
ПКТП/отм./. Навежда доводи, че дори и да не се признае на основание т.53,
поради факта, че е работил едно и също, както „ревизор вагони” в самата
структура на БДЖ, с еднаква тежест и вредности на труда на основание т.67 от
ПКТП /отм./ трудът му следва да се причисли към съответната категория,
независимо в кой отрасъл на производството е положен. Посочва, че за да
отхвърли жалбата му като неоснователна, заместващият директор на ТП на НОИ
Плевен е приел, че стажът му като „механик по техническата експлоатация на
вагоните - ревизор вагони” през периода от 19.07.1982г. до 19.07.1987г. е трета
категория труд. Този извод обосновава с твърдението си, че удостоверение №
69/13.01.2011 г. е неавтентичен документ, защото цитираното удостоверение било
издадено по време, когато разплащателните ведомости се съхранявали във Военния
архив в гр. Велико Търново, а не при правоприемника, издал удостоверението. Счита
мотивите на пенсионния орган за неправилни. Посочва, че Удостоверение с изх. №
69/13.01.2011 г. не е неавтентичен
документ. Твърди, че в настоящия случай пенсионният орган никъде не твърди, че
подписалите удостоверението лица за „изготвил”, „главен счетоводител" и
„ръководител" не са лицата, заемащи тази длъжност, а трети лица. Излага
доводи, че лицата, заемащи длъжност „механик по техническата експлоатация на
вагоните” в българските държавни железници са престарали труд при условията на
втора категория труд за периода до края на 1999т. съгласно отменения Правилник
за категоризиране на труда, както и че е без значение дали и къде се съхраняват
разплащателните ведомости, защото безспорно е установено от трудовата му книжка
и от Удостоверение № 4912/15.09.2020 г.на ДВИА, че за посочения период е
работил като „механик по техническата експлоатация на вагоните”. Счита, че
това, че е определил трета категория за положения от него труд като „механик по
техническата експлоатация на вагоните”, пенсионният орган е обосновал
единствено с аргумента, че зачитането на категория е от негова изключителната
компетентност, като други мотиви липсват. Намира за неотносими мотивите в
решението, съпоставящи длъжностите „работник по ремонта на подвижния
железопътен състав и съоръженията” и „механик по техническата експлоатация на
вагоните - ревизор вагони”. Навежда доводи, че като не е изяснил всички фактите
и обстоятелствата от значение за случая, ръководител „ПО” не е изпълнил
задължението си по чл.36, ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства,
относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил основен принцип,
залегнал в чл.9, ал.2 от АПК. Счита, че е налице материална незаконосъобразност
на решението по смисъла на чл.146, т.4 от АПК поради неправилно определяне от
трета вместо от втора категория на положения от него труд като „механик по
техническата експлоатация на вагоните - ревизор вагони”. Намира, че правилно
работодателят е визирал, че попада в обхвата на т.53 от ПКТП, тъй като
поделението, в което е работил попада в обхвата на БДЖ - строителни войски. Твърди,
че всички задължения и отговорности като „механик по техническата експлоатация
на вагоните”, както в БДЖ, така и в ТСВ са едни и същи. Посочва, че в момента
работи на същата длъжност в Пътнически превози, както и че задълженията му и след над 30 години продължават да са
същите. Отбелязва, че на много негови колеги, с които е работил години наред,
на длъжност „механик по техническата експлоатация на вагоните” им е била
зачетена втора категория труд на основание чл.53 от ПКТП. Намира, че е
недопустимо на един да му бъде призната, а на друг - не втората категория труд,
при положение, че са работили едно и също през един и същ период. Моли съдът да
отмени Решение № 2153-14-5/21.01.2021г. на заместващ директора на ТП на НОИ -
Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на ръководител ПО М.Б., с което е отменено
Разпореждане № 11/05.11.2019 г. и всички последващи и му е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.696, ал. 2 от КСО.
В съдебно заседание оспорващият – И.С. ***, се явява
лично и се представлява от адв. Д.П., която моли съдът да отмени решението на
зам. директор на ТП на НОИ – Плевен. Посочва, че съгласно приетото по делото постановление на прокуратурата, с
което се отказва образуване на наказателно производство от 03.06.2021 г. по
преписка № 401/2021 г., се установява, че представеното от С. *** удостоверение
за пенсиониране е изготвено от компетентен орган, като удостоверява вярно
стажа, подписано е от работодател и в тази връзка липсват данни за неговата неистинност,
предвид на което няма основание ТП на НОИ – Плевен да приеме, че
удостоверението е неавтентично и неистинско. Твърди, че то е издадено от
компетентен орган. Подписано е от управителя на „ТСВ“ през 2011 г. и е
изготвено от ЧР – А.А., който се е позовал, че работата на „ревизор – вагони“ в
„ТСВ“ е била идентична с работата в БДЖ, предвид на което и е отразено това
обстоятелство в УП № 69 от януари 2011 г. Навежда доводи, че от приетите по
делото писмени доказателства се установява, че личното трудово досие и
длъжностни и производствени характеристики не са предадени на „Държавен
военноисторически архив“, както твърди правоприемникът на бившия работодателя
на оспорващия, а и не сочи данни те да бъдат предадени. Сочи, че този, който е
издал удостоверението за пенсия е бил на съответната длъжност, запознат с
работата на „ревизор – вагони“ и въз основа на документи през 2011 г. е издал
това УП. Моли при уважаване на жалбата
да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът – Директорът на ТП на
НОИ Плевен, не се явява, не се представлява.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка
с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2113-14-2040/23.10.2019 г. /лист 10
по делото/ г-н С. е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО. Към заявлението
са представени документи за трудов/осигурителен стаж, подробно описани в
регистрация на инициативна входяща преписка № 2113-14-2040/23.10.2019 г.
С разпореждане № 11 от 05.11.2019 г. на г-н И.С.С. е
отпусната от 14.09.2019 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по
чл. 69б, ал. 2 КСО въз основа на подадено заявление вх. peг.
№2113-14-2040/23.10.2019 г.
С разпореждане от 08.01.2020г. на л. 21 по делото е
определен размер на пенсията от 735,42 лева като е признат осигурителен стаж от
втора категория – 15 години 09 месеца 22 дни и стаж от трета категория – 23
години 02 месеца и 05 дни.
В писмо peг. № Ц1056-14-493/27.07.2020 г. ТП на НОИ
гр. Велико Търново е посочено, че е образувано съдебно производство по
депозирана жалба от лице с отказана пенсия по условията на чл. 696, ал. 2 от КСО, което в хода на инициираното от него производство е представило копие на
образец № 69/13.01.2011 г., издадено на г-н И.С.С..
С писмо изх. № Ц1056-14-509#1/29.07.2020 г. /лист 25
по делото/ до управителя на „ТСВ“ ЕАД гр. Горна Оряховица, в качеството си на
правоприемник на ДП „ТСВ“ гр. Горна Оряховица е изискано потвърждаване на
издадения образец.
В отговор на искането с вх. № 1056-14-509#2/11.08.2020
г. уведомяват, че към 13.01.2011 г. - дата на издаване на образеца ведомостите
на Поделение 58210 са предадени във Военен архив гр. Велико Търново, считано от
01.01.2002 г. и не се произнасят относно верността на издадения документ. Този
период е удостоверен със запис в трудовата книжка и удостоверение № 4912/15.09.2020
г., издадено от дирекция „Държавен военно-исторически архив" гр. Велико
Търново при Държавната агенция „Архиви".
С разпореждане № Ц1056-14-509#7/13.08.2020 г. /лист 27
по делото/ личната пенсия е спряна на основание чл. 95. ал. 2 от КСО до
изясняване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се за правото на пенсия.
На л. 16 по делото е прието като доказателство
удостоверение с изх. № 69/13.01.2011 г. от ДП "Транспортно строителство и
възстановяване“гр. Г.Оряховица, в което е отразено, че лицето е работило като
ревизор вагони в периода 19.07.1982 г. – 19.07.1987 г. – 5 години и е
осигурявано за втора категория труд.
С разпореждане № Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на
ръководител ПО /лист 45 по делото/ е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ
на лицето, тъй като лицето отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2 от КСО за
навършена възраст 58 години и 4 месеца, но не отговаря на условията за
осигурителен стаж от втора категория минимум 15 години. В разпореждането се
посочва, че при отпускането на пенсията е зачетен осигурителен стаж по
удостоверение обр. УП-3 №69/13.01.2011 г. /лист
16 по делото/, издадено от Държавно предприятие „Транспортно строителство и
възстановяване" гр. Горна Оряховица (правоприемник на Поделение 58210 гр.
Горна Оряховица) за периода от 19.07.1982 г. до 19.07.1987 г. - 05 години при
условията на втора категория труд по т. 53 от отм. ПКТП, които допълват до 15
години осигурителен стаж от втора категория и лицето придобива право на пенсия.
Посочва се, че след развила се кореспонденция
с ДП „ТСВ“ гр. Горна Оряховица, осигурителят посочва, че към дата на
издаване на УП обр. 3 от 2011 г. разплащателните ведомости на поделение 58210
се съхраняват във Военния архив в гр. Велико Търново, а не при правоприемника,
издал удостоверението и посоченото удостоверението се явява неавтентичен
документ без доказателствена сила и не следва да се разглежда при преценката на
правото на пенсия по условията на чл. 69б КСО. Възобновено е производството по
заявлението за отпускане на пенсия от 2019 година и стажът за периода от
19.07.1982 г. до 19.07.1987 г. - 05 години на длъжност „механик по техническа
експлоатация на вагоните“ е прието от органа, че е доказан със запис в
трудовата книжка и удостоверение № 4912/15.09.2020 г. от ДА „Архиви“ , Дирекция
„ДВА“ гр. В.Търново и признат за такъв не от втора, а от трета категория. При
зачитането на стажа общо към трета категория
от 41 години 08 месеца 10 дни независимо
от навършената възраст към 2019 година, то не са налице изискванията за
отпускане на пенсия и е постановен отказ.
На 21.12.2020 г. И.С.С. подава жалба /лист 50 по делото/ срещу разпореждане №
Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на ръководител ПО.
В писмо изх. № Ц1056-14-493#9 от 07.12.2020 г.
на ТП на НОИ – Плевен до директора на ТП на НОИ – Велико Търново /лист
46 по делото/ е посочено, че е получено становище от Дирекция „Пенсии “ с вх. №
Ц1056-14-493#7/17.11.2020 г. въз основа на което е направена нова преценка на
правото по заявление вх. рег. № 2113-14- 2040 от 23.10.2019 г. Трудовият стаж е
доказан по безспорен начин от представената трудова книжка и удостоверение №
4912/15.09.2020 г. от ДА „ Архиви“, Дирекция „ДВА“ гр. Велико Търново и на
основание, че отпускането на пенсия е въпрос от изключителна компетентност на
пенсионния орган се зачита от трета категория. Посочва се, че е изпратено писмо с изх. №
Ц1056-14-493#8/27.11.2020 г. до Дирекция „Пенсии“ относно ограничаване
ползването на осигурителни права въз основа на документи със съмнение за
неистинност.
С решение № 2153-14-5/21.01.2021 година на директора
на ТП на НОИ Плевен /лист 53 по делото/ е отхвърлена подадената от И.С.С. жалба с вх. № Ц1012-14-192/21.12.2020 г. и е
потвърдено разпореждане № Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на ръководител ПО. В
решението се посочва, че с разпореждане №Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на
ръководител ПО е отменено разпореждане №11/05.11.2019 г. и всички последващи
разпореждания и е отказано отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст (ОСВ) по чл. 69б, ал.2 от КСО на И.С. Сименов. В мотивите е посочено,
че представеното удостоверение - обр. УП-3 изх. №69/13.01.2011 г. изд. от ДП
„Транспортно строителство и възстановяване“, гр. Горна Оряховица, се явява
неавтентичен документ без доказателствена сила и не следва да се разглежда при
преценката на правото на пенсия по условията на чл. 69б от КСО на лицето. Прието
е от органа, че периодът от 19.07.1982 г. до 19.07.1987 г., на длъжност
„механик по техническата експлоатация на вагоните“ е доказан по безспорен начин
от представената трудова книжка и удостоверение № 4912/15.09.2020 г. от ДА
„Архиви“, Дирекция ДВА гр. Велико Търново и на основание, че отпускането на
пенсия е въпрос от изключителна компетентност на пенсионния орган е зачетен от
трета категория. Прието е, че лицето отговаря на изискванията на чл. 69б, ал. 2
от КСО за навършена възраст 58 години и 4 месеца (по условията за 2019 година),
но не отговаря на условието за осигурителен стаж от втора категория - минимум
15 години. Прието е, че длъжността „механик по техническата експлоатация на
вагоните“ не може да се приема за труд , положен по т. 53 от Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), тъй като е различна от
длъжността „работник по ремонта на подвижния състав и съораженията“, която длъжност
е посочена в т. 48 към Списъка на професиите и специалистите от железопътния
транспорт, които се категоризират по т. 53, а лицето е работило в ДП „ТСВ“ гр. Горна Оряховица, а
не в БДЖ.
Приложен по делото е сигнал/жалба с изх
.№2113-14-2040# 10/18.01.2021 г. от директора на ТП на НОИ - Плевен до
административния ръководител на Районна прокуратура – Плевен.
По делото на л. 61
е представена заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. на управител на НОИ, с
която се определя началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ Плевен да изпълнява правомощията на директор
на ТП на НОИ при отсъствие на директора.
Приети като доказателства са длъжностни характеристики
за работници, заемали длъжността „механик по техническа експлоатация на вагоните“ за периода 19.07.1982 г – 19.07.1982
г. и за длъжността “Ревизор вагони“ от
БДЖ –Товарни превози“ ЕООД, гр. Горна Оряховица.
Представено е постановление за отказ да се
образува наказателно производство от РП
Плевен от 03.06.2021 г. за съставяне на неистински документ по чл.
308 от НК по отношение на УП-3№69/13.01.2011 г. от ДП“ ТСВ“.
В писмо от управителя на „ТСВ“ЕАД –клон Г.Оряховица на
л. 157 по делото се посочва, че всички документи на служители на войските на Министерство на
транспорта и за г-н С. са предадени преди 19 години от ДП „ТСВ“ на Вонен архив
гр.В Търново. От ДА „Архиви“ , Дирекция „Държавен военноисторически архив“,
гр.В.Търново по делото са представени заповед за назначаване на длъжност на
оспорващия и други заповеди за изменение на трудовото правоотношение и наказание.
Посочва се, че в разплащателните
ведомости за процесния период е посочено длъжност „ревизор вагони“, но
длъжности и производствени характеристики,
лични трудови досиета не са предадени, тъй като няма такова задължение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – за директор
на РУСО –Плевен съгласно заповед № 1016-40-691/10.06.2016 година.
Съдът намира, че решението е постановено в
установената писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените
правила. Съгласно чл. 35 от АПК актът се
издава, след като са изяснени всички
факти и обстоятелства от значение за
случая.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се
установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или
с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. В случая
административният орган при произнасяне не е взел предвид удостоверение обр.
УП3 изх.№ 69/13.11.2011 г. от ДП „ТСВ“ гр. Г.Оряховица, тъй като е приел, че то
е неавтентичен документ. В удостоверението е посочено, че за процесния период
оспорващият е работил като „ревизор вагони“ и стажът е от втора категория, като
това не е обсъдено от органа с оглед
изясняване на категорията труд на С..
Съдът намира, че с оглед постановление за отказ за
образуване на наказателно производство от 03.06.2021 г на РП Плевен се
установява, че така представеното удостоверение не е признато за неавтентичен
документ, а и същото е взето предвид при преценка правото на пенсия на лицето
по заявлението от 2019 година и е определена пенсия в хипотезата на чл. 69б от КСО и след развила се кореспонденция пенсионният орган приема, че това
удостоверение е неавтентичен документ, но липсва произнасяне по това
обстоятелство към датата на постановяване на процесното решение т.е. в случая
пенсионният орган приема, че с представеното удостоверение от 2011 година
стажът, удостоверен в трудовата книжка и удостоверение № 4912/15.09.2020 г. от
ДА „Архиви“ гр. В.Търново е от втора категория и отпуска пенсия, а след
възникване на съмнение, изключва това удостоверение от документите и по този начин приема, че е налице стаж от
трета категория.
Съдът намира, че в случая следва да бъде отменено
процесното решение и потвърденото с него разпореждане № Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на ръководител ПО и административната преписка да бъде върната
за произнасяне на органа по пенсионно осигуряване, тъй като не е спорно по
делото, че периодът 19.07.1982 г. – 19.07.1987 г. на длъжност „механик по техническата експлоатация на
вагоните“е отразен в трудовата книжка , но поради непосочване на категория
труд, то следва да се извърши преценка относно категорията труд именно при
съобразяване на Удостоверение обр. УП3 изх.№ 69/13.11.2011 г. от ДП „ТСВ“ гр.
Г.Оряховица, в което е отразено, че трудът е от втора категория, като се отчете
и отбелязаното в трудовата книжка, за вид дейност – Ж.П строителство, и се
отчете заповед за назначаване на волнонаемни служители от 14.07.1982 година
на л. 163 по делото, както и всички
събрани в хода на съдебното производство документи. Именно с оглед изясняване
на категорията труд трябва да се обсъди удостовереното в горепосоченото УП обр.
3 т 2011 г. , тъй като при липса на данни в трудовата книжка, съгласно НПОС
могат да се ползват и други документи по
утвърден образец.
Зачитането на определен труд от съответна категория се
основава на характеристиките на този труд с оглед на неговата вредност и
тежест. Именно на този принцип като с ПКТП (отм.) , така и в последствие с
НКТП, нормативно е установено, че определени длъжности, респективно дейности,
са с такава вредност и тежест, че положеният на тях труд следва да бъде зачетен
от по-висока категория. С оглед изключителното разнообразие на длъжности и
дейности в стопанския живот е невъзможно тяхното изчерпателно изброяване,
поради което именно с разпоредбата на чл. 67 от ПКТ (отм.) е предвидено, че на
категоризиране подлежи и всеки труд положен в други отрасли, не само посочените
в Раздел І и ІІ на правилника, след като този труд е със същата вредност и
тежест. Преценката следва да се извършва от пенсионните органи за целите на
отпускане на пенсия, като за установяването на релевантните условия на труд са
допустими всякакви доказателства и следва да се обсъди удостоверението от
2011г. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че поделението, където е
полаган труда - № 58210, е от войските на Министерство на транспорта, създадени
с Указ № 147/1975 г. назначаването и преназначаването е по Кодекса на труда, като волнонаемен за длъжностите по ЕЩТ-шифър. и на същия с оглед заповед от 10.02.1983
година на командира на поделението е удостоен със звание мл. ж.п. командир
първа степен т.е. званието му е като работещ в ж.п транспорта, а и такова е и
отразяването в трудовата му книжка и за него и всички работещи в ЖП транспорта
е приложим Указ № 9/1981 г. за работа на състава в ЖП транспорта. Следва да съобразят
приложените по делото и неоспорени от страните удостоверение изх. № 69/13.01.2011
г. на директора на ДП "Транспортно строителство и възстановяване" гр.
Горна Оряховица, което е правоприемник от 1.02.2002 г. на бившето поделение №
52810 - ЖП войски към системата на Министерството на транспорта, и писмо изх. №
447/302.06.2021 г. на управител ТСВ ЕАД клон " гр. Горна Оряховица на л. 120 по
делото.
Предвид горепосоченото решението и потвърденото с него
разпореждане следва да бъде отменено и
административната преписка да бъде върната за ново произнасяне с оглед мотивите
на съда.
С оглед изхода на делото, искането на оспорващия за
присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК съдът намира, че ТП на НОИ - Плевен следва да заплати на И.С.
*** разноски в размер на 350 лева,
договорено и внесено възнаграждение за един адвокат .
Предвид горепосоченото и на основание чл. 172, ал.2
вр. 173, ал.2 от АПК,
Административен съд -Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя решение №2153-14-5/21.01.2021 г. на директора
на РУСО - Плевен и потвърденото с него разпореждане № Ц1056-14-509#12/23.11.2020 г. на ръководител ПО.
Връща административната преписка на ТП на НОИ - Плевен
за произнасяне съгласно указанията на съда.
Осъжда ТП на НОИ - Плевен да заплати на И.С. *** разноски в размер на 350 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/