№ 10034
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110170366 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.75 ЗС.
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. С. А. против Д. Д.
Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението
върху сграда с идентификатор № 68134.507.657.2, находяща се в поземлен имот с
идентификатор № 68134.507.657 по КККР на гр.София, с адрес:
*********************, цялата с площ от 35 кв.м.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор № 68134.507.657, находящ се в
*********************, целият с площ от 410 кв.м., при права: ¼ ид.ч. за ищеца и ¾
ид.ч. за ответницата. Поддържа, че в имота има построени три сгради, както следва:
жилищна сграда на два етажа с идентификатор № 68134.507.657.1, от която ищецът
притежава първия етаж, а ответницата втория етаж; сграда с идентификатор №
68134.507.657.3, с предназначение - хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор №
68134.507.657.2, с предназначение – постройка на допълващо застрояване. Ищецът
твърди още, че основната сграда била построена през периода 1961-1964 г., сградата с
идентификатор № 68134.507.657.2 от него и баща му през 1983 г., за което имали
съгласие от съседите и съсобственика в имота, а сградата с идентификатор №
68134.507.657.3 била построена от лицето, което било собственик на втория етаж
преди ответницата, от чиито син последната закупила имота през 2020 г. Ищецът
поддържа, че постройката с идентификатор № 68134.507.657.2 била пригодена за
живеене и от построяването й се владеела от неговите родители, а след това от него –
лично и чрез наематели. Твърди още, че след закупуването на имота през 2020 г.
1
ответницата започнала да предявява претенции по отношение на сградата с
идентификатор № 68134.507.657.2 /малката къща/, като започнала да притеснява
наемателите на ищеца, които в резултат на предходното напускали. На 26.06.2024 г.,
докато отсъствал от имота, ищецът получил обаждане от съседите, че ответницата
заедно с няколко мъже влязла в малката къща и изхвърлят вещи от вътре. Когато се
прибрал ищецът установил, че ключалката е сменена и няма достъп до имота, който
той и родителите му владели необезпокоявано и без прекъсване в продължение на
повече от 40 години. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.
Претендира и сторените по производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява
становище недопустимост на исковата молба, без да се излагат аргументи в подкрепа
на същото. По същество на спора се изразява становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като ответницата е собственик освен на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.507.657.1.2, ½ идеална част от избено помещение,
заедно с ½ идеална част от общите части на сградата, така и на ¾ идеални части от
поземлен имот с идентификатор 68134.507.657, заедно с всички приращения и
подобрения в имота. С оглед предходното ответницата поддържа становище, че
ищецът е нямал право да се разпорежда и отдава под наем процесния имот, а и по
делото няма доказателства в тази насока. Оспорва презумпцията, че ищецът е държал
вещта като своя, като опитите да установи на какво основание трети лица обитават и
владеят процесния имот, не дали резултат. Ответницата поддържа още, че на
19.06.2024 г. на ищеца била връчена нотариална покана, с която го поканила да й
предостави достъп до процесния недвижим имот или да й заплаща наем в размер на
400,00 лева, считано от получаване на поканата. След получаване на поканата ищецът
не потвърдил желанието си да плаща наем и третите лица се изнесли. След тази датата
ищецът не владее имота, като не го е владял и преди това. Оспорва се наличието на
двата елемента от фактически състав на владението – обективен и субективен, както и
нарушение на владението от страна на ответницата предвид изложените в отговора
доводи. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на иска и присъждане на
разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 121, том XXVII, дело № 4585/2064 г. по описа на нотариус при Софийски народен
съд, от който се установява, че ********************* е продал на
********************* част от собствения си недвижим имот, състоящ се от един
цял етаж, намиращ се на партера в двуетажна жилищна сграда, ½ част от цялото
2
избено помещение, намиращо се с прозорец към юг и запад, както и ¼ ид.ч. от
дворното място от притежаваната от продавача ½ част от целия парцел от 830 кв.м.,
застроено и незастроено, както и ½ част от общите части и запазната двуетажна
жилищна сграда „близнак“. В нотариалния акт е посочено още, че 232 кв.м. от парцела
е с неуредени сметки, основната част, която притежават съсобствениците е 598 кв.м.,
съставляващи урегулиран парцел XIV от кв.193, местност „Орландовци“, при посочени
в акта съседи на парцела.
По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№
17444/15.06.2081 г., с която ********************* е дал съгласие съсобственикът му
********************* да построи гараж в съсобствения парцел XVот кв.193 по
плана на София-Орландовци.
По делото е приложена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№
17443/15.06.2081 г., с която ********************* е дал съгласие съседът му
********************* да построи гараж в собствения парцел XVот кв.193 по плана
на София, местност Орландовци.
По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 61, том I, рег.№ 3151, дело № 54/2020 г. по описа на *********************,
нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че *********************
е продал на Д. Д. Д. придобитите по наследство недвижими имоти, а именно:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.507.657.1.2 с адрес:
*********************, таванско помещение и ½ избено помещение, заедно с ½ ид.ч.
от общите части на сградата, заедно с 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №
68134.507.657 с площ от 410 кв.м., с номер по предходен план 657, кавртал 193, парцел
XVII, при описани в акта съседи., заедно с всички приращения и подобрения в имота,
а по документ за собственост - втори жилищен етаж от западната двуетажна жилищна
сграда „Близнак“, цялото таванско помещение и ½ ид.ч. от избено помещение, заедно с
½ ид. част от общите части на западната жилищна сграда, заедно с ¾ ид.части от ½
ид.ч. или общо 3/8 ид.ч. от УПИ XVII-657 с площ от 435 кв.м.
По делото са приложени скица на поземлен имот с идентификатор№
68134.507.657, скица на сграда с идентификатор № 68134.507.657.2 и данъчна оценка
по партидата на ищеца за процесния недвижим имот по отношение на 1/8 ид.ч. от земя
и ½ част от постройка на допълващо застрояване.
По делото са събрани и гласни доказателства – чрез разпит на свидетелите
********************* и *********************.
В показанията си св.********************* разказва, че живее в съседната
къща близнак. Знае, че в двора на Р. има една малка къщичка и един гараж. В Малката
къщичка ищецът имал наематели от 2005 г. до пролетта на 2024 г. – месец април или
май, но не може да каже точно. Според свидетелката тази къщичка е била на
семейството на ищеца, но ответницата казала на новия наемател, че тя е собственик и
3
той й дал ключа. През м.юни същата година свидетелката и съпругът й видели
ответницата да влиза там. От тогава ищецът нямал достъп до тази сграда, като им
споделил, че патрона е сменен.
В показанията си св.*********************, живущ на семейни начала с
ответницата, разказва, че не знае дали тя е купила и процесната постройка, но я
възприели като тяхна. Когато се настанили в имота, в тази постройка живеел човек, а
ищецът твърдял, че същата е построена от баща му и е негова, но не показал документ
за собственост. Според свидетеля процесната постройка била занемарена и
неподдържана, като в момента там не живее никой.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че намира
възражението на ответниците за недопустимост на предявения иск, тъй като не е
предявен в 6-месечния преклузивен срок, за неоснователно. Това е така, тъй като 6-
месечния преклузивен срок е свързан с момента, когато е извършено нарушението,
срещу което се търси защита. Видно от изложените в исковата молба твърдения е, че
ответницата е нарушила владението на ищеца на 26.06.2024 г. В подкрепа на
предходното са и показанията на св.*********************, която разказва, че през
м.юни 2024 г. двамата със съпруга й са видели ответницата да влиза в процесната
постройка. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същата е
незаинтересована от изхода на спора и показанията и са последователни и логични.
Съгласно чл.75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху
такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече
от шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение.
За основателността на иска по чл.75 ЗС в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че е владял процесния недвижим имот; че владението е продължило
непрекъснато повече от 6 месеца, считано от нарушението назад; че ответницата е
нарушила владението, извършвайки описаните в исковата молба действия.
Следва да се има предвид, че при защита на владението с владелчески иск,
избрана ката форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е
собствеността върху процесната постройка, е без значение за установения от
законодателя фактически състав на иска по чл.75 ЗС и неговата допустимост по чл.130
ГПК. Ето защо, обстоятелството дали ищецът се легитимира като собственик на
същата не е предмет на настоящото производство. Искът за защита на владение е
съдебно средство за защита и се предявява и разглежда от съда при осигурена и
гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи
нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот в
рамките на съдебното производство и да се разпореди /със силата на пресъдено нещо/
4
преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения,
съществували до нарушението.
При владелческите искове на доказване подлежат само фактите –имало ли е
владение, имало ли е нарушение, кой в владелец на конкретния недвижим имот към
момента на предявяване на иска. Съдът постановява решението си въз основа на
фактите, без да навлиза в обсъждане на правомерността или неправомерността на
действията на страните, без да слуша възражения и изследва на въпроси, които почиват на техни субективни
права – арг. от чл.357 ГПК. Чрез искът по чл. 75 ЗС се защитава владението на недвижим имот, без значение
дали е добросъвестно или не, стига да не е опорочено по отношение на владелеца (тоест, да не е отнето по скрит
или насилствен начин).
Нарушение по смисъла на чл.75 ЗС е всяко действие, което ограничава или
изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния
или на нарушителя. Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на
активно поведение в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и
установяване на своя фактическа власт или в насока, целяща владелецът да бъде
лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. Под "нарушение" по
смисъла на чл.75 ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява
фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля. Искът по чл.75
ЗС защитава самото владение като фактическо състояние.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства – нотариален акт, декларации-съгласие за строеж, показанията на
св.********************* и дори показанията на св.*********************,
разпитан по почин на ответната страна, установяват по безспорен и категоричен начин,
че ищецът е упражнявал непрекъснато владение върху процесната постройка с
идентификатор № 68134.507.657.2, повече от 6 месеца. При съвкупния анализ на
горепосочените доказателства се установява, че процесната постройка е била
построена от бащата на ищеца със съгласието на другия съсобственик на имота, както
и на собственика на съседния недвижим имот, като през периода от 2005 г. до м.юни
2024 г. същата е била отдавана под наем от ищеца. В подкрепа на последното са както
показанията на св.*********************, така и на св.*********************,
който потвърждава, че в постройката е живеела жена, за която ищецът е заявил, че е
негова наемателка. Последното обуславя категоричен извод относно наличието на
субективния елемент, а именно – намерението на ищеца да държи вещта като негова.
Обстоятелството дали между ищеца и това трето лице е бил сключен писмен договор
за наем или не, не е предмет на изследване в настоящото производство.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с
два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта
(corpus possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini rem sibi habendi), като според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи
5
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
С оглед предходното, съдът приема за безспорно установено по делото, че
ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесната постройка, че владението му
е продължило повече от 6 месеца и с намерение да я държи като своя. Ето защо,
предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от изявлението на процесуалния представител хода на устните
състезания е, че се претендират разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Дължимата по производството държавна такса е в размер на 50,00
лева, поради което в този размер следва да бъде възложена за репариране от
ответника. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е заплатил по банков път
адвокатско възнаграждение в размер на 2160,00 лева с ДДС. С оглед предходното
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 2 210,00 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.75 ЗС Д. Д. Д., ЕГН ********** да предаде на Р. С.
А., ЕГН ********** владението върху сграда с идентификатор № 68134.507.657.2,
представляваща постройка на допълващо застрояване, цялата с площ от 35 кв.м.,
находяща се в поземлен имот с идентификатор № 68134.507.657 по КККР на гр.София,
с адрес: *********************.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на
Р. С. А., ЕГН ********** сумата от общо 2 210,00 лева, представляваща направените
разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6