Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. София, 26.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети март през 2019 година в състав:

                                                                 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева

                                         Биляна Коева

 

при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 1411 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 12.12.2018 г. на ответника „Ч.Р.Б.“ АД против решението от 29.11.2018 г. по гр. дело № 44150/2018 г. на Софийския районен съд, 78 състав, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на ищеца Д.Й.Н. от длъжността “техник ЕМА/Мрежи ниско напрежение“ в Дирекция „Мерене и управление на данните”, извършено със заповед № СВ-ORD-44/107.06.2018 г. и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ същият е възстановен на длъжността, заемана преди уволнението.

В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано СРС е приел, че процесното уволнеие е незаконно, като е допуснато нарушение на материалния закон, а именно на чл.189, ал.1 КТ и на чл.190, ал.1 КТ. Според въззивника, в противоречие със закона, СРС е приел, че доколкото описаните в заповедта за уволение нарушения на трудовата дисциплина не са сред посочените в чл.190, ал.1 КТ, то уволнението е незаконно. Поддържа се, че по делото е безспорно установено извършването и на двете, описани в атакуваната заповед, дисциплинарни нарушения от страна на ищеца-неизпълнение на възложените му служебни задачи на 12.04.2018 г. и напускане на работното място на 13.04.2018 г. без разрешение и без уведомяване на прекия ръководител. На следващо място се поддържа, че при извършената обективна преценка по чл.189, ал.1 КТ, работодателят е приел, че за извършените нарушения – неизпълнение на възложената работа и преждевременно напускане на работното място, следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно уволнение, доколкото първото нарушение представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.

Въззиваемият Д.Й.Н. – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като краен резултат, като във връзка с доводите в жалбата следва да се изложат и следните съображения:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Със заповед № № СВ-ORD-44/107.06.2018 г. на работодателя на ищеца е наложено на основание чл.188, т.3 вр. чл.190, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ вр. чл.187, т.3, т.7, т.9 и т.10 КТ / неизпълнение на възложената работа, на законните нареждания на работодателя, увреждане на имуществото на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения, вменени с длъжностната характеристика/ дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че при извършена на 13.04.2018 г. проверка е констатирано, че на 12.04.2018 г. служителят не е изпълнил поставените му задачи в цялос и по-конкретно не е извършил подмяна на 17 бр. СТИ /електромери/, а е извършил единствено възложената му дейност по смяна на гумите на служебния автомобил, след което е посетил други адреси в София, които те са свързани с възложените му работни задачи за деня, както и за това, че на 13.04.2018 г. около 10.00 ч. е напуснал самоволно работното си място, като е преустановил изпълнението на служебните си задължения, без да поиска разрешение и без да информира прекия си ръководител за причината за напускането. В заповедта е посочено, че до 13.04.2018 г. вкл. не са постъпвали заявления за разрешаване на ползване на платен годишен отпуск, нито е представян болничен лист за разрешен отпуск за временна неработоспособност на служителя, като едва на 9.04.2018 г. е представен болничен лист за резрешен отпуск поради временна неработоспособност за 16,17 и 18.04.2018 г. Изложено е също така, че посочените действия на служителя, които представляват тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал.1, т.7 КТ и чл. 187, т.3, т.7, т.9 и т.10 КТ, са открити и констатирани в доклад изх. № СВ-IND-42/27.04.2018 г. – за първото нарушение и в доклад изх. № СВ-IND-59/15.05.2018 г. – за второто нарушение, изготвени отИ.М.-Директор на дирекция „Мерене и управление на данните”, с които доклади е уведомен работодателя. След получаване на писмените обяснения на служителя, работодателят вземайки предвид тежестта на извършените дисциплинарни нарушения, поведението на служителя и обстоятелствата, при които са извършени, е преценил, че на служителя следва да бъде наложено най-тежкото накацание – „уволнение”.

В исковата молба ищецът е оспорил законността на уволнението с твърдения за нарушаване на разпоредбата на чл.193 КТ, тъй като въпреки изрично направеното от ищеца искане да бъде изслушан колегата му, с който е работил в екип на посочените дати – Ивайло Н. Витев, последният не е изслушан от работодателя преди издаване на атакуваната заповед, т.е. последният не събрал и оценил доказателствата, касаещи фактите и обстоятелствата, осъществили се на 12 и 13 април.2018 г., като не бил съобразен от работодателя и разговора, проведен между ищеца иИ.М. - Директор на дирекция „Мерене и управление на данните”, изготвил докладите до работодателя, в който ищецът е обяснил за влошеното си здравословно състояние на 13.04.2018 г., което наложило напускане на работното място и впоследствие ползване на отпуск поради временна неработоспособност от 16.04.2018 г. до 18.04.2018 г. / първите три дни след събота и неделя/ Отделно от това е оспорил и изложените в заповедта факти и обстоятелства, а именно че неизпълнението на задачата за подмяна на 17 бр. електромери се дължи на виновното поведение на екипа, като е поддържал, че това е станало по независещи от тях причини –възложена непланирана смяна на гумите на служебния автомобил, която приключила към 12.30 -13.00 ч., а подмяната на електромерите следвало да се извърши от сутринта до обяд, за което били разлепени предварително уведомления на адресите, тъй като подмяната на СТИ е съпроводено с изключване на централното захранване и за определен период тези адреси нямат ток. По отношение на второто нарушение, описано в заповедта, ищецът е поддържал, че преждевременното му напускане се дължи на обективни причини -подуване и силна болка в левия му крак, на който има венозна тромбоза, което наложило да потърси лекарска помощ, като изрично помолил колегата си от екипа да уведоми за непредвиденото му напускане по здравословни причини, т.е. оспорил е законосъобразността на уволнението по същество. Поддържал е също така, че при налагане на наказанието, работодателят не е взел предвид обстоятелствата при които са извършени описаните н заповедта действия, както и поведението на служителя, с което е нарушил разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ.  

Ответникът е оспорил предявените искове в срока по чл.131 ГПК, като е изложил становище, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени разпоредбите на чл.193 и чл.195 КТ и е извършена стриктна преценка на фактите и доказателствата, събрани в дисциплинарното производство.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че в случая и двете нарушения на трудовата дисциплина не попадат в хипотезата на чл.190, ал.1 КТ, обуславяща налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и по-конкретно в общата разпоредба на чл.190, ал.1, т.7 КТ - други тежки нарушения на трудовата дисциплина и като е наложил най-тежкото наказание, без да съобрази обстоятелствата, при които са извършени, работодателят е нарушил императивните разпоредби на чл.189 и чл.190 КТ, поради което уволнението се явява незаконно.

Съгласно константната практика на ВКС видовете нарушения на трудовата дисциплина са изброени примерно в чл.187 КТ, като в т.10 е дадена възможност и за други неизпълнения на трудови задължения, предвидени в закони и в други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, а изчерпателно са посочени единствено дисциплинарните наказания.  Критериите за определеляне на дисциплинарното наказание са посочени в чл.189, ал.1 КТ, а чл.190 КТ примерно изброява случаите, при които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Съгласно чл.190 КТ дисциплинарното наказание „уволнение” се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в първите шест точки на ал.1 са посочени нарушения, които законодателят счита за тежки. Това обаче не изключва възможността други нарушения на трудовата дисциплина да бъдат квалифицирани като тежки. Същевременно извършването на тежко нарушение на трудовата дисциплина обаче не означава, че без оглед на другите обстоятелства, то трябва да бъде наказано с уволнение. В този смисъл неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл.190, ал.1 КТ посочва изчерпателно хипотезите на нарушаване на трудовата дисциплина, при осъществяването на които на работника или служителя може да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ и неосъществяването на някоя от тези хипотези изключва законността на уволнението с оглед императивната разпоредба на чл.189, ал.1 КТ. Правилно обаче СРС е приел, с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, че неизпълнението на трудовите задължения е по причина и на издадената от работодателя заповед, задължаваща в същия ден да се извърши и смяна на автомобилните гуми на служебното МПС, която задача е изпълнена от ищеца, т.е. налице е частично неизпълнение на възложените за деня задачи, поради което това нарушение, не може да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилно първоинстанционният съд е приел, че второто нарушение - преждевременното напускане на работното място, което е извършено еднократно – на 13.04.2018 г., т.е. при липса на системност, не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по арг. от разпоредбата на чл.190, ал.1, т.1 КТ. Въззивният съд споделя също така и изводите на СРС, че дори и в съвкупност, двете нарушения, допуснати от ищеца не могат да обусловят налагане на най-тежкото наказание, тъй като съгласно чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид не само тежестта на нарушението, но също и обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

При налагане на наказанието работодателят е длъжен да прецени установените в чл.189, ал.1 КТ критерии за съответствието между извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, още повече че разпоредбата на чл.190, ал.1 КТ не задължава работодателя да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“, за изброените в разпоредбата дисциплинарни нарушения, а само му предоставя възможност за това, като не изключва и налагането на по-леко дисциплинарно наказание.  От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че се касае за осъществени от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в частично неизпълнение на възложените му за 12.04.2018 г. задачи и еднократно преждевременно напускане на работното място на 13.04.2018 г. На първо място въззивният съд приема, че работодателят не е взел предвид обстоятелствата, при които е извършено първото нарушение /не е отчел факта, че закъснението за посещение на адресите, на които е следвало да се подменят СТЕ е по причина, която не може да се вмени във вина на ищеца, както и факта, че екипът въпреки закъснението е направил опит да изпълни задачите, но не е бил допуснат от абонатите поради неспазване на предварително обявения час за подмяна на СТЕ/. На следващо място работодателят не е отчел и характера на нарушените трудови функции и тяхната обществена значимост / безспорно трудовите функции, поверени на ищеца не са свързани, нито с опазване живота и здравето на други хора, нито с опазване на обществения ред или други подобни/, както и факта, че към момента на налагане на наказанието /който е меродавния момент за преценката по чл. 189 КТ/ за работодателят не са настъпили неблагоприятни последици, определящи нарушенията като достатъчно тежки, за да бъдат санкционирани с най-тежкото дисциплинарно наказание. Към така установените факти следва да се добави и чистото дисциплинарно минало на ищеца през целия над 23-годишен период на съществуване на трудовото му правоотношение с ответника. Посочените обстоятелства обосновават извод, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание не е съобразено с изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ и е несъразмерно на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд относно незаконността на уволнението, решението в частта, с която е уважен иска по чл.334, ал.1, т.1 КТ, следва да бъде потвърдено.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност предвид безсрочния характер на съществувалото между страните трудово правоотношение, поради което решението на СРС следва да бъде потвърдено и в тази част.

При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.Последният обаче следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавна такса по исковете в размер на 160,00 лв., доколкото първоинстанционният съд е пропуснал да го осъди с решението си.

На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, които са в размер на 300,00 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.01.2019 г.

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 29.11.2018 г. по гр. дело № 44150/2018 г. на Софийския районен съд, 78 състав.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД с ЕИК ******* да заплати на Д.Й.Н., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 300,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред СГС.

ОСЪЖДА „Ч.Р.Б.“ АД с ЕИК ******* да заплати на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 160,00 лв. –държавна такса по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК в 1-месечен срок, който тече от датата на обявяване на решението – 26.03.2019 г.

 

                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.