Решение по дело №875/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К. А. С., с постоянен адрес [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, [улица], № 6 против Заповед № 5/08.10.2024 г., издадена от кмета на община Иваново. Със заповедта на жалбоподателката е наредено, в качеството й на съсобственик на [УПИ], в кв. 16 по регулационния план на [населено място], община Иваново, обл. Русе, да извърши необходимите действия за премахване на незаконно поставено бунгало в едномесечен срок от получаване на заповедта.

Иска се отмяна на оспорения индивидуален административен акт, като намира същия за издаден в противоречие с материалния закон. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата и направеното с нея искане. Счита, че по делото е установено по безспорен начин, че обектът, предмет на оспорената заповед, няма характеристиките на преместваем по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, поради което и самата заповед е издадена без правно основание, при липса на описания в нея предмет. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – кмет на община Иваново, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Ц. Т., оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и при правилно прилагане на относимите материални разпоредби. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.

Жалбата е допустима като подадена от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена в срок.

Съдът като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2024 г. в РДНСК - Русе и на 10.06.2024 г. в Община Иваново, бил получен сигнал от К. А. С. относно изграждането на незаконен строеж в [УПИ] в кв. 16 по плана на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе. По предписания на РДНСК-Русе е назначена комисия със Заповед № РД-09-372/13.06.2024 г. на кмета на община Иваново, която е извършила проверка на 18.06.2024 г. на място в [УПИ] - собственост на Т. Т. и [УПИ] – в режим на съсобственост между К. С. и Т. С., представляващи поземлени имоти с идентификатори 56397.502.1498 и 56397.502.1499 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-14/25.01.2024 г. на изпълнителен директор на АГКК. За насрочената проверка собствениците на имотите са били уведомени на 13.06.2024 г., видно от отбелязването направено на л. 31, гръб от преписката по делото. В констативен протокол от 02.07.2024 г. е установено, че по отношение на обекта, за който е подаден сигнал са издадени изискуемите съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ документи и изпълнението му е в съответствие с тях.

По време на проверката на 18.06.2024 г. било установено от комисията, че в [УПИ], кв. 16 по плана на [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, е поставено бунгало.

Проверяващите преценили, че същото представлява „преместваем обект“ по см. на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ, поставено без одобрена ситуация/схема и конструктивно становище и респективно без издадено разрешение за поставяне, поради което приели, че констативният акт е основание за започване на процедура по премахване на преместваем обект, съгласно Наредба № 15 за условията и реда за поставяне и премахване на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на община Иваново.

Въз основа на резултатите от извършената проверка бил съставен Констативен акт № 5/10.09.2024 г., който е надлежно съобщен на съсобствениците на обекта. На г-жа К. С., същият е връчен на 25.09.2024 г.

На 01.10.2024 г., г-жа С. подала възражение, в което посочила, че обектът не е преместваем и липсват основания за провеждане на административно производство за неговото премахване.

На 08.10.2024 г. кметът на община Иваново, въз основа на фактите, установени с Констативен акт № 5/10.09.2024 г., издал оспорената заповед. Приел, че обектът има характеристиките на преместваем и за поставянето му няма издадено разрешение. Поради това разпоредил премахването му.

В хода на съдебното производство е допусната и приета съдебно- техническа експертиза.

Според заключението на вещото лице, процесният обект има белезите на лека постройка за градински инвентар и сезонно ползване. Разположено е в поземлен [имот номер] и е означен в Кадастралната карта като 56397.502.1499.1 с функционално предназначение „Постройка на допълващото застрояване“. Имотът е урегулиран като [УПИ], кв. 16 по действащия ПР на [населено място]. Процесният строеж представлява бунгало, изпълнено с лека дървена конструкция и ограждащи стени от грубо обработени дъски. Покривът е двускатен с керемиди. Бунгалото е с размери 3.24x3.34 м. Отстои на 2.46 м от югоизточната граница на [УПИ], височината му е около 2.5 м, а отклонението от посока юг е 26.8°. Като предназначение и начин на трайно ползване не спада към нито един от изброените видове преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, които могат да бъдат свързани с временни връзки към техническата инфраструктура. Процесното бунгало е трайно свързано с електропреносната и водопроводна мрежа.

Няма характеристиките на обектите съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗУТ. Процесното бунгало не представлява преместваем обект по хипотезите на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ.

Процесното бунгало има някои от характеристиките на обект по § 5, т. 80 от ЗУТ: той е поставен на терена върху четири ъглови фундаменти от бетонови блокчета; извършено е частично отнемане на повърхностния слой за осигуряване на устойчивостта на обекта.

Същевременно бунгалото не отговаря на изискването да бъде ползвано на друго място със същото или подобно предназначение, защото неговата конструкция е сглобяема, но не подлежи на разглобяване и повторна употреба.

По своите характеристики процесното бунгало представлява постройка на допълващото застрояване — склад за инвентар. В този смисъл той притежава характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.

Процесното бунгало е изработено от лека дървена конструкция и ограждащи стени от двойна обшивка с грубо обработени дъски. Поставено е върху частично подравнен терен и монтажни фундаменти, изпълнени от бетонови блокчета по ъглите, има константно строително-техническо състояние без извършвани допълнителни работи, ремонти и пристроявания.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че бунгалото не може да бъде разглобено, защото ще загуби всякакви конструктивни характеристики. Не може да бъде преместено във вида който е, защото самата му конструкция не е предназначена за местене.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспорената заповед е валидна. Издадена е от лице, притежаващо изискуемата от закона материална компетентност.

Разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ предоставя право на кмета на общината или на оправомощено от него длъжностно лице да издава заповеди за премахване на обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ.

Спазено е изискването за форма.

Съдът не намери допуснати в хода на административното производство и при издаване на оспорения акт, съществени нарушения на процесуалните правила.

Относимите към издаване на акта факти са установени с констативен акт така, както изисква разпоредбата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ. Актът е съобщен на съсобствениците на обекта – К. С. и Т. С., като г-жа К. С. е упражнила правото си да подаде възражение.

Основния, спорен по делото въпрос е дали процесният обект представлява преместваем такъв или има характеристиките на строеж.

Според разпоредбата на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, "Преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Посочените характеристики в случая не са налице.

Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и точно, обектът „бунгало“ не отговаря на изискването да бъде ползвано на друго място със същото или подобно предназначение, защото неговата конструкция е сглобяема, но не подлежи на разглобяване и повторна употреба, същото е трайно свързано с електропреносната и водопроводна мрежа на техническата инфраструктура.

Съобразно начина на изграждане и техническите характеристики на бунгалото, същото може да бъде квалифицирано като строеж по смисъла на т.38 на §5 от ДР на ЗУТ, доколкото представлява постройка на допълващо застрояване.

Същият, според предназначението си – склад за инвентар, попада в обхвата на разпоредбата на чл.42 от ЗУТ, определяща изискванията за разполагане на постройките на допълващо застрояване.

Поради това процесното бунгало не представлява „преместваем обект“ по смисъла на чл.56, ал.1 ЗУТ. Като е приел обратното административният орган неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен.

В с.з. ответникът акцентира на обстоятелството, че няма как бунгалото да представлява допълващо застрояване при липса на основно такова. Тези твърдения обаче биха били относими, ако предмет на спора беше строеж по смисъла на чл. 225а от ЗУТ. В случая вещото лице изследва наличието на белезите на устройствените елементи и се установява отсъствие на белези по § 5, т. 80 от ЗУТ.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено своевременно направеното от жалбоподателката, искане за присъждане на разноски, които са доказани в общ размер от 1510 лева и включват държавна такса в размер на 10 лв., заплатен депозит за възнаграждение на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза видно от преводно нареждане от 10.01.2025 г. в размер на 300 лв. и разноски за адвокатско възнаграждение. Разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са в размер на 1200 лева като доказателство за тяхното извършване, съгласно разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съставлява отбелязването за заплащането в брой на възнаграждението в представения договор за правна защита и съдействие № 034823/26.09.2024 г. (на л.13, гръб от делото).

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 5/08.10.2024 г., издадена от кмета на община Иваново.

ОСЪЖДА О. И. да заплати на К. А. С., [ЕГН] с постоянен адрес [населено място], общ. Иваново, обл. Русе, [улица], № 6 сума в размер [рег. номер]., представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.