Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 26.01.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова,
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 10 017 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – Д.А.Н.
твърди, че на 23.10.2017 г. около 19:00 ч. на път ГП 1-8, 250 км. + 40 м. от
Републиканската пътна лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с peг. № *******навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП, като се удря челно в движещия се по главния път автомобил марка
„Фолксваген” модел „Крафтер” с peг.
№ *******Вследствие на ПТП е пострадал ищецът, който е бил водач на втория
описан лек автомобил. След ПТП той е бил приет в УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД гр.
Пловдив, където му е поставена диагноза: фрактура на проксимална фаланга V
пръст на дясно ходило и фрактура на IV метатарзална
кост на дясно ходило. На 26.10.2017г. е изписан от лечебното заведение. На
08.11.2017г. при извършен преглед на ищеца са установени следните травматични
увреждания- контузия на гръден кош и корем, контузия на главата, счупване на
близката фаланга на 5-ти пръст на дясното ходило, счупване на 4-та метатарзална кост на дясното ходило, навяхване в областта
на дясното ходило и глезен, фисурни промени на 3 и 4 метатарзални кости на ляво ходило, кръвонасядане
на коремната стена. Посочва, че във връзка с настъпилото ПТП спрямо водача на
първия описан лек автомобил е образувано досъдебно производство № 832/2017 г.
по описа на РУП гр. Асеновград. Твърди, че към датата на ПТП - то за процесния лек автомобил е налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ сключена с ответното застрахователно дружество. По
повод настъпилото ПТП в З. „Б.И.” АД е образувана щета № ********** от
16.01.2018г. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
- 100 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 145 от делото/. Навежда
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът – З. „Б.И.“ АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата
молба лек автомобил към датата на процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че вината за настъпване на ПТП е изцяло
на водача на лекия автомобил „Фолксваген Крафтер“ с
рег. *******, тъй като е управлявал лекия автомобил с превишена и несъобразена
с пътната обстановка скорост. Оспорва представения с исковата молба констативен
протокол за ПТП, в частта му относно „Обстоятелства и причини за ПТП“.
Направено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Оспорено е твърдението
на ищеца за наличие на причинно – следствена връзка между описаните в исковата
молба увреждания и настъпилото ПТП. Моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се отхвърли предявения иск. Претендира направените в производството
разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 147 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно
описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие – 23.10.2017
г. и
-
настъпване на описаното ПТП.
По
делото на лист 6 - 7 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 23.10.2017г., съставен относно процесното ПТП. В
него е вписано, че 23.10.2017г., около 19:00 ч. на път ГП 1-8, 250 км. + 40 м.
от Републиканската пътна лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с peг. № *******управляван от А. Х.В.навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП, като се удря челно в движещия се по главния
път автомобил марка „Фолксваген” модел „Крафтер” с peг. № *******, управляван от Д.А.Н.. В протокола още е
посочено, че при ПТП е пострадал ищецът Д.А.Н.. В частта относно „обстоятелства
и причини за ПТП” на основание чл. 193 от ГПК съдът с определение от
16.10.2019г. е открил производство за проверка на истинността на този документ,
предвид направеното в тази част оспорване от страна на ответника.
По
делото е представена епикриза по ИЗ № 65629/2951 на УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 23.10.2017г. с диагноза: фрактура на проксимална фаланга V пръст на дясно ходило, фрактура на IV метатарзална кост на
дясно ходило. Проведено е медикаментозно лечение, извършени са
редица изследвания и на 26.10.2017г. е изписан от лечебното заведение. Посочено
е, че болният се изписва без хирургичен проблем от страна на вътре гръдни и
вътре коремни органи. Издаден е болничен лист за 34 дни.
На 16.01.2018г.
е предявена писмена претенция с вх. № ОК-38047 от ищеца до ответното
застрахователно дружество с искане за изплащане на обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди, вследствие процесното
ПТП. /страница 23-24 от делото/. В молбата и от приложените към нея документи
се установява, че ищецът не е посочил банкова сметка.
***а
по искане на страните съдебно – медицинска експертиза с вещо лице – ортопед –
травматолог, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено
обективно и компетентно. Вещото лице посочва, че вследствие на ПТП ищецът е
получил, следните травматични увреждания: контузия на главата; контузия на
гръдния кош и корем; кръвонасядане на коремната
кухина/епигастриум/, счупване на проксимална фаланга
на V пръст на дясно стъпало, фрактура на IV ходилна кост на дясно
стъпало и навяхване в областта на дясна глезенна
става и дясно стъпало. Вещото лице описва проведеното лечение, което включва и
поставена имобилизация на десен долен крайник.
Посочва, че болките и страданията, които е търпял ищеца са били най-интензивни
непосредствено след травмата /процесното ПТП/, след имобилизацията, в първите 7-8 дни, в началото на
раздвижването. Прието е, че за в бъдеще при натоварване, промени във времето
пострадалият може да се оплаква от болки и дискомфорт
в местата на увредите. Възстановителния период е продължил – имобилизация на десен долен крайник – 35 дни и последваща рехабилитация /около един месец и половина/,
тоест общо 3 месеца, а по отношение на
контузията на главата, гръдния кош и корема – 20 – 25 дни. В съдебно заседание
вещото лице е посочило, че при прегледа ищецът се е оплакал от болки в кръста и
в стъпалата. Но според съдебния медик това е рехабилитационен
проблем и ищецът следва да проведе още рехалибитация
и раздвижване, тъй като от направените от него снимки се установява, че
фрактурите са зараснали много добре. В
заключението е посочено, че с оглед получените травми и механизъм на ПТП няма
медицински данни за коланна травма, като при
механизма на процесното ПТП - челен удар, поставеният
предпазен колан е ефективен.
По
искане на ответника е изискано образуваното във връзка с процесното
ПТП досъдебно производство №832/2017г. по описа на РУ – Асеновград и са приети
съдържащите се в него документи, като доказателства по делото.
По
искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелятМ.А.Н. – брат на ищеца. Свидетелят посочва, че след ПТП видял брат си
в болницата в гр. Пловдив. Бил с отоци по лицето, оплаквал се, че не си чувства
краката, както и че го боли тялото. В болницата престоял 3-4 дни. Изписа ли го
с шини на двата крака и с инвалидна количка. Не трябвало да стъпва на краката
си и бил на легло малко повече от два месеца. Без да става бил малко повече от
месец и след това започнал да ползва патерици. Свидетелят посочва, че се
прибрал от гр. Хасково, за да помага вкъщи. Заявява, че преди ПТП брат му
работел като шофьор на товарен бус за доставка на
железарски стоки и зареждал складове. След ПТП брат му напуснал работа, тъй
като се страхувал да шофира. Имал много приятели, бил контактен, но след ПТП
станал затворен. Н. сочи в показанията си, че избират специални ортопедични
обувки, защото брат му има проблем с пръстите, има и някакви деформации, не
може да бяга и когато върви често накуцва. При промяна на времето започвали
болки в пръстите на краката. Ходил на рехабилитация.
Съдът
частично кредитира показанията на този свидетел след преценката им по реда на
чл. 172 ГПК и в съпоставка с другите доказателства, с изключение на
твърденията: че ищецът е бил с поставени две шини /според вещото лице имобилизация е поставена само на увредения десен долен
крайник/, че е бил два месеца на легло, /вещото лице е посочило, че след 35 дни
е свалена имобилизацията/, както и че към настоящия
момент ищецът накуцва при ходене и не може да бяга /не е посочено в
заключението на съдебно – медицинската експертиза това като остатъчен елемент
от увреждането след периода на възстановяване/ и настъпване на деформация на
дясно ходило, което налага използването на специални обувки.
По
делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като изготвено
обективно и компетентно. В заключението вещото лице е посочило най-вероятен
механизъм на ПТП: на 23.10.2017 г. около 19,00 часа в условията на тъмнина и
мокра асфалтова настилка по първокласен път 1-8, в района км. 250, в дясната си
пътна лента се е движил л.а. „Пежо” модел „206” с per.
№ *******, управляван от А. Х.В.със скорост, която не може да се изчисли, но
при удара той вероятно е намалил скоростта си до 51 км/ч. В същото време срещу
него в обратната посока от гр. Пловдив към с. Поповица в дясната си пътна лента
се е движил микробус „Фолксваген Крафтер” е per. № *******, управляван от Д.А.Н. със скорост около 74
км/ч. Вещото лице посочва, че в определен момент л.а. Пежо се е отклонил наляво
и на около 25 метра преди удара е започнал да навлиза в лентата за насрещното
си движение. Има данни, че е предприел изпреварване на неизвестен автомобил.
Към този момент микробусът е бил на около 36 метра преди мястото на удара. Експертът
посочва, че при тези отстояния и двамата водачи не са
имали възможност да спрат и не са могли да предотвратят удара и ПТП. Водачът на
микробусът е успял само да задейства спирачките и след спиране около 8 метра
със спирачна следа, ударът е неизбежен и е настъпил на около 9,5 метра около
средата на лентата за движение към с. Поповица, в която се е движил микробусът.
Инж. А. посочва, че двата автомобила се удрят челно с предните си леви части
при скорост на микробуса около 61 км/ч и на л.а. Пежо около 51 км/. Поради
по-голямата си маса микробусът е продължил напред около 9 метра, като се е
завъртял леко по часовниковите стрелки се е спрял неподвижен. Лекият автомобил
Пежо 206 е отблъснат назад със скорост около 14 км/ч и е завъртана над 180
градуса също в посока обратна на часовниковите стрелки и се е спрял след около
5,3 м. Тъй като изменението на скоростта на л.а. Пежо е около 65 км/ч,
инерционните сили за него са били значително по-големи и водачът му е загинал
на мястото на ПТП. Водачът на микробуса при по-малко изменение на скоростта с
около 23 км/ч също е получил телесни увреждания, описани в медицинската
експертиза. Вещото лице заявява, че причината за настъпване на произшествието е
в действията на водача на л.а Пежо, който е допуснал навлизане в лентата за
насрещното си движение в опасна близост на насрещно движещия се микробус.
Прието е още, че травматичните увреждания на ищеца на дясното му ходило се
дължат на факта, че водачът при удара е натискал спирачния педал и с него е поел
инерционната сила на удара, другите травми са от сблъсък на тялото му с волана,
като всички те са в пряка връзка с
настъпилото ПТП.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди от описаното ПТП,
7.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета,
8.
ищецът е бил с поставен предпазен колан по време на настъпване на процесното ПТП.
Елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен
начин от събраните доказателства – установява се настъпването на
пътнотранспортното произшествие на сочената дата /безспорен факт между
страните/, причинено виновно от водача на застрахования автомобил /заключението
на съдебно авто – техническата експертиза/,
настъпването на вреди на ищеца /заключението на съдебно – медицинската
експертиза/, както и причинно- следствена връзка между виновното поведение на
водача и вредоносния резултат.
Относно
направеното възражение от ответника по реда на чл. 193 ГПК за неистинност на
Протокол за ПТП от 23.10.2017 г. в частта "Обстоятелства и причини за
ПТП", съдът счита, че същото е неоснователно по следните съображения. Механизмът
на пътнотранспортното произшествие е установен от заключението на приетата по
делото автотехническа експертиза, който изцяло
съответства на описаното в оспорената част на документа.
От представените
медицински документи по делото, които са описани по-горе в мотивите и заключението
на съдебно – медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в
исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка между процесното ПТП и тези травми.
От
тези документи и разпита на свидетеля се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: болничен престой от 23.10.2017г. – 26.10.2017г., поставената
имобилизация на долен десен крайник, както и следболничния период
на възстановяване за около 3 месеца, като повече от месец от тях е бил на легло
с нужда от чужда помощ при ежедневието си.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 27г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 3 месеца за счупванията и 20 – 25 дни за контузиите на глава,у гръден
кош и корем, интензитета на болките, изживения шок от инцидента /при процесното ПТП водачът на другия лек автомобил е починал на
място, като удара е челен и за двата автомобила/, претърпените неудобства от
личен и битов характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
му състояние, както и обстоятелството, че фрактурите на четвърта ходилна кост и на проксималната фаланга на пети пръст са
зараснали много добре, без някаква дислокация, нуждата от провеждане на физиотерапии,
съдът приема, че сумата от 40 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. Обезщетението в този
размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца
в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно в писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил
без поставен обезопасителен колан, като по този начин
е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП.
Съда
намира направеното от ответника възражение за съпричиняване
за основателно. В заключението на приетата по делото и неоспорено от страните съдебно
– медицинска експертиза се установява, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Д-р Д. посочва, че ако ищецът е бил с
правилно поставен обезопасителен колан, се очаква да
се намали рискът от уврежданията. Прието е още, че с оглед получените травми и
механизмът на ПТП, няма медицински данни за коланна
травма. Нещо повече, в приетата и неоспорена от страните авто – техническа
експертиза, вещото лице посочва, че травматичните уврежданията на ищеца на
гръден кош и корем са от сблъсък на тялото му с волана.
С оглед
изложеното, настоящият съдебен състав намира за доказано наведеното в отговора
на исковата молба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на определеното обезщетение. Съдът като взе предвид посоченото от
вещото лице в заключението на авто – техническата
експертиза, че уврежданията на ищеца по дясното ходило са в резултат на
извършената маневра от ищеца – спиране, а останалите от сблъсъка на тялото с
волана, определя процента на съпричиняване на 20%.
В
резултат на това крайният размер на дължимото от ответника обезщетение относно процесното ПТП за претърпените от ищеца неимуществени вреди
е 32 000 лв.
Относно претенцията за лихва
С
исковата молба се претендира лихва за забава изчислена съобразно разпоредбата
на чл. 497 КЗ.
С
определение № 16177 от 01.07.2019г., постановено по настоящото дело, по реда на
чл. 140 ГПК, съдът е дал възможност на ищеца, в двуседмичен срок от получаване
на препис от съдебния акт, в писмена молба с препис за ответника, да посочи
начална дата, от която претендира присъждане на законна лихва върху претендираната главница. Съдът е указал и последиците от
неизпълнение в срок – ще приеме, че не се претендира присъждане на законна
лихва.
В
определения двуседмичен срок, както и до датата на последното по делото открито
съдебно заседание ищцовата страна, чрез пълномощника
не са отстранили констатираната нередовност – не са посочили начална дата на акцесорната претенция. С оглед на изложеното, съдът приема,
че ищецът не претендира присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху определената главница, поради което и не дължи
произнасяне за това.
Относно направените по делото разноски
Право на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1 280 лв., както и 144 лв. разноски, платени от
бюджета съразмерно уважената част от иска /общата стойност на платените от
бюджета разноски е 450 лв. – 100 лв. – възнаграждение на вещото лице по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза и 350 лв. – възнаграждение на
вещото лице по допуснатата авто – техническа
експертиза/ или общо сумата 1 424 лв.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на упълномощения представител на ищеца Адвокатско
дружество „В.У.И П.” адвокатско възнаграждение в размер на 1 490 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
С
оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сторените разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете.
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ответната страна. Съдът намира, наведеното от
страна на пълномощника на ищеца възражение за прекомерност за основателно. При
отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото, нормативно
определения минимален размер на адвокатското възнаграждение, с оглед материален
интерес на делото, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 4 Наредба № 1/2004г. на
ВАС, адвокатско възнаграждение възлиза на 3 530 и броя на проведените
съдени заседания – три /поради което допълнително следва да се начисли сумата
от 100 лв. на основание чл. 7, ал. 8 от посочената наредба/, съдът приема, че претендираното от ответника възражение следва да бъде
намалено поради прекомерност на 4 000 лв. Тази страна е направила и 400
лв. – разноски за депозит за допуснатата съдебно – медицинска експертиза. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 084 лева
с вкл. ДДС /предвид представения документ за регистрация по ЗДДС на
пълномощника – стр. 149/ и 272 лв. разноски за САТЕ и СМЕ, пропорционално на
отхвърлената част от иска или общо сумата от 3 356 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.А.Н., ЕГН - ********** ***
- чрез адвокат К.Д. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 32 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.10.2017г., относно
което е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица на същата дата
от служител на ОД на МВР – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 32 000
лв. до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.А.Н., ЕГН - ********** *** - чрез адвокат К.Д. да
заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3 356 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2
сумата от 1 424 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата да
заплати на Адвокатско дружество „В.У.И П.”, БУЛСТАТ – ********, със съдебен адрес:*** 1 490 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: