Р Е Ш Е Н И Е
№
град Плевен, 04.08.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Плевен – първи състав, в
публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
Даниела Дилова |
|
|
|
при секретар В.Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова адм. дело № 368 по описа за
2020 г. на Административен съд - Плевен
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба
подадена от И.М.М. *** срещу заповед № РД-11-68/30.03.2020 година на кмета на
Община Плевен, с която на осн. чл. 46 ал.2 и вр. чл. 46 ал.1 т.9 от ЗОС и чл.
15 ал.1 т. 14 от Наредба № 18/2019г. на
ОбС Плевен е прекратено наемното правоотношение между“Жилфонд-Плевен” гр.
Плевен и И.М.М. и е разпоредено до 21.04.2020г.
същата да освободи доброволно жилището, находящо се в гр. Плевен, бул. “Хр.Ботев”
№ 172, ет.2.В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и
немотивирана. Твърди се, че не е налице основанието по ч 15 ал.1 т. 14 от Наредба № 18/2019г. за
прекратяване на наемното правоотношение, тъй като жалбоподателката не е
допуснала да живеят в жилището лица
нефигуриращи в настанителната заповед.
Твърди се, че със заповед № РД-11-141/13.09.2017г. на Кмета на Община
Плевен И.М. е настанена под наем да
ползва общинско жилище с адм. адрес гр. Плевен, бул.Хр.Ботев със срок на
настаняване 5 години.Твърди се, че от настаняването и до настоящия момент М. е живяла
сама в жилището, независимо от тежкото и здравословно състояние.Твърди се, че
жалбоподателката страда от тежко заболяване и много съпътстващи
заболявания.Твърди се, че в края на 2019г.- началото на 2020г. здравословното и
състояние рязко се е влошило, поради което нени роднини периодично са я
посещавали за да и оказват помощ в домакинството, почистването на жилището,
както и с цел придружаване до съответното ДКЦ и УМБАЛ. Твърди се, че тези лица
, които са посочени не живеят в наетото от жалбоподателката жилище и никога
не са ставали да нощуват в него. Твърди
се, че тези лица живеят при майка си Н.М. на адрес ***, „Табакова чешма“.
Твърди се, че тези обстоятелства са посочени в подадено от дъщерята на жалбоподателката
възражение, което не е взето предвид при издаване на прекратителната заповед. Моли съда да отмени заповед №
РД-11-68/30.03.2020г. на Кмета на Община Плевен като неправилна,
незаконосъобразна, постановена в противоречие с процесуалния и материалния
закон.
В съдебно заседание жалбоподателката се представлява
от адв. М., която изразява становище да се уважи жалбата.
Ответникът в дадения срок не е представил писмен
отговор. В съдебно заседание се представлява от юрк.Б., който изразява становище,
че заповедта е издадена при съобразяване на материалния и процесуален закон,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Съдът с определение № 603/21.04.2020г. е спрял изпълнението на оспорената заповед на
кмета на Община Плевен до приключване на производството по оспорването й с
влязло в сила съдебно решение.
Административен съд - град Плевен, първи състав след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представената по делото заповед №
РД-11-141/13.09.2017г. е, че И. М.М. е настанена под наем в общинско жилище находящо се в
гр.Плевен, бул. „Хр.Ботев“ № 171 за срок
от пет години.От представения по делото договор за наем на общински жилищен
имот е видно, че между И. М.М. *** е сключен договор за наем на общинския имот,
в който е настанена жалбоподателката И. М.. В чл. 11 от договора страните са
уговорили, че наемателят няма право да преотстъпва даденото му за ползване
жилище на трети лица.В раздел IVчл. 22 т.2 страните са уговорили, че договора за наем
се прекратява при настъпване на обстоятелствата по чл. 32 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен.По делото не се
спори, че жалбоподателката страда от тежки заболявания, за което са представени
доказателства по делото.
От приложения/ ср. 28/ по делото сигнал подаден до
Кмета на Община Плевен от А.Р. на27.03.2019г.е видно,че тя се оплаква от тормоз
осъществяван от дъщеря и от една и съща група малолетни деца, които живеят зад пицария „СимоН.“ на бул.
„Хр.Ботев“, за което са подадени сигнали в полицията. Децата се казват В., С. и
Е. и живеят в кв.“М.Денчева“ на бул.
„Хр.Ботев“.По повод горното на 28.03.2019г е извършена проВ., при която
служители на ОП „Жилфонд“ са установили,
че И. М. не е била в жилището, но там са били внучките и С. Н. М. и В. Н. М., които са показали на проверяващите стаята която
обитават и са заявили, че живеят постоянно на адреса за да грижат за баба си. Видно от приложеното/ стр. 27/ писмо е, че
жалбоподателката е уведомена, че внучките и трябва да напуснат общинското
жилище, поради това че не фигурират в настанителната заповед. Предупредена е и, че в противен случай ще
бъде открита процедура по прекратяване на наемното правоотношение и изземване
на общинското жилище. На 02.04.2019г. при извършена проВ. е установено, че в
имота е бил внука на наемателката Е. Македонски. С писмо от 03.04.2019г. И. М. е предупредена, че при извършената проВ. е
установено, че отново е допуснала в имота да живее лице, което не фигурира в
настанителнта заповед. На 09.03.2020г.
отново е извършена проВ. в жилището, при която е установено, че в общинския
жилищен имот освен наемателката са били С. М., В. М., Е. Македонски и дъщеря и Н.М.
Видно от представеното по делото уведомление е, че от
извършените служебни проверки на 18.12.1991, 02.01.2020г., 09.03.2020г. и
съставени протоколи, е установено че И. М. е допуснала в имота да живеят
внуците и С. М., Е. Македонски и В. М., които не фигурират в настанителната
заповед, което е основание по чл. 15 ал.1 т.14 от Наредба № 18/2019г. на
Общински съвет Плевен, вр. чл. 46 ал.1 т.9 от ЗОС за прекратяване на наемното
правоотношение. С писмото е даден
тридневен срок от получаването му за представяне на възражения и обяснения,
като е указано че в случай че не бъдат представени такива в указания срок или
са неоснователни ще се пристъпи към издаване на заповед за прекратяване на
наемното правоотношение.Видно от отбелязването е, че уведомлението е връчено на
10.03.2020г. на И. М.. По делото не са представени доказателства, че в дадения
срок пред административния орган са представени обяснения или възражения.
Видно от
представената по делото заповед № РД-11-68/30.03.2020г. е, че на осн. чл. 46 а1
т.9 от ЗОС вр. чл. 15 ал.1 т.14 от Наредба
№ 18/2019г. на Общински съвет Плевен наемното правоотношение между ОП „Жилфонд“
Плевен и И.М. е прекратено.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ст.М., В.М. и В.В. се установява, че в апартамента живее И.М., а
когато се налага идва дъщеря и заедно с децата си. От показанията на
свидетелите се установява, че понякога внуците на И.М. са оставали да нощуват
при баба си.По делото е разпитана като свидетел А.Р., която е подала сигнала до
Кмета на Община Плевен, която в показанията си пред съда твърди, че от
полицията е научила, че С., В. и Е. живеят на бул. „Хр.Ботев“ 171 в общинско
жилище. От показанията на св. Г.М.-
инспектор ДПС се установява, че по повод сигнала е извършила проВ. и се е
занимавала с децата, защото деянието е извършено в района на първо РУП. От
показанията на свидетелката се установява, че децата постоянно са засичани на
адрес на ул. „Хр.Ботев“ 171, според свидетелката и при обход засича децата
редовно на адреса , а не в района на „Табакова чешма“ , където е постоянния им
адрес. Свидетелката заявява, че пред нея децата са споделяли, че много често
пребивават при баба си. Майката на
децата- с Н.М. се установява, че децата живеят на „Табакова чешма“, където е
регистрацията, но ходят с нея при майка и, когато се налага.Свидетелката не
отрича, че децата са оставали да спят
при баба си. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са непротиворечиви
помежду си и от които се установява, че внуците на И. М. пребивават често на
адреса, както и че понякога остават да нощуват в жилището.
По делото е приложена преписка №
177200–2550/11.03.2019г.от която е установен, че по повод оплаквания за
осъществен тормоз от деца върху деца в двора на ЦДГ „Надежда“ Плевен и на
площадката на ул.Чаталджа е установено, че тормоза е упражняван от група от
ромски деца. В. М., С. М., Е. М., К. М..Видно от приложения протокол за
полицейско предупреждение е, че майката на децата е предупредена да упражнява
строг контрол върху децата си.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, е подадена от надлежна страна и в срок, видно
от удостоверяването заповедта е връчена на 06.04.2020г., а жалбата е подадена
на 16.04.2020г., поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОбС,
посочена като правно основание, наемните правоотношения се прекратяват на други
основания, определени с наредбата по чл. 45а, ал. 1, която в случая е
цитираната НРУУРОЖИ на територията на Община Плевен, достъпна на интернет
страницата на общината. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по
см. на чл. 15, ал. 2 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен – кмета на Община
Плевен, в установената форма.
Видно от представените
по делото доказателства е, че производството по издаване на заповедта е
започнало при спазване на изискването на чл. 26 , ал. 1 от АПК, и оспорващият е
уведомен за започване на производство по прекратяване на наемното
правоотношение. Уведомлението за
прекратяване на наемното правоотношение е връчено на жалбоподателката и
в дадения срок не са депозирани възражения или обяснения. Съгласно разпоредбата
на чл. 15 ал.1 т.9 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, наемните правоотношения
се прекратяват, ако жилището се обитава от лица, семейства и домакинства,
различни от настанените в него, което се констатира с два последователни
протокола. От представените по делото доказателства се установява, че на адреса
са правени множество проверки. За да е налице основание за прекратяване на
наемното правоотношение обаче е необходимо констатациите на проверяващите да
бъдат обективирани в два последователни протокола.Това изискване е изпълнено,
тъй като при извършените проверки на
28.03.2019г. и 02.04.2019г. в жилището на жалбоподателката М. са установени
внуците и. Не се спори, че в единия случай са били внучките и С. М. и В. М.,
които дори са заявили пред проверяващите че живеят в имота и са показали
стаята, която обитават, а на 02.04.2019г. в жилището е бил Е. М.. Представените
по делото протоколи не са оспорени, поради представляват доказателство за
установеното в тях. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че освен жалбоподателката М. в жилището пребивават и нейни близки и
роднини. В тази насока съдът кредитира показанията на св. Г.М., която заявява,
че редовно и към настоящия момент включително вижда внуците на Ил.М. на адреса,
а не на адреса на който са адресно регистрирани- м.“Табакова чешма“.
Твърденията, че това се налага с оглед грижата за жалбоподателката са
недоказани, тъй като по делото не се събраха доказателства, че жалбоподателката
има нужда от грижи, които да налагат ежедневното посещение на близките и на
адреса, а случаите които налагат посещение на адреса с оглед влошаване на
здравословното и състояние са единични и нормални за нейното състояние и
възраст. Независимо от това проверяващите са се задоволили да установят лицата, които пребивават на адреса,
но не е извършил проВ. дали тези лица обитават жилището, тъй като
обитаването предполага не само
присъствие от време на време в жилището отдадено под наем на М., което не е забранено,
а представлява трайно установяване за
живеене в него, включително наличие на лични вещи, обзаведено
помещение,сведения от домоуправител или съседи, които биха могли да доведат до
извода, че е нали едно трайно фактическо състояние. Обстоятелството, че внуците ина Ил. М. са
виждани около блока, в съседните улици и от време на време са заварвани в
жилището на баба си не води до извод, че
те обитават последното.
Съдът намира също, че заповедта е издадена и в
нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека
и на целите, залегнали в Наредба № 18 и
чл. 43, т. 1 от ЗОС, съгласно които лицата, които не разполагат със собствено
жилище и отговарят на изискванията могат да бъдат настанени в общинско жилище.
Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи (наричана за краткост по-долу Конвенцията), която е
материално-правна разпоредба ползваща се по силата на чл. 5 от Конституцията на
Република България с приоритет над националните норми, които и
противоречат, всеки има право на
зачитане на неговия личен и семеен живот. Личният живот на едно лице е
съвкупност от множество фактори и отношения и
такъв фактор е домът на лицето, който му осигурява подслон и възможност
за задоволяване на ежедневните човешки потребности от приготвяне на храна, сън
и почивка. Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния му
живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато лицето
има семейство. Правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата не е
абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само при
наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията. Тези
предпоставки са- намесата в защитените в ал. 1 права да е предвидена в закона,
да е необходима в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите. С други думи, за да е законосъобразна,
намесата трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите,
посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и да е пропорционална. В конкретния случай, обжалваната заповед
засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия и изпълнението й ще го лиши
от дом, който както се каза по-горе е фактор от значение за личния и семейния
живот на лицата. Издаването на тази заповед е предвидено в закона - чл. 46, ал. 2 от ЗОбС, като може да се
приеме, че издаването й преследва една от целите, предвидени в ал. 2 на чл. 8
от Конвенцията, а именно в защита на правата на други граждани, отговарящи на
условията да бъдат настанени, но все още ненастанени в общински жилища, но в
конкретния случай намесата в личния живот на оспорващия е предвидена в закона и
преследва легитимна цел, но тази намеса е непропорционална. Този извод следва
от съвкупната преценка и съпоставянето на следните обстоятелства, установени по
делото. Оспорващата не разполага с недвижими
имоти на територията на Община Плевен, същата видно от ЕР на ТЕЛК е с призната 100 % степен на увреждане без
чужда помощ и при прекратяване на наемното и правоотношения, ще остане без
подслон т.е. в случая е налице нарушение
и на принципа на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК.
Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта
следва да бъде отменена и с оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК вр.
чл. 7, ал. 1 ,т. 4 и т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. съдът намира,
че Община Плевен следва да заплати на И. М. сумата 210 лв представляваща
направени по делото разноски.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. второ от АПК, Административен съд-Плевен,първи състав
РЕШИ:
Отменя заповед № РД-11-68/30.03.2020г. на Кмета на
Община Плевен.
Осъжда Община Плевен да заплати на И. М.М. ЕГН **********
*** разноски в размер на 210 лева.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: