ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………………….
гр.
София, 28.06.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в откритото съдебно
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
С
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа т.д. 243/2018 г. по описа на
СГС, намери следното:
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на Р.Ж. ЕООД, ЕИК ******* /н./
е изготвил списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г., както и списък
на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен
в търговския регистър на 03.05.2019 г.
Подадени са срока по чл. 690, ал.1 ТЗ
възражения от кредитора Национална агенция по приходите срещу включване на
всички приети вземания на държавата като необезпечени, както и възражение от
кредитораА.ЕООД, с предходно наименование К.С. ООД, срещу включването на
предявени от този кредитор вземания, в списъка с неприети от синдика вземания,
които възражения съдът е разгледал в открито съдебно заседание.
І.
По възражението с вх.№ 64677/15.05.2019 г. на Национална агенция по приходите срещу включване
на всички вземания на държавата, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в списъка с приети от синдика вземания, обявен
в търговския регистър на 03.05.2019 г. като необезпечени.
Доводите във възражението са, че част от
вземанията, които са приети, са обезпечени с наложени запори върху вземания по
банкови сметки, вложени вещи в трезор, съдържание на банкови касети, суми,
предоставени за доверително управление в търговски банки, като фактическия
състав по налагане на обезпечението следва да се счита завършен с издаване на
постановлението на публичния изпълнител за налагане обезпечителни мерки, като
вписването му в ЦРОЗ, което е основание за установяване на привилегия при
удовлетворяване на обезпечените вземания,
не е елемент от учредяване на обезпечението.
Синдикът взема становище за
неоснователност на възражението с доводи, че доколкото законът не допуска
налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството по
несъстоятелност, то и вписването в ЦРОЗ на вече наложени обезпечителни мерки
следва да е извършено преди откриване на производството, за да обоснове
удовлетворяване на вземания по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Длъжникът не взема становище по
възражението.
Съдът, като взе пред вид направеното
възражение, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в
законоустановения срок, поради което и допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:
С молбата за предявяване на вземания е посочено,
че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки,
изх.№С180022-022-0004996/07.02.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП
София е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и
депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и
суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжни в три
банки, като наложения запор е вписан в ЦРОЗ на 12.03.2019 г.
С молбата за предявяване на вземания е
представеното постановлението за налагане на обезпечителни мерки и
удостоверение от ЦРОЗ за вписването.
Съдът намира, че разпоредбата на чл.722,
ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно и във връзка с разпоредбите на
чл.638, ал.4 ТЗ и чл.724 ТЗ, което тълкуване води до единствения извод, че
вписването на запор по реда на Закона за особените залози не учредява никаква
привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Вписването по реда
на ЗОЗ на запор върху вземания и вещи представлява обезпечителна мярка с
единствена последица забрана на длъжника да се разпорежда със запорираното
имущество.
Съгласно
чл.638, ал.4 ТЗ наложените в индивидуалното принудително изпълнение
обезпечителни мерки са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността,
като след откриване на производството по несъстоятелност е недопустимо
налагането на запор и възбрана върху имущество, включено в масата, като
разпоредбата не въвежда изключение по отношение на запори, вписани по реда на
ЗОЗ. Разпоредбата на чл.724 ТЗ урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен
кредитор и на кредитор с право на задържане, като под обезпечен кредитор
разпоредбата има предвид единствено кредитор, в чиято полза са учредени ипотека
или залог, но не и кредиторите, наложили в чиято полза са допуснати
обезпечителни мерки по реда на обезпечителното производство, включително и
запор, вписан по реда на ЗОЗ. Нещо повече, в самия закон за особените залози не
се съдържат правила, предвиждащи друго действие на вписания запор по реда на
закона, различни от общото действие по чл.451
и чл.452 ГПК, като вписването в регистъра има значение само за правото
на кредитора да участва в разпределението по ЗОЗ с оглед разпоредбата на чл. 40
и чл.41 ЗОЗ, тъй като кредитори, чиито права не са вписани в ЦРОЗ не могат да
се присъединяват при разпределение на суми от осребряване на заложено по ЗОЗ
имущество.
В индивидуалното принудително изпълнение
по ГПК наложените запори, включително вписаните по реда на ЗОЗ, не създават
друга привилегия на кредиторите, които са ги вписали, освен правото да се
присъединят и да участват в разпределението съобразно правата и привилегиите по
чл.136 ЗЗД.
В индивидуалното принудително изпълнение
по ДОПК наложените запори не пораждат дори и право на присъединяване, а още
по-малко на предпочтително удовлетворение. Право на присъединяване и предпочтително
удовлетворение е предвидено единствено за обезпечените кредитори, като под
„обезпечени“ разпоредбата на чл.194 ДОПК има предвид същото като чл.724 ТЗ, а
именно кредитори с учредена ипотека или
залог, но не и такива с наложени обезпечителни мерки.
Следователно макар и разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ
да поставя сред обезпечените кредитори и тези вписали запор и възбрана по реда
на ЗОЗ, то очевидно разпоредбата в тази й част е в противоречие с останалите
правила за разпределение в универсалното принудително изпълнение, с целта на
производството по несъстоятелност, с правилата за разпределение при
индивидуално принудително изпълнение и общите правни принципи и по същество
неприложима.
Единствената привилегия, която следва от
наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито
производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да
реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК / чл.193 ДОПК, вр.чл.638, ал.1 ТЗ/, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ
не създава привилегия за предпочтително удовлетворени на държавата.
По тези съображения съдът намира
възражението на НАП за неоснователно.
ІІ.По
възражението с вх.№ 60846/09.05.2019 г. наА.ЕООД, с предходно наименование К.С.
ООД срещу
включването на предявени негови вземания за „лихва за забава“ по договор за
встъпване в дълг от 31.01.2017 г. за периода до датата на предявяване на
вземанията в списъка с неприети
вземания, съставен от синдика и обявен в търговския регистър на
03.05.2019 г.
Във възражението се посочва, че
вземанията нямат характер на неустойка, както е приел синдика, а на лихва за
забава, както е посочено в договора, поради което и към това вземане са
неприложими правилата за неустойката. На следващо място се поддържа, че
уговорката, от която произтича вземането, не противоречи на добрите нрави, а
евентуално размерът на вземането следва да бъде намален поради прекомерност. В
съдебно заседание са поддържат и доводи, че синдикът не разполага с правомощие
при приемане на вземанията да извършва преценка за действителност на уговорки в
договори, сключени от длъжника, тъй като това може да стане само в исково
производство.
Синдикът изразява становище за
неоснователност на възражението, като поддържа доводи, че предявеното вземане
има характер на неустойка, като уговорката от която произтича е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Длъжникът не взема становище по възражението.
Съдът, като взе пред вид направените
възражения, списъка, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по
чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства,
приема следното:
Възражението е подадено в
законоустановения срок, поради което е допустимо.
Разгледано по същество е неоснователно
по следните съображения:
Неоснователни са възраженията на подалия
възражението кредитор, че синдикът няма право да извършва преценка за
действителност на клаузи на договори, сключени от длъжника. Тъкмо обратното, в
производството по несъстоятелност синдикът е орган, които има задължение да
действа с грижата на добрия търговец, като съблюдава интересите както на
длъжника, така и на всички кредитори. В качеството му на такъв орган законът е
предвидил негови правомощия и самостоятелна процесуална легитимация по
предявяване на исковете по чл.649 ТЗ, в които производства синдикът действа
като процесуален субституент на всички кредитори, предвидена е и отговорност за
вреди, причинени на длъжника и кредиторите /чл.663 ТЗ/. На следващо място на
нищожност на сделки може да се позовава всеки, който има правен интерес, като с
оглед функциите, задълженията и отговорността на синдика, той не само има
право, но е и длъжен да съблюдава за действителността на сделките, сключени от
длъжника, респективно да предприеме съответни мерки. По аргумент от
разпоредбата на чл.635,ал.3 ТЗ съдът намира, че синдикът не разполага само с право да упражнява само
личните права и възражения на длъжника, като напр. възражения за унищожаемост,
давност и др.
С молбата за предявяване на вземания е
представен договор за заем от 29.01.2016 г., сключен между К.С. ООД, каквото е
било тогава наименованието на възразилия кредитор, в качеството му на
заемодател и Профит консулт ООД, в качеството му на заемател, по силата на
който договор заемодателят предоставя на заемателя сумата от 80000 лв., срещу
задължение да я върне на 15.03.2016 г. и да заплати възнаградителна годишна
лихва в размер на 3 %. Представен е и договор за встъпване в дълг от 31.01.2017
г., сключен между заемодателя и заемателя по договора от 29.01.2016 г. и Р.Ж.
ЕООД, като поемател, с който договор Рода Жар е встъпило като съдлъжник по
отношение на непогасените задължения по договора за заем, като изпълнението на
задълженията са разсрочени и отсрочени, като са уговорени конкретни размери и
падежи на частичните плащания. В чл.1, ал.6 от договора встъпване в дълг е
предвидено, че при неспазване на договорените срокове и закъснение в плащането
на една вноска с повече от 3 календарни дни настъпва предсрочна изискуемост на
всички неплатени вноски, а поемателят и първоначалният длъжник дължи „лихва за
забава в размер на 2 % от стойността на оставащата за изплащане сума за всеки
ден забава.
Вземанията, предявени отА.ЕООД и
включени в списъка с неприети вземания се основава именно на тази клауза.
С клаузата на чл.1, ал.6 страните по
договора за встъпване в дълг са постигнали съгласие какъв да бъде размера на
обезщетението за вредите, които заемодателят търпи при закъснение в плащането
на уговорените разсрочени вноски по връщане на заетата сума. Следователно
съдържанието на уговорката определя характера й на неустойка по смисъла на
чл.92, ал.1 ЗЗД, като без правно значение
за правната й квалификация е какво определение са й дали страните –
лихва, дарение, престация, плащане и пр.
Така уговорената неустойка е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно указанията в Тълкувателно
решение 1/2010г. по тълк.дело 1/2009г. на ОСГТК съдът служебно следи за
нищожността на клаузата за неустойка, като по становище на настоящия състав
няма процесуална пречка тази преценка да се извърши и в производството по
разглеждане на възражения, в което се решава въпроса за
съществуването/несъществуването на приети/неприети вземания. Според
посоченото тълкувателно решение условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно
изброени критерии: естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи, вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението, съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Като съобрази
обстоятелството, че се касае за мораторна неустойка за забавено плащане на
парично задължение, обичайните вреди от неизпълнението на което са свързани с
невъзможността кредиторът да ползва паричните средства и да извлича доходи,
размера на лихвите и обичайните разходи по кредити, предлагани на пазара, чрез
които е възможно набавянето/заместването на парични средства, ниските нива на лихвите по банкови влогове и депозити,
размера на законната лихва, размера на уговорената по договора за заем
възнаградителна лихва от 3 % годишно при размер на неустойката от 2 % дневно,
което на годишна база формира размер от 720 %, съдът намира, че уговорката
излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции, поради което и противоречи на общоприетите критерии за
справедливост и добросъвестност и следователно е нищожна, респективно не може
да породи предявените вземания.
Неоснователни са доводите
на ответника за липса на нищожност поради възможност за намаляване на
неустойката поради прекомерност. Такава възможност е налице само в случаите, в
които уговорката за неустойка е действителна, но размерът й, съпоставен с
действителните вреди, е прекомерен и като се съобразят ограниченията на чл.309 ТЗ. Възможността за намаляване на неустойката обаче не влияе върху
действителността на уговорката, а е обусловена от нея.
По изложените съображения
съставените от синдика на Р.ж. ЕООД /н./ списъци с приети и неприети вземания, предявени в
срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен на 03.05.2019 г., следва да се одобрят без
изменения, като на основание чл.674 ал.2
от ТЗ, следва да се свика събрание на кредиторите с дневен ред по чл.677 ал.1
т.8 от ТЗ, както с точка относно избор на постоянен синдик, тъй като такъв не е
избиран поради непровеждане на първото събрание на кредиторите.
Воден
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№ 64677/15.05.2019 г. на Национална
агенция по приходите срещу включване на всички вземания на държавата, предявени
в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в списъка с
приети от синдика вземания, обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г. като
необезпечени.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№ 60846/09.05.2019 г. наА.ЕООД, с предходно
наименование К.С. ООД срещу включването на предявени негови вземания за
„лихва за забава“ по договор за встъпване в дълг от 31.01.2017 г. за периода до
датата на предявяване на вземанията в списъка с неприети вземания, съставен от синдика и обявен в
търговския регистър на 03.05.2019 г.
ОДОБРЯВА
БЕЗ ИЗМЕНЕНИЯ изготвените от синдика на Р.Ж. ЕООД, ЕИК ******* /н./ списък на приетите от синдика вземания на кредиторите, предявени в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в търговския регистър на 03.05.2019 г., както и списък
на неприетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен
в търговския регистър на 03.05.2019 г.
СВИКВА,
на
основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, събрание на кредиторите на Р.Ж. ЕООД, ЕИК ******* /н./ на 09.07.2019г. от 11.20 часа в
гр.София, Съдебна палата, бул. “********, заседателна зала на VІ—21 състав, със следния
дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; определяне реда и начина за осребряване имуществото на
длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и
определяне на възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Да
се извърши обявяване в търговския регистър на определението за одобряване
на списъците и поканата за насрочване на събранието на кредиторите на основание
чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати
заверено копие от настоящото определение,
което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
СЪДИЯ: