РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. В., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20231300500033 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба на М. З. М. чрез
адв. Н.В.-особен представител- против Решение №*2 от 19.10.22г. по гр.д.
№1846/21 на ВРС ,с което е уважен искът по чл.422 ГПК,предявен от
„ЮБЦ“ЕООД
Счита обжалваното решение за неправилно и
необосновано,поради което моли въззивния съд да го отмени и отхвърли
предявеният иск като му присъди направените по делото разноски.
Изтъква,че ВРС не е обсъдил нито едно от направените от
тях възражения с отговора на ИМ.Счита за недоказано обстоятелството,че
ответникът е длъжник на ищцовото дружество и че няма данни на длъжника
да е връчвано уведомление по чл.99,ал.3 ЗЗД за извършените цесии.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът
по жалба „ЮБЦ“ЕООД ,с настоящо наименование „У.Е.ЕООД с ЕИК* е
подал писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и иска от съда да
потвърди първоинстанционното решение като им присъди адв.
1
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 180лв.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
„ЮБЦ“ЕООД е подал заявление по чл.410 ГПК за
вземането си срещу М. З. М. за сума общо в размер на 134,80лв.-главница и
38,57лв.-мораторна лихва за периода от 18.12.2017 до 13.10.2022г.
Образувано е гр.д. №2008/20 на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Длъжникът не е намерен на постоянен и настоящ адрес и при
условията на чл.47,ал.5 ГПК заявителят е предявил установителния иск по
чл.422 ГПК пред ВРС.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 ГПК, като ищецът
„ЮБЦ“ЕООД - е искал от съда да признае за установено по отношение на М.
З. М.,че има вземане в размер на134,80.-главница ,като не е претендирал
присъждане на лихви.Претендирани са и направените разноски в заповедното
и настоящото исково производство.
Пред ВРС е установено , че между М. З. М. и „БТК“ЕАД е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
№1235014 от 17.08.2017г.със срок на договора 24 месеца. Твърди се в ИМ,че
М. З. М. не е заплатил ползвани от него мобилни услуги по договора за
периода 01.08.2017г. до01.12.207г. на обща стойност 209,59лв.,но се
претендира заплащане на сума в размер на 134,80лв.
С договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК“ЕАД е
прехвърлил вземанията си на „С.Г.Г.“ООД като ги е упълномощил да
уведомят длъжника по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД.За извършената цесия има
представено уведомление,което няма данни да е връчено на М. З. М..
С договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Г.“ООД е цедирало
вземането на „ЮБЦ“ЕООД като също е упълномощило цесионера да уведоми
длъжника по реда на чл.99,ал.3 ЗЗД,каквото уведомление не е отправено до
длъжника.
По делото са представени копия от фактурите,за които се
твърди,че липсва плащане от ответника.
По делото пред първата инстанция не са събрани никакви
други доказателства,които да подкрепят твърденията на страните. ВРС е
2
приел иска за доказан за исковата сума и го е уважил като са присъдени
разноски съобразно чл.78 ГПК .
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови
доказателства.
При тези данни ВОС намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена от надлежна страна в законния срок,а по същество
за основателна по следните съображения:
В исковото производство ищецът,заявител в заповедното
производство, се е позовал на сключен между страните договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги като твърди,че ответникът не е
изплатил дължимите суми за ползвани услуги за период от пет месеца /а в
действителност сочи ф-ри за четири месеца/.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „БТК“ ЕАД и ответника, предоставяне
и ползване на мобилни услуги ,преди да се произнесе по размера и
дължимостта на сумите , следва да се даде отговор на въпроса дали надлежно
е цедирано вземането на ищеца, с оглед доказателствената тежест на ищеца за
установяване на този факт, от който извежда своето право /обосновава своята
претенция/ и правните възражения, направени от особения представител на
ответника.
По делото няма спор, че преди образуване на исковото
производство ответникът не е бил уведомен за извършените две
цесии.Ищецът в исковата си молба не е направил изрично искане на
ответника да бъде предоставено уведомлението заедно с исковата молба и
самата ИМ да се счита за уведомление по чл99,ал.3 ЗЗД. Исковата молба
освен това е връчена на назначения на ответника особен представител, а не на
ответника.Това поражда спор дали е възможно уведомяване за извършена
цесия с исковата молба да бъде прието от назначен по делото особен
представител.
ВРС е приел,че особеният представител има всички права
на пълномощник на страната по делото и след като е получил ИМ и
доказателствата към нея следва да се счита,че и ответникът е уведомен за
извършената цесия.
Въззивната инстанция е на обратното становище. От
3
доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на
чл. 99,ал.3 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на
длъжника, предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответника
и не е активно материално легитимиран по настоящите искове.
Не е спорно по делото и се установява от представените
писмени доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на
вземания – цесия, по силата на който вземане на „БТК“ ЕАД спрямо
ответника М. З. М. е преминало в полза на „С.Г.Г.“ООД и с последваща
цесия е прехвърлено на ищеца по делото-„ЮБЦ“ЕООД. Цесията обаче не е
породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил
уведомен, както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г.,
II т.о., решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за
да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до
него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за
прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
съгласно която предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на
свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор
/цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II
т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о.,
решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт,
настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично
4
пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера .
Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство.
Както вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице
надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомлението за
сключения договор за цесия с предмет процесното вземане представлява
приложение към исковата молба и то само за първата цесия,но е и за
втората,която легитимира ищеца като кредитор. При опит за връчването му
връчителят е установил, че ответника не живее на регистрираните постоянен
и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в трудовото правоотношение.
На ответника е бил назначен особен представител, който притежава особено
процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на
съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към
исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след
провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на
ответника. Представителната власт на особения представител се изчерпва с
осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да
извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК,
защото не е страната по спорното материално правоотношение. Следователно
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение №
2350/07.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./.
Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред които и
уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по чл.
99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на
длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано
от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК, представител.
Като взе предвид изложеното, съдът достигна до извода, че
5
длъжникът не е валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията
му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси
вземанията си от длъжника по процесния договор не са консолидирани,
непротивопоставими са на него и цесионерът не може да претендира
изпълнение на задълженията по процесния договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Настоящият съд намира, че не е осъществено
връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода
на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Правомощията на особения представител се изчерпват с
процесуално представителство по конкретното дело, имащо за цел
осигуряване защита на интересите на ответника в исковото производство.
Същите не обхващат получаването на материалноправни изявления,
адресирани до ответника. Предвид на това получаването от негова страна на
изявления, които принципно биха довели до промяна в материално
правоотношение, каквото е заменянето на предходния кредитор с нов, не
може да произведе ефект. Длъжникът не е валидно уведомен за
прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото
дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са
непротивопоставими на длъжника, спрямо когото цесията има действие от
момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния
кредитор или от упълномощено от него лице /така решение № 74/27.07.2017
г. на БАС по в.т.д. № 154/2017 г., което не е допуснато до касационно
обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017 г., II
т.о., както и актуалната практика на С ОС подробно описана по-горе в
настоящото решение. В рамките на осъществените действия по чл. 47 ГПК не
може да се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази норма не
замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение № 89/13.03.2019 г. на
Х ОС по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на П ОС по в. гр. д.
№ 2699/2018 г./. В конкретния случай исковата молба е връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и ответника се представлява от особен
представител, на когото са връчени съдебните книжа. При това положение
връчване на книжата, а от там и на уведомленията за прехвърлянето на
вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е осъществило /така решение
№ 62/22.03.2019 г. на Л ОС по в. гр. д. № 18/2019 г./.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който
6
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие
спрямо ответника – длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-
правно легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право,
което води до неоснователност на предявените от него искови претенции,
които следва да бъдат отхвърлени /така определение № 274/26.05.2015 г. на
ВКС по т.д. № 2748/2014 г., II т. о. /.
За пълнота на изложението следва да се посочи,че исковата
претенция е останала недоказана пред първата инстанция.Освен приложените
копия от фактури няма никакви доказателства,удостоверяващи дължимостта
на претендираните суми.По делото е следвало да бъде назначена счетоводна
експертиза,която да установи дали има или не плащане по тези фактури и
едва тогава би се установило по безспорен начин,че исковата претенция е
основателна. Не става ясно защо след като общата сума по фактурите е в
размер на 209,59лв. се претендира сума в размер на 134,80лв. и кои
задължения включва тя.
Първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви
защо е приел,че искът е основателен и доказан,поради което и въззивната
инстанция не е в състояние за упражни контрол за законосъобразност на
решението.
С оглед изхода на спора, ответникът по жалба дължи на
жалбоподателя направените от него разноски. Доколкото по делото са
претендирани и е постановено от съда на назначения особен представител
следва да се изплати определеното му адв. възнаграждение в размер на
300лв.Ответникът по жалба следва да заплати и дължимата д. такса за
въззивната инстанция в размер на 12,50лв.,от която жалбоподателят е бил
освободен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №*2 от 19.10.22г. по гр.д. №1846/21 на
Районен съд – гр. В.,вместо което постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422 ГПК за сума в
общ размер от 134,80лв. .-главница ,претендирани по договор за предоставяне
7
на далекосъобщителни услуги с клиентски №1235014 от
17.08.2017г.,предявен от „ЮБЦ“ЕООД ,с настоящо наименование „У.Е.ЕООД
с ЕИК* със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.“Б.“№*, №*,ЕТ.*,
представлявано от М.А.У. срещу М. З. М.,ЕГН********** от гр. В.,ул.“И.“
№*,представляван в процеса от назначеният му особен представител адв. Н.
В. като неоснователен и недоказан по размер.
ОСЪЖДА „У.Е.ЕООД /с предишно наименование
„ЮБЦ“ЕООД/ с ЕИК* със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.“Б.“№*,
№*,ЕТ.*, представлявано от М.А.У. да заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.за адв. Н. В.- назначена за особен представител на
жалбоподателя М. З. М. по сметка на ВОС в едноседмичен срок от
съобщението като при неизпълнение да бъде издаден изпълнителен лист в
полза на адв. Н.В..
ОСЪЖДА „У.Е.ЕООД /с предишно наименование
„ЮБЦ“ЕООД/ с ЕИК* със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.“Б.“№*,
№*,ЕТ.*, представлявано от М.А.У. да заплати дължимата държавна такса за
въззивно обжалване в размер на 12,50лв. по сметка на ВОС в едноседмичен
срок от съобщението като при неизпълнение да бъде издаден изпълнителен
лист в полза на ВОС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8