№ 251
гр. *** , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:***лава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
****о разгледа докладваното от ***лава И. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430200447 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0938-005156 от
10.12.2020г. на *** сектор Пътна полиция при ОДМВР ***, с което на В. Б.
Л., ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Всичко глоба в размер на 2030лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят В.Л. моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление ****о неправилно и незаконосъобразно ****о излага
съображения в подкрепа на твърдението си за това, че не е извършил
вмененото му нарушение. Редовно и своевременно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се от адв.В. с пълномощно, който доразвива
тезата за недоказаност на административното обвинение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.12.2020г. ,около 15.05 часа на общински път *** *** на около 2
км. След пътно кръстовище с ****, с посока на движение към с.***, В.Л.
управлявал л.а. ***собственост на *** Л.а, ****о извършил следните
нарушения:1. По време на провер****а водачът отказва да му бъде извършена
проверка с техн.средство Дрегер 5000 с фабричен номер ARLK 0013 за
употреба на наркотични вещества или техните аналози .Издаден талон за
медицинско изследване ***/31.03.2019г.Издадени талон за медицинско
изследване с № 0001964/01.12.2020г.,който заедно с 8 бр. холограмни
стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А027906 връчени на
водача . Към момента на провер****а водачът е сам в управляваното МПС.
2.Не представя /не носи СУМПС 3. Не представя /не носи КТ към СУМПС. 4.
Не представя /не носи СРМПС- част 2
Водачът бил изпробван на употреба на алкохол с Алкотест, но уредът
отчел 0 промила алкохол.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства: показания на
свидетелите – Д.Д. – актосъставител, А.П. и Б.М. – свидетели по акта,
свидетелят *** С., свидетелите *** Л. , *** и *** ***, ****о и приложените
и приети по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства.
В показанията си пред съда св. Д.Д. твърди, че посетили по сигнал за
съдействие мястото, трябвало да изпробват водача за алкохол. Не бил по
време на извършване на нарушението, а когато пристигнал заварил служители
2
на ***, които били възприели нарушението. Актът бил съставен от него.
Свидетелят твърди, че колегите му обяснили, че са карали след автомобила,
водачът отбил в дясно и до****о служителите отидат до него той бил заспал
на волана. Според показанията на св.Д. водачът се съгласил да бъде
изпробван за алкохол и тестът бил отрицателен. Предвид това, че бил
флегматичен, а и бил известен на полицаите с това, че употребява наркотици
св.Д. му предложил тест за наркотици, какъвто тест Л. отказал ****егорично.
Не представил също книжка и КТ. След ****о Д. съставил акт на водача и му
обяснил, че не може да управлява, Л. се обадил на баща си и той дошъл с друг
автомобил на мястото .
Свидетелят А.П. потвърждава показанията на актосъставителя Д.. П.
твърди, че на въпросната дата, около три часа следобед на пътя ***
отбив****а за с.***, на светлинен и звуков сигнал спрели жалбоподателя,
който управлявал посочения автомобил. Първо си помислили, че е употребил
алкохол, т.к. поведението му било неадекватно - не можел да си намери
документите, не знаел къде е, ****о излязъл от колата бил неориентиран и
залитал. Спрели го защото поведението му на пътя го изисквало. След
спирането установили личността му, той си казал имената и била направена
справка с дежурен. Поискали съдействие и от органите на ***. Изпробван бил
за алкохол, но теста бил отрицателен. Водачът отказал да даде проба за
наркотични вещества с думите, че не вярвал в уреда. Свидетелят
****егорично твърди, че карали след автомобила известно време преди да го
спрат. Автомобилът криволичел по пътя, излизал от пътя, настъпвал осевата
линия, което говорело, че водачът е неадекватен.
Свидетеля Б.М. описва по подобен начин фактичес****а обстановка.
Той твърди, че по пътя преди с. *** пред тях много бавно се движел
автомобил, който излизал от дясна част на пътна лента. Полицаите решили да
го спрат. Те се движели зад него и точно преди с. ***, извън населеното
място, спрели автомобила на звуков и светлинен сигнал. Спрели пред
автомобила. ****о отишли до него, за да установят водача и да поис****
документи, водачът бил заспал на волана – „висял“ на колана. Те го
събудили. Питали го дали се чувства добре и дали има здравословен проблем.
Не получили адекватен отговор. Водачът нямал и СУМПС. Твърдял, че има,
но не представил. Направили справка за водача и колата и чрез *** на ***та,
3
поискали съдействие от ****, за да го проверят за алкохол и наркотици, за да
установят причините за това негово поведение на пътя. ****егоричен е, че
автомобилът се движел пред тях. Те карали след него посока към ***. Имало
ключове в автомобила. Водачът ги поставил горе на тавана на автомобила.
Свидетелят П. С. твърди, че бил наряд въпросния ден в този район, от
главен път към с.***. Бил старши на екип на ***та. Пътували по посока с.***.
Настигнали автомобила след главния път. Той спрял и отбил вдясно и при
тяхното изпреварване, свидетелят забелязал, че водача беше е „увиснал“ на
предпазния колан. Спял. Полицаите го събудили. Той се държал неадекватно.
Опитал се втори път да запали колата, при положение, че моторът работел.
Водачът тръгнал да излиза от колата, без да са му разпореждали. Поради това
му състояние се усъмнили, че е употребил алкохол или упойващи вещества и
се обадили на дежурния за съдействие на полицаи от ****. ****о разбрал, че
ще бъде тестван за упойващи вещества, водачът отказал пробата и му бил
съставен акт. Свидетелят е ****егоричен, че водач бил В.Л. и бил сам в
автомобила. Автомобилът се движел пред тях, спрял и те спрели своя
автомобил пред него. Спрял наполовина в тревата, наполовина на пътното
платно. Не било възможно да не се е движила колата и да им се е привидяло.
Няколко пъти бутнал водачът преди да се събуди. Преди това автомобилът
се движел към с. ***.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, ****о обективни,
безпристрастни и няма индиция за тяхната заинтересованост. Същите
подкрепят събраните по делото писмени доказателства и са непротиворечиви,
както помежду се, така и с тях.
По делото са изслушани и свидетелите И. П., *** Л. , *** и *** ***
Свидетелят И. П. твърди, че ****о разбрал си за делото, преди да се яви
в съда проверил и установил, че не е бил в този екип и не е бил на работа в
този ден. Нищо не можел да кажа по случая и е посечен по грешка
Свидетеля *** Л. – твърди, че той управлявал автомобила. Бил тръгнал
от с.*** за гр.*** и се сетил, че документите му са останали в другото сако.
Било към два и нещо. Пътували с В.Л.- негов син. Оставил колата на пътя, в
дясно на банкета в тревата и отишъл пеша до село да си вземе документите.
4
***та била винаги на центъра на селото . Върнал се в село, взел си
документите от вкъщи и се обадил на съседа си да го закара. Последният му
казал, че ****о се прибирал видял колата оставена на пътя. Отишли двамата
при колата и колата на *** била там. Полицейска кола също имало.
Свидетелят казал на полицая, дето пишел акта „г-не, какво става, обяснете
ми“ , той не му обърнал внимание. След малко му казали „карай след нас“ и
отишли до МВР и те слезли със сина си . *** му казал, че му написали акт.
Свидетелят твърди също, че бил взел със себе си ключовете на
автомобила, но при поставянето му в очна ставка със св.Б.М., който твърди,
че ключовете били у ***, свидетелят заявява, че било възможно у *** да са
били резервните ключове.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля *** Л., а намира, че те
са дадени с цел да оневинят сина му ***.
Те не се подкрепят и от показанията на другите двама посочени от
адв.В. свидетели- св.*** и ***.
Свидетеля *** твърди,че работи на улица „***“ и се прибирал след
два часа на обяд и ****о отбил от ловешкия път за *** се разминал с кола на
която пишеше *** и ****о продължил към селото, видял кола с номер ***,
видял, че в колата нямало никой. Познавал колата и знаел, че е на *** Л..
Близо да разклона на пътя *** – *** видял ***, а на три километра по -
нататък видял колата на ***, спряла в зелената площ, за да не пречи на
минаващите коли. Покрай него нямало друг автомобил или човек. До *** не
помни да е видял друг автомобил до спряната кола и не били минавали
никакви коли. Седнал да хапне и по някое време влязъл *** и казал „да ме
закараш, че *** оставил колата“. Двамата отишли и полицейс****а кола
била по посока ***. Оставил *** и се прибрал. Не сочи дата, месец или
година на случилото се.
Според съда показанията на то този свидетел не допринасят за
изясняване на обстоятелства по делото. Те може да се отнасят до процесната
дата, но може и да не става въпрос за нея, а за друг случай. Както стана ясно
от показанията на св. *** Л. ***та често била в селото, т.е. присъствието на
*** не може да е обстоятелството, от което да съдим, че показанията на
5
св.*** се отнасят именно до датата 01.12.2020г.
От показанията на двамата свидетели се разбира, че св. *** Л. се е
върнал пеша за документите си, а свидетелят *** бил с кола, но твърди, че не
срещнал никого по пътя си до село. Би трябвало да е настигнал пешеходеца
***, който би трябвало да се е връщал към къщи, а двамата с *** са съседи.
*** успял да се прибере , „да хапне“ и едва тогава по „някое време“ се
появил *** т.е. ако *** е бил стигнал в дома си преди *** да мине покрай
паркираната на пътя кола и да стигне до своя дом, то тогава се оказва невярно
твърдението на св.*** Л., че се е върнал само за документите. Излиза, че се е
забавил сравнително дълго в дома си,т.к. *** е минал по пътя, прибрал се е и
седнал да се храни когато дошъл *** Л.. Освен това *** не твърди, че Л. е
заявил пред него, че той е управлявал колата. Казал му: „да ме закараш, че
*** оставил колата“.
Според свидетеля *** *** тя разбрала от съседите си *** и *** Л.и, че
имали проблеми със сина си ***. Затова искала да даде показания,че в
началото на декември,не помнела дата, около два-три часа, заедно със своя
приятелка де прибирали от ***. Видяла по пътя за *** спрял „***“-а на
тревата, а не на шосето. Автомобил покрай него нямало. Малко след
табелата за излизане от *** срещнали големите бусове на ***та, посока
***.
Възможно е това,което твърди свидетел****а да е точно така.
Възможно е също да не е видяла *** в колата, както тя твърди, но това не
означава, че той не е бил там, т.к. това обстоятелство се установи
****егорично и не се оспорва от жалбоподателя. Напълно възможно е и да е
срещнала „големите бусове“ на ***та по-нататък по пътя. Това не променя
обстоятелството, че след ****о се е случило всичко това, за което говори
свидетел****а, В.Л. е запалил мотора и е подкарал автомобила по пътя, за
което се събраха ****егорични показания на очевидците П., С. и М.. За това,
че В.Л. е управлявал автомобила говори и обстоятелството, че се съгласил да
бъде пробван за употреба на алкохол. Иначе би следвало да откаже с
аргумента че не е управлява. Това обаче не се е случила и пред полицаите той
не твърдял, че не е управлява, а единствено заявил /както твърди единият от
свидетелите /, че няма вяра на теста. Не се възползвал, обаче от
6
предоставената му възможност за кръвен тест. Подписал акта без възражения.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящия състав
направи следните правни изводи.
Безспорно се установява, че На 01.12.2020г. ,около 15.05 часа на
общински път *** *** на около 2 км. След пътно кръстовище с ****, с
посока на движение към с.***, В.Л. управлявал л.а. *** собственост на ***
Л.а, ****о извършил следните нарушения:1. По време на провер****а
водачът отказва да му бъде извършена проверка с техн.средство Дрегер 5000 с
фабричен номер ARLK 0013 за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Издаден талон за медицинско изследване ***/ 31.03.2019г.Издадени
талон за медицинско изследване с № 0001964/01.12.2020г.,който заедно с 8
бр. халограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер
А027906 връчени на водача . Към момента на провер****а водачът е сам в
управляваното МПС. 2.Не представя /не носи СУМПС 3. Не представя /не
носи КТ към СУМПС. 4. Не представя /не носи СРМПС- част 2
Водачът бил изпробван на употреба на алкохол с Алкотест, но уредът
отчел 0 промила алкохол.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема, че
жалбоподателят е извършил визираните в НП нарушения:
По пункт 1- нарушение на чл.174 ал.3 предл.2 от ЗДвП по следните
правни съображения: В конкретния случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била ангажира за това, че на посочените в
АУАН дата и място същия е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества
или техните аналози и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване .
В тази връзка нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказания с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. за водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
7
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.
Нарушението по цитираната разпоредба е формално, ****о основание
за ангажиране на административно – наказателна отговорност е отказът на
водача да му бъде извършена проверка по надлежния ред, който отказ в
случая по несъмнен начин се установява от доказателствата по делото.
Трайна е съдебната практика, че нормата на на чл.174 ал.3 от ЗДвП
съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние,
****о за осъществяването на нарушението е достатъчно реализирането и на
само една от тях, но е възможно в условията на кумулативност да бъдат
извършени и няколко от формите на изпълнителното деяние. За да се разбере
обаче какви са съставомерните признаци на отделните форми на
изпълнителното деяние, не е достатъчен само буквалния прочит на
разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП, а тя следва да се тълкува систематически
с разпоредбите на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози.
В случай, че лицето откаже изследване с техническо средство, но се
подложи на изследване с доказателствен анализатор или в указания в талона
срок се яви в указаното медицинско заведение, за да даде кръвна проба за
химическо изследване, при тази хипотеза деянието не е обществено опасно,
доколкото възможността за установяване действителната концентрация на
алкохол/ наркотични вещества в кръвта не е възпрепятствана. Когато водачът
не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване, но е бил
изследван с техническо средство и то е дало годни показания, деянието също
не е обществено опасно, защото възможността за реално установяване дали
лицето е употребило алкохол/ наркотични вещества също не е
възпрепятствана. Употребата се установява въз основа на показанията на
техническото средство. За да е съставомерно деянието следва кумулативно са
8
налице двете посочени условия: 1. лицето да е отказало да бъде изследвано с
техническо средство и 2. след това лицето да не се е подложило на изследване
с доказателствен анализатор или да не е дало в срок кръвна проба за
химическо изследване.
Безспорно установено е от доказателствата по делото, а и не се оспорва
от жалбоподателя, че на визираната в АУАН и в НП дата и място му е била
извършена проверка от контролните органи. Безспорно установено е и, че
жалбоподателят изрично е отказал да му бъде извършена проверка с
техн.средство Дрегер 5000 с фабричен номер ARLK 0013 за употреба на
наркотични вещества или техните аналози /не представил и документите
СУМПС,КТ,СРМПС/. Ирелеватно е твърдението му, заявено пред
служителите на ***та и ****, че е отказал, т.к. не вярвал на уреда. Съдът не
намира за смислено и логично и мнението и противоречивата позиция на
жалбоподателя на обстоятелството,че вярва на уреда, отчитащ алкохолната
конценстрация, а не вярва на уреда отчитащ употребата на наркотици
Поради което съдът намира, че извършеното от жалбоподателя
деянието е съставомерно по чл. 174, ал.3 ЗДвП , тъй ****о той е
възпрепятствал възможността за реално установяване дали е употребил
наркотични вещества или техните аналози. Правилно е санкциониран
съгласно същата разпоредба.
По пункт 2 , 3 - нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП по следните
правни съображения: Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира
задължение на определена ****егория субекти да носят свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към него. Тази ****егория субекти са
водачите на моторни превозни средства. Според разпоредбата на §6 т.25 от
ДР към ЗДвП която дава легална дефиниция на тази ****егория субекти
водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.В тази връзка когато едно лице
притежаващо свидетелство за управление на МПС и управлява МПС, за него
възникват задълженията за водача регламентирани в разпоредбата на чл.100
от ЗДвП. Предвид приетото за установено, съдът намира, че при
управлението на МПС, за водача е възникнало задължението си да носи и
9
представя СУМПС и контролен талон към СУМПС и ****о не ги е
представил, е осъществил състава на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 от
ЗДвП. ****о е направил този извод наказващият орган е постановил
обоснован акт по т.2 и 3 от НП.
По пункт 4- нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП по следните правни
съображения: Горните съждения са относими и в настоящата хипотеза, при
която задължението е за неносене на СРМПС
Предвид изложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт,
които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези
отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на
административно наказващия орган.
От друга страна съдът намира за необходимо да посочи и че АУАН,
който е подписан от жалбоподателя без възражения, е съставен редовно и има
доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, т.е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена, следва да се
приемат за доказани посочените в акта обстоятелства. С оглед на наличните
доказателства по делото и предвид липсата на убедителни такива, които да
подкрепят различна тезата, съдът прие за безспорно установено извършените
от Л. нарушения на ЗДвП,описани изчерпателно в АУАН и НП.
Според Съда не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до нарушаване правото на защита. Спор по фактите и доказателствата
в хода на административно наказателното производство не е имало.
Жалбоподателя в срока по чл.44 от ЗАНН не подал възражения,такива нямал
и при съставяне на АУАН. Ето защо съдът приема, че не е нарушен и чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН.
В хода на административно – наказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
10
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и
връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, ****о същото е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с
редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на
чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В
НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от
ЗАНН реквизити. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Наказанията са определени в рамките на
предвидения от закона размер, който е строго фиксиран от закона, поради
което не подлежи на ревизия.
Случаят не може да бъде определен ****о маловажен по смисъла на
чл.28 б."а" от ЗАНН, защото не се касае за деяния с по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи.
По изложените съображения, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 20-0938-005156
от 10.12.2020г. на *** сектор „***“ при ОДМВР ***, с което на В. Б. Л., ЕГН:
**********, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Всичко глоба в размер на 2030лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца,****о ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
11
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните през Административен съд – ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12