№ 163
гр. София, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Магдалена Лазарова
при участието на секретаря Е. Б. Найденова
в присъствието на прокурора Е. Анг. С.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно
наказателно дело № 20241000600571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1 - 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Обжалвано е решение № 90 от 05.04.2024г., постановено по НЧД №
302/2024г. на ОС - Благоевград, с което е признато решение за налагане на
финансова санкция № BHRO/923130167913/23 от 01.09.2023 г., влязло в сила
на 25.11.2023г. на несъдебен орган на Република Австрия, с което на А. Б. К.,
с последен известен адрес: с. ***, ул. „***“ № **, общ. ***, обл. ***, е била
наложена финансова санкция в размер на 200 евро, равностойни на 391,17 лв.,
за извършено нарушение, състоящо се в превишение на максимално
разрешената скорост от 100 км/ч. с 33 км/ч, с левова равностойност 391,17 лв.
Решението е оспорено от защитника на засегнатото лице А. Б. К. - адв.
И. К.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуални
правила и е в разрез с установената съдебна практика. Изтъква се, че от
удостоверението не става ясно кой точно орган е постановил решение №
1
BHRO/923130167913/23 от 01.09.2023 г., влязло в сила на 25.11.2023г., тъй
като в б. „б“ такъв не е посочен, поради което не става ясно решението на
извънсъдебен или съдебен орган е. На следващо място се навежда, че
първостепенният съд не е съобразил, че на места удостоверението не е на
български език, поради което не отговаря на чл. 5, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС и
на Рамково решение № 2005/214/ПВС. Поддържа се още, че неправилно
първостепенният съд е отхвърлил направеното доказателствено искане за
изискване и прилагане на решението, въз основа на което е наложена
санкцията. Ангажират се и доводи за липса на доказателства за надлежно
връчване на преписи от съответните документи на А. Б. К.. В заключение се
твърди, че останало недоказано, че К. е бил уведомен лично за започналата
административна процедура срещу него, т.е. останало недоказано, дали К. е
заявил своевременно факти пред държавата, постановила решението за
налагане на финансова санкция; удостоверението било непълно в тази част и
не отговоряло на ЗПИИАКОРНФС и на Рамково решение № 2005/214/ПВР.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с
което да не бъде признато решението за налагане на финансова санкция №
BHRO/923130167913/23 от 01.09.2023 г., влязло в сила на 25.11.2023г. на
несъдебен орган на Република Австрия.
Пред въззивната инстанция заинтересованото лице А. К., редовно
призован чрез съпругата си Ф. К., не се явява.
З ащитникът на заинтересованото лице А. К. - адв. И. К. поддържа
доводите, изтъкнати в жалбата. Моли решението на ОС - Благоевград да бъде
отменено и да не бъде признато решението за налагане на финансова санкция.
Представителят на А. П. - София изразява становище за неоснователност
на жалбата. Изтъква, че ОС-Благоевград в решението си е дал аргументиран
отговор на наведените оплаквания от защитата и основателно ги е отхвърлил.
Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, а
въззивната жалба - оставена без уважение.
Апелативен съд - София, като се запозна с доводите, изтъкнати от
страните и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице, но
разгледана по същество е неоснователна.
2
С атакувания съдебен акт ОС - Благоевград е признал Решение №
BHRO/923130167913/23 от 01.09.2023 г., влязло в сила на 25.11.2023г. на
несъдебен орган на Република Австрия, с което на засегнатото лице А. К.,
роден на ********г., български гражданин и с последно известен адрес с. ***,
ул. „***“ № **, общ. ***, обл. ***, е наложена финансова санкция в размер на
200 евро, с левова равностойност 391, 17лв. за извършено на 01.07.2023 г., в
07:42 ч. в Pucking, A25 Str.km 0,400, Rampe 3, Fahrtrichtung Linz, Австрия, с
превозно средство с рег. № *******,административно нарушение, състоящо
се в превишение на максимално разрешената скорост от 100 км/ч. с 33 км/ч.
(след изваждане на допустимата грешка в измерването).
За да признае и допусне изпълнение на наложената финансова санкция,
решаващият съд е приел, че са налице всички изискуеми от закона
материалноправни и процесуални предпоставки за това.
Изводите направени в проверявания съдебен акт са в унисон с законовата
уредба и са обосновани с вярна интерпретация на събраните писмени
материали, поради което въззивният съд се солидаризира с тях.
Оспореното решение е предшествано от постъпило в Окръжен съд-
Благоевград Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции, наложени от съдебни или административни органи. В
буква „к“ на удостоверението е отразено, че то е съпроводено с текста на
решението за налагане на финансова санкция. Действително, същото е
представено в оригинал на немски език (като електронно подписан документ),
прил. на л. 16-18 от първоинстанционното дело и в превод на български език,
прил. на л. 13-15 от първоинстанционното дело. С това е изпълнено
изискването за изпращане от страна на издаващата държава на решението за
налагане на финансова санкция. Казаното означава, че ангажирания в жалбата
довод за липса на решението на несъдебния орган на чуждата държава е
лишен от основание.
Правилно първостепенният съд е третирал постъпилото удостоверение,
придружено с превод на бълг. език, като напълно покриващо изискванията на
чл. 4 и чл. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции, тъй
като в него са запълнени разбираемо и изчерпателно всички реквизити по
3
Приложение №2 от закона.
Въззивният съд намира, че Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета съдържа необходимата информация за
самоличността на лицето, извършило административно нарушение,
обстоятелства, при които е осъществено нарушението, правната му
квалификация и наказващия несъдебен орган. Внимателния прочит на
обсъждания процесуален документ оборва твърдението на защитата, че има
неяснота относно органът, който е постановил финансовата санкция на
засегнатото лице К.. Напротив, в удостоверението изрично е посочено от
австрийските власти в буква ж), т. 1, iii), че се касае за „Решение, постановено
от несъдебен орган на издаващата държава по отношение на действия, които
се преследват като правонарушения съгласно законодателството на тази
държава“. Освен това, макар и да няма изричен превод на наименованието на
издаващият орган от изпращащата държава, то е ясно, че това е
Bezirkshauptmannschaft – Linz – Land, Service – Center-CBE, Austria, тъй като
именно този орган фигурира, в удостоверението - в букви б) и к), а и в
самото решение (в горния ляв ъгъл на първата страница).
Ето възражението на защитата, че съществува неяснота относно органа,
постановил финансовата санкция на А. К., е неоснователно.
Въззивната инстанция не споделя и доводите на защитата, че преводът на
удостоверение е непълен, понеже от съдържанието на т. 2, б. ж) не става ясно
кои са приложимите законови разпоредби, въз основа на които е постановено
решението на австрийските органи. Според разпоредбата на чл. 4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета приложеното удостоверение е
неразделна част от изпратеното за признаване решение на административно-
наказващия орган, поради което не е налице пречка посочената от защитата
празнота във връзка с превода да бъде попълнена чрез отбелязването в
решението. В решение № BHRO/923130167913/23 от 01.09.2023 г., влязло в
сила на 25.11.2023г. е вписано, че засегнатото лице е нарушило австрийския
Правилник за движение по пътищата (StVO) - §52 lit. a Z 10a
Straßenverkehrsordnung 1960 – StVO 1960, BGBl. Nr. 159/1960 zuletzt geändert
durch BGBl. I Nr. 37/2019; § 99 Abs 2b Straßenverkehrsordnung 1960 – StVO
1960, BGBl Nr 159/1960 zuletzt geändert durch BGBl. I Nr. 154/2021, които
разпоредби са идентични с посочените в б. ж), т. 2 от удостоверението.
4
Вън от горното, както от описаното в удостоверението, така от
приложеното по първоинстанционното дело решение на несъдебния орган, по
несъмнен начин се изясняват всички елементи на извършеното нарушение, а
именно - време, място и начин на осъществяване, индивидуализиращите
белези на превозното средство, нарушените разпоредби от австрийския
правилник за движение по пътищата и наложената му санкция. Подробно са
разяснени правата на санкционирания за оспорването на решението чрез
депозирането на възражения, както и инструкции за плащане. Поради
изложеното, не са налице основанията по чл. 35, т. 9 от ЗПИИАКОРНФС за
отказ за признаването и изпълнението на решението.
Неоснователни са доводите на защитата, че не е изпълнена надлежно
процедурата за връчване на преписи от съответните документи на засегнатото
лице. В полученото удостоверение присъства отбелязване, че решението е
било връчено лично на А. К. на 10.11.2023 г., като производството в
издаващата държава е било писмено и е бил уведомен надлежно за правото
му на обжалване на решението и за сроковете, в които може да го упражни,
според законодателството на Австрия. Решаващите съдилища в Република
България са обвързани от информацията, посочена в удостоверението и не
могат да поставят под съмнение достоверността на направената от
издаващата държава констатация за редовно уведомяване на засегнатото лице
за постановения спрямо него акт и правото да го обжалва. В тази връзка
следва да се има предвид, че основният принцип на Европейския съюз – за
взаимно признаване, се основава на взаимно доверие между държавите-
членки, стоящо в основата на сътрудничеството между тях и предполагащо
спазването на основните принципи по прилагането на закона, в т.ч. и
принципа за справедлив процес. Поради това, при извършено от страна на
издаващата държава-членка позоваване на реализирано писмено
производство, в което са били гарантирани правата на засегнатото лице,
националният съд не може да постанови отказ от признаване и изпълнение на
наложената санкция на основание нарушено право на защита на лицето.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че Решение №
90/05.04.2024 г., постановено по НЧД № 302/2024 г. по описа на ОС –
Благоевград е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 34, ал. 1, вр. чл. 20, ал 3 от
5
ЗПИИАКОРНФС, Апелативен съд - София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90/05.04.2024 г., постановено по НЧД №
302/2024 г. по описа на ОС - Благоевград, с което е признато и допуснато
изпълнение на Решение № BHRO/923130167913/23 от 01.09.2023 г., влязло в
сила на 25.11.2023г. на несъдебен орган на Република Австрия, с което на
засегнатото лице А. К. е наложена финансова санкция - глоба в размер на 200
евро, равностойни на 391, 17лв., за извършено нарушение, изразаващо се в
това, че на 01.07.2023 г., в 07:42 ч. в Pucking, A25 Str.km 0,400, Rampe 3,
Fahrtrichtung Linz, Австрия, с превозно средство с рег. № *******, превишил
максимално разрешената скорост от 100 км/ч. с 33 км/ч. (след изваждане на
допустимата грешка в измерването).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6