РЕШЕНИЕ
№ 1091
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501736 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Д.А.А. от ***, ***, ЕГН **********, чрез
пълномощника му по делото адв. В. И., в качеството му на длъжник по изп. дело
№20148200400049 по описа на ЧСИ Т.Л., рег. №***, срещу действия на съдебния
изпълнител по насочване на изпълнението върху недвижим имот на длъжника- 1/6
идеална част от дворно място с площ от 520 кв.м., представляващо УПИ ХІІ- 840
от кв.64 по регулационния план на ***,***, ведно с ½ идеална част от първи
жилищен етаж със застроена площ от 104,29 кв.м., ведно с избено помещение
№*** с площ от 6,89 кв.м., както и 1/6 идеална част от тавана, сутерена, общите
части на сградата и правото на строеж. В жалбата се излагат доводи, че
посоченият имот бил несеквестируем, тъй като бил единствено жилище на
длъжника и членовете на семейството му, като върху него била наложена
възбрана по изпълнителното дело. По така изложените доводи за несеквестируемост
на недвижимия имот се иска отмяна на извършените действия по насочване на
изпълнението върху имот имота чрез налагане на възбрана.
От взискателите по изпълнителното дело е постъпило възражение от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника му
юрисконсулт Х.Х., в което се изразява становище за неоснователност на жалбата.
1
В мотивите си по чл. 436, ал.3 от ГПК ЧСИ Т.Л. счита жалбата за
недопустима, а ако се приеме за допустима- за неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
намери следното:
Жалбоподателят Д.А.А. е длъжник по изп. дело №20148200400049 по описа
на ЧСИ Т.Л., рег. №***, образувано за събиране на парични вземания на
взискателите „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, З.А.Г. и ТД на НАП- ***. От приложеното копие от изпълнителното дело
е видно, че върху посочения в жалбата имот е била наложена възбрана с
разпореждане на съдебния изпълнител от ***г., както и е бил насрочен опис на
същия, какъвто не е бил извършен.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно чл. 435, ал.2, т. 2 от
ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Същата е подадена в предвидения в разпоредбата
на чл.436, ал.1 от ГПК едноседмичен срок за обжалване, който съгласно
задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС започва да тече от получаване на съобщението за
насрочване на проданта, каквато в случая изобщо не е била насрочена.
Разгледана но същество, жалбата е неоснователна.
С жалбата жалбоподателят излага доводи за несеквестируемост на недвижимия
имот съгласно разпоредбата на чл. 444, т.7 от ГПК, предвиждаща че изпълнението не
може да бъде насочено върху жилището на длъжника- физическо лице, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него.
Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение
№ 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК по т.д.№ 2/2013г. принудителното изпълнение се
насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху
този обект. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на запор или
възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава. Допустим е и описът на непотребимите вещи.
Следователно при съобразяване с посочените задължителни указания се налага
изводът, че жалбата на длъжника срещу насочването на принудителното изпълнение
върху недвижим имот, за който твърди, че е несеквестируем, чрез налагане на
възбрана и насрочване на опис се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
2
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Д.А.А. от ***, ***, ЕГН **********,
чрез пълномощника му по делото адв. В. И., в качеството му на длъжник по изп.
дело №20148200400049 по описа на ЧСИ Т.Л., рег. №***, срещу действия на
съдебния изпълнител по насочване на изпълнението чрез налагане на възбрана
върху недвижим имот на длъжника- 1/6 идеална част от дворно място с площ от
520 кв.м., представляващо УПИ ХІІ- 840 от кв.64 по регулационния план на
***,***, ведно с ½ идеална част от първи жилищен етаж със застроена площ от
104,29 кв.м., ведно с избено помещение №*** с площ от 6,89 кв.м., както и 1/6
идеална част от тавана, сутерена, общите части на сградата и правото на строеж.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3