Р Е Ш Е Н И Е
№ 1427
гр. Пловдив, 09, 07, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, V състав, в открито заседание на 17,05, 2021 г. в
състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. Комитова, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 96 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.220, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ).
Жалбоподателят –
“БУЛТЕКС 99” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Васил
Априлов” №31, ЕИК *********, представлявано от адвокат Е.Т.- пълномощник, ОСПОРВА
Решение № РТД-3000-2570/22.12.2020 г./32-379670, издадено от А. П., в
качеството й на Директор на Териториална дирекция Тракийска – Агенция
„Митници“, с което е извършена промяна на декларираната митническа стойност на
стоките, внесени с митническа декларация от 12.01.2018 г., в резултат на което
са определени допълнителни публични вземания за доплащане в общ размер 6626.34
лв., от които мито в размер на 1790.90 лв. и ДДС в размер на 4835.44 лв., ведно
с дължимите лихви.
Претендира се отмяна на акта поради
незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
приетия по делото списък на разноските , по съображения развити в писмена
защита на адвокат Е.Т. от 27,05,2021г.
Ответникът -
директор на Териториална дирекция- Тракийска (ТДТ) при Агенция “Митници“ (АМ),
представляван от юрисконсулт Г. изразява становище за неоснователност на
жалбата и претендира разноски.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата, съдът
констатира , че оспореното решение е получено на 23,12,2020г. , а от своя страна, жалбата е подадена чрез ответника
на 05,01,2021г. или в рамките на законоустановения срок, поради което следва да
се приеме за подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и съобразно отразеното в процесното решение съдът приема за установено от фактическа страна на следното:
На 12.01.2018г. в Митница Пловдив е
регистрирана митническата декларация (МД) с МРМ 18ВО003000Н0009832/12.01.2018
г., с която са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно
потребление стоки с произход и страна на изпращане Китай, както следва:
- стока № 1 „работни ръкавици от трико, топени в
латекс дипер -1050 дузини, дипер- 4150 дузини, дипер еко - 7340 дузини, с код
по ТАРИК **********, държава на изпращане и произход Китай, общо него тегло 12
793,5 кг, декларирана МС 79-965,45 лв., съответстваща на 6.25 лв/кг.;
- стока № 2 „работни ръкавици от трико, топени в
латекс: дипер еко - 10 дузини, с код по ТАРИК **********. държава на изпращане
и произход Китай, общо нето тегло 9 кг, декларирана МС 46.65 лв., съответстваща
на 5,18 лв/кг.;
Декларатор и титуляр на режима е
„Бултекс 99" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Пловдив, 6ул."Васил Априлов"№31 с управител С.С.Б..
При извършен анализ на декларираната
митническа стойност на описаните стоки на основание чл. 48 от МКС е установено,
че същата е значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос
стоки на същия вид и със същата държава на произход. За сравнение са използвани
оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на
Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки
продукт, произход и държава членка на местоназначение, за месец януари 2018
година - чрез системата „ТНЕSEЕUS" на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия - т.нар. справедливи цени.
Съгласно горното справедливата цена
при внос в ЕС на стоки с код по Комбинираната Номенклатура на ЕС /КН/ и държава
на произход Китай е както следва:
- за
ст. № 1 с код по КН 61161020 възлиза на 15,74 лв./кг.;
- за
ст. № 2 с код по КН 61161020 възлиза на 15,74 лв./кг.;
Поради възникналото съмнение дали
декларираната митническа стойност за процесиите стоки може да бъде приета по
реда на чл.70, § 1 от МКС са предприети действия в съответствие с разпоредбите
на чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 на Комисията и чл.48 от МКС.
С писмо рег. индекс №
32-54679/19.02.2020 г. на директора на ТД Тракийска са изискани от декларатора
допълнителни документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.
„Бултекс 99" ЕООД е представил: 1 брой нареждане за превод на
валута, 1 брой проформа фактура. 1 брой търговска фактура, 7 бр. фактури за
продажба на стоката на първо търговско ниво, 1 бр. кредитно известие.
При разглеждане на представените
документи се констатира че по представените фактури за продажба на стоката на
първо търговско ниво липсват документи за извършено плащане.
При изследване на метода съгласно
чл.74. § 2, буква б) от МКС е извършена справка в системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /МИС-ША/ за
сравнителни цели на допуснати за свободно обращение с крайно потребление сходни
стоки. Установен е внос на сходни стоки както следва:
За ст. 1 от МД
18ВО003000Н0009832/12.01.2018 г. - „работни ръкавици от трико, топени в латекс-
с митническа стойност, изчислена на 0,68 лв/чифт.
- с
МД 18ВО003000Н0271157/10.10.2018 г. са допуснати за свободно обращение „работни
ръкавици от полиестерно трико, топени в латекс: - с митническа стойност,
измислена на 0.71 лв/чифт.
Предвид гореописаното, митническата
стойност за стока № 1 от МД с МРН 181КЮ03000110009832 следва да бъде определена
на основание чл. 74, нар. 2, буква б) от МКС в размер на 0.68 лв./бр.
За ст. 2 от МД
18ВО003000Н0009832/12.01.2018 г. - „работни ръкавици от трико, топени в латекс,
с код по ТАРИК 6П6102000 е установено че с МД от 17.12.2018г. са допуснати за
свободно обращение „ръкавици зимни , с митническа стойност, изчислена на 0,60
лв/чифт.
С МД от 05.09.2018 г. са допуснати за свободно обращение
„ръкавици от трико, с митническа стойност, изчислена на 0,60 лв/чифт.
Предвид гореописаното, митническата стойност за
стока № 2 е прието , че следва да бъде определена на
основание чл. 74, пар. 2, буква б) от МКС в размер на 0.60 лв./бр. на база на
горните МД.
Прието е че възниква вносно митническо задължение за мито,
както следва:
за стока № 1 в размер на 8186.11 лв.
(осем хиляди сто осемдесет и шест лева и единадесет стотинки).
за стока № 2 в размер на 5,76 / пет
лева и седемдесет и шест стотинки/, към датата на приемане на митническата
декларация, а именно 12.01.2018 г.
Настоящият състав на съда намира, че
оспореното по делото решение е издадено от материално, териториално и
персонално компетентен орган по аргумент от разпоредбата на чл.19, ал.7 от ЗМ,
според която норма, за целите на прилагане на чл.29 от МКС, решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. От своя страна, чл.29 от МКС установява, че,
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове
26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без
съответното лице да е подало предварително заявление. А според разпоредбата на
чл.56 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), начисляването на
данъка при внос по чл.16 се извършва от митническите органи, като размерът на
данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.
На следващо място, според
разпоредбите на чл.70 от МКС, §1) Базата за митническата стойност на стоките е
договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост; §2) Действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки; §3) Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от
следните условия: а) не съществуват ограничения относно правото на разпореждане
или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните: i)
ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи
в Съюза; ii) ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат
да бъдат препродавани; iii) ограничения, които не влияят значително върху
митническата стойност на стоките; б) продажбата или цената не зависят от условия
или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на
подлежащите на остойностяване стоки; в) никаква част от прихода от всяка
последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се
получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна
подходяща корекция; г) купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е
повлияла върху цената.
Според чл.74, §1 от МКС, когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
А според посочената като основание за
издаване на оспореното по делото решение разпоредба на чл.74, §2, б.“б“ от МКС,
Митническата стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е
договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване.
Съгласно чл.1, §2, т.14 от ППМКС,
“сходни стоки“ означава — в рамките на определянето на митническата стойност —
стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
За нуждите на съдебното производство съдът е допуснал ССЕ, с вещо лице П.П. със задача експерта след като се запознае с приложените
към делото доказателства, извърши справка в счетоводството на дружеството и в
базата данни на агенция Митници отговори на въпросите :
1 Платена ли е дължимата продажната
цената за внесените по фактура № М-D**********/23.11.2017 година стока № 1 и
стока № 2 ?
2 Има ли подлежащи на плащане суми от
декларатора „Бултекс 99“ ЕООД за продажбата на стока № 1 и стока 2, над
посочена цена в митническата декларация ?
3 Има ли регистрирани митнически
декларации, за допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление на
ръкавици „Diрреriсе, „Diрреr“, „Diрреr есо”, преди датата на регистриране
процесната митническа декларация, за период от една година назад, като посочи
номерата на митническите декларации, датата на регистрирането им ?
4 Да изчисли каква е продажната цена
за един чифт ръкавици модели „Diрреriсе, „Diрреr“, „Diрреr есо“ пуснати в
обръщение с митническите декларации по т.4, коректно ли са посочени в
декларациите и сравни същите с цените на процесните стоки № 1 и № 2.
Според заключението на вещото лице (л.80-81), прието неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено и
съответстващо на останалите по делото доказателства.
В заключителната му част , като цяло се дава
положителен отговор на поставените въпроси, т.е. че дължимата цена е платена , че
не е налице сума за заплащане , че има
регистрирани предходни МД , една година назад и че са налице по-ниски цени на
декларирани стоки от процесната МД.
По делото не са ангажирани
доказателства, нито пък дори се твърди от някоя от страните, да е извършвана
промяна на декларираната митническа стойност от страна на жалбоподателя по МД .
Ответника е допуснал съществени нарушения и при
прилагане на избрания от него метод по чл. 74, пар.2, б."б" от МКС.
От обжалваното Решение и от събраните по делото доказателства не се установява
как точно, митническият орган е формирал новата митническа стойност на стоки №
1 и 2, и доколко същата е съобразена с правилата на чл. 141, пар.1, 2 и 3 от
РИ.
От приетата по делото Фактура № M-D**********/23.11.2017
година се установява, че покупната цена на включените в стока № 1 ръкавици е
различна, като тази на ръкавиците „DIPPERICE" е почти два пъти по-висока
от покупната цена на ръкавиците „DIPPER" и почти три пъти по-висока от
цената на ръкавиците „DIPPER ECO". Според т.1 от СИЕ, договорната стойност
на включените в стока № 1 ръкавици е в размер на 0.61 щ.д./бр. за ръкавиците
„Диперайс", в размер на 0.3917 щ.д./ бр. за ръкавиците „Дипер" и в
размер на 0.2292 щ.д./бр. за ръкавиците „Дипер еко". Въпреки наличието на
регистрираните в системата МИС - III А митнически декларации за пускане в
свободно обръщение на „идентични" на включените в стока № 1 ръкавици, с
обжалваното решение митническият орган е определил новата митническа стойност
на стока № 1 на базата на МД № 18BG003000H0160127/14.06.2018 година, с която
жалбоподателят е пуснал в свободно обръщение други модели ръкавици,
квалифицирани от административния орган като „сходни". От приетата по
делото сравнителната МД № 18BG003000H0160127/14.06.2018 година (на базата на която
е определена новата митническа стойност на стока № 1) е видно, че ръкавиците по
нея са закупени с фактура № 18YT010268-1/23.04.2018 година, също приета като
доказателство по делото. От последната се установява, че договорните стойности
на пуснатите в обръщение с МД № 18BG003000H0160127/14.06.2018 година работни
ръкавици са различни, като най-високата такава е за ръкавиците „supergrip"
в размер на 7.80 щ.д./ за дузина, съотв. 0.65 щ.д./бр., а най-ниската в размер
на 3.30 щ.д./ за дузина, съотв. от 0.275 щ.д./бр. за ръкавиците „card topgrip
есо". Различните договорни стойности на ръкавиците, пуснати в обръщение с
МД 18BG003000H0160127/14.06.2018 година предпоставят въпроса на коя от всички
договорни стойности е формирана новата митническа стойност на стока № 1, съобразно
правилата на чл, 141, пар.1 от РИ, коригирана ли е същата или не и спазил ли е
административният орган изискванията на чл.141, пар.З от РИ да формирана новата
митническа стойност на най-ниската от установените договорни стойност.
Съдът счита , че ако митническият
орган, беше съобразил изискванията на чл.141, пар.З от РИ, би установил, че
най- ниската договорна стойност на ползваните от него „сходни" стоки по МД
№ 18BG003000H0160127/14.06.2018 година е тази на ръкавиците „card topgrip
есо", в размер на 0.275 щ.д./бр., която е по-ниска от договорната стойност
на включени в стока № 1 ръкавици „Диперайс", в размер на 0.61 щ.д./бр. и
ръкавиците „Дипер", в размер на 0.3917 щ.д./ бр., и почти идентична с тази
за ръкавиците „Дипер еко", в размер на 0.2292 щ.д./бр., което е
допълнителен аргумент за това, че декларираната договорна стойност на стока №
1, съответства на т.нар. „справедливи цени" за „сходни стоки".
Неясен е и начинът, по който
административният орган е формирал новата митническа стойност на стока № 2 -
ръкавици „Дипер еко", доколкото видно от обжалваното Решение, ръкавиците, пуснати
в свободно обръщение
с МД BG003000H0345398/17.12.2018 година(на базата
на която е определена новата митническа стойност на стока № 2), освен, че са
различни видове, за разлика от процесиите са и „зимни". Неясни са и
мотивите, поради които митническият орган е избрал митническа стойност на стока
№ 2 да бъде формирана именно на базата на Mfl18BG003000H0345398/17.12.2018,
вносът по-която е осъществен почти една година след вноса на процесната стока №
2 и то при положение, че от приетото по делото извлечение от системата МИС III
- А е видно, че „идентични", на процесната стока № 2, стоки са били
регистрирани в системата под №№ 50, 100, 144, 192, 210 и 230, много по-рано от
използваната сравнителна митническа декларация.
От обжалваното решение и събраните по делото
доказателства не се установи митническият орган да е ползвал договорните
стойности на пуснати в обръщение с МД18BG003000H0345398/17.12.2018, ръкавици,
съобразно правилата на чл. 141, пар.1 от РК, да е формирал новата митническата
стойност на стока № 2, на базата на най-ниската установена договорна стойност,
съобразно правилата на чл. 141, пар.З от РИ, нито да е извършвал някакви
корекции в съответствие с чл. 141, пар.2 от РИ, предвид разликите в условията
на доставка, качеството, съставните материали и производителя с процесната
стока № 2.
Предвид гореизложеното следва да се приеме , че административният
орган е формирал новите митнически стойности напълно произволно пренасяйки
механично митническите стойности от ползваните сравнителни митнически
декларации, като следва да се вземе предвид и цитираната съдебна практика на ВАС по ад № 10028/20г., която касае
друга сходна доставка на същия жалбоподател, поради което съдът намира, че оспореното решение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
С оглед очерталия се изход на делото,
направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
основателно и такива следва да му бъдат присъдени до размера, в който са
доказано направени и съгласно приетия по делото списък / л. 108/ на разноските. За разноските следва
да бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения
акт, каквото в случая се явява Агенция “Митници” (чл.7, ал.1 от ЗМ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „БУЛТЕКС 99” ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” №31, ЕИК ********* Решение
№ РТД-3000-2570/22.12.2020 г./32-379670, издадено от А. П., в качеството й на
Директор на Териториална дирекция Тракийска – Агенция „Митници“, с което е
извършена промяна на декларираната митническа стойност на стоките, внесени с
митническа декларация от 12.01.2018 г., в резултат на което са определени
допълнителни публични вземания за доплащане в общ размер 6626.34 лв., от които
мито в размер на 1790.90 лв. и ДДС в размер на 4835.44 лв., ведно с дължимите
лихви.
ОСЪЖДА Агенция “Митници”, ЕИК
*********, да заплати на “БУЛТЕКС 99” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов” №31, ЕИК *********, сумата от обща 1 250,00
(хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: