М О Т
И В И :
Производството е по реда на глава 27 от НПК.
Обвинението срещу И.М.Ф. е по чл.195,ал.1,т.7,
във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.28,ал.1 от НК, за това, че на 13.04.2018г. в гр.К. е отнела чужда движима вещ- мобилен
телефон марка „Нокия 5“ с имей **** на стойност 300.00лв. с поставена в него
сим-карта на М-тел, на стойност 10.00лв., всичко на обща стойност 310.00лв., от
владението на М.В.П. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е извършено повторно и представлява немаловажен
случай.
В с.з. подсъдимата се признава за виновна по повдигнатото
й обвинение, а представителят на РП-К. го поддържа.
От
събраните по делото доказателства, установени със: заключението на назначената
и изготвена по делото оценителна експертиза,
справки от мобилни оператори/листове 22-23,30 и 36/ и
показанията на свидетелите М.П., А. С. и А. И.,кореспондиращи изцяло помежду си
и с изявлението на подсъдимата Ф., че се признава за виновна, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка: М.В.П. и И.М.Ф. се запознали чрез
интернет сайт за запознанства. На 13.04.2018г. подсъдимата отишла в дома на
свидетеля П. ***. Там правили секс, за който Ф. поискала сумата от 50 лева. М.П.
не се съгласил относно размера и двамата се договорили за сумата от 20 лева. П.
не разполагал с дребни пари и предложил на Ф. да го придружи до близкия
магазин, където да развали парите си, за да й плати. Преди да излязат навън
подсъдимата успяла незабелязано да отнеме мобилния телефон на П. марка „Нокия
5“ с имей ***** с поставена в него сим-карта на М-тел, без свидетеля да
забележи. Докато последният бил в близкия магазин Ф. избягала с телефона му.
Оттам тя отишла до магазин „Универмаг“ в гр.К., където я чакали свидетелите А.С.и
А.И., на които по-рано тя телефонирала. Първият от тях я откарал до град С.З.,
където в заложна къща до хотел „Железник“ подсъдимата продала телефона на П.. Ф.
заплатила 20 лева на С.за транспортирането й до гр.С.З.. След това тримата се
върнали в гр.К.. На 18.05.2018г. П. видял подсъдимата да върви по ул.„С.“ в гр.К.
и я отвел в сградата на РУ-К., където заявил, че това е жената, която била
отнела телефона му.
Видно
от заключението на изготвената по ДП съдебно-оценъчна експертиза общата пазарна
стойност на откраднатите вещи възлиза на сумата от 310.00 лева.
С деянието си подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.7,
във връзка с чл.194,ал.1, във връзка с чл.28,ал.1 от НК.
От
субективна страна тя е действала умишлено- съзнавала е общественоопасния
характер на деянието си, като е предвиждала неговите последици и е искала
настъпването им.
Предвид гореизложеното съдът намира, че И.М.Ф. е осъществила деянието, за което й е било повдигнато
обвинение, поради което същата следва да бъде призната за виновна и наказана.
От обективна страна тя е реализирала
изпълнителното деяние „отнемане” в двете негови
части- прекратила е фактическата власт
на собственика върху вещите, предмет
на престъплението, установила е своя трайна
такава върху тях и се е разпоредила със същите. Налице е съставът на
чл.194,ал.1 от НК.
Деянието, предмет на наказателното
производство, е осъществено след като И.М.Ф. вече е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова деяние- за
извършено от нея престъпление от общ характер, като видно от свидетелството й
за съдимост, с присъда на РС-К. по
НОХД №1512/2014г., в сила от 28.10.2014г., й е било определено наказание „обществено
порицание“, т.е. настоящата й престъпна дейност следва да се квалифицира като
такава, осъществена в условията на повторност,по чл.28,ал.1 от НК.Деянието,
извършено от Ф. не представлява маловажен случай, най-вече с оглед личността на
подсъдимата. Налице е квалифицираният състав на чл.195,ал.1,т.7 от НК.
При определяне на вида и
размера на наказанието на И.М.Ф. съдът отчита като смекчаващи вината й обстоятелства-
тежкото й материално състояние, ниската й възраст и невисоката стойност на отнетите
вещи, а като отегчаващи вината й такива- лошите характеристични данни и
обремененото съдебно минало. При съвкупната преценка на изложените по- горе обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на тази подсъдима следва да се
реализира при превес на смекчаващите над отегчаващите вината й обстоятелства,
при които условия следва да се определи вида на наказанието, а именно- лишаване
от свобода. Размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, с
приложение на чл.58а,ал.1 от НК и намален до една година лишаване от свобода,
във връзка с чл.54,ал.1 от НК и чл.373,ал.2 от НПК, чието изтърпяване да се
отложи за срок от четири години, отговаря както на обществената опасност на деянието
и на дееца, така и на нуждите на член 36 от НК да се въздейства поправително,
превъзпитателно и възпиращо върху подсъдимата и неустойчивите членове на
обществото, поради което то беше определено в този вид и размер.
Следва, на
основание чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК, И.М.Ф. да
заплати
направените по делото разноски за изготвянето на оценителна експертиза в размер
на 46.92 лева по сметка на ОД на МВР-С.З..
Воден от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: