Решение по дело №9921/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                              06.02.2020 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА   

 

при секретар Д.Шулева     

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9921 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №99212/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.М.К. ЕГН ********** *** срещу решение №34144 от 07.02.2019 г постановено по гр.д.№3188/2017 г на СРС , 59 състав ; с което е признато за установено по искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** срещу К. , че същият дължи  сумата от 3472,24 лева незаплатена топлинна енергия и сумата от 94,20 лева цена за услугата дялово разпределение за периода м.02.2013 г – м.04.2015 г за апартамент №2 в гр.София ул.Оборище №39-Б ет.партер ; и сумата от 278,72 лихви за забава върху посочената сума за топлинна енергия за периода и сумата от 10,79 лева лихви за забава върху главницата за дялово разпределение ; за периода 31.03.2013 г – 23.09.2015 г ;  ведно със законната лихва върху посочените главници от 06.10.2015 г до окончателното изплащане на сумата ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 18.08.2016 г по ч.гр.д.№60084/15 г на СРС , 59 състав .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС, тъй като същото не е мотивирано , с произволни заключения и дискриминационно . По делото не е доказана действително потребената топлинна енергия , а ищецът ползва „порочна технология с Методиката за дялово разпределение“ , която е отменена от ВАС.

  Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Б.Б.“ ООД *** не взема становише по въззивната жалба .

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.03.2019 г, поради което въззивната жалба от 03.04.2019 г е подадена в срок . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно .

На практика въззивната жалба е бланкетна , дори ако се вземе предвид препращането към отговора на исковата молба . Последният съдържа неясни и правно несъстоятелни разсъждения на тема „Заповедно производство“ , които противоречат както на изрични текстове на ГПК , така и на установената съдебна практика на съдилищата и ВКС .

Решението на СРС съдържа /макар и кратки/ мотиви . Евентуалната липса на подробни мотиви няма отношение към законосъобразността на решението на СРС. След като решението на СРС не е нищожно , нито недопустимо  , то настоящият съд дължи произнасяне по съществото на спора .

Въззивникът не е изложил конкретни доводи защо счита решението на СРС за „дискриминационно“ и с защо заключенията на СТЕ и СТЕ са „произволни“. Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . Топломерът в абонатната станция е преминал периодични проверки и има съответните свидетелства .

Без значение са общите оплаквания от действащата нормативна уредба на топлоснабдяването и позоваването на неконкретизирани „императивни норми“ , като при тези псевдо доводи  съдът не дължи служебна проверка за неправилност на решението на СРС .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски от 120 лева юрисконсултско възнаграждение пред СГС .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №34144 от 07.02.2019 г постановено по гр.д.№3188/2017 г на СРС , 59 състав .

 

ОСЪЖДА М.М.К. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 120 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Б.Б.“ ООД *** като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ЕИК *********** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             2.