М О Т И
В И към присъдата по ВНОХД № 46 по описа на Варненския апелативен съд за 2010 г., наказателно отделение
Предмет
на въззивното производство е присъда № 7/19.01.2010 г. по НОХД № 2131/07 г. на Окръжен
съд Варна, с която подсъдимите Н.С.С., П.В.Н. и Г.С.Б. са осъдени по част от
възведените им обвинения и оправдани по други, както следва:
1. Подсъдимият Н.С. е
-
признат за виновен в извършването на три престъпления от общ характер,
наказуеми съответно по чл.155, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, по чл.159б, ал.1,
вр.чл.159а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.253, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК,
за които са му били наложени три отделни наказания лишаване от свобода с
кумулативни глоби към тях – една година с 200 лева глоба, четири години със
1000 лева глоба, две години и шест месеца с 3500 лева глоба. С позоваване на
правилата по чл.23 от НК наказанията лишаване от свобода са били групирани,
като е определено да изтърпи само най-тежкото от тях – това, за срок от четири
години /в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален общ режим/, а
към него са присъединени изцяло и трите глоби. За предмета на престъплението
пране на пари е приложен чл.253, ал.6 от НК, като наличното имущество е отнето
в полза на държавата, а за липсващото е присъдено заплащане на паричната му
равностойност,
-
признат за невинен частично за трафика на хора – досежно периода на
извършване и квалификациите по чл.чл.159в, 159б, ал.2 и 159а, ал.2 от НК, както
и частично за прането на пари, а изцяло – по останалите обвинения - за
престъпления по чл. 321, ал.1, пр.1 и 2 от НК, по чл.155, ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК и две отделни по чл.159в, вр.чл.159б, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и т.6, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
За
да вземе осъдителното решение за този подсъдим, окръжният съд е приел за безспорно
установено, че:
-
в периода 08.07.00-15.05.02 г., в град Варна и гр.Ница, Република Франция, в
съучастие като съизвършител с П.Н., той е склонявал М.С.Б.към проституция, блудствени действия и съвкупления
-
в периода от средата на 2005 г. до началото на 2006 г., в гр.Варна и
гр.Хамбург, Германия, в съучастие като съизвършител с Г.Б., е набрал, приел и
транспортирал преведената през границите на страната М.К.Р., с цел да бъде
използвана за развратни действия и
-
в периода 08.07.00-11.07.06 г., в условията на продължавано престъпление, в страните
Франция, Германия и България, от свое име и чрез фирмата си „а.ф.” ООД, е закупил
сто и две МПС, два апартамента и един гараж с парични средства, от които за 147 587.40
лева знаел, че са придобити чрез престъпления.
За
да вземе решение в оправдателната част спрямо същия подсъдим, съдът е приел за
недоказано по несъмнен начин:
-
по обвиненията, за които е осъден - да е започнал извършването на
престъплението трафик на хора от началото на 2005 година, да е действал в
съучастие с подсъдимия Н., да е използвал принуда, обещаване и даване на облаги
и да е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група, а за
прането на пари - да го е осъществил посредством образуване и ръководене на
организирана престъпна група, както и укриване на лица с цел използването им за
развратни действия, а
-
в изцяло оправдателните части –
-
от началото на 2005 г. до месец юли 2006 г. да е образувал и ръководил
организирана престъпна група с членове П.Н. и Г.Б., целяща извършване на
престъпления по чл.159а и чл.159б от НК в страната и чужбина,
-
в периода м.02-09.02 г. в гр. Варна и гр.Хамбург, Германия, в съучастие като
съизвършител с П.Н., с користна цел, да е склонил Защитен свидетел с
идентификационен №153 към проституция, блудствени действия и съвкупления,
-
в периода юли 2003 г. до началото на 2006 г., в гр.Варна и гр.Хамбург, Германия,
в изпълнение решение на организирана престъпна група, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с П.Н. и Г.Б., чрез
използване на принуда и обещаване и даване на облаги, да е набирал, приел и
транспортирал преведените през границите на страната Защитен свидетел с
идентификационен № 153 и Й.М.П., с цел да бъдат използвани за развратни
действия.
2. Подсъдимият П.Н.
е
-
признат за виновен в извършването на едно престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.155, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което са му били наложени
кумулативните наказания една година лишаване от свобода, чието изпълнение е
било отложено за три години, и 200 лева глоба,
-
признат за невинен изцяло по всички останали обвинения срещу него - за
престъпления по чл. 321, ал.1, пр.1 и 2 от НК, по чл.155, ал.3, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 от НК, три отделни по чл.159в, вр.чл.159б, ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и т.6, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, и едно по чл.253, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
За
да вземе осъдителното решение за този подсъдим, окръжният съд е приел за безспорно
установено, че в периода 08.07.00-15.05.02 г., в град Варна и гр.Ница, Франция,
в съучастие като съизвършител с Н.С., е склонявал М.С.Б.към проституция, блудствени действия и съвкупления
За
да вземе решение в оправдателната част спрямо Н., съдът е приел за недоказано
по несъмнен начин, че:
-
от началото на 2005 г. до месец юли 2006 г. той е участвал в организирана
престъпна група с членове Н.С. и Г.Б., целяща извършване на престъпления по
чл.159а и чл.159б от НК в страната и чужбина,
-
в периода м.02-09.02 г. в гр. Варна и гр.Хамбург, Германия, в съучастие като
съизвършител с Н.С., с користна цел, е склонявал Защитен свидетел с
идентификационен №153 към проституция, блудствени действия и съвкупления,
-
в периода юли 2003 г. - началото на 2006 г., в гр.Варна и гр.Хамбург, Германия,
в изпълнение решение на организирана престъпна група, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител с Н.С. и Г.Б., чрез
използване на принуда и обещаване и даване на облаги, да е набирал, приел и
транспортирал преведените през границите на страната Защитен свидетел с
идентификационен № 153 и Й.М.П., с цел да бъдат използвани за развратни
действия, както и в периода 2005-2006 г. да е извършил същото престъпление по
отношение на М.К.Р.,
-
в периода 08.07.00-11.07.06 г., в условията на продължавано престъпление, в страните
Франция, Германия и България, от свое име и чрез фирмата си „Н. Ауто” ЕООД, да
е закупил различни движими и недвижими вещи с парични средства, от които за 279 234.50
лева знаел, че са придобити чрез престъпления.
3. Подсъдимият Г.Б.
е
-
признат за виновен в извършването на едно престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.159б, ал.1, вр.чл.159а, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за което са
му били наложени кумулативните наказания три години лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено за пет години, и 1000 лева глоба,
-
признат за невинен частично по горното обвинение - досежно периода на
извършване и квалификациите по чл.чл.159в, 159б, ал.2 и 159а, ал.2 от НК, както
и изцяло по всички останали обвинения срещу него - за престъпления по чл.321,
ал.2 от НК, по чл.155, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, както и три отделни
по чл.159в, вр.чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и т.6,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
За
да вземе осъдителното решение за този подсъдим, окръжният съд е приел за безспорно
установено, че в периода от средата на 2005 г. до началото на 2006 г., в
гр.Варна и гр.Хамбург, Германия, в съучастие с Н.С., той е набрал, приел и
транспортирал преведената през границите на страната М.К.Р., с цел да бъде
използвана за развратни действия.
За
да вземе решение в оправдателната част спрямо Б., съдът е приел за недоказано
по несъмнен начин, по обвинението, за което е осъден - да е започнал
извършването на престъплението трафик на хора от началото на 2005 година, да е
действал в съучастие с подсъдимия Н., да е използвал принуда, обещаване и
даване на облаги и да е действал в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, а в изцяло оправдателните части:
-
от началото на 2005 г. до месец юли 2006 г. той да е участвал в организирана
престъпна група с членове Н.С. и П. Неделчев, целяща извършване на престъпления
по чл.159а и чл.159б от НК в страната и чужбина,
-
в периода 2005-2006 г., в гр.Варна и гр.Хамбург, Германия, в изпълнение решение
на организирана престъпна група, в условията на продължавано престъпление и в
съучастие като съизвършител с Н.С. и П.Н., чрез използване на принуда и
обещаване и даване на облаги, той да е набирал, приел и транспортирал преведените
през границите на страната Защитен свидетел с идентификационен № 153 и Й.М.П.,
с цел да бъдат използвани за развратни действия.
Въззивното
производство е образувано по протест от прокурора, пледирал в
първоинстанционното производство, и четири жалби – от адвокат Д.Д., за
подсъдимия Н.С., от адвокат И. В., за същия подсъдим, от адвокат П.Н., за
подсъдимия П.Н. и втора от адвокат И. В., но за подсъдимия Г.Б.. Протестът и
жалбите са депозирани в срока за обжалване, но преди изготвяне на мотивите към
присъдата, и не съдържат фактически и правни аргументи срещу нея, а исканията
са – от прокурора за осъждане на подсъдимите съгласно обвиненията в първата
инстанция, а от всички жалбоподатели – също за постановяване на нова присъда, с
която подсъдимите да бъдат признати за невинни по всички обвинения.
Установените
на съдебното дирене в първата инстанция факти и обстоятелства от предмета на
доказване накратко са следните:
Подсъдимите
С. и Н. се познавали отпреди 2000 г. Те се занимавали с търговска дейност, като
закупували МПС от различни страни в Западна Европа и ги продавали в България,
експлоатирайки дружества с фирми съответно „а.ф.” ООД и „Н. Ауто” ЕООД.
Същевременно имали и обща дейност, свързана с трансграничната проституция, като
конкретно установена жертва от такова деяние била свидетелката М.Б., която
транспортирали през границата на страната с тази цел.
Решението
на свидетелката Б. да проституира в чужбина било лично, но за осъществяването
му тя се нуждаела от помощ. За това, чрез трети лица, била свързана с подсъдимите
Н.С. /чиито име тогава било Н./ и П.Н., които й се представили като съдружници.
Те определили мястото, където ще проституира – гр.Ница, Франция, завели я до
София за съответна виза, и на 08.07.2000 г., с автомобил, управляван от
подсъдимия Н., я извели от България през ГКПП Видин. На място свидетелката била
настанена в хотел при други две момичета, които също проституирали, и
инструктирана за работата. От заплатеното за сексуалните услуги следвало да
ползва минимална част за издръжка, а останалата била за подсъдимите. Последните
били информирани ежедневно по телефон за сметките, които се водели и писмено, като
на няколко пъти пристигнали лично да вземат всички пари. Свидетелката Б. се
върнала в България без знанието и съгласието на подсъдимите, с пасаван, защото
те държали паспорта й, при което не само отказали да й платят нейния дял, но и
заявили, че им дължи още пари, които трябва да „доизработи”. На друго момиче,
обвинено, че укрива пари от тях, подсъдимият Н. нанесъл побой пред Б.. Така свидетелката
се принудила да се върне в чужбина, отново изведена с микробус на Н., работила
същата работа, и едва след като покрила „дълга” си, на 15.05.2002 г. се
прибрала в България и приключила отношенията си с подсъдимите.
На
22.12.2003 г. подсъдимият С. бил задържан от полицейските служби в Германия, а
на 18.02.2004 г. бил върнат принудително, с наложена от Службата за чужденци в
Хамбург, забрана за влизане в Шенгенската зона, след което поискал от
Варненския районен съд промяна в имената си, станала факт с решение от
15.04.2004 г. /от Н. С. Н.в на Н.С.С./. В същия период бил сложен край на
отношенията му с подсъдимия Н., но не и на противоправната му дейност, която продължил
съвместно с подсъдимия Б..
Двамата
действали в условия на разпределение на ролите, при което Б. пребивавал повече
в Германия, докато С. се намирал в България, но периодично пътувал. Те
поддържали постоянна телефонна връзка на различни мобилни номера, която станала
обект на приложени специални разузнавателни средства. В разговорите Б.
информирал С. по въпроси във връзка с организацията на проституцията и
съответно получавал от него различни указания. Конкретна жертва на трафика от
този период била свидетелката М.Р..
Последната,
също по свое желание, търсела начин да проституира в чужбина, и водена от него,
през 2005 г. била свързана с подсъдимите С. и Б.. Според уговорката заминала с
автобус, а подсъдимият Б. я посрещнал, отвел и настанил в Хамбург. При
неколкократните си пребивавания там тя живяла в две квартири, заедно със
свидетелките Г.Т., З.К., В.Г.и лице на име М.. Те публикували във вестник „Хамбургер
Моргенпост” обяви за предоставяне на сексуални услуги, като обажданията от
клиентите се приемали на телефон от квартирата, след което подсъдимият Б.
откарвал Р. на адресите и вземал от нея платените й от клиентите пари, които
по-късно трябвало да се делят с двамата подсъдими, при съответно приспадане от
нейната част за всички текущи разходи като храна, квартира, обяви, бензин и др.
– цифрите от периода на престоя й 26.05.-14.08.05 г. свидетелката отразявала в
тефтерче, предадено доброволно по делото, тя предала също и документи,
удостоверяващи заявление за публикуване на обява с текст „две студентки – секс
шоу” през целия месец ноември 2005 г. /от престоя й 20.09.-19.12.05 г./
В
периода 2003-2006 г. свидетелката Й.П.проституирала в чужбина по начин и при условия,
сходни с относимите по делото, но организацията била създадена и осъществявана
от друго лице – Р.. Познавала и тримата подсъдими, но нямала никакви отношения
с тях при и по повод работата си като проститутка.
През
различни периоди в годините 2002, 2003 и 2005 защитен свидетел 153 проституирала
в Хамбург. До там била транспортирана, настанена в квартира и инструктирана по
работата от две лица - първоначално организацията се осъществявала от подсъдимите
С. и Н., а по-късно се включил и подсъдимият Б..
В
периода от 08.07.2000 г. до 11.07.2006 г., с парите, събирани от проститутките,
подсъдимият С. закупил в чужбина 102 МПС, а в България – два апартамента и един
гараж, за които заплатил по
документи общо 359 860 лева, като действителните разходи по покупката на
автомобилите /включващи данъци, мита и транспорт/, всъщност възлизали на
464 892 лева, а пазарната стойност на недвижимите имоти била 89 685 лева -
или общо 554 577 лева.
По протеста.
Представителят
на въззивната прокуратура не го поддържа, но предвид обвиненията в първата
инстанция срещу подсъдимите С. и Б., съответно по чл.321, ал.1 и чл.321, ал.2
от НК, счита, че и двамата следва да отговарят, но при квалификация чл.321,
ал.6 от НК, в който смисъл предлага да бъде произнесена нова частично
осъдителна присъда, с налагане на наказания към средния размер на предвидената
санкция. Останалите страни намират протеста за неоснователен.
Въззивната
инстанция счита, че исканията от протеста в първата инстанция не намират опора
в доказателствения материал по делото и присъдата следва да бъде потвърдена в
оправдателните й части, единствено без тези, касаещи престъплението по чл.321
от НК, тъй като само направеното, във връзка с последното, искане на прокурора
от въззивната инстанция, е законосъобразно и обосновано.
В
протеста от първоинстанционната прокуратура не се съдържат каквито и да било
доводи в подкрепа на отправените искания за осъждане и на тримата подсъдими по
всички повдигнати с обвинителния акт обвинения, което осуетява изпълнението на
задължението по чл.339, ал.2 от НПК, тези искания не се поддържат във
въззивното заседание, а настоящата инстанция изцяло споделя правните изводи в
мотивите на първостепенния съд.
С
присъдата двамата подсъдими С. и Н. са били оправдани по обвинението в периода
м.02-09.02 г. в гр. Варна и гр.Хамбург, Германия, в съучастие, всеки от тях
като извършител, с користна цел, да са склонили Защитен свидетел с
идентификационен №153 към проституция, блудствени действия и съвкупления, както
и тримата подсъдими са били оправдани, всеки по двете отделни обвинения,
че за периода юли 2003 г. до началото на 2006 г., в гр.Варна и гр.Хамбург,
Германия, в изпълнение решение на организирана престъпна група, в условията на
продължавано престъпление и в съучастие, всеки от тях като извършител, чрез
използване на принуда и обещаване и даване на облаги, да са набрали, приели и
транспортирали преведените през границите на страната Защитен свидетел с
идентификационен № 153 и Й.М.П., с цел да бъдат използвани за развратни
действия. Отделно, само Н., е оправдан за същото престъпление, но
извършено в периода 2005 - началото на 2006 г., по отношение на пострадалата М.К.Р..
Действията
на подсъдимите спрямо защитен свидетел 153 са се квалифицирали различно, с
оглед различния приложим закон в съответния инкриминиран период – първоначално по
чл.155, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, а в последствие по чл.159в, вр.чл.
159б, ал.2, вр.1, вр.чл.159а, ал.2, т.2, пр.1 и 6, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2,
вр.чл.26, ал.1 от НК. И в двата случая аргументът на съда да ги оправдае за тях
е бил недоказаност, произтичаща от забраната по чл.124 от НПК за основаване на
осъдителна присъда единствено на показанията на защитен свидетел. И това
решение е правилно, защото, макар и кредитирани от съда след приобщаване в
доказателствения материал чрез прочитане, тези показания, като подкрепящи
конкретните две обвинения, остават изолирани и единствени. Самата специфика на
фигурата на защитения свидетел и задължението за запазване в тайна на неговата
самоличност препятстват възможността, казаното от него във връзка с точно тези
две обвинения, да бъде проверено чрез съпоставка с други доказателства по
делото, защото съставомерните факти са свързани изцяло и единствено с неговата
личност, и дори да има други подкрепящи доказателства – например от справката
за задгранични пътувания, или дори назоваване на името на този свидетел в
другите гласни доказателства, съдът не може да се позове на тях, защото това ще
доведе до разкриване на пазената самоличност. Насложена към процесуалната
забрана, и самата материално-правна уредба затруднява доказването в подобни
случаи, доколкото въпреки неколкократните промени, не стана възможно
инкриминирането като едно престъпление на трафика с различни пострадали, в
който случай биха могли да се ползват съвкупно всички доказателства.
Действията
на подсъдимите спрямо свидетелката Й.П.са били квалифицирани по чл.159в,
вр.чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.6, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и аргументът на съда да ги оправдае за тях е бил недоказаност, произтичаща
основно от нейните показания. Макар да е познавала подсъдимите, като дори е
виждала Б. и С. в Хамбург, където е проституирала, тя не е работела чрез и за
тях, а за лицето Р., установен на досъдебното производство като Р. Е.Т.,
задържан на 01.05.2006 г. във Франция, осъден и търпял там наказание лишаване
от свобода. Това, видно от материалите по съдебната поръчка от Германия, е било
установено и при разследването от немска страна.
Действията
на подсъдимия Н., квалифицирани по чл.253, ал.1 от НК, според обвинителния акт
са се изразили в закупуването с пари, от които 279 243.50 лева придобити
по престъпен начин, на множество автомобили и недвижими имоти, чрез сделки,
извършвани за времето от 2000 до 2006 година. Аргументът на съда да го оправдае
за тях е бил недоказаност, произтичаща от една страна от липсата на установена
престъпна дейност след 15.05.2002 г., а от друга от заключението на вещите лица
по съдебно икономическа експертиза, че няма разходи, които да надвишават
приходите на неговото семейство, респ. че през същия период той е извършвал разходи,
адекватни на установените му законни приходи. Съдът е изложил подробни мотиви във
връзка с трите частично отличаващи се експертни заключения, съответно защо се
опира изцяло на онова от тях, което е послужило за взетото решение. По тези
мотиви във въззивното производство не се спори и настоящият състав служебно
също не открива основания да не бъдат споделени.
Частично
оправдателните диспозитиви касаят еднакво подсъдимите С. и Б. за трафика на
хора с пострадал М.Р. – те са досежно периода на извършване и квалификациите по
чл.чл.159в, 159б, ал.2 и 159а, ал.2 от НК - да са започнал извършването му от
началото на 2005 г., да са действали в съучастие с подсъдимия Н., да са
използвали принуда, обещаване и даване на облаги и да са действали в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, а само подсъдимият С. е бил
оправдан частично и за прането на пари - да го е осъществил посредством
образуване и ръководене на организирана престъпна група, както и укриване на
лица с цел използването им за развратни действия.
Съобразно
изложените от първонистанционния съд мотиви, които въззивната инстанция няма
основания да не сподели, такова решение е обусловено от показанията на
свидетелката Р. с корекция относно периода и за отсъствието на принуда,
обещаване и даване на облага, както и от взетото решение за отхвърляне на
обвиненията по чл.321, ал.ал.1 и 2 от НК. Относно оправдателната част по
чл.253, ал.1 от НК в първоинстанционния съдебен акт не са изложени мотиви, с
което обаче не се ограничават права на страните. Изготвилият обвинителния акт
прокурор е счел, че независимо от изложеното във фактическото обвинение, и при
словесното изписване на престъпния състав по този текст, следва изрично да
посочи чрез какви точно престъпления са били придобити инкриминираните парични
средства, при това като отново словесно изпише съставите по чл.321, по чл.155 и
159б от НК. Очевидно това е мотивирало първоинстанционният съд, след като
подробно се е мотивирал в оправдателната част по чл.321 НК, и при това
обвинение изрично да го изключи с оправдателен диспозитив, което е сторил и за
изпълнителното деяние „укриване на лица и превеждането им през граница с цел
използване за развратни действия”, каквото самостоятелно обвинение в делото
изобщо не е имало.
Обвинението
по чл.321 от НК срещу тримата подсъдими в първата инстанция е било, че от
началото на 2005 г. до месец юли 2006 г. С. е образувал и ръководил, а Н. и Б.
са членували, в една организирана престъпна група, целяща извършване на
престъпления по чл.159а и чл.159б от НК в страната и чужбина.
Като
се е позовал на легалната дефиниция от чл.93, т.20 НК, изискваща в сдружение да
са минимум три лица, първонстанционният съд е достигнал до правилен съобразно
доказателствата по делото извод, че не се касае за организирана престъпна
група, а за обикновено съучастие на подсъдимия С. с всеки един от останалите
подсъдими в различни периоди от време. Според безспорните доказателства в
делото, трайните отношения, а от там и общата престъпна дейност на подсъдимите С.
и Н., са преустановени след задържането на първия от тях на 22.12.2003 г. в
Германия, докато включването на подсъдимия Б. в престъпната схема следва да се
приеме за доказано от 2005 г. нататък.
Неправилни
са обаче мотивите, изложени в подкрепа на решението да се отхвърли възможността
за приложение на чл.321, ал.6 от НК. Очевидно е, че с оглед въвеждането на
нормата с ДВ, бр.92 от 2002 г., тя е неприложима към дейността на подсъдимите С.
и Н., но съвместните действия на подсъдимите С. и Б. изцяло се покриват от
нейния фактически състав. Независимо от това, че съдът ги е признал за виновни
в извършването само на едно престъпление в инкриминирания период, той е събрал
достатъчно доказателства от които се установява, че техният сговор съвсем не е
бил само за него, а и за други такива, което е същественото за престъпния
състав. Въззивният съд напълно споделя предложената от представителя на
въззивната прокуратура аналогия с текста на чл.199, ал.1, т.2 от НК и
приложимостта му в практиката и в случаите на извършен само един грабеж. Окръжният
съд правилно е прочел разпоредбата, която изисква сговарянето между две лица да
е цел вършене на престъпления, но не е прав в това, че по делото такива данни
няма, щом „… подс.С. с всеки един от останалите съучастници е извършил само по
едно доказано престъпление (не няколко)”. Както и не е вярно, че единствените
доказателства за това се съдържат във ВДС и разпита на ЗС 153, с което отново
би била в сила забраната по чл.177, ал.1 и чл.124 от НПК, тъй като подобно
твърдение изцяло игнорира показанията на свидетелите М.Р., В.Г., Й.П., писмените
доказателства за задгранични пътувания, разпознаването, направено от Р. по досъдебното
производство, материалите по съдебната поръчка от Германия.
По
делото са налице достатъчно и безспорни доказателства за създадена и
реализирана от подсъдимите С. и Б., във времето 2005 – 2006 г., организация за
трансгранична проституция. Тази дейност националните полицейски органи са
разследвали съвместно с областната криминална служба в Хамбург - тяхна преписка
731/1K/828971/2005 г., по която също са били подслушвани телефонни разговори
между Н.С., Г.Б., Г.Т., М. М. и В.Г.. Немските власти са пристъпили към
реализация на 22.03.2006 г., когато е задържана свидетелката З.Г.К., при
предлагане на сексуална услуга срещу 140 евро на час. Услугата била поръчана по
регулярно публикуваната обява във вестник „ Хамбургер Моргенпост”, като
разговорът бил приет от стационарен номер на адрес, където към момента живеели свидетелката
Г.Т. - регистрирана там, и нерегистрираните Г.Б., М.Р., Р.А.и З.К.. При
уговаряне на поръчката били предложени три момичета – едно русо и две
тъмнокоси. Установено било също, че К. е закарана на поръчката от подсъдимия Б.,
който я е изчаквал пред хотела /с автомобила си червен Фолксваген Пасат, ДК№ В
6485 КА/, и той също бил задържан, с 1200 евро в брой и връзка ключове от
квартирата. За Р.А.полицейското
разследване установило, че е идентична с регистрираната за проституция и
обявена за задържане с цел експулсиране още през 2002 г. Р.Г..
Свидетелката
М.Р. лично е разказала пред първоинстанционния съд как през 2005-2006 г. е
работила като проститутка в Хамбург за подсъдимите С. и Б. – като клиентите се
намирали чрез обявите, а на адресите я закарвал подсъдимият Б., на когото после
предавала сумата. Свидетелката Й.П., проституирала в посочения период за друго
лице, потвърждава в показанията си пред съда, че свидетелката Р. е работила
като проститутка за „Н.” /подсъдимия С./, съобщава за пребивавали по същото
време в Хамбург лица, назовавайки ги по имена - М., Г., А., З. и пояснява, че
подсъдимият Б. е бил шофьор на момичетата, проституиращи за подсъдимия С. – М.Р.
и З.. Защитен свидетел № 153 е заявила, че при едно от излизанията си е била
изведена през границата с автомобил от подсъдимия Б., че той и подсъдимият С. са
търсели момичета от страната и са ги извеждали в чужбина за да проституират и
им изкарват пари, потвърдила е същата схема на получаване на поръчки по телефона и закарване
на адрес от подсъдимия Б., на когото се е давало изработеното, като включително
посочените от нея цени – „…120 евро на час, а без презерватив – 140…” напълно
съвпадат с установеното при „поръчването” на З.К. на 22.03.2006 г. от
полицейски служител в Хамбург. Тази свидетелка е съобщила за използването на
„служебен” телефон за постоянна връзка с подсъдимия Б., по който е било
забранено да се обаждат на подсъдимия С., връзката с когото се е поддържала
чрез интернет-кафе – конкретно установена и проследявана от немските полицейски
служби.
От
справките за задгранични пътувания за инкриминирания период 2005-2006 г. на всички
гореспоменати лица се установяват съвместните им пътувания Така например З.К. е
напуснала България на 03.08.2005 г. с автобус за Германия, а на 19.12.2005 г.
се е прибрала с автомобила Фолксваген, управляван от подсъдимия Г.Б., в който
са пътували още Г.Т. и М.Р.. М.Р. – излиза на 09.02.2005 г. и се връща на
07.05.2005 г., все с автобус, на 26.05.05 г. отново тръгва с автобус, но се
връща на 14.08.2005 г. с подсъдимия С., с лек автомобил – внос, на 20.09.05 г. я
извежда Б., заедно с А. Славова, и я връща на 19.12.05 г., заедно с Г.Т. и З.К..
Опитът на подсъдимите да изведат на 18.02.2006 г. за пореден път Г.Т., Р.А.и З.К.
започва неуспешно – видно от регистрациите на КПП те излизат, но се връщат
обратно още същия ден, а видно от проведените телефонни разговори, това е така,
защото управляваният от Б. автомобил се повредил. Пак от последните, връзката с
подсъдимия С. е безспорна – той води разговори първоначално по организирането
на пътуването и пристигането в Германия, а след аварията - по приемането,
настаняването и изхранването им до приключване на ремонта. В крайна сметка няколко
дни по-късно, същите четирима, успяват да напуснат страната. На 01.04.2006 г. З.К.
окончателно се връща в България, в изпълнение на връченото й след полицейската
акция постановление за експулсиране, а на 06.04.06 г. подсъдимият Б. прибира с
колата си и Ралица Атанасова.
Чрез
резултатите от експлоатираното в България СРС – подслушване на мобилен телефон
на подсъдимия С., се установява още, че за времето 03.10.2005 г. – 29.03.2006
г., той в България и подсъдимият Б. в Хамбург, Германия, са водили разговори за
работата и парите от М., А., З., за цените на предлаганите на клиентите
сексуални услуги, че са коментирали квартирата, поведението на момичетата,
сумите за наемите, за обявите във вестниците, удържане на пари за път,
ежедневните разходи, необходимостта да излизат сметките и разпределението им.
Изложените
доказателства, установени чрез коментираните доказателствени средства, са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Както е изтъкнато и коментирано в
мотивите на първоинстанционния съд, опит да ги дискредитират са направили,
разпитани като свидетели от него, З.К., Г.Т. и В.Г., на което правилно не е
даден кредит на доверие, тъй като отричането на явни и безспорно установени
факти за миналото и дейността им е очевидно несериозно предвид опровергаващите
ги, включително обективни, доказателства, и с него те остават изолирани от
целия доказателствен материал.
Така
установените факти, приети и анализирани в съвкупност, формират доказателствена
основа, въз основа на която без никакво съмнение се налага изводът за
извършвана при общност на умисъла и разпределение на ролите съвместна престъпна
дейност по смисъла на чл.321, ал.6 НК от подсъдимите С. и Б., като сговорът е
постигнат за извършване на повече от едно престъпление трафик на хора с цел
личното им облагодетелстване. В границите на предвидената там една санкция –
лишаване от свобода, въззивната инстанция счете за справедливо и съответно на
извършеното, да наложи на всеки от тях наказание малко над средния размер –
предвид продължителността на инкриминирания период и високата обществена
опасност на деянието с оглед престъпленията, предмет на престъпното сдружаване,
които и според оценката в съдебната практика, са една от тежките форми на
престъпна дейност, в която най-често се действа съгласувано по веригата от
страните на произход на пострадалите, през страните за транзита им, до тези на
крайната дестинация на жертвите.
Новите
осъдителни диспозитиви обуславят извършването на ново групиране на наказанията,
наложени на подсъдимите С. и Б., с което въззивният съд отстрани грешка по
приложението на закона, допусната в първоинстанционния, и същевременно, макар и
технически, сам извърши нова.
В
първата инстанция подсъдимият С. е бил осъден за три различни престъпления и
съответно са му били наложени три отделни наказания, всяко от тях кумулативно
лишаване от свобода и глоба. С позоваване на чл.23, ал.1 и ал.3 от НК окръжният
съд е определил да бъде изтърпяно най-голямото по размер лишаване от свобода, а
към него да бъдат присъединени и трите глоби, като последното е неправилно.
Разпоредбата
на чл.23, ал.3 от НК е относима само при наложени различни по вид наказания,
когато някое от тях е глоба. Кумулативно предвидените в различни специални
норми на НК наказания, както многократно е имала повод да се произнесе и
съдебната практика, представляват съвкупна и неделима санкция, при което при
съпоставката на няколко наказания лишаване от свобода с кумулативни към тях
по-леки наказания, като най-тежка се определя тази санкция, при която
лишаването от свобода е най-голямо по размер, ведно с наложеното към него
наказание от по-лек вид. Съобразявайки това, при извършеното групиране по реда
на чл.23 от НК окръжният съд е следвало да определи подсъдимият С. да изтърпи
общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и глоба от 1000
лева, а не да присъединява всички кумулативни глоби. Воден от това правило,
въззивният съд извърши правилно групиране, включвайки в съвкупността и новото
осъждане, а отнесено към подсъдимия Б., същото правило сочи, че наложеното
най-тежко наказание спрямо него е това по новото осъждане за престъпление по
чл.321, ал.6 от НК, при което той следва да изтърпи общо наказание лишаване от
свобода за срок от четири години. При техническото изписване на диспозитива по
чл.23 от НК спрямо него обаче, е допуснато механично пренА.не и на кумулативна
санкция 1000 лева глоба, което е незаконосъобразно.
Неправилно
окръжният съд е отнесъл разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК и към постановеното
от него по чл.253, ал.6 от НК спрямо подсъдимия С., като при произнасянето си
за групиране го е разглеждал като конфискация. Чл.23, ал.3 от НК предвижда
присъединяване на конфискация по смисъла на чл.37, ал.1, т.3, респ.чл.44-46 от НК, докато санкцията по чл.253, ал.6 от НК е независима от наказателната
отговорност по дефиниция в чл.53 от НК и има своето самостоятелно съществуване
и след извършеното групиране на наказанията, без никаква необходимост да се
присъединява към тях.
По жалбите на адвокатите Д.Д.,***
и И. В.,***, като защитници на подсъдимия Н.С.С., а вторият от тях и на
подсъдимия Г.С.Б..
Жалбите
са бланкетни и съображенията по тях са развити в съдебно заседание. Те не се
споделят от настоящия съдебен състав.
Възражението
срещу първото осъждане - по чл.155, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това, че в
периода 08.07.00-15.05.02 г., в гр.Варна и гр.Ница, Франция, в съучастие с П.Н.,
като извършител, подсъдимият С. е склонявал М.С.Б.към проституция, блудствени действия и съвкупления, е насочено
към правните изводи, които следват на основата на приетата фактология.
Адвокат
В. счита за неправилно решението на окръжния съд, по приложението на
материалния закон за деяние, извършено през 2002 г., да се позовава на ТР 2/09 и
да прави паралел между „набиране” и „склоняване”, след като тази съдебна
практика дава тълкуване на по-късно въведена в НК материална норма. Според
изразеното становище, по делото не са установени действия от страна на
подсъдимия С., които да могат да се определят като „склоняване” на свидетелката
М.Б. да проституира, тъй като за склоняване по смисъла на чл.155, ал.1 от НК
следва да се приема само такова въздействие върху волята на едно лице, което го
мотивира да извърши действия, които то поначало не е искало да върши.
Няма
спор, че решението да проституира и желанието това да стане в чужбина, е било
взето от свидетелката без въздействие от страна на подсъдимите – това изрично е
отбелязано и в мотивите. Но настоящият състав не споделя предложеното от
защитата дефиниране на понятието склоняване, защото то противоречи на смисъла
на закона и обезсмисля въвеждането на самостоятелна отделна форма на
изпълнително деяние „принуди” в една от разпоредбите на същия текст /чл.155, ал.4
от НК/. Не е вярно също, че изводите си в тази насока първоинстанционният съд е
направил на базата на едно изречение в Тълкувателното решение, защото в части
1.3 и 1.4 на последното ОСНК във ВКС твърде подробно е изложил разбирането за
общи обективни и субективни признаци и съотношение на покриване, поглъщане или
съвкупност на съставите по чл.155 от НК с тези по чл.159а-159г от НК, както че
и при склоняването към проституция, и при набирането, поведението на дееца се
изразява в мотивационно въздействие без значение използваните средства, каквито
могат да бъдат обещаването на облаги и създаването на изгоди, като става
достатъчно ясно, че склоняването към проституция е една от възможните форми на
набирането на жертвите от трафика на хора, при който е допустимо те да са
активната страна. Именно това е било основанието на окръжния съд да приеме
действията на подсъдимия С. за съставомерни, което се споделя и от въззивната
инстанция.
Във
връзка с второто осъждане – че в периода от средата на 2005 г. до началото на
2006 г., в гр.Варна и гр.Хамбург, Германия, двамата подсъдими С. и Б., в
съучастие, всеки от тях като извършител, са набрали приели и транспортирали
преведената през границите на страната М.К.Р., с цел да бъде използвана за
развратни действия - отново не се спори по неговата обоснованост, а по приложението на материалния закон, и в
условията на алтернативност – по справедливостта на наложените наказанията.
Поддържа
се възражение, че към дефиниране на различните изпълнителни деяния по чл.159а
от НК в съответствие с тълкувателното решение, на което се позовава съдът в
проверявания акт, следва да се премине само ако са изпълнени абсолютно всички
елементи на легалната дефиниция на понятието „трафик на хора”, като се твърди,
че по казуса липсват елементи от тази дефиниция. Макар и да не бе заявено
изрично, вероятно под законова дефиниция на трафика на хора, с това възражение
се има пред вид пояснението в § 1, т.1 от Допълнителната разпоредба на Закона
за борба с трафика на хора, което имплицитно съдържа и изчерпателно изброени
средства за извършване на трафик. Очевидно е, както от прочита на чл.159а, ал.1
от НК, така и от уводната част на ТР 2/09 г., че по българското наказателно
право деянието ще е съставомерно винаги, когато са извършени посочените в
наказателната норма форми на изпълнение с указаната престъпна цел, при
ирелевантност на средствата за извършване на деянието, след като последните не
са включени в диспозицията на основния състав на престъплението трафик на хора.
Безспорен е изводът, че и деянието, и неговата жертва, са по-широко дефинирани
в наказателното право, в сравнение със
Закона за борба с трафика на хора, а от редакцията на неговия § 1 от
Допълнителната разпоредба е недвусмислено, че съдържимите там пояснения на
понятия са „по смисъла на този закон”, като липсват други основания да бъдат
отнасяни към Наказателния кодекс.
Алтернативното
искане за намаляване на наказанията по размер се мотивира с „набирането” на
свидетелката М.Р. по нейна инициатива и становището от Тълкувателното решение,
че макар да няма значение за възникване на отговорността на подсъдимото лице,
доброволният характер на поведението на жертвата при въвличането и в трафик на
хора може да има значение при индивидуализацията на наказанието.
За
това престъпление окръжният съд е определил на подсъдимия С. наказание четири
години лишаване от свобода и 1000 лева глоба, а на подсъдимия Б. – три години
лишаване от свобода и 1000 лева глоба. Мотивите за индивидуализацията на всички
наказания по присъдата са изложени общо, като е отбелязано, че степента на
обществена опасност на подсъдимите не е висока, за разлика от тази на деянията,
сред които е акцентирано върху актуалността в целия Европейски съюз на
проблемите с трафика на хора. Рамката на лишаването от свобода по приложимия към
периода на инкриминация закон – чл.159б, ал.1 е била от три до осем години, а
глобата - с максимален размер 10 000 лева. Въззивният съд счита, че
наложеното на подсъдимия Б. лишаване от свобода на самия минимум, както и това
на С. – малко над него, ведно с малките по размер глоби, съвсем не са завишени,
а справедливи и съответни на извършеното. Доброволният характер на поведението
на свидетелката Р. като жертва на трафик не представлява изключително
смекчаващо отговорността на подсъдимия Б. по смисъла на чл.55 от НК /по който
ред единствено е теоретично възможно намаляването на неговото наказание/, нито
изобщо такова, което да обосновава по-нататъшното снижаване на наказанието на
подсъдимия С., тъй като с оглед тежестта на извършеното, фактът на
нееднократното извеждане на тази свидетелка и продължителността на сексуалната
й експлоатация, подобно решение би осуетило постигането на целите на
наказателната репресия.
По
отношение на третото осъждане – по чл.253, ал.1 от НК, за това, че в периода 08.07.00
- 11.07.06 г., в условията на продължавано престъпление, в страните Франция,
Германия и България, от свое име и чрез фирмата си „а.ф.” ООД, подсъдимият С. е
закупил сто и две МПС, два апартамента и един гараж, с парични средства, от
които за 147 587.40 лева знаел, че са придобити чрез престъпления,
основните възражения са свързани с твърдения за противоречия в обвинението,
пренесени и в мотивите за тази осъдителна част, за необоснованост на съдебния
акт, за игнориране от доказателствения материал на писмени документи, ползващи
защитата, за основаване на изводите на експертиза, която е непълна.
Възражението,
че осъждане за пране на пари, извършвано в седемгодишен период от време, се
намира в противоречие с фактът, че в първата инстанция подсъдимият С. е признат
за виновен за две изолирани във времето деяния, едното от които, извършено
2000-2002 г., а второто - 2005-2006 г., е неоснователно. Отделните деяния по
чл.253 от НК на този подсъдим са инкриминирани като едно продължавано
престъпление, извършено във времето от 08.07.2000 г. до 11.07.2006 г.,
съответно такова е било и осъждането. Фактическото обвинение се е простирало по
отношение на закупуването на осем автомобила и два апартамента в периода
2000-2002 г., гараж, закупен на 28.01.2003 г. и всички останали 94 автомобила,
закупени в периода 2005–2006 г. Същевременно, въз основа на приетото за
установено и от двете съдебни инстанции, се налага извод, че доходите от
сексуалната експлоатация са получавани именно в тези периоди. Възражението, че в
диспозитива по това обвинение са се съдържали деяния, за които подсъдимият С.
не е намерен за виновен, е основателно само досежно обвинителния акт, но
съществувалото несъответствие в него е преодоляно с присъдата, която съдържа
изрично частичното оправдаване за тях.
Не
се споделя и твърдението на защитата, че извършваната от името на фирма „а.ф.” дългогодишна
търговска дейност, реализираната търговска печалба и наличието на друг
съдружник с неустановено по делото финансово участие в дружеството, следва да
се счетат за обстоятелства, обосноваващи изцяло законния произход на
средствата, с които са осъществени сделките. Дружеството е вписано с решение от
17.01.2005 г., а съдружието в него от страна на В.П.е продължило до 13.10.2005
г., с решение от която дата той е заличен и дяловете му са закупени от
съпругата на подсъдимия. Търговската дейност, представляваща покупко-продажба
на автомобили, не е реализирала печалби, доколкото е установено за всяка от
годините на инкриминирани сделки, че за тяхното закупуване са правени повече
разходи, отколкото са били приходите при продажбата им. И двете експертизи от
съдебната фаза приемат за доход от продажбите едни и същи цифри – 262 147
лева за 2005 г. и 98 590 лева за 2006 г. Начинът, по който е било извършено
изчисляването им, е изцяло в полза на подсъдимия, защото съобразяването с
пазарните стойности обуславя по-голяма величина на прихода, което е от
съществено значение при рекапитулацията във връзка с доказването по чл.253 НК
/по документи приходът би бил по-малък/. Същевременно и двете експертизи дават
разходи за покупката, надвишаващи приходите, като съобразно последната
експертиза разходите възлизат на 297 709 лева за 2005 г. и 159 591
лева за 2006 г. Предхождащата я експертиза дава значително по-големи разходи
/съответно 628 400 лева и 285 300 лева/, но по отношение на този
начин на изчисляване въззивната инстанция е съгласна със защитата, че той
ощетява подсъдимия въз основа само на предположения, поради което и не следва
да се приема. Очевидно е, че в който и да е вариант на експертизите, разходите
за покупки на автомобили в чужбина са надвишавали приходите при реализирането
им на вътрешния пазар, което не е в полза на твърдението за реализирана печалба
и влагането й в последващи сделки.
Същевременно
защитата се основава на погрешното разбиране, декларирано в съдебно заседание,
че според обвинението всички сделки са извършвани единствено и само със
средства, придобити от престъпление. При извършване на просто сумиране на
цените по сделките, и то именно въз основа на документите, претендирани от
защитниците – по договорите, сключвани в чужбина, става ясно, че само за
закупуването на въпросните 102 автомобила, без недвижимите имоти, подсъдимият С.
е заплатил сума, много по-голяма от инкриминираната, а именно 306 211 лева,
като пресметнати отделно, действителните разходи по тяхната покупка, включващи
мита и транспорт, които всъщност са меродавните, защото без тези разходи вносът
не би бил възможен, са възлизали всъщност на 464 892 лева. Отделно от тях,
за недвижимите имоти, подсъдимият е заплатил обща сума, възлизаща на 53 649 лева
по документи /цени съгласно нотариалните актове/, а с пазарна стойност съгласно
експертизата - 89 685 лева.
Очевидно
е, че прокуратурата не е базирала обвинението си, съответно подсъдимият не е
признат за виновен, по съвкупната покупна цена на инкриминираните сделки, а
само на една малка част от нея, представляваща прост сбор на суми, изразяващи
превишение на разходи спрямо приходи съгласно първата експертиза от досъдебното
производство, каквото е било обвинението по обвинителния акт. При това дори
последващото ново заключение за много по-голям преразход не е предизвикало
активността на компетентната страна в посока неговото изменение, в резултат на
което възприетото с присъдата е изключително благоприятно за този подсъдим. И
не е ненормално, противно на виждането на защитата, сумата от 147 587.40 хиляди
лева, да е придобита чрез сексуалната експлоатация, първо защото, жените не са
били две, а много повече, и това безспорно се установява от показанията на
свидетелките М.Б., М.Р., защитен свидетел № 153, материалите от съдебната
поръчка от Германия и резултатите от експлоатираните СРС, и второ, защото
приходите наистина са били огромни – на ден, от едно момиче - около 1000 франка
в Ница, Франция и по около 500 евро в Хамбург, при тарифа на час 120-140 евро.
Искането
да не бъде възприемано заключението по втората експертиза, въззивната инстанция
не споделя най-вече, защото счита, че за установяване и доказване на
престъпленията по чл.253 от НК съдът не следва да се основава единствено на
заключения по съдебно икономически експертизи, използващи методики и критерии,
служещи при работата на Комисиите за установяване на имущества, придобити от
престъпна дейност по чл.18, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност, а на анализа и съвкупната преценка
на всички относими доказателства. И това е така, защото експертизата,
използвайки комплексни икономически, в това число статистически, счетоводни,
стоковедни, сравнителни и други методики, прави своите отразявания и
изчисления, за да посочи на какви стойности възлизат приходите и разходите на
едно лице, респективно какъв е балансът по тях. И докато икономическата
обоснованост на разходите е в компетентност на съответните специалисти, то
съдът е този, който въз основа на всички събрани в делото доказателства, следва
да направи и обоснове извод относно законността на приходите.
Втората
и третата експертизи по делото не са ползвали различни методики, с изключение
на двата варианта по отношение разхода за закупуване на автомобилите в чужбина
– веднъж по наличните договори, с начисляване на мита и транспортни разходи, и
втори път по средни пазарни стойности, във връзка с което по- горе вече се
изложи разбирането на въззивната инстанция, съвпадащо с това на защитата, защо
следва да се приеме първия от тях, който е в полза на подсъдимия. Нещо повече,
въпреки противно изразените становища, тези две експертизи не почиват на
различни решения на вещите лица кои документи да ползват и кои да игнорират, нещо
повече – и в двете са надлежно отразени договорите за заем, за които неправилно
се спори – имената и датите на сключвани такива с Я.Ц., Д.Д. и И.Я., са изрично
изписани в съответните приходни части по години, а обстоятелството, че не се
открива изрично името на Юлиян С. се дължи единствено на факта, че договорът с
него е сключен през 1999 г. и сумата по него е включена в посочения за тази
година общ доход в размер на 23 500 лева.
От
значение за правилните изводи във връзка с обвинението по чл.253 от НК е съдът да
съобрази всички събрани доказателства, при което може и следва да се ползва от
всички обосновани и неопровергани изводи, макар и направени в различни
експертни заключения, щом именно те допринасят за правилното изясняване и
решаване на делото, а когато се налага – и само защото са в интерес на
подсъдимия. Именно воден от последното, макар да е написал в мотивите си, че не
кредитира заключението по досъдебната експертиза, първоинстанционният съд е
осъдил подсъдимия С. за размера на обвинението, установен именно с нея. С което
не е изпаднал в противоречие, защото пак от мотивите става ясно, от една
страна, че това заключение не се кредитира поради останали извън обхвата на
изследване редица относими документи, но от друга – че последващата експертиза
е установила много по-голям преразход, в съответствие с който би било правилно
да се ангажира отговорността на подсъдимия, и единствена пречка това да не бъде
сторено е била липсата на изменение на обвинението.
В
изпълнение на горните задължения е необходимо съдът да изрази ясно становище по
законността на доходите и по допустимостта предходни такива да бъдат поставени
в основата на бъдещи изчисления, още повече, че във връзка с експертизите,
наричани в мотивите втора и трета, извън аргументите на страните и
констатациите на съда, е останал безспорният факт, че и двете са изпълнени с
редица технически грешки при нанасянето и при пресмятането в някои редове, а за
последното заключение – че на л.100 и 101 от делото се намират две
взаимноизключващи се негови заключителни части, носещи една и съща дата и
оригиналните подписи на вещите лица, което обуславя необходимост от
внимателната им проверка и анализ. Проверката на двете заключения в частта,
даваща основание да се правят изводи във връзка с обвинението по чл.253 от НК
срещу подсъдимия С., която представлява таблица за рекапитулация на дохода и
разхода му, показва следното:
І.
Във всички приети документи и направени въз основа на тях изчисления за времето
до края на 2002 г. тези заключения са напълно идентични и завършват с еднакъв
положителен баланс във всяко едно от тях в размер на 22 966.25 лева.
Различията, тъй като на пръв поглед се констатират такива, не влияят на крайния
резултат, а представляват некоректно попълване на таблиците. Така например за
общ доход през 2000 г. и двете посочват 29 558 лева, но само от второто от
тях става ясно как е формиран той, защото в първото е пропуснато да се посочи
„в това число 25 000 лева заем от М.Х.”; отделно, за 2001 г., соченият и в
двете общ доход е 48 747 лева, като от никое не става ясно защо, тъй като
след сумиране по пера се получава 23 747 лева – при справка с наличните
документи е видно, че в общия сбор се включва още един заем, отново от
25 000 лева, отново от М.Х., но отпуснат през 2001 г.
За тази част от периода въззивната инстанция счита,
че следва да бъдат изключени от разчитането, следните суми:
-
сумата от 3500 лева - пресмятането на баланса за инкриминирания период е започнато
върху 23 500 лева, отразени в кредитната част като „общо доход” за 1999 г.
Този доход се формира при сборуване на заети от лицето Ю.И. С. 20 000 лева
и внесени с митническа декларация от 02.05.1999 г. 3500 ДМ. От последната е
видно, че на 06.04.1999 г. подсъдимият е напуснал страната с 3000 ДМ, а на
02.05.1999 г. е влязъл, осъществявайки внос на лек автомобил „О.К.” и 3500 ДМ,
като по делото липсват доказателства за каквато и да е легална дейност или
други средства извън страната, обезпечаващи осъществения внос на валута,
–
сума от 19 167 лева – на същото основание, тъй като тези пари
представляват друг внос на валута по митническа декларация от 04.06.2002 г.,
-
не може да се приема като самостоятелен, отделен приход сумата по митническа
декларация от 27.08.2002 г., с левова равностойност 14 864, защото
обстоятелството, че са изнесени, не ги характеризира като отделно формиран доход,
-
липсват основания да се отнесат в приход на подсъдимия сумите от 3458 лева за
2000 г. и 13 747 лева за 2001 г., представляващи цени по сделки между
трети лица.
От
таблицата за същия този период, от значение като отделен аргумент, непряко
свързан с конкретните изчисления, но в подкрепа на извода за извършено
престъпление, следва да се счете, че, счетоводно погледнато, цените по двете
сделки с предмет един и същ недвижим имот, действително представляват веднъж
разход от 23 445.68 лева, а втори път приход в размер на 25 640.63
лева, но зад тези цифри стои безспорният факт от значение по делото, че този
апартамент, закупен на 20.09.2001 г., без жилищна нужда и по-малко от година
след предхождащо го закупуване на друго жилище, на 18.12.2002 г. вече е
продаден, и то не на кого да е, а на свидетелката В.В.В. /У./, което косвено
характеризира извършената покупко-продажбата като средство за легализиране на
престъпните доходи.
ІІ.
За другата част на общо инкриминирания период - 2003–2006 г., след приспадане
на по-горе посочените суми, става ясно, че няма да е налице началният
положителен остатък в размер на 22 966.25 лева, а отрицателен такъв,
възлизащ на -31 769.75 лева.
ІІІ.
За 2003 г. във втората експертиза е допусната грешка, тъй като при един
единствен приход от 4000 лева, неясно защо е посочен общ такъв от
33 337.45 лева, които погрешно стават основа за всички по нататъшни
изчисления, за това в тази част следва да се възприеме третата експертиза,
която правилно отчита показателя „общо доход – 4000 лева”. Пресметнат отделно,
за да се избегне неправилно посочената начална положителна наличност, балансът
за всяка от годините 2003 и 2004 е бил също отрицателен – съответно -7977.35
лева и -1650.75 лева, които, сумирани с установения до края на 2002 г., е общо
-41 397.85 лева.
ІV.
Изчисляването на баланса общо за 2005 г.-2006 г. следва да започне върху
последната отрицателна наличност и да продължи въз основа на отразяванията отново
в последното, трето заключение, тъй като именно в него е приет по-благоприятния
за подсъдимия начин на изчисляване на разходите за покупка на автомобили в
чужбина. И тук крайните изчисления обаче се нуждаят от корекция чрез
приспадане, защото:
-
посоченият общо доход за 2005 г. в размер на 437 284.89 лева не е сумиран
правилно – общият сбор по посочените пера възлиза на 389 590.25 лева, т.е.
крайният резултат следва да се намали с разликата от 47 694.64 лева,
-
същото се отнася и за посочения общо доход за 2006 г. , който сумиран по пера
възлиза не на 229 896.89 лева, както е отразено в таблиците, а на 196
958.15 лева, т.е. крайният резултат следва да се намали с разликата от 32 938.74
лева,
- не следва да се приема като самостоятелен,
отделен приход сумата по митническа декларация от 20.09.2005 г., с левова
равностойност 17 602 – изнесени – по изложените вече съображения във
връзка с износа на валута,
-
в разходната част за 2006 г. следва да се отнесе сума от 15 460 лева съобразно
представения от подсъдимия погасителен план по договор за кредит
050Д05288/27.03.2006 г., а в разходната част сумарно за 2005-2006 г. – 9 316.58
лева за погасяване на кредит 054Д00040/02.06.2005 г.,
-
липсват основания да се отнесат в приход на подсъдимия сумата от 46 562 лева -
извлечение от картова сметка в Райфайзенбанк към края на инкриминирания период
– това, че са внасяни отделни суми с такъв общ сбор не ги прави самостоятелен
приход с установен произход.
Ако
назначените в съдебната фаза на процеса две експертизи бяха изключили от
пресмятанията си горните стойности, както и ако не бяха допуснати грешките при
изписване и при сумиране, всяка от тях на свое основание щеше да стигне до
изводи за преразход, надвишаващ изчисления с експертизата от досъдебното
производство, възприет при осъждането. При това, следва да се има предвид, че пресмятанията
са на основа най-високия приход от продажби и по-ниския разход за покупки /измежду
вариантите пазарни стойности или договорни цени+разноски/, както и по цени на
сделки с недвижими имоти съгласно нотариалните актове, а не по изчисляваната
пазарна стойност, което е все в полза на подсъдимия, защото във всеки друг
вариант преразхода му би бил и още по-голям. Нещо повече, в основата на
възприетите изчисления, без да се поставят под съмнение, безкритично са
възприети договорите за заеми от физически лица - не заверени от длъжностни
лица и не вписани, сред които дори два за обща сума от 50 000 лева,
представляваща заем от майка на дъщеря, явяващи се съпруга и тъща на
подсъдимия, установявани със запазени в завидно добро състояние десет години
по-късно писмени договори - на искрящо бели, не прегъвани листи, изпълнени с
ярко синьо мастило.
И
докато възраженията на защитата, че първоинстанционният съдебен състав изцяло е
игнорирал стойностите, които са записани при закупуването на автомобили в
европейските страни, както и че тотално е игнорирал договорите за заем, не се
споделят от въззивната инстанция, защото противно написаното в мотивите,
експертизите при своите изчисления са ги имали предвид, то изцяло се споделя
изразеното виждане за логиката на състава на престъплението по чл.253 от НК и
необходимостта да бъде установен престъпния произход на конкретни средства,
като се инкриминира вкарването им в гражданския оборот, съответно изводът с
обратен знак, че не се инкриминират стойностите, в които престъпно придобитите
средства в последствие са овеществени - именно такива стойности са били предмет
на обвинението, съответно и на осъждането.
По жалбата на адвокат П.Н.,***,
като защитник на подсъдимия П.В.Н., представляван пред съда и от адвокат
Желязко Желязков, АК Варна.
Конкретните
съображения по тази жалба се излагат отново за първи път в съдебното заседание
пред въззивната инстанция, развити от адвокат Желязков, и не се споделят от
съда.
Възражения
в същата част на присъдата, но от името на подсъдимия С., са обсъдени по-горе, защото
двамата с подсъдимия Н. са били осъдени за извършено в съучастие престъпление
по чл.155, ал.1 от НК, за това, че в периода 08.07.00-15.05.02 г., в гр.Варна и
гр.Ница, Франция, всеки от тях като извършител, са склонявали М.С.Б.към
проституция, блудствени действия и
съвкупления.
Адвокат
Желязков счита, че присъдата в тази част не намира опора в събраните по делото
доказателства, както и че изложената в мотивите фактология, касаеща
свидетелката М.Б., не обосновава съставомерно по чл.155 от НК поведение, за
което се основава на предварителните намерения и инициативността на тази
свидетелка да работи в чужбина като проститутка, на заявеното от нея, че сама е
подбирала клиентите си и е определяла сексуалните услуги, което действително е
факт. В противоречие с установеното по делото и възприето с мотивите е само
твърдението, че след като визата на Б. изтича, тя се прибира безпрепятствено в
България и никой не я притеснява. Според защитата, първоинстанционният съд е
подценил по тежест и значение показанията на тази и други свидетели, които
установяват доброволността в поведението й, както и неправилно е цитирал ТР №
2/09 г., тъй като приетата от него фактическа обстановка по никакъв начин не
може да се санкционира с тази практика.
За
да вземе осъдителното решение в тази част, окръжният съд не е подценил фактите,
установени с разпита на свидетелката Б., а обратно – позовал се е изцяло на
тях, при цялостен кредит на доверие, със съответното пояснение защо ги приема
за достоверни в пълен обем.
Фактът,
че свидетелката Б. е търсела сама хора като подсъдимите, за да направят
възможно желанието й да работи като проститутка в чужбина, е безспорен за
всички страни по делото и съда. Но от своя страна те също са я мотивирали и
подпомогнали да се снабди с виза и замине за Франция, закарали са я лично там с
цел сексуалната й експлоатация от тяхна страна, определили са мястото и начина,
по който ще проституира, нещо повече – вградили я в създадена вече от тях
организация, като я настанили в хотел с други момичета, упражняващи за тях
същата професия, дължим им бил точен отчет за броя на клиентите и парите, които
взимали пак те, държали паспорта й в себе си, в инкриминирания период Н.
двукратно я извеждал през границата на страната, а самоволното й връщане в
България станало причина не само да й откажат нейния дял, а да я обявят за
техен длъжник и да я задължат отново да замине да „доизработи” определена сума.
Относно
приложимостта на закона - чл.155, ал.1 от НК и съдебната практика – ТР 2/09 г.
ОСНК във ВКС, и във връзка с тази жалба следва изцяло да се отнесе изложеното в
настоящите мотиви по повод аналогичните възражения на адвокат И. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: