№ 384
гр. Варна , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Електроразпределение Север“ АД срещу
Решение № 261505 от 02.12.2020г. по гр.д. № 5054/2020г. по описа на ВРС, XI-ти състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че Е. И. И. с ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* сумата от 3583.56 лева, начислена в резултат на преизчисляване на
количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в с. Г. № 10, с кл. №
********** и аб. № ********** за периода от 15.07.2017г. до 01.04.2020г., за която сума е
издадена фактура № ********** от 14.05.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в разрез с доказателствата по делото.
Съдържа доводи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството,
а именно – цена на реално потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Към датата на проверката действат
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019г.; безспорно страните са били обвързани по силата на
договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП
Север“ АД; дружеството е било изправно по задължението си да пренася и снабдява с ел.
енергия обекта на клиента; електромерът е демонтиран, подменен с нов и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ; от заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера
– наличие на преминала енергия по тарифа 6, която не е визуализирана на дисплея. При
1
наличие на всички предпоставки и законосъобразно извършено преизчисление на
количеството ел. енергия, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната ел.
енергия в обекта, поради което предявеният иск за недължимост е неоснователен и следва да
се отхвърли. Моли в тази връзка да се ревизира обжалваното решение.
В отговор на жалбата Е. И. И. оспорва доводите в нея и навежда други, с които
обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Е. И. И. срещу
„Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на дружеството ответник сумата от 3583.56 лева, начислена по партидата й в
резултат на извършена корекция на сметка за ел. енергия в обект на потребление в с. Г..
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: ищцата е
потребител на ел. енергия в обект на потребление в с. Г., общ. Т.. Узнала за извършено
преизчисление на количеството потребена ел. енергия и корекция на сметката за собствения
й обект на потребление, като на това основание дружеството ответник претендира исковата
сума. Оспорва дължимостта на сумата, с аргумент за липса на правно основание, което да
обоснове вземане на дружеството, както и липса на реално потребяване на количествата,
предмет на преизчислението. Твърди, че е изправна по задължението си за плащане на
ежемесечните сметки за потребена ел. енергия, като оспорва законосъобразността на
процедурата по констатиране на допълнителните количества, в т.ч., че служителите,
извършили проверката на електромера са били оправомощени по смисъла на чл. 38 от ЗИ;
доказателствената стойност на съставения КП с доводи, че не е присъствала на проверката,
нито свидетелите са се запознали със съдържанието на същия. Подписалият протокола, не е
възприел пряко показанията на скритите тарифи на електромера, като е бил заблуден от
служители на разпределителното дружество, че се извършва рутинна подмяна на
електромера и това е причината за неговия демонтаж. Оспорила демонтираният електромер
да е представен за експертиза в състоянието, в което е бил демонтиран, както и данните в
скрития и сумарния регистър при монтажа на електромера. От друга страна
електроразпределителното дружество, собственик на ел. мрежа ниско напрежение, няма
лиценз да продава /доставя/ ел. енергия, поради което няма право и да получава цената за
продадената такава, начислена под формата на корекция на сметка. Дейностите по пренос,
разпределение и обществена доставка, подлежащи на лицензиране са различни по
същността си съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЕ, а възможността да коригира сметката на клиент
2
при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия с изменението на ЗЕ /Дв, бр. 54
от 2012г./ е предоставена като правомощие на крейния снабдител, ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Тези норми на ЗЕ и ПИКЕЕ
от своя страна противоречат на нормите, уреждащи потребителските права, като
нарушаващи основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и защита интересите на потребителите при продажбата на ел. енергия.
Отправила в тази връзка искане за постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК,
ответникът оспорил предявения иск. Навел твърдения, че исковата сума е цена на
начисление на измерено след монтажа на СТИ количество ел. енергия в невизуализиран
регистър по смисъла на ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г./. Страните са обвързани от
договор за пренос и достъп на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север“ АД, по който дружеството е изправно по задължението си да
пренася и снабдява с ел. енергия обекта на ищеца. При техническа проверка на
измервателната система в последния, обективирана в съставен констативен протокол е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната.
Електромерът е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в
БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е установено, че при софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на
преминала енергия в тарифа 1.8.6, която не е визуализирана на дисплея. На основание чл. 56
от ПИКЕЕ фактурата е издадена от оператора на мрежата, а не от „Енерго-Про Продажби“
АД. Така обосновал неоснователност на иска и отправил искане за отхвърлянето му.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за монтаж № 2091332 от 14.07.2017г. съставен от служители на
въззивното дружество, в обекта на ищеца е монтиран електромер с фабр. № 7783674, при
посочените в същия показания за нощна /1932/ и дневна /5191/ ел. енергия, без данни за
показанията, респ. липсата на такива във върхова тарифа.
На 01.04.2020г. служители на същото дружество извършили контролна проверка на
измервателните системи и свързващите ги инсталации на обекта на ищеца, за което е
съставен Констативен протокол № 5200407, в присъствие на член на домакинството на
потребителя – С.И.С.. При проверката електромерът е демонтиран и на негово място е
монтиран нов. Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба № 560668. Протоколът е подписан от представители на „Електроразпределение
Север“ АД и от сина на потребителя.
Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ. Съставен е констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 391/07.05.2020г., от
3
заключението на която се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса
в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа
6, която не са визуализирани на дисплея. Даденото заключение е, че електромерът отговоря
на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Въз основа на последния е съставено Становище за начисление на електрическа
енергия от 11.05.2020г. в размер на 18461 кWh за периода 15.07.2017г. – 01.04.2020г. на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на вещото лице
се установява следното: процесният електромер е тип АСЕ2000, еднофазен, двойнотарифен,
статичен, вписан в Държания регистър на одобрените СТИ и към датата на проверката е бил
метрологично годен. Констатираната неизправност при отчитане в случая е наличие на
въведена тарифа Т6, към вече заводските Т1 и Т2, в която се отчита част от потребената
електроенергия, но без този отчет да се визуализира, съответно отчита и заплаща от
потребителя. Намесата е софтуерна и се изразява във въвеждане на още тарифа към вече
заводските – тарифа Т6, в която се отчита част от потребената ел. енергия, но без този отчет
да се визуализира. Тази намеса се постига чрез използване на специализирана техника и
парола за достъп до второ ниво. В обясненията си експертът е посочил, че тези електромери
имат пет тарифи за доставена енергия. Посочването на тарифа 6 вероятно е техническа
грешка. На електромера не е снета информация от сумарния регистър.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в процеса и да
изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е породено и съществува в
отричания от ищеца размер.
Ищцата не оспорва, че има качеството потребител на електроенергия и ползвател на
преносната и разпределителна мрежа, както и че страните са обвързани по договор за пренос
и достъп на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
север“ АД при публично известни общи условия, за което облигационно отношение, освен
общите условия на оператора на мрежата, се прилагат и нормативните изисквания на ЗЕ и
ПИКЕЕ /Обн., ДВ, бр.35 от 30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./.
Въведеното от ответника основание за възникване на вземането му в исковия размер
е извършено преизчисление на количествата ел. енергия, вследствие на констатирано
несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия от абоната. При преценка
законосъобразността на извършената корекция на сметка с оглед въведените в процеса
оспорвания в исковата молба, за да се произнесе съдът съобрази следното:
4
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице
измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Съгласно ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз основа на
метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Т.е. съгласно
действащите Правила, правомощието за преизчисление в уредените в Раздел IX от ПИКЕЕ
хипотези е предоставено на оператора на електроразпределителната мрежа, като страна по
сделка с ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ, поради което е неоснователен доводът, че
ответникът не е материалноправно легитимиран да извършва корекция на сметка на
ползвателя.
Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащите Правила, е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай
констатацията за несъответствие при отчитането на потреблението на ел. енергия в обекта
на въззиваемата е обективирана в констативен протокол. Изрично оспорени в исковата
молба са формалната редовност на съставения констативния протокол, както и материалните
предпоставки за преизчисление в хипотеза на чл. 55 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител.
При отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен
протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на
оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и
отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен
такъв. В случая констативният протокол от проверката, извършена на 01.04.2020г. е
подписан от представител на ползвателя, като член на домакинството му при оспорване, че
същият е възприел пряко действията на служителите на дружеството в хода на проверката
на електромера и поддържан в исковата молба довод, че е положил подпис с убеждението,
че се извършва рутинна подмяна на електромера. При тези оспорвания, в процесуална
тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил надлежно предписаната процедура по
чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, като член от домакинството на ползвателя е присъствал
пълноценно на проверката. Доказване в този смисъл, успешно опровергаващо предприетото
оспорване не е проведено по делото. Изискването протоколът да се подпише от ползвателя,
негов представител, респ. свидетел е завършващ реквизит и потвърждение на цялото
съдържание на протокола и израз на пряко възприети от ползвателя/свидетеля и настъпили в
обективната действителност и в негово присъствие факти и обстоятелства. Изискването
протоколът да е подписан от ползвателя, негов представител или независим свидетел е
5
въведено като гаранция на правата и интересите на ползвателя, а правното значение на това
волеизявление е възпроизвеждане на преки и непосредствени възприятия, както от самата
техническа проверка, така и от констатираното състояние на измервателната система и
нейното точно възпроизвеждане в протокола. Когато протоколът е подписан от ползвателя,
респ. негов представител без отразеното в него да е пряко възприето от същия, то
изискването за формална редовност на констативния протокол не е спазена. В този случай,
дори и скрепен с подписа на член от домакинството на ползвателя, констативният протокол
е съставен в противоречие на изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ, доколкото
обективираните в него констатации не са израз на преки и непосредствени възприятия на
подписалия го представител/свидетел. Юридически неоправдано е да се приеме, че
изискването протоколът да се подпише от ползвателя, респ. независим свидетел се свежда
до просто физическо полагане на подпис от случайни лица. Ето защо се налага извода, че в
конкретния случай формално констативният протокол от извършената в обекта контролна
проверка е съставен в нарушение на изискването на чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ и не
съставлява годно основание за последващо коригиране на сметката на ползвателя.
Установено е от друга страна от съвкупността на доказателствата по делото, както и
от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните, че констатираната неизправност при отчитане в случая е
наличие на въведена тарифа Т6, към вече заводските Т1 и Т2, в която е отчетена част от
потребената електроенергия в обекта, без този отчет да се визуализира, съответно отчита и
заплаща от потребителя. Намесата е софтуерна и се изразява във въвеждане на допълнителна
тарифа към вече заводските – тарифа Т6, в която се отчита част от потребената ел. енергия,
но без този отчет да се визуализира. В исковата молба е предприето нарочно оспорване на
данните в скрития и сумарния регистър при монтажа на електромера в обекта на ищцата.
При това оспорване в тежест на ответника – настоящ въззивник е било да установи, че
количеството, предмет на преизчислението е измереното след монтажа на СТИ количество
електрическа енергия в невизуализирания регистър 1.8.6 по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ. По спорния релевантен за изхода на спора въпрос, доказване не е проведено.
Напротив, както в протокола за извършена последваща проверка от „Еллаб България“ ООД,
така и в протокола за монтаж на електромера липсват данни, обосноваващи извод, че към
момента на монтиране на електромера в обекта на потребление на въззиваемата регистър
1.8.6 е бил с нулеви показания, за да се приеме, че натрупаното в този регистър количество
следхожда монтирането на електромера и подлежи на коригиране по реда на чл. 55, ал. 1 от
ПИКЕЕ. Към този момент не е налице прочит и на сумарния регистър на електромера, като
такъв прочит липсва и в заключението на метрологичната експертиза. При липса на
доказателства за наличностите по въведената по софтуерен път тарифа Т6, както към
момента на монтажа на електромера, така и към момента на метрологичната експертиза,
съдът не може да обоснове категоричен правен извод, че установените количества,
натрупани в невидимия регистър следхождат монтажа на електромера. Съответно по делото
не са доказани по категоричен начин материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от
6
ПИКЕЕ, а именно, че исковата сума е начисление на измерено именно след монтажа на СТИ
количество ел. енергия в невизуализиран за месечен отчет регистър. Ето защо, съдебният
състав приема, че в случая не са доказани елементите от фактическия състав на
приложената от оператора методика за преизчисление.
Извършената от ответника корекция на сметката за ползвана в имота на ищеца ел.
енергия за минал период е незаконосъобразна, поради което начислената чрез преизчисление
сума не се дължи от ползвателя. Предявеният от него отрицателен установителен иск е
основателен и следва да се уважи. В обжалваното решение е постановен идентичен правен
резултат по същество на спора, като решението следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата има право на поискани разноски.
Доказаният размер на действително реализираните от страната разноски под формата на
платено възнаграждение на адвокат възлизат на сумата от 490 лв. В този размер разноските
следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261505 от 02.12.2020г. по гр.д. № 5054/2020г. по
описа на ВРС, XI-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Електроразпределение Север” АД,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. И. с ЕГН ********** сумата от 490 /четиристотин
и деветдесет/ лева, представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7