Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
гр. Велико Търново, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря Св. Ф.и участието
на прокурора Донка Мачева, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД
№ 10168/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 260001 от 01.07.2020г. по НАХД №
175/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление №
49/13.01.2020 г., издадено от Кмета на Община Велико Търново с което на И.П.Н.,
ЕГН ********** за нарушение на чл. 30, т.11 от Наредба за опазване на околната
среда на територията на Община Велико Търново (НООСТОВТ) на основание чл.91,
т.1 от НООСТОВТ е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
В законния срок срещу
решението е подадена касационна жалба от И.П.Н.
***, чрез ***А.Ч. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът
излага доводи, че съдът е постановил решението си без да обсъди в пълнота
направените възражения и без да вникне във фактическата обстановка по казуса. Оборският
тор бил изхвърлен в градината на наследствен имот за наторяване на почвата.
Имотът бил извън регулация, ограден с каменна ограда и представлявал частна, а
не общинска собственост.
Предвид
гореизложеното моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго,
с което да се отмени процесното НП.
Ответникът
по касационната жалбата Община
Велико Търново, заема
писмено становище за неоснователност на жалбата. Касаторът признавал
извършването на нарушението – складиране на животински тор между къща № 57 и
къща № 58 в с. Габровци, изхвърлен от личното му стопанство. Кметският
наместник на с. Габловци заявявал, че заедно с районния техник на гр.
Килифарево подробно са изследвали и индивидуализирали границите на процесното
място по регулационния план, съответно липсата на ограда на собствения му имот.
За неоснователни и недоказани намира възраженията относно местонарушението и
непълно изследване на фактическата обстановка. Улицата представлявала
обществено място по аргумент от § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА и чл. 3, ал. 2 от ЗОС. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Безспорно
било доказано допуснатото нарушение от страна на касатора.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На 17.09.2019 г. в с. Габровци, общ.
В. Търново при извършена проверка от кметския наместник на с. Габровци и
служител на кметството е установено, че Н. е складирал животински отпадъци
(тор) от личното си стопанство на улицата между къщи № 57 и № 58. Теренът върху който са складирани отпадъците
представлява публична общинска собственост. Жалбоподателят не е изпълнил задълженията
си по закон и е замърсил околната среда. Също така е възпрепятствал движението
на пешеходците, които са принудени да слизат на пътното платно и създават
предпоставка за ПТП.
С
обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че не са налице допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при издаването и връчването на АУАН и НП. Описаната
в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа
обстановка се потвърждавало от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. съставения протокол
за извършена проверка № 562 от 17.09.2019 г. Правилно наказващият орган бил
определил нарушената материална и санкционна разпоредби, като е приел, че е
налице нарушение на чл. 30, т. 11 от Наредба за опазване на околната среда на
територията на Община Велико Търново.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е
неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на
обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил
процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора
доказателства, и е
попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството
пред него факти.
Настоящият състав споделя
изводите на ВТРС за доказаност на обективните елементи от състава на
нарушението. В протокол за извършена
проверка № 0000562 от 17.09.2019 г., който представлява официален удостоверителен
документ е посочено, че животинският тор е складиран между къщи № 57 и № 58,
непосредствено до пътното платно, представляващо общинска площ.
Правилно е била ангажирана
отговорността на касатора.
Няма
допуснати съществени процесуални нарушения, които до водят до ограничаване на
правото на защита на лицето. Пряко относимите факти към съставомерните признаци
на нарушението са подробно описани в АУАН и НП. За да достигне до крайният си
извод съдът е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства по
делото, отчитайки възраженията на Н.. От приобщения доказателствен материал, се
потвърждава фактическата обстановка, описана в АУАН и НП.
Неоснователно
съдът намира възражението, че конкретното местонарушение попада в обхвата на
дворно място на касатора, а не на улица, представляваща публична общинска
собственост. То се опровергава от показанията на разпитаните пред РС свидетели
и от личните обяснения на Н.. Св. Спасов заявява, че видял Н. да изхвърля
оборска тор на пътя до къщите, на улицата. Животинският тор бил заел известна
част от пътното платно. Според св. М.торът се е намира точно срещу къща № 58,
върху част от пътното платно. Св. М.също потвърждава, че се касае за частично
заемане на пътното платно. Публикацията във вестниците била нереална, тъй като
сервитута бил 6 метра, а реалния път е 2.50м. Торът бил на улицата - обществено
място, а не в двора на жалбоподателя. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА
общинска собственост са общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване, с което се опровергава възражението на Н.,
че се касае за разполагане на животинските отпадъци в имот, негова собственост.
При така изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260001 от
01.07.2020г. по НАХД № 175/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.