Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8 06.01.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен
съд, XXII-ри административен
състав,
на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета
година,
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА
КОЛЕВА
при
секретаря Г. Д.
прокурор: Андрей
Червеняков
като разгледа докладваното
от съдията Колева административно дело № 1727 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от К.Х.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.Т.Т., срещу Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” №
46.
С иска се претендира обезщетение в размер 2000лв. за причинените неимуществени
вреди, произтекли от незаконно издаденото наказателно постановление №
16-0769-003802 от 23.11.2016г. на началник група към сектор „Пътна полиция“
ОДМВР-Бургас, с което на ищеца му било наложено административно наказание глоба
и лишаване от право да управлява МПС, за извършено административно нарушение,
въпреки че се е явил на указаното място и час, но поради липса на полицейски
служител, не му била взета кръв за анализ. Ищецът твърди, че са последвали
първоначално афект и стрес, а впоследствие в продължение на месеци постоянно
напрежение как ще приключи развитието по случая, страх, безпокойство, неприятни
психически и емоционални изживявания, отразили се и на отношенията със семейството
и приятелите, както и до необходимост от съобразяване с графика на обществения
транспорт до с. Черни връх, особено вечер. Иска се присъждане на законната
лихва за забава върху главницата от датата на влизане в сила на решението за
отмяна на наказателното постановление-19.04.2017г. Иска присъждане на разноски
по делото. Ангажира доказателства.
В
съдебно заседание и ищецът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. Т.Т.. Процесуалният представител
счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен и да бъдат
присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция. Представя подробни
писмени бележки
За ответника Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
(ОДМВР) – Бургас в съдебно заседание се явява юрисконсулт, който
оспорва исковата молба и счита исковата претенция за неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас счита
исковата претенция е неоснователна и недоказана.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, от фактическа страна намира следното:
Срещу
ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че
на 01.10.2016г. по път от с.Черни връх посока с. Полски извор е управлявал МПС
„Хюндай Пони” с рег.№ ******и отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер друг тест 5000 с фабр.№ ARAM-0005 за установяване на
употреба на наркотични вещества. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване №0017200 и били иззети СУМПС №********* и контролен талон №5642517.
Със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0769-001645 от
03.10.2016г. на началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, на
основание чл.171, т.1, б.б от ЗДвП на ищеца му е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до разрешаване
на въпроса с отговорността. Заповедта е връчена на ищеца на 30.11.2016г. При
непредставяне на доказателства за оспорването й е влязла в сила на 15.12.2016г.
Ищецът,
чрез пълномощник, е подал заявление с вх.№ 769000-16779/2016г. от
03.10.2016г. за връщане на СУМПС или
издаване на ЗПАМ, в отговор на което сектор „Пътна полиция” е уведомил ищеца,
че СУМПС е отнето въз основа на издадена ЗППАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП,
която следва да му бъде връчена в сектор „Пътна полиция”-Бургас.
С
наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016г. на началник група
към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас, за извършено нарушение и на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП , е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Бургас, за което е
образувано НАХД № 7114/2016г. С Решение № 524/29.03.2017 г. по НАХД
№7114/2016г. по описа на Районен съд –Бургас наказателното постановление е отменено. Решението на
Районния съд е влязло в сила на 19.04.2017г. съдът е отменил наказателното
постановление като е приел, че ищецът се е явил в УМБАЛ-Бургас да даде кръвна
проба за изследване, но дежурният лекар незаконосъобразно, в нарушение на чл.9
и чл.11, ал.3 от Наредба № 30 от 27.06.2001г., без да регистрира ищеца е
отказал да му вземе кръвна проба. Приел е, че ищецът се е явил в лечебното
заведение, но по независещи от неговото поведение причини не е изпълнил
задължението да даде кръвна проба.
След
подадена молба на 02.05.2017г. СУМПС е върнато на ищеца.
В хода
на съдебното дирене са разпитани двама свидетели- Катя П.-майка на ищеца и С.К..
Свидетелка
П. посочва, че знае, че книжката на сина й била взета неправомерно за шест
месеца. Искал да работи като шофьор, но не могъл да си намери работа и заминал
за чужбина. Трудно се придвижвал от с. Черни връх, където живеят до гр.Бургас,
тъй като междуградските автобуси били много разредени, а с такси е трудно. След
случая 2-3 пъти го викали в полицията , лятото като си дошъл пак го извикали да
се яви в съда. Тези обстоятелства много се отразили на емоционалното му
състояние. Имал чувството, че го следят , в селото постоянно го спирали полицаи
от ІV –РУ още като му видели колата. Постоянно използвал колата, защото са му
неудобни рейсовете, последният е в 19,30ч., постоянно му трябвала книжката.
Имал предложение да вземе кат. С, за да кара линейка. През 2017г. записал да
учи висше образование.
Свидетелят
С.К. посочва, че познава ищеца от 6-7години. Преди 3-3,5 години го потърсил,
защото бил спрян за проверка за алкохол, но ищецът отказал да му бъде извършена
проверка, тъй като нямал доверие на дрегера. Издаден му бил талон за вземане на
кръвна проба, но след като отишъл в УМБАЛ, поради липса на полицейски служител
му отказали. Ищецът сигнализирал на тел.112, но не изпратили полицейски
служител и не му взели кръвна проба. Издадено било наказателно постановление,
което свидетелят обжалвал и осъществил
процесуално представителство в съдебната фаза на производството. След отмяна на
наказателното постановление от Районния съд завел дело за заплатения му хонорар
и ОДМВР били осъдени. Преди 3-4 месеца отново се видели в съда и ищецът му се
оплакал, че пет пъти са го викали да го разпитват във връзка с този случай
платил ли ми е или не, ако адв. К. е взел парите на кого ги е дал. Тогава
свидетелят К. го посъветвал да води дело за обезщетение, за да спрат. Според
свидетеля К. през 2017г., по времето когато било отнето СУМПС на ищеца, той бил
студент, поради което му е било наложително да се придвижва до гр.Бургас.
Последният автобус от гр.Бургас до с. Черни връх бил в 19,30 ч. и когато
закъснеел трябвало да плаща за такси. В момента ищецът бил извън страната и го
викали в полицията да го разпитват пет пъти във връзка с дело против адв. К.,
тъй като някой от ОД МВР си е въобразил, че адв. К. лъже клиентите си и след
като осъди Държавата получавал по своята сметка пари, които задържал, а не
връщал на клиентите си. Не знаел дали е издавана заповед за ПАМ, с която да му
е отнето СУМПС, но ако е имало със сигурност щял да я обжалва в 14-дневния срок
като незаконосъобразна.
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Налице е
отменено наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016г. на началник
група към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас, с което за извършено нарушение и
на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП , е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
На
основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС,
искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът
твърди, че увреждането е настъпило от издаденото наказателно постановление,
т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.
Областна дирекция на МВР - Бургас е
юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР,
към което е сектор „Пътна полиция”,
ОДМВР-Бургас съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗМВР
и чл. 9, ал.1 от
ПУДМВР.
Съобразно чл. 205 от АПК, искът
е предявен срещу надлежен ответник.
Наказателното
постановление, представлява властнически акт на административен орган и
неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за
търсене на възмездяване на причинените от него вреди.
За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като
незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално
неимуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите.
Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и
води до неговото отхвърляне. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Липсата на която и да е от елементите на
посочения фактически състав води до неоснователност и недоказаност на иска.
По
отношение на първата предпоставка следва да се установи отменено, като
незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от приложеното Решение №
524/29.03.2017 г. по НАХД №7114/2016г. по описа на Районен съд –Бургас
наказателното постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 19.04.2017год.
По
отношение на втората предпоставка следва да установи реални претърпени
неимуществени вреди, а именно реално претърпени болки, страдания.
От
събраните по делото гласни доказателства-свидетелските показания на свидетелите
К. и П. се установява, че отнемането на свидетелството за управление е довело
до неудобства и затруднения на ищеца във връзка с придвижването от дома му в с.
Черни връх до гр.Бургас, където бил студент. От показанията на свидетелите и
останалите писмени доказателства не се установява твърдяните в исковата молба
страх, безпокойство, постоянно напрежение, неприятни психически и емоционални
изживявания, отразили се на отношенията със семейството и приятелите на ищеца.
В показанията на свидетеля К. се посочва, че ищецът е бил призоваван в
полицията неколкократно, но не във връзка с административно-наказателното
производство, а във връзка с наказателно производство, по твърдения на
свидетеля, което е образувано против него. Свидетелката П. посочва, че
служители на полицията спирали за проверка ищеца, имал чувството че като му
видят колата и го спират. От тези показания може да се направи извод, че или
когато са го спирали ищецът вече е имал СУМПС, или е управлявал без СУМПС, и в
двата случая не се установяват относими за производството факти, а от друга
страна част от правомощията на служителите на полицията е да осъществяват
контрол на водачите на МПС, което не води до извод за незаконосъобразни
действия/бездействия, извършвани от тях. Същата свидетелка посочва, че 2-3 пъти
са викали ищеца в полицията, но не става ясно в каква връзка е бил търсен.
Посочва още, че искал да се включи в курс за категория „С”, за да кара линейка,
но тези обстоятелства също не се подкрепят с останалите доказателства по
делото, за да се приеме, че е причинена вреда и с отнемането на СУМПС ищецът е
възпрепятстван да изпълни това свое намерение. В заключение показанията на
свидетелката П. са противоречиви и неясни от гледна точка на периодите от
време, през които ищецът е бил ангажиран, в кое населено място се е намирал, с
оглед преценка необходимостта от придвижване на ищеца, свързани с твърденията
за последния автобус между гр.Бургас и с. Черни връх. Свидетелката сочи, че е
започнал да учи през 2017г., обикновено учебната година започва през месец
октомври, когато видно от представените писмени доказателства на ищеца е било
върнато СУМПС. Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на административния орган. В случая неудобството,
което се установява е свързано с отнемането на СУМПС, което е затруднило
предвижването на ищеца от гр.Бургас до с. Черни връх и обратно. Но тук следва
да се отбележи, че по данни посочени от свидетелите имало автобусна линия,
която обслужва посоченото направление, а не се установи кое обстоятелство е
налагало предвижване след 19,30ч. Доколкото може да се приеме, че е бил студент
в този период не се установява продължване на ангажиментите му след този час,
за да се обоснове твърдяната необходимост. Разликата в разходите между ползване
на собствен транспорт и такси, представлява имуществена вреда, а не
неимуществена, за което твърдения не са въведени с исковата молба.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. за
основателността на иска следва да се установи пряка и непосредствена причинна
връзка между отмененото НП и последвалите вреди, което в настоящия случай не се
установява. Свидетелството за управление на МПС е иззето с АУАН, след което е
последвала наложената принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до разрешаване на въпроса с отговорността
следователно, доколкото не е било налично влязло в сила наказателно
постановление, на основание на което ищецът е изтърпявал наказание лишаване от
право да управлява МПС не е налице причинна връзка между отмененото наказателно постановление и
временното отнемане на свидетелството за управление. Както бе отбелязано
по-горе принудителната административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление до решаване на въпроса с отговорността е
реализирана въз основа на ЗППАМ № 16-0769-001645 от 03.10.2016г. на началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, а не на основание АУАН или
отмененото наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, оспорването на заповедта не спира изпълнението, от която разпоредба се
налага извода, че посоченият административен акт подлежи на незабавно
изпълнение по силата на посочената законова разпоредба. В този смисъл
връчването на заповедта и влизането й в сила не се отразяват на
законосъобразността на отнемането на свидетелството за управление към датата на
решението до решаване на въпроса с отговорността. По делото не се установява
отмяна на цитираната заповед, а и тя не е въведена като твърдение в исковата
молба, обуславящо незаконосъобразност на временното отнемане на свидетелство за
управление на МПС. Съдът не приема възражението, направено едва в писмените
бележки, че ЗППАМ не е връчена, тъй като ако е била връчена щяла да бъде
обжалвана. Безспорно в представената ЗППАМ е направено отбелязване за
връчването 30.11.2016г. лично на ищеца. Посочената ЗППАМ освен по настоящото
дело е представена и при обжалването на наказателното постановление по НАХД
№7114/2016г. В заключение, следва да се посочи, че административният акт, въз
основа на който временно е отнето свидетелството за управление на МПС е Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0769-001645 от
03.10.2016г. на началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, който
не е отменен, а въз основа на отмененото наказателно постановление не е
временно отнето свидетелството за управление, то не е влязло в сила, поради
което наложеното с него наказание „лишаване от право да управлява МПС” не е
изпълнено.
Процесуалният
представител на ищеца се позовава в писмените бележки на Решение от
02.02.2006г. „Йовчев срещу България”, по отношение необходимостта от
представяне на доказателства за причинените неимуществени вреди, претърпени от
лицето. Прието е, че „С оглед предмета на делото на жалбоподателя, този подход
изглежда неподходящо формалистичен и позволяващ висок брой искове като неговия,
в който подобни факти не се поддават на такова обективни изрично доказване”. В
заключение е прието, че ЗОДВПГ не е ефективно средство за защита. Цитираното решение се различава съществено от
към факти, тъй като касае лошите условия в местата за задържане, поради което
не следва механично да се отнася към настоящия казус. В този смисъл както
правилно е отбелязал процесуалният представител на ищеца съгласно разпоредбата
на чл.153 от ГПК „На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване
на делото и връзките между тях.” Докато при делата с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, касаеща условията в затворите, неимуществените вреди се
предполагат до доказване на противното,
в настоящото производство тази презумпция е неотносима, поради което
подлежат на доказване на общо основание.
По
посочените съображения съдът счита, че не се установяват предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на иска за обезщетение за неимуществени вреди се явява
неоснователна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата,
считано от 19.04.2017г. - датата на
влизане на решението в сила.
Мотивиран
от гореизложеното, Административен съд - Бургас, ХХІІ –ри състав
ОТХВЪРЛЯ иска на
К.Х.П., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв.Т.Т., с който се иска да бъде
осъдена Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) -
Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46, да му заплати сумата от 2000лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от
незаконно издадено наказателно постановление № 16-0769-003802 от 23.11.2016г.
на началник група към сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Бургас, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.04.2017 год. до окончателното изплащане на
сумата.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: